Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Реактивно“ по Дарик радио

Имаме вече обещаната връзка с вицепремиера Меглена Кунева. Включваме я сега. Много са въпросите, които може би, трябва да обсъдим. Дано засегнем поне по-голяма част от тях. Здравейте, г-жо Кунева.

Здравейте. Аз наистина закъснях малко с участието, но бях на една изключително интересна лекция на първия председател, с който водехме и преговорите на Европейския парламент (ЕП) – г-н Пьотеринг и за мен това беше много важна част от деня. Важни неща за обединението на Европа, но които можем чудесно да си преведем за необходимостта от национално обединение. Така че, моля да ме оправдаете за това закъснение.

Имахме достатъчно гъвкав гост, който реагира и сменихме местата ви в ефир, но в живо предаване така се случва, да кажем и по същество – свидетели сме тази седмица на първата рокада в правителството, сериозни смени, вече част от тях факт, други предстоящи в сектор „Сигурност“. Много се говори и може да бъде говорено по тази тема, но няма как да не ви попитам: какво се случва отвъд това, което хората виждат, а именно, че като че ли, всяка власт се захваща със службите като първа задача, със сигурността, а така обещаваната съдебна реформа тръгна гръмко и някак усещането е, че поспря, за колко в глух коловоз – грешим ли?

Кажете от кой въпрос искаме да започнем?

За съдебната реформа.

Да, права сте, това е най-важното. Не бих казала, че е зациклила съдебната реформа, но се случи нещо, което трябваше да го очакваме. Това осъвременяване на съдебната реформа, което предложи министър Иванов беше много широко дискутирано, много широко анализирано и затова нямаше такава серия от бързи действия като реформа и след 10 дена Закон за съдебната власт. Самата стратегия беше обсъждана в продължение на, бих казала, поне 3-4 м. Имаше срещи с всички професионални гилдии, а след това министър Иванов направихме необходимото, за да можем да убедим националния парламент да подкрепи в зала съдебната реформа с гласуване. Подкрепи се стратегията по този начин. Това също отне време, но се надявам, че това време по някакъв начин е спестено от следващите крачки. Законът за съдебната власт вече е стъпил на един национален консенсус, надявам се, от който ние няма да отстъпим. Министърът ще внесе Закона за съдебната власт до края на този месец и след това времето, което вложихме в убеждаване, надявам се, че ще ни се изплати и ще имаме по-бърза реакция при работата върху закона от страна на парламентаристите. Не бих казала, че сме циклили. Правим сериозни неща. Междувременно, излезе таблото за резултатите, това е едно сравнение на всички европейски държави как стои върховенството на закона и съдебната власт, и трябва да ви кажа, че има неща, за които България е в горната част на таблицата. Т.е. стоим добре, стоим като една добре развита в правно отношение европейска страна. Има други елемента, които очевидно при сравнение изоставаме, доверието в съдебната система при нас е на предпоследно място от 28-те страни, нов след нас, например е една Словакия, която е и член на шенгенското пространство и няма механизъм за наблюдение. Така че това ми се струва, че са изводи, които по-скоро могат да ни окуражат да ставаме все по-добри и да се борим за своето по-добро място следващата година в това табло за резултатите, но стават много неща. Просто, трябва да си ги кажем и да имаме търпението да стигнем до един закон, който много ще промени нещата – Закона за съдебната власт.

Имаме ли шанс да постигнем нещо сериозно и то в скоро обозримо бъдеще в борбата с корупцията? Първо, ясно е, че има различни позиции какво да се случва със създадените до момента органи и звена, много са институциите, които на книга, по стратегия и по закон участват.

