Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Лице в лице“ на БТВ

Първият ми гост днес е Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие. Здравейте, госпожо Павлова. Добре, че дойдохте. Успяхте да стигнете от… къде идвате сега?

От Асеновград, Кърджали, след това през Черноочене и съм тук вече.

Благодаря. Защото наистина в разгара на бедствието е добре да говори министърът, който отговаря до някаква степен за минимализиране на щетите. Но преди да започна разговора с вас, ще помоля колегите да ме свържат с Поли Ботева, която е точно на свлачището на пътя Асеновград – Чепеларе. Поли, здравей.

Репортер: Здравейте, колеги. Това, което виждате зад мен, са скалните късове, които все още блокират пътя тук от Асеновград за Смолян. Цял ден екипите работят и се опитват да разчистят трасето. За момента е осигурен път, по който може да минават линейки и аварийни автомобили. Но, така или иначе, движението тук все още не е възстановено. Днес в работата се включиха и алпинисти, които са се покачили отгоре на планината, за да премахнат опасните скални късове, които освен че представляват опасност за ново свлачище, затрудняват работата и на хората, които работят тук и представляват всъщност една опасност и за тях. Те започнаха работа преди няколко часа, вече може би повече от два часа се опитват да премахнат големите скални късове. Иначе може да видите колко много скали вече са разбити с хидравлични чукове цял ден служителите работиха и се опитваха да разбият тези огромни скални късове, които виждате. Не можем да се приближим по-напред, защото, както ви показахме, алпинистите и към момента освобождават скална маса и наистина има опасност някое парче да попадне върху нас. Така или иначе, тук се работи наистина усилено с идеята движението да бъде възстановено. А кога това ще се случи, надявам се да разберем сега от министър Павлова.

Благодаря, Поли. Наистина, министър Павлова, кога това чудо ще бъде изчистено? Кога ще бъде отворен пътят по ваши изчисления?

Както видяхте, екипите работят денонощно. Това, което сега виждате, е в пъти по-малко от това, което беше. И тук едно, включително и мое, неточно изказване беше вчера – 4 тона са част от скалните късове. А дени от тези, които днес беше разбиван с машините, беше над 80 тона – самата скална маса, която беше откъсната. Така че много от скалите вече са изнесени. Екипите работят. Ще се постараем до сряда в максимална степен тази скална маса да бъде раздробена, изнесена, обрушен скатът и някакви укрепителни действия, поне аварийни да направим, за да можем да пропуснем движението. Защото си даваме сметка, че това е важно направление и за туризма, и за хората, които живеят там. Но в същия момент не трябва да застрашаваме, разбира се, животът на пътуващите. Защото, вие виждате – огромни парчета падат постоянно.

Тоест Вие казвате, че до сряда пътят ще бъде отворен?

Работим в тази посока. Аз не мога да…

Това е вашата цел, да.

Примерно само тази нощ, докато се разчистваше това голямото свлачище, тази нощ имаме три по-малки около това свлачище и на пътя Девин – Кричим още три. Разбира се, в по-малък мащаб по-лесно се прочистват. Така че това е един динамичен процес. Но аз се надявам, екипите работят усилено, алпинистите са там. Екипите, които се занимават с взривовете, също, ако се наложи да се взривят по-големите парчета. Но виждам, че те успяха. Те имат мраморно съдържание и са много твърди. Верижни машини са на място, фадроми. Така че се надявам, че ще се справят в максимална степен. Полагат се огромни усилия наистина.

Според Вас наистина ли бедствието е нечувано или ние нещо не сме направили предварително? Въпросът ми е прост – можеше ли нещо да се направи предварително, някакви укрепления, някакви изчисления, които да не довеждат до такива свлачища? Това е чудовищно, което виждам. Това е разрушена природа. Можеше ли нещо превантивно да се направи?

