Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус”

По предложение на вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева правителството прие доклад, озаглавен „Стратегически насоки за борба с корупцията“. Започваме със съдържанието – „Стратегически насоки за борба с корупцията“.

Всъщност борбата с корупцията е една от най-анализираните области в нашата политическа ситуация. Какви ли не доклади всяка година. Сега, между впрочем през март групата ГРЕКО – страни против корупцията, също ще излезе със специфичен доклад за България. Многобройни са изследванията и анализите. Анализът, който предложихме на правителството беше под председателството на Филип Кунев. Той е заместник-министър на вътрешните работи с много добро познание и опит, включително и в неправителствения сектор точно в тази специална област. Анализира работната група за сетен път и извади като най-важни следните тези. Първо, като основна причина за неуспеха на досегашните антикорупционни стратегии е липсата на ясна институция, отговорна за прилагането им. Няма конкретни и подробни планове за действия, обвързани със срокове, индикатори и отговорни институции. Просто общи приказки. Няма механизъм за мониторинг и оценка на стратегиите за тяхното прилагане. Второто голямо направление, това е как оценяваме институциите, които са с антикорупционни правомощия. Пишеше го и в доклада тази година съвсем отчетливо и ясно в доклада, който е за оценката и сътрудничеството на напредъка ни в областта на правосъдие и вътрешен ред. Преброихме 13 органи и звена плюс 29 инспектората, които обаче нито са достатъчно независими, нито имат необходимия капацитет, както като правомощия, така и като човешки потенциал. Нямат ясни приоритети. Не се координират добре помежду си. Не са достатъчно прозрачни за оценка на ефективността на тяхната дейност. В повечето случаи виждаме просто преписване от една стратегия в друга, от една страница текст, която може да бъде на европейски и международни експерти, или наши, но така или иначе, както се казва „copy/paste“. Има и празнота в институционалната рамка. Липсва институция и механизъм за цялостна координация и контрол за антикорупционните политики и мерки, многократно подчертавана необходимост от това. Липсва институция с ясен ангажимент за разследване на корупция по високите етажи и анализ и реален контрол на декларациите на имущественото състояние. Смятам, че трябва да целим дълбоки, но и бързи резултати. Ако направим поредната стратегия, засега това, разбира се, е само доклад, но той е много важен, защото е политически подкрепен от правителството. Ако обаче ние напишем поредните 100 страници, в които думите ще са верни, но от тях няма да последва никакво действие, ще бъде изключително разочароващо. Не само нашите европейски партньори няма да ни повярват и никакъв напредък по влизането в Шенген няма да се отбележи, много важен приоритет и много важен източник на сигурност за България, но и степента на разочарование в българското общество минава вече всякакви допустими граници. Затова нещо конкретно, нещо дългосрочно и нещо, което може хем да има далечна цел, хем да може да започне да се изпълнява буквално от момента, от който тази стратегия стане факт. Има две основни, ако мога така да кажа, носещи колони. Едната е административната част – това, за което досега говорих, а другата е съдебната част. В тази стратегия, която предложихме, сме се концентрирали повече върху административната част. Политическите партии, които участват в правителството, застанаха на страната на това да има по-бърз резултат и да се направи. Това е политическо решение да се направи работещ механизъм по подобие на румънския пример. Нещо, което бързо да може да работи като сътрудничество между прокуратурата, ДАНС и МВР. Как точно ще се облече в институционална форма, разбира се, това оставям на самата стратегия. Каквото и да правим, трябва да знаем, че трябва да го правим бързо и да няма никакво отлагане.

Госпожо вицепремиер, тръгвам по двете основни тези от доклада, които вие казахте. Едната е за липсата на институция, която да координира и концентрира именно борбата с корупцията. Какво може да бъде това, което да представлява тази институция? Нека така по-общо да ви попитам, ако позволите.