Точно така. Мисля, че вече имаме становище и около това становище имам аргументи да убедя колкото се може повече хора и да консолидираме политическата воля. Аз не обичам да прибързам. Обичам да имаме аргументи и като юрист се водя от два много важни принципа. Единият е – нищо, което е направено да не се изхвърля с лека ръка. Другият е да се намесва законът и да се правят промени само там, където наистина е необходимо. Т.е. хем да имаме стабилност и да има законодателна и институционална икономия, хем от друга страна да търсим все по-голяма ефективност. От това, което в момента са случва се вижда, първо: това натрупване орган върху орган, един след друг без яснота на функциите засилва хаоса и те не са ефективни. Вече мога да кажа абсолютно обективно, че след като Комисията за конфликт на интереси (ККИ) от над 360 сигнала едва 8 е намерила за резонни – това означава, че нещата абсолютно не са наред, нещо много сериозни ни липсва. Или ние нямаме доверие в тази институция и тогава очевидно тя трябва да се преформулира, да има други хора, да има наистина много ясна проверка при тяхното назначаване, това все пак са държавни служители, или да си кажем, че примерно един Институт като БОРКОР, това е всъщност Център за противодействие на корупцията, няма как да има успех, който да се измерва в намаляване на корупцията при положение, че е лишен от работа в мрежа с останалите институции. Т.е. той сам по себе си не върши тази работа, която би трябвало да върши. Едновременно с това там са вложени много пари. Аз не смятам, че трябва да изхвърлим потенциала да се анализира корупцията през системата, която БОРКОР има. Просто трябва да я направим в мрежа, за да може тя да работи, но аз „за“ орган, който да събира правомощия. Т.е. да има консолидиране в единен орган, в единен орган и вече съм убедена, че този единен орган трябва да има собствен закон.

Стана ясно, че обмисляте нов Закон за конфликта на интереси.

Точно така, всички елементи на противодействие и превенция на корупцията преди още да е станало престъпление, което пък е другата, репресивната част, за която, ако искате също можем да говорим.

Кажете: само Конституцията ли или отношението, позицията на някои институции в България пречи на това ние да имаме едно звено, каквото ефективно работи в Румъния, коментираше се румънският модел за разследване, особено на хората по високи етажи на властта, виждаме какво правят там, знаем че сте поканили представители, които ще гостуват тук в България, но с Конституцията ли е онова, което ни препъва или по-скоро дори и нежеланието на прокуратурата за промени в тази сфера?

Имаме независимост на съдебната, законодателната и изпълнителната власт. Т.е., когато имаме желания няма смисъл да си прехвърляме топката. Когато има желание на законодателната власт за определени промени – тя ще ги направи. Въпросът е обаче, че действително имаме едно решение на Конституционния съд, който казва, че такива промени в дейността на прокуратурата могат да се извършат за независима прокуратура по отношение на разследването на корупцията единствено с промени в Конституцията, а дори и Велико народно събрание, според някои експерти. Моята изходна позиция е, че сме 2015 г. март и на 15 юни ще стане ясно дали България може да се надява на отпадане на поне една граница по отношение на шенгенското пространство. Нямаме никакво време за губене. Трябва да имаме резултат. Ако този резултат може да се постигне с много бързи, много /…/ те са всъщност много близко до това, което върши Румънската специализирана прокуратура. Нека да го направим веднага. След това, ако има празнота в правото, празнота в правоприлагането, която да налага промяна на Конституцията и около това да има голямо обществено съгласие – нека да говорим, но така просто да отлагаме желанието да видим резултат сега и да се извиняваме с това, че нямаме промяна в Конституцията, нямаме Велико народни събрание и т.н. на мен ми се струва, че не можем да губим времето на страната с това. Така че нека да правим това, което е възможно и да го правим веднага. Аз, иначе по никакъв начин не бих могла да се отстраня от по-широк дебат, но съм концентрирана върху резултата от политическите действия – сега, веднага.

Тези резултати са много важни, както важно беше и онова, което се случваше тази седмица като решение на депутатите, разбира се, изпълнявайки предложението на премиера за промени в кабинета. Покрай цялата тази тема и детайлите, които са коментирани в сектор „Сигурност“ имаше и доста политически коментира за всичко, което се отразява върху политическите процеси в рамките на така нареченото от всички нас управляващо мнозинство. Кажете по една от темите – предозира ли се с властовите позиции Реформаторският блок (РБ), защото като че ли сте на път да се сдобиете с обвинение, че преяждате с власт по думите на ДПС? Днес има и една любопитна карикатура на страницата на в. „Сега“.

Това е, не бих искала да коментирам, как да кажа, подобни персонални оценки на един или друг политик. Аз знам, че имаше няколко такива политически оценки. Иначе медиите, разбира се, са много важен свободен глас в общата картина, но аз искам да ви кажа, че това, от което има нужда България е поемането на отговорност. Тогава, когато си „за“ една политическа позиция и казваш: аз поемам тази политическа позиция, поемам препоръчването на човек с нея. Това означава, че носиш абсолютна отговорност за резултатите от неговия труд. (Не се разбира)… властта (не се разбира)… отговорността, с която тази власт е свързана. Аз така го виждам.

