Когато поставяме условия по време на преговори и те се изпълняват, трябва да отговорим с политическа коректност и предвидимост, казва вицепремиерът и министър на труда и социалната политика пред в. „24 часа”

Г-н Калфин, очаквахте ли, че партийният ви лидер Георги Първанов ще реагира толкова остро на подкрепата на АБВ за дълга и ще подаде оставка?

Острата реакция е разбираема. Самият Първанов обяви това гласуване като “най-важното за годината”.

Партията има ли готовност да приеме обявената от него оставка? Някои ваши организации - например във Варна и Благоевград, веднага заявиха подкрепата си за лидера, някои дори заплашват, че ще напуснат АБВ, ако той се оттегли от поста си.

Оставката ще разклати значително АБВ Георги Първанов е лидер, на когото хората имат доверие. Самото обявяване на това решение без подготовка дестабилизира и разколебава много хора. Сигурен съм, че всички партийни структури ще настояват президентът Първанов да запази позицията си.

Възможно ли е реакцията на Първанов да доведе до разцепление в АБВ?

Не. АБВ е единна и в нея няма лагери и течения, няма лични амбиции и противоборства. Поне това сме си спестили.

Депутатите на АБВ независими ли са от националното ръководство при гласуването си в пленарната зала?

Не. Депутатите по принцип са свободни да гласуват по съвест, но при подобни решения се следва политическа логика. Имаше решение против ратификацията. Като основни аргументи бяха посочени завишената, според АБВ, сума на дълга и липсата на ясна инвестиционна програма, която да гарантира, че ако живеем назаем през следващите години, то ще бъдат направени необходимите инвестиции за оживление на икономиката.

Само Първанов ли не знаеше, че АБВ ще подкрепи ратификацията?

Преговорите в парламента се водеха до последния момент, включително до гласуването. Водеха се на различни равнища. През почивката преди гласуването имаше дълъг председателски съвет, на който са уточнени последните детайли. Не съм присъствал на него и не мога да кажа кой с кого е имал комуникация.

За мен решението на парламентарната група също беше изненада.

Каква бе в крайна сметка причината партията да промени позицията си?

Преценката, че са удовлетворени условията, които бяха поставени. Министър Горанов заяви, че ще бъде реално изтеглен дълг с 2 милиарда по-малко, а доколкото разбрах, лидерът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов е поел политически ангажимент за това.

Но се получи така, че обръщането на позицията на АБВ е удар върху егото на Георги Първанов. Неизбежен ли беше този ход, за да бъде спасено правителството?

Става въпрос за принципна позиция. Когато поставяме условия и те се изпълняват, ние трябва да бъдем политически коректни и предвидими. Президентът Първанов е на мнение, че политическите ангажименти от страна на ГЕРБ от парламентарната трибуна не са достатъчни, а е следвало да бъдат закрепени законодателно. Именно тук е и разликата в неговото и това на парламентарната група разбиране.

Вие лично като икономист и член на правителството опитахте ли да обясните на Първанов нуждата от поемането на тези ангажименти с четирите банки?

Да. Темата беше вкарана в обществен дебат по изключително неадекватен начин, но нито един експерт не е против идеята, че икономиката ни не може да се оправя, без да взема заеми, за да погасява плащания по похарчени по-рано заеми. Само през 2015 г. ни очакват близо 7 милиарда плащане по стари дългове и 2,5 милиарда дефицит. Още не съм чул някой да обясни как това може да се случи чрез излишък в бюджета или от фискалния резерв. Евентуални проблеми с ратификацията и възобновяване на преговорите биха увеличили политическия риск и съответно - цената на привлечените средства.

Оправдано ли е вземането на толкова голям дълг - 16 млрд. лв., в следващите три години?

Огромната част не е нов дълг, а погасяване на стари задължения. Откъде другаде да вземем пари, освен от подновяване на дълга? Друга част е свързана с дефицитите.

Аз съм против допълнително намаляване на бюджетните разходи, за да няма дефицит. Увеличената събираемост е добро пожелание, но пожелание, което се дъвче от всяка опозиция. А конкретната сума на дълга ще се гласува всяка година в Народното събрание - както и досега. За 2015 г. парламентът вече е гласувал 7 милиарда дълг. Ако разделим тези 16 милиарда на три части, те няма да станат по-малко, а вероятно ще са по-скъпи.

Вие одобрихте ли точката при обсъждането ѝ в Министерския съвет, или дадохте подкрепата си едва при гласуването в парламента?

Да, одобрих я в Министерския съвет, но тогава заявих ясно, че приемам и се съобразявам с решението на ръководството на АБВ и парламентарната група.