Както казах, има много институции с неясен капацитет. Анализът, който направих, най-близко можем да го поставим до Комисията за конфликт на интереси. Всъщност това, което в Румъния са изградили – Агенцията за интегритет, е точно това. Буквално така се превежда и ние много плътно бихме искали да се придържаме към това. Това, което предлагаме за конфликта на интереси и декларациите, например е до голяма степен копиране на румънския пример. Ще вземем пример и от техния софтуер. Електронните проверки са важна част от процеса. Ще вземем пример и от подбора им на персонал. Най-важно е да намерим смели, независими хора, да ги обучим и да действаме. В Румъния има специализирана прокуратура. В България това означава промяна в Конституцията. Търсим бързи резултати затова и има специализирано звено прокуратура, ДАНС и МВР, за което говорих преди малко. Разбира се, ако някой реши да прави специални законови препоръки, нека да излезе, да каже точно как си го представя. Това, което ще промени България в тази посока, е политическа воля, политическа воля и пак политическа воля.

Как обаче това звено ще остане независимо от съответните политически сили?

Ето затова завърших отговора на предишния ви въпрос с три пъти повтаряне думата на политическа воля. Вижте, каквито и заклинания да сложим в закона, каквито и думи да употребим, ако няма политическа воля да се въздържат всички политици и партии от намеса и ако не искаме да вдъхнем живот на една такава институция през нейната независимост, нищо няма да помогне. И най-добрият закон се изпълнява от хора.

На кого, на чие пряко подчинение обаче ще бъде една такава структура? Тя самостоятелно независимо ли ще действа или все пак ще си има шапка?

Тя трябва да бъде независима. Самата тя, когато има функционална независимост е достатъчно ясно, че ще бъде гарантирана възможността й да работи. А иначе в България все пак всеки се избира от някого, нали? Как точно ще бъде избран този орган, нека когато е готова окончателно стратегията, да кажа, но при всички случаи партийна и политическа намеса в този смисъл на думата, абсолютно не трябва да има. Както и да се избира, било от Народното събрание, било от президент, било от Министерския съвет. Те не са много органите, които могат да създадат подобна институция и да сложат начело човек, който да я ръководи, ако ние нямаме силно желание, силна воля да се въздържаме от всякакви политически вмешателства и не го направим факт, където и да се сложи избора на нейния ръководител, винаги ще има опасност. Просто трябва през много ясни законови правила и законови механизми да се предпазим както от намеса, така обаче и от едно чисто политическо разбиране, че България върви надолу и ще продължава да върви надолу, ако ние не се справим с този тежък проблем, който имаме, свързан с политическа намеса в независими органи. Така е за регулаторите, така е в този антикорупционен орган, за който говорим. Та всеки един от тези органи, включително и Комисията за конфликт на интереси преди година, две, три, пет, когато е създавана, тя е била нова и сме били с надеждата, че тя ще заработи, но това не се е получавало – дали защото законът е лош или затова, защото политическата намеса е била отявлена. Ако законът е лош, това е по-лесната част за справяне. Ще направим всичко възможно, за да изградим нов закон, който да гарантира още по-високо на думи и през ролята на законодателя независимостта, но ако всеки път се препъва неговата независимост от злонамерена политическа воля, срещу това просто думите в закона няма да помогнат.

И още една възможност, госпожо вицепремиер, доколко е допустимо тази комисия да е под шапката, под наблюдението на главния прокурор?

Това са различни неща. От съдебната система. Аз говоря за изпълнителната власт, а тази Комисия за конфликт на интереси и за интегритет, както може да се нарече, тя не е част от съдебната система, така че аз мисля, че съдебната система има достатъчно свои задачи и много тежки, много сериозни. Прокуратурата участва в разследването заедно с ДАНС и МВР, т.е. институция подобна на това, което е направено като специализирана прокуратура в Румъния. Ние разбира се, имаме малко по-различен подход, но това е целта. Прокурорът е господар на предварителното разследване и тези му качества трябва да се използват в координацията на усилията на разследващите органи на МВР и на ДАНС.

