6 млрд. лв. европейско финансиране могат да се излеят в икономиката ни през 2015 г., казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „24 часа”

Г-н Дончев, кога и пред кого в ЕК ще представите газопровода, който ще пренася азерски газ? И кой е този газопровод - “Набуко” или интерконекторът Гърция-България?

Газопроводът не може да се разглежда извън общата и сложна картина на доставките на газ и съдбата на България в тази ситуация. Нека да направим преценка какво имаме. Първо - тройката тръби, които идват от Русия през Молдова и Румъния. Те са с капацитет 25 млрд. куб. м газ - едната отива в посока Турция, другите тръби - в посока Гърция и Македония.

И нашата транзитна мрежа обслужва транзита на руския газ.

Да, точно така. Има ТАНАП (трансанадолския газопровод), по който до 3,5-4 г. ще идва каспийският газ. Той ще стига до южната ни граница. Имаме неприключилия все още “Южен поток”, който в континенталната му част е под въпрос, но в морската му част, смятам, че все още е възможен. Това е трети източник. Ако не броим добива от дълбоко Черно море, с който трябваше всъщност да започнем, източниците стават 4.

Защо трябва да започнем от местния добив?

Защото е най-важен от всичките тези неща.

Каква е вероятността да има добив на газ от блоковете в Черно море?

Вероятността е 100%. Това, което е с по-ниски проценти на вероятност, сигурно 70%, е да има големи залежи за 200 г. напред. Към 60% е вероятността да има и нефт. Имаме и така наречения вертикален газов коридор.

Той е от Гърция през България до Румъния. Него ли ще представяте в Брюксел?

Чакаме да приключи описанието на цялата схема, за да стигнем до трасето през България. Друг източник е Румъния. Тя не транспортира газ, но добива и успява да държи цената си ниска. В един момент ще започне да експортира в посока юг. Очертава се и словашката инициатива...

Това е “Ийст ринг”, нали?

Точно така, словашката инициатива е доставки от “Северен поток”, терминали за втечнен газ, норвежки газ и всичко, което е на север, да се транспортират на юг. Идеята е да се използва част от газопреносната мрежа на Украйна газът да влиза в тройката тръби, които идват от Русия през Молдова към България. До момента изброихме 6 възможни източника на газ.

Как България се включва във всичко това?

Да видим първо как България се включва в ТАНАП? Това е по българо-гръцкия интерконектор. В последните месеци имаме невероятен прогрес, настъпен е педалът до дупка, защото проектът е хиперприоритетен, макар че капацитетът му е само 5 млрд. куб. м на година. Ако говорим за йерархия на приоритетите, първият е сигурност на доставките и с тази газова връзка го гарантираме. Вторият приоритет е България да си запази ролята на транзитираща страна. Транзитът е приходи, стойността на мрежата ни е 25 млрд. лв. и както казва премиерът, не можем да я нарежем на скрап. И на трето място - ако по геополитически причини страната ни бъде заобиколена от газопреносните потоци, това за мен е риск за националната сигурност.

Има една китайска приказка - като ни предлагат лимон, да си направим лимонада ли?

Точно така. И стигаме до 2 неща. При условие че имаме 5 или 6 източника на газ, нормалното е да започнем да мислим за газоразпределителен център. А като говорим за доставки на газ в посока запад или северозапад, трябва да започнем да мислим за трасе, по което да се движат тези доставки. Дали ще го наречеш континенталната част на “Южен поток”, или “Набуко”, е все едно. В България могат да влязат, включвайки и собствения добив, не по-малко от 75-80 млрд. куб. м на година.

В туитър сте написали - газът тече от едно място, а парите от друго. Какво значи това?

Газът идва от изток или от югоизток, а парите към България се движат по-скоро от Запад. Особен кръстопът е България.

Ще срещнете ли потоците газ с парите?

