По повод изтичащия срок за подготовката на пакета закони за промени в пенсионното осигуряване „Дневник” разговаря с вицепремиера и министър на труда и социалната политика

Г-н Калфин, наближава 31 март - срокът, който си бяхте поставили за обсъжданията на пенсионната реформа. Сглобява ли се вече общата картина?

Не бих казал, че е реформа, не изменяме конструкцията. Целта е да променим параметрите, така че пенсионният фонд да стане максимално самостоятелен, да се намали зависимостта от бюджета и да се повишат пенсиите чрез по-висок коефициент на заместване на дохода от труд. За да стане това, трябва да се променят параметри и в приходната, и в разходната част на НОИ – размерът на осигурителните вноски, стажът и възрастта на отделните категории работници, да се набележат мерки за повишаване на събираемостта и за достъпа до пенсионната система.

Допълнително бяха включени темите за връзката между НОИ и капиталовите схеми, която се разработва от Министерството на финансите, предстои да обсъдим пенсионирането по болест и работата на ТЕЛК и въвеждането на изискването за възраст за служителите в сектор "Сигурност". Обсъдихме всички параметри един по един, изслушахме предложенията и аргументите на работодателите и синдикатите и от всички тези елементи вече сглобяваме матрицата.

Какви стойности ще заложите?

Максимално приемливи. Не очаквам пълно съгласие по елементите в матрицата, но очаквам и социалните партньори и политическите сили да проявят готовност за компромиси. Всички са съгласни, че сегашното състояние на пенсионната система, особено с демографските перспективи, гарантира мизерни пенсии и тя трябва да се промени.

В какъв период се планира НОИ да стане самостоятелен?

Зависи дали по-бързо или по-бавно ще се увеличават възрастта и стажът, размерът на вноската също влияе. Търсим мерки, които да бъдат максимално приемливи и да не създават допълнителен стрес върху работещите и работодателите. Стремим се за 10 - 15 години субсидията постепенно да намалява и да се сведе от сегашните 53% до близо до нулата, а ако има субсидия, тя да отива за по-високи пенсии.

Според оценки на синдикатите около 3 млрд. лв. е резервът от несъбрани осигурителни вноски. Какви мерки се планират за повишаване на събираемостта?

НАП обеща да даде подробна справка, но според мен сумата е в порядъци по-малка. Мерките за по-добра събираемост са свързани с приетото през декември криминализиране на укрити вноски. С работодателите и синдикатите обсъждаме мерки за намаляване на влиянието на сивата икономика, особено на трудовия пазар, за да излязат наяве сметките. Никой не обича да плаща данъци, но в България и данъците, и осигуровките са най-ниските.

Кога очаквате да сте готови с текстовете на проектозакона?

До края на март ще имаме някакъв вариант, после следва обществено обсъждане по процедура, макар че на практика то вече е в ход, после трябва да мине през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това вероятно ще отнеме месец и се надявам в края на април или началото на май законите да са в парламента.

В последните месеци около универсалните пенсионни фондове се прокарват няколко различни по вид промени – не само темата с местенето на вноските между тях и Сребърния фонд, но и очакваното намаление на таксите, а сега и промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които косвено също се отразяват на портфейлите им. Не е ли прекалено стресиращо това за системата?

Да разделим нещата. Промените в земеделските земи създават проблеми на фондовия пазар, не само на пенсионните дружества, но това е различна тема. За пенсионните дружества се работи законодателство, представено от КФН, надявам се, съвместно с асоциацията им. Самите те са казвали, че може да се намали таксата и е нормално да се правят корекции в системата. Вариантът, предлаган за тях, е доста по-мек, отколкото в други държави, някои от които ликвидираха втория стълб. Общо в капиталовите схеми има около 8 млрд. лв. – вярно, че е малко, но затова промените във втория стълб ангажират повече дружествата да убеждават хората и това очаквам да повиши интереса и към третия стълб.

Как ще коментирате идеята пенсионните фондове да инвестират в инфраструктура?

Теоретично е възможно, практически е по-трудно, но държавата трябва да създава такива условия. В САЩ например на някои магистрали е написано, че се изграждат от еди-кой си фонд. Говорил съм по-рано с пенсионните дружества, но те търсят държавни гаранции, каквито трудно могат да се дадат за частни инвестиции в условията на ЕС. Между другото планът "Юнкер" работи на този принцип – финансирането не е грант, нито заем, а инвестиция, която да доведе до нова инвестиция. В развитите икономики това е по-лесно. Фондовете трябва да имат някаква гаранция, че ще получат доход, а в България да се направи магистрала, пристанище, летище невинаги е възможно с гарантирана печалба.

Какви промени предвиждате в Агенцията по заетостта, която повече от месец вече е без ръководител?

Агенцията има ръководител, изпълняващ длъжността, а скоро ще има и титуляр. Там е необходимо услугите да се преориентират така, че да са близо до хората, които имат нужда от тях, а не да чакаме някой да дойде в бюрото по труда да се регистрира. Трябва ние да потърсим безработните, да потърсим и работодателите, за да ги срещнем.

В същото време се готвите да посрещнете работници от чужди държави.

Става дума за запазване на бизнес. От ИТ сектора са готови да наемат няколко хиляди души през следващите месец - два. Програмите в България не могат да подготвят толкова хора, защото характерът на работата изисква специфична предварителна подготовка още на ниво училище, която трудно може да се компенсира с курсове или обучение за преквалификация. Вместо да се губи бизнес, е по-добре да се позволи на хората да дойдат тук, да плащат данъци, да харчат парите си. Разбира се, временно, с временни визи. Впрочем скоро и в медицинските професии ще има недостиг, така че ще бъдем принудени да облекчим процедурата за прием на чужди граждани, която сега е доста бавна.

Как ще функционира системата за ваучери за почасова заетост?

Опитваме да приложим и в България системата, която действа в други страни – човек да може да потърси услуга чрез посреднически агенции, предимно частни, например гледане на дете или възрастен, грижа за дома и покупки, ремонти. Чрез ваучерната система бихме могли да стимулираме трудов пазар в райони, в които реално няма такъв или той е много нисък. Всеки потребител ще може да купи ваучер в интернет. Избира агенция, ползва услуга и плаща с ваучера, а държавата допълва. Може да стане с частни агенции, Червения кръст, общините, важното е да проработи и да се излезе от черния сектор.

Предлагате въвеждането на гъвкаво работно време. Да не ви обвинят, че отваряте вратичка пред удължаването на работния ден...

Няма страшно, ГИТ ще се скара и ще глоби нарушителя (смее се). Гъвкавото работно време е въведено в законодателството от 2012 г., но не се използва както трябва. По закон и сега можеш да отидеш на работа с два часа по-рано или по-късно и съответно да компенсираш. В европейските институции например един път в месеца се компенсират допълнителните часове. Идеята е не да се натоварват повече хората, а да планират деня си, в масовия случай това би улеснило родителите на малки деца, но, разбира се, не навсякъде производственият процес позволява да се приложи.

Защо не се прилага?

Не се и познава. Ще проработим механизмите, ако трябва, ще увеличим часовете, в които може да варира, за да може да се използва по-широко от хората.

Как ще коментирате предприетото от работодателските организации обжалване във ВАС на размера на минималната заплата?

Надявам се да не се случи това. Действително могат да се търсят проблеми в процедурата, но това не е най-важното. Впрочем част от работодателите – КРИБ, са съгласни с размера й. Надали минималната работна заплата им пречи чак толкова много.