Да ви разбирам, че тенденцията е едно своеобразно обединяване на Комисията за разкриване на конфликт на интереси и другата структура БОРКОР, не знам защо някак все се изпуска тази структура, пък и нейната ефективност…

БОРКОР беше много силно критикувана в доклада, така да се каже – поименно, може би защото и много надежди се възлагат. Аз очаквам БОРКОР да даде отчет какво, как са изпълнили. Един проект, който струваше сериозна сума на българския бюджет. Той е свързан с технологии, с възможност да бъде проследено по електронен път, там, където има разминавания, да се използва в анализа на разкриване на престъпление, свързани с корупцията или правонарушения, свързани с корупцията. Обещаха ми, че до края на февруари ще заработи системата, както се казва – след празниците предстои да видим. При всички случаи обаче – да, ще има единен орган. Няма да има такова разпиляване на няколко органа.

И е много важно финансирането на този орган, защото очевидно е, че специалистите в него ще излязат съвсем гладиаторски с икономическите зависимости.

Да, човешкият фактор е изключително важен. Не е само заплатите, но и…

Подсигуряване, логистично…

… подборът на служителите. Това, за което вие казахте – логистичното подсигуряване и опазването на тяхната независимост.

И сигурност, госпожо вицепремиер.

Така е.

Тези хора ще излязат с открити гърди срещу така наречената мафия.

Аз смятам, че в България има смели хора и хора, които не искат да виждат, че държавата и икономиката затъват, защото ние не можем да се справим. Няма страна 100% чиста от това кошмарно явление, корупцията, но има страни, в които, когато се намерят доказателства, те не се прикриват, когато има подозрения, те се изваждат на повърхността и тази борба е всекидневна и тя дава резултати. Помислете само какво се случи в европейските страни. Вижте какво става в Румъния, погледнете какво става в Латвия. Вижте, че в Португалия бивш премиер е разследван за пране на пари. Вижте какво стана, макар и не престъпление, свързано с корупцията, но никой не е над закона, когато става дума за престъпление, което бившият председател на Международния валутен фонд беше обвинен, че е извършил, т.е. да няма…

То и сегашният се разследва. И Кристин Лагард е обект на такова разследване точно за корупция.

Няма недосегаеми в тази наша реалност, която искаме да изградим, т.е. тя още не е реалност, но камък по камък се гради. В България трябва да има поне малко здрава почва, върху която да се стъпи, за да започнем да изграждаме тази основа на сигурност, която ще даде възможност и на икономиката ни да работи. Аз ви казвам съвсем откровено, че каквито и чудеса да се опитвам да направя покрай Шенген, без да имам аргументи в тази посока, няма как да водя силни преговори.

Да смятаме, че налице е поне политическата воля, която е по-важната, за да се тръгне.

Дано, точно така, много сте права, важно е да се тръгне – колкото по-рано, толкова по-добре. Аз напоследък забелязвам едно непрекъснато закъсняване от седмица до две почти на всеки срок, който сме си поставили и това изключително много ме притеснява. Говорихме си, имам разбирането на министъра на правосъдието, че не може повече от месец да се бави Плана за действие след доклада на Европейската комисия. Ние го правим вече толкова години наред. Не е трудно да бъде направено. Не може да сме немарливи. Това показва липса на желания, на воля за победа, когато просто трябва да сложим на хартия и да се подпишем под едни обещания. Тази стратегия, която сега на базата на доклада ще се направи, тя няма да произведе чудеса само по себе си. Чудесата трябва да ги направим ние. Какво е чудото? Постоянство, оптимизъм, че можем. Липсата на партийна и политическа намеса за прикриване на престъпления могат да направят чудото в България. Не сме толкова, как да кажа, затънали, и не сме толкова необятна страната, че да не можем да се справим с проблемите си. Въпросът е веднъж да тръгнем.