Напълно възможно е. Сръбската газова връзка се прави изцяло с европейски пари. По гръцката може да имаме 50% еврофинансиране. Но имаме шанс за 6 източника на газ към България и всички предпоставки за интензивна газова търговия. И е реално да има газоразпределителен център, той може да бъде при Варна. Но за да правиш търговия трябва трасе. А когато говорим за пари, същественият въпрос е какво представлява това трасе? Един вариант е да бъде европейски проект. Другият е - пак европейски проект, но съчетан с публично финансиране и със силно участие на частни оператори. Това са двете отворени опции и ние водим интензивен диалог и на Запад, и на Изток, за да направим една подобна хипотеза реалистична.

Руският президент Владимир Путин в последните си изяви не отхвърли “Южен поток” в морската му част.

Не я отхвърли. А аз преди 2 седмици изпратих писмо до ЕК да поискам правен анализ за съответствие с европейското законодателство на хипотезата руска тръба да стига до българската територия от Черно море, но без продължаваща сухоземна част. Искаме, преди да провокираме интереса на всичките играчи, които биха участвали в хъб или трасе, от правна страна всичко да е ясно. И очаквам отговор. Сигурен съм, че това ще бъде основание за руски интерес към тръбата. А разпределителният център може да бъде пилотен проект за Европейския енергиен съюз.

Промените в енергийния закон, които вече са факт, ще свият ли дупката в енергетиката?

Няма как да бъде свита с промените, въпросът е тя да не се разширява, да не се трупат нови дефицити в системата. Дупката може да бъде свивана с други мерки.

С увеличаване на цената?

Не. Не смятам, че увеличението на цената е решението на проблемите в енергетиката. Трябва да бъдат полагани всички усилия цената на тока да е ниска. По-скоро мерките са в по-доброто управление. Това са бъдещи действия, които са свързани с акции на пазара, с държавни гаранции.

В началото на мандата казвахте стряскащи нещаза европарите, които ще бъдат загубени. Напоследък говорите, че тази година ще бъдат усвоени 4,5 млрд. лв. от старите програми и още 1,1 млрд. лв. ще бъдат платени тази година от новите.

Питате ме какво се е случило за тези 4-5 месеца ли? Без да провокирам излишно скромността си, резултатът е отпушено финансиране на двете оперативни програми - “Околна среда” и “Регионално развитие”, и приети 4 от 7-те програми от новия програмен период. И редуциране на риска от загуба на средства за 2014 г. 10 пъти. Когато влязохме в управлението, рискът бе да загубим между 250 и 500 млн. лв., приключихме годината с 27 млн. Новината е, че най-трудното предстои. В рамките на 2015 г. трябва да разплатим всичко от стария програмен период - това са 5 млрд. лв.

Предстои да приключим всички спорни въпроси по “Околна среда” и “Региони в растеж”, което очаквам да стане скоро. Така че амбицията е колкото може по-скоро да започне новият програмен период.

Той не започна ли?

По програмата “Човешки ресурси” вече е започнал. Но вече имаме една нулева година - 2014-а. Целта е да няма две, както беше през предишния период. Ако нещата са както ги планираме, тази година трябва да платим от новия програмен период 1 млрд. лв.

Това означава, че само от европейско финансиране в икономиката ще влязат между 5 и 6 млрд. лв.?

Точно така, тя ще бъде най-силната от началото на членството ни в ЕС.

Тогава защо в бюджета предвидихте ръст от 0,8%? И след като през 2014 г. с всичките протести и нестабилност, ръстът на БВП е 1,7%.

Защото сме консервативни. А и не забравяйте, че през 2014 г. се случи криза с една банка, а негативният ефект се очаква през 2015 г. Прогнозата ни е съобразена и с консервативните предвиждания на ЕК. Предпочитам към края на годината да има приятна изненада и растежът да се окаже по-голям.

Да се окаже 2%, например?

Дай боже. 2% е прагът, над който икономиката започва да усеща растежа.

Смятате, че растежът ще се усети ли?

Дай, Боже.