Ние започваме разговора за поредната драматична политическа седмица у нас – оставка, шок и светкавична развръзка. Нов министър на вътрешните работи, две оставки в службите и една министерска. Какво ще се случи? Ще говорим с вицепремиера Томислав Дончев. Кратка схватка, господин Дончев, за кого остават драскотините, обаче?
Тук е много интересно да уточним, като говорим за схватка, кои са страните, които участват в двубоя, трибоя или четирибоя, петобоя и т.н.
Ако се изразя с езика на жълтата журналистика – паднаха глави. Въпросът е политически за кого останаха драскотините?
Аз не съм склонен да натоварвам с такива тежко емоционални термини тези ракурси на драматизъм. Признавам си, че залогът е вдигнат, защото всеки търси във всяка една подобна криза някаква развръзка, свързана с разглобяване на управляващата конструкция.
Но тя не се разглобява.
Не се разглобява. Ако пак влизаме в терминология, свързана с механиката, ако тя беше успешно сглобена, сега може би в една, две или три да кажем, подобни кризи, предстои да се кали, да стане по-здрава.
Всичко ли в държавата зависи от темперамента на премиера?
Защо свързваме всичко с темперамента на премиера? Доколкото си спомням, в тази криза, ако приемем, че това е удачният термин, който трябва да използваме, той се изказа по-скоро последен или при всички случаи след средата…
Но доста страстно се изказа.
…политиката не е работа обезателно само за експерти и чиновници. Там трябва да се комбинира хладният разум, все пак с наличието на емоция. Това най-малкото подсказва, че и политиците са човешки същества, в случай че някой се съмнява в това.
Как ще разсеете подозренията, че някой държи премиера или кабинета за шлифера?
Ако се опитаме да погледнем на темата малко по-сериозно, от което безспорно има нужда, темата за задкулисието изобщо, е безспорно алергенна, най-малкото от преди година и няколко месеца. Усещането, че някой някъде другаде реди в публичния дневен ред политиките, назначенията и т.н., предизвиква при всички случаи огромно обществено негодувание. Нормално е при една такава ситуация всички противници на кабинета да се опитат да експлоатират тази тема. Напълно е нормално в такава ситуация ние да бъдем особено внимателни, за да не се лепне върху нас едно подобно подозрение. При всички случаи това е травматична територия. Да, естествено трябва да бъдем внимателни.
Да скриете истината или да я покажете?
Не. Да бъдем внимателни върху нас да не се лепне подобно подозрение.
Т.е. има ли подозрение, че ползвате негласната подкрепа на ДПС?
Какво подозрение? Това се говори всяка сутрин и всяка вечер по телевизиите и се пише по вестниците. Така че е напълно нормално за нас това да е тема от особено внимание и да предполага да реагираме по един или по друг начин.
А вярно ли е – ползвате ли негласната подкрепа на...?
Какви са доказателствата за това, освен мъдрите думи на някой анализатор?
Чести гласувания във ваша полза.
Това, че някога сме били подкрепени в пленарна зала публично, дори на база изказани аргументи, е последната връзка със задкулисието. Последната. Това, което се случва в пленарна зала, няма никаква връзка със задкулисието. И нека да напомня за сетен път, защото има нужда – фактът, че няколко пъти сме получавали подкрепа, не само от ДПС, това са изключително знакови, ключови или промени, или съхраняването на различни политики, като започнем от плоския данък, минем през начина, по който се извършват различните процедури и стигнем до гласуванията от миналата седмица.
Вие в ГЕРБ разделени ли сте – хора на Цветанов, хора на Борисов? Едни подкрепят премиера и са лоялни към него, други му въртят, цитирам, ченгеджийски номера и му задават гатанки.
Това, доколкото си спомням, беше такава синтетична драма отпреди 3 или 4 години и е толкова интересна, колкото пускането на стара песен.
Въпросът е дали има реално разделение в ГЕРБ. Когато премиерът каза, че някой му върти ченгеджийски номера, кой е този някой?
Вие защо припознахте някой от апарата на партията?
Питам дали случайно не е?
Не, не мисля че един подобен коментар или оплакване е свързан със сили в партията. Факт е, че колегата Вучков, защото той все още е министър, макар и в оставка, нарочно казвам колегата, се озова в една такава наистина неприятна ситуация, но ми се иска да мисля, че по-скоро беше в ролята на жертва, а не на организатор.
Жертва казвате, а не организатор. Обаче накрая стана това, което Вучков искаше, само дето Вучков си отиде.
То по един или друг начин, по всяка вероятност е щяло да се стигне до там. Може би една от грешките на колегата Вучков е, че е бил много нетърпелив. По никакъв начин не искам да го съдя.
Т.е. той какво друго сбърка, освен че ни изложи пред чужденците?