Ще Ви помоля просто финалните думи да ги повторите, защото връзката леко прекъсна, а е важен този коментар, който правите – именно за принципната позиция на подобни обвинения или техните основания, които…

Принципната позиция е, че там, където има власт РБ – той отговаря за резултатите и носи отговорност за политиката, която негови представители упражняват. Това е с една дума.

Да. Надеждата обаче на хората, които ви подкрепят и които са ви подкрепили и на изборите, със сигурност, вътре да имате някакъв баланс и контрол в рамките на блока? Питам ви не за друго, а защото тази сутрин слушах г-н Атанасов, който каза: задайте този въпрос за преяждането с власт на Лукарски и на Кунева. Оставаме с впечатление, че едва ли не някой, дори вътре в блока се опитва да създаде, как да кажа, подобен конфликт вътре за това кой повече назначава.

Няма да спестя конкретен отговор на вашия въпрос. Аз няма да коментирам лично нито г-н Първанов, нито г-н Атанасов. Това са двамата политици, които дадоха подобни критични думи. Става въпрос за една тема, която ми е близка – Комисията за защита на потребителите (КЗП) и предложението от страна, подчертавам, от страна на РБ, това е мандатна длъжност, не е длъжност в държавната администрация, за да кажеш, че някой я е заел без конкурс, да бъде заета от представител предложен от РБ, който впрочем е отличен юрист и смятам, че може много добре да се справи. Аз очаквам публично да се представи концепция на тази тема за защита на потребителите. Очаквам да демонстрира дългогодишния си административен опит и очаквам това да изискват и моите колеги от него. Нормално е на политически постове да има политически лица, които да провеждат политика. Също така е нормално в Народното събрание (НС), изобщо политиците от РБ в НС, извън него искат да упражнят контрол върху това – как се справя всеки един, който е получил подкрепа от страна на РБ – концепция, отчитане, срокове и контрол. Единствено тогава може да се каже, че от нас има полза, че правим необходимото, за да можем да задоволим това, които са очакванията на нашите избиратели към нас.

От два дни хората, които преди година и малко участваха активно в протестите коментират упорито думите на премиера. Вие обидихте ли се на Бойко Борисов заради това, което каза, че 100 души са останали, едва ли не, на площада след като ГЕРБ е оттеглим своите. Изобщо случва ли се нещо, което става зад кадър и избива от парламентарната трибуна между партньорите?

РБ има 100 хиляди избиратели в София и голямата част от тях бяха активни протестиращи. Това е, което аз мога да кажа абсолютно спокойно, уравновесено и без всякакво колебание. Хора, с които в момента работа, които са част от моя политически кабинет, например, те бяха според протестиращите и затова аз нямам никакви колебания в хората, които познавам. Нашите избиратели са освен това най-големият ни критик и днес много високи стандарти, много високи изисквания поставят и в този смисъл те продължават тогава, когато нещата не им харесват да не се съгласяват. Това не е онзи протест, разбира се, но техният критичен глас е много важен за РБ. Аз ги слушам внимателно.

Равна ли е тежестта, представилността в разговорите, в които влизате с премиера Борисов, когато става дума за тези важни решения, на които станахме свидетели тази седмица? На финал, ако може да коментираме.

Имате предвид за…

Представителите във формациите в рамките на РБ – като че ли, премиерът изразява предпочитания да води разговори с някои от лидерите на, с г-н Радан Кънев се видяха преди да стане ясно, че Румяна Бъчварова е номинирана за нов вътрешен министър.

Това е въпрос на доверие вътре помежду ни в РБ. Знаете, че в много решителни моменти аз съм го давала еднозначно, защото за мен единството на блок означава да можем да дадем правилния отговор, отговорът, който очакват нашите избиратели. Това, което трябва да правят всички лидери в РБ е да работят за това единство. Всеки има почерк, всеки има начин да го прави. Надявам се, че тези начини ще стават все по-отчетливи и няма да има никакви колебания, че доверието помежду ни расте. Аз лично работя за това и ще продължа да го правят.

От думите Ви разбирам, че поне публично не искате да изразите съмнение в това до колко някой прави опит да изземе ролята на основен говорител или изразител на политиката на блока в рамките на диалога с премиера Борисов, но пък както сама казахте: всеки има своя начин да заяви позиция.

Благодаря Ви за това интервю.