Министърът на околната среда и водите в предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Тежка остава метеорологичната обстановка в страната. Няколко области бяха затрупани от сняг, което доведе до проблеми в редица населени места. Всички си задаваме въпроса какво ще се случи, когато огромната снежна маса започне да се топи и ще предизвика ли това нови бедствия – за да коментираме темата, сме поканили министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. Министър Василева, към момента има ли реки и язовири, чиито нива са опасно високи?

Както беше оповестено, през последните няколко дни наблюдаваме с особено внимание поречията на реките Арда, Тунджа и Марица, особено в долните им течения, където има повишение на водните им нива. По принцип водите в реките в страната са около праговете за високи води и трябва да бъдем в режим на непрекъсната готовност и внимание, за да не се допуснат каквито и да било рискови ситуации. Както и Вие споменахте, снеговалежите спряха, но евентуалното снеготопене ще създаде предпоставки за значителни водни количества, които трябва да бъдат преведени през речните корита. Само за ваше сведение искам да ви кажа, че към настоящия момент наличният воден еквивалент на снега в района на Рила и Пирин е от порядъка на 175 до 225 литра на кв/м. За Родопите е между 80 и 125, а по билото на Стара планина от 60 до 125 литра на кв/м. Освен това в по-голямата част от страната почвите са преовлажнени, което е предпоставка за формиране на повърхностен отток. Затова предприемаме спешни мерки за превенция заради очакваното снеготопене. Предложила съм на Министерски съвет и днес ще разглеждаме решение, което да бъде взето с поредица от спешни, неотложни мерки, които трябва да бъдат предприети от всички компетентни органи. Знаете, че съгласно законодателството различни държавни органи имат компетенции за преодоляването на природни бедствия и ние работим в режим на непрекъсната, изключително добра координация и синхрон. Набелязали сме мерки, които да бъдат приведени в действие незабавно от всички отговорни, институции, органи и лица.

Може ли да изброите част от тези мерки?

Собствениците на язовирите е необходимо да направят незабавно организация за осигуряване на свободен обем в язовирите и при необходимост чрез контролирано изпускане да сведат нивата до минималния безопасен обем. Освен това е необходимо всички органи да обходят още веднъж и да осигурят проводимостта на речните русла – а именно областните управители извън населените места, кметовете на общини в рамките на населените места, „Напоителни системи“ извън населените места, там, където има наличие на корекции. Необходимо е всички оператори на хидротехнически съоръжения незабавно да предприемат всички действия, за да гарантират и осигурят проводимост на речните легла на разстояние от 500 метра след язовирните стени. Агенция „Пътна инфраструктура“ да предприеме мерки за проверки и почистване на критични участъци около мостовите съоръжения. Областните управители и кметовете на общините, „Напоителни системи“ и собствениците да предприемат спешни действия за укрепване на защитни съоръжения, ако е необходимо това. Знаете, че в резултат от работата на междуведомствената комисия вече нямаме безстопанствени язовири, тоест вече знаем кой е собственикът, кой е операторът, кой носи отговорност, кой контролира тези язовири, които бяха определени като такива с неизяснена собственост към началото на нашия мандат. В този смисъл всеки от тях носи своята отговорност да направи проверка на техническото състояние на съоръженията, да гарантира за това, че няма да бъдат допуснати каквито и да било ситуации, свързани с аварии и повреди на тези съоръжения. Собствениците и ползвателите на комплексните значими язовири стриктно трябва да спазват графика, който се утвърждава от министъра на околната среда и водите, и съответно всички областни управители, кметовете на съответните общини да подават ежедневна информация в басейновите дирекции, чрез тях към оперативното звено в министерството за състоянието по места, нивата на реките, състоянието на съоръженията, за да можем пък ние да оповестяваме в непрекъснат режим органите на МВР, които имат отношение към справянето с евентуални щети и бедствия, да разпространяваме информация и към населението. И тук искам да апелирам да се следи непрекъснато хидрометеорологичната обстановка, особено внимателни да бъдат всички, когато има предупреждение, когато са определени зони с т.нар. жълти, оранжеви или червени кодове. Нека всички да бъдем внимателни, всички да вземем необходимите мерки, за да не се допуснат каквито и да било щети и рискове за здравето на хората.