Не. Аз от една страна имам професионалното задължение да бъда подозрителен, от друга страна, ако човек се оплете в паяжината на подозренията, ще си живее само там. Наистина коментарът за оставка на заседание на Министерски съвет без да присъства подобна точка и то точно часове след знаковото посещение на директора на ФБР е меко казано странно. Но пак да повторя – си мисля, че колегата Вучков в тази ситуация беше по-скоро в ролята на жертва.
А кой е бил, кой се е възползвал от него?
Това е хубавият въпрос и тук стигаме до темата, която коментирахме преди малко за задкулисието и някой, който не е в политиката, не е под светлината на прожекторите, няма ангажимент, както мен да стоя тази вечер да си говоря тук с вас и да отговарям на всичките ви въпроси, без значение дали ме харесват или не, само че е в състояние да определя какво ще се случва. И ако говорим, цитирам за ченгеджийски номера, това всъщност е пряко свързано с това задкулисие, което коментирахме преди малко. Само че тук трябва да разширим асортимента от преди година и половина, да не говорим за „кой“, а за „кои“, да кажем.
Какво ли ще стане, ако се развърти отново ченгеджийницата, както я наричат, флашките, компроматите.
Имаме обогатяване на терминологията. Освен флашки, какво имаме последно – „Червеи“, „Таласъми“ и какви ли не други неща.
Как ще правите реформи, ако това се завърти?
Аз си мисля следното, и е хубаво, че тук е колегата Мерджанов, както (не се разбира)…, така в международния ред се е стигнало до ситуацията, че много страни имат ядрено оръжие и за щастие до момента няма ядрен конфликт. Благодарение на писани и неписани правила е редно в един момент всички политици да се опитат да направят едно писано или неписано споразумение, а то е свързано с това политиката да се прави с политически средства – с говорено, със спор, с избори, а не с използване на инструментариум, който би следвало да бъде оставен десетилетия назад или буквално, може да прозвучи като шега, в отвъдното.
Т.е. както всеки има ядрено оръжие и се сдържа, така всеки има компромат срещу другия и да се сдържат и те.
Аналогиите са опасно нещо.
Добре, аз я направих. Каква беше връзката на FBI с цялата работа, аз това не можах да разбера? Всъщност, какво се реши на тази среща?
Аз, все пак имам широк портфейл, много голям списък с отговорности – сигурността не е между тях и на тази среща не съм присъствал. Иначе, не мисля, че между самото посещение и случването има пряка връзка. Може би, за съжаление, това беше подходящият фон, дали в кавички или без кавички, зависи от контекста, в който трябваше да се случи всичко.
Румяна Бъчварова – гражданска личност на чело на МВР.
Точно така.
Ако, обаче се завърти това, което нарекохме преди малко ченгеджийницата – тя ще издържи ли?
Това не зависи само от МВР, между впрочем, само да вметна. Това зависи от всички. Ако започнем от политическите сили, политиците и стигнем до гражданите, ако си развием един имунитет, че подобен начин за правене на политика, уреждането на публичните отношения не върши работа – тогава от подобни инструменти няма да има смисъл. А иначе аз мисля, че тежката ситуация понякога позволява да се родят добри решения. Аз уважавам колегата Вучков, но считам, че госпожа Бъчварова в тази нова роля, въпреки че това е огромно изпитание, това е голям шанс за системата за сигурност. Човек не изкушен от темата, което означава без връзки, в същото време без зависимости, без емоционални сантименти към този или към онзи. И нека да напомня – министърът по дефиниция това не е най-големият експерт в системата. В случая това не е най-големият полицай в МВР. Той е представител на гражданите там. А гражданите имат конкретни очаквания и искания. И ако госпожа Бъчварова, която е опитен и администратор, и политик, намери инструментите, с които да наложи тази промяна в МВР според мен ще има чудесни резултати.
Последно изречение, миналата седмица криза с дълга, сега оставка на вътрешния министър. Не се ли превръща вашето управление в едно бягане в минно поле? Всяка седмица криза.
Ако се бяга през минно поле трябва да се бяга с по-широки крачки, да се докосва по-рядко земята. Така се намалява шансът да стъпиш на мина. Поради характера на сглобката, това коментирах в началото, няма как самият политически процес да е така ламинарен, тоест спокоен както при еднопартийно управление. Подобни смутове, кризи, караници дори ще бъдат част от характеристиките, ако щете, на процеса на вземане на решения, което не е обезателно пък лошо. Имам предвид като че ли се нагнетява малко градусът на политическите емоции не само между управляващи и опозиция, а и вътре в самата управляваща конфигурация. Но това пък прави процесът на вземане на решения по-прозрачен.
И по-интересни телевизионни предавания ще има.
Не знам какво ще се случи с реалити форматите в тази ситуация.
Няма да фалират, не се притеснявайте.