Отворихте въпроса за язовирите. Той често буди много противоречия и като че ли в обществото съществува една неосведоменост кои точно институции се грижат за язовирите, по какъв начин. Не се ли размива отговорността между различните министерства и общини?

Всъщност съгласно националното законодателство язовирите, които имат предназначение да осигуряват питейното водоснабдяване, се управляват от ВиК дружествата, тези, които подпомагат хидроенергийната система на страната, се управляват от „Язовири и каскади“ към Министерството на енергетиката, а язовирите, които служат за напояване, както и всички съоръжения за защита от вредното въздействие на водите, това са диги, защитни съоръжения, отводнителни съоръжения, се експлоатират и управляват от „Напоителни системи“ към Министерството на земеделието и храните и така наречените малки или микроязовири са общински. Общините имат отговорност за това да бъдат поддържани в добро състояние, да сключват договори по смисъла на закона с експлоатационни дружества, с оператори, които да носят отговорност за състоянието на тези съоръжения. Това са заложените отговорности по смисъла на закона и всеки един от тези отговорни лица носи своята отговорност за състоянието, за нивото на водите в тези съоръжения.

Друг въпрос, който е изключително актуален – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор способна ли е да осъществя ефективен контрол над язовирите? Имаше определени противоречия преди време по тази тема.

Противоречия не бих казала, че има. Ясно е, че имаше дупка в закона, липса на единен национален контролен орган, който да осъществява техническия контрол върху състоянието на хидротехническите съоръжения. Бяха разработени текстове в Закона за водите, които сме представили на Министерски съвет. Междуведомствена група работи за това и предложението е държавната агенция да бъде определена като този орган. Безспорно има необходимост от подсилване на капацитета, от осигуряване на техническо обезпечаване на този орган, но това е орган, който има възможност хоризонтално да упражнява контрол върху всички институции и лица. Освен това има и компетенциите да следи за техническото състояние. Това, което очакваме, е принципалът Министерството на икономиката да финализира разчетите за необходимите средства, които са нужни за това, да се обезпечи работата на държавната агенция и съответно да се процедира по приемането на закона.

Кога обаче, в какви срокове ще се случи това, за да може наистина Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да заработи ефективно и да се осъществява истински контрол?

Що се отнася до законодателните промени, аз се надявам, че те ще бъдат факт съвсем скоро време. Както казах, Министерството на икономиката е предприело действия за разработването на финансовата обосновка и съответно разчетите за необходимите средства за този орган. Очакваме това да се финализира съвсем скоро, след което да влязат в сила текстовете на закона, които изискват разработването на поднормативната уредба с издаването на специална наредба, където да бъдат описани детайлно отговорностите и функциите на тази държавна агенция. Колегите работят активно още от формирането на междуведомствената работна група, колегите от Държавната агенция по метрология и технически надзор работят по разработването на конкретните детайли, по процедурите и функциите, които ще бъдат заложени в нормативната уредба. Убедена съм, че в максимално бърз порядък ще може ефективно да заработи този орган.

Министър Василева, защо в последната година след всеки по-силен валеж задължително се появява бедствие? Като че ли това се превърна в една тревожна тенденция.

Уви, причините са от характер, който има отношение с обективни обстоятелства – това са измененията в климата. Знаете, че те водят до периоди на кратки интензивни валежи с изливането на огромен обем водни количества и съответно е невъзможно почвите да поемат тази вода, формира се бърз отток и се повишават нивата на реките, следвани от периоди на засушавания. Но не трябва да се пренебрегва и фактът, че е необходимо да бъдат предприети мерки, за да се избегнат субективни фактори като широко дебатирания казус например с незаконното изсичане на горите, особено около водните обекти, особено около населените места, което е причина за възникване на щети, за формиране на бързи и високи води, за формиране на свлачища. Безспорно необходимо е да се приемат и мерки, свързани с подобряване на инфраструктурата, и затова се осигуряват средства както от националния бюджет, така и от европейските фондове. Не на последно място имаме и възможността да се ползваме от подкрепата на ЕС чрез фонда „Солидарност“. Т.е. мерките трябва да бъдат комплексни и, разбира се, да се засили в максимална степен контролът за недопускане на каквито и да било явления и действия, които биха могли да предизвикат проблеми.