Вижте, със сигурност, когато говорим за свлачища определено по отношение на свлачищата много превенция е необходима. От много години превенцията липсва в България. Вие знаете – 15-20 г. това е натрупан проблем от недофинансирания сектор, в случая. Ние виждаме липса на постоянна превенция като говорим за защитни мрежи, промяна на откосите, укрепителни стени. Всичко това, което е нормално от така наречените (не се разбира)…

Това е можело да се случи.

Години наред това трябва да се инвестира много. Изчисленията в момента показват, че само за аварийното укрепване и по-трайното решение на проблемите само в тези два участъка на тези пътища, включително като добавим и другите дейности, са над 17 млн. само за това. Отделно като говорим за двата пътя, за които говорим трябва да ги укрепим. Само там тези участъци да ги укрепим критичните, ами те са колко много? Те са 40 км. в едното направление и в другото. Това са огромни средства. Над 300 млн. по принцип са изчисленията, за да можем да обезопасим, да се направят трайни решаващи проблема неща. Така че с години не е инвестирано. Малко по-малко започваме, но разбира се, в рамките на ресурса, с който разполагаме.

Сега, тези пари, които са нужни, за да се премахне това бедствие, както се казва, ще бъдат извънредно дадени от бюджета, предполагам или вие имате достатъчно пари?

В момента правим разчетите за тези две укрепвания, както разчети, които общините правят, за да ги подкрепим, защото пък и много извънредни средства отидоха и към общините и като нужда на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и на другите екипи за разчистването от снега, а и потенциалното снеготопене за почистване на коритата на реките. В момента се прави изчисление, така както зададохме на кризисния щаб в Смолян, на който беше и министър-председателят, изчисленията трябва да ги направим днес до края на деня. Утре се обобщавам и надявам се, в сряда на Министерски съвет с подкрепата и на Министерството на финансите поне частично да се осигури финансирането, за да могат да продължат дейностите си.

Да, говорили ли сте с Горанов дали ще отпусне пари или с Борисов сте говорили, което е по-важното?

Екипите работят. С зам.-министърът Ананиев днес цял ден сме в оперативна връзка. Така че мисля, че ще се справим със ситуацията, поне аварийно да подкрепим.

Аз ще помоля колегите да покажат една снимка, която, вие признавам донесохме, но тя си заслужава да бъде видяна за един изчезнал път. Какво се прави сега?

Това е буквално преди 3 часа. Аз идвам от там. Това е община Черноочене в област Кърджали – пътят към село Безводен. То за съжаление вече и безпътен. Малко да не звучи като черен хумор, но е много трагична ситуацията, защото това е път, който пропадна сега преди 3 дни, но вече виждате неговия мащаб – буквално в язовира. Друг път няма, обход няма. Селото е с 80 човека. Имаше 3 бебета. Изнесени са от екипа на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН). Екипите на „Пожарна безопасност и защита на населението“ през гората по една козя пътека доставят храна, вода, гориво със съдействието на кмета на общината, съдействаме с каквото можем.

Този път ще бъде ли оправен?

Този път не може, както виждате, вижте снимката.

И какво – тези хора ще си останат така през кози пътеки?

Не, напротив. Това, което говорихме и днеска с кмета на общината, заедно и с екипите и с областния управител – ще се направи проектиране да се направи през скалата, горе през хълма нов път да се търси, за да може да се заобиколи това свлачище. Малко по-надолу минахме през още едно.

Ние ще се справим ли, говоря като държава, защото бедата е за всички нас? Ще се справим ли с финансирането на всички тези пътища? Предполагам, че не е само този.

Искам да ви кажа, че ние в момента ще се справим само аварийно да закрепим положението, за да нямаме откъснати населени места, както това. Трайното решаване на проблемите ще коства много време и огромен ресурс, който тепърва, разбира се, ще изчисляваме. По-лошото е, че когато сега започне топенето на снеговете ще започнат още повече срутища, свличания и както виждаме това е само началото.

Т.е. вие очаквате още?

Да. Щом в момента без да вали сняг и дъжд имаме тези срутвания и обрушвания на скатове по пътищата. Аз за съжаление, аз го казах: тази година ще е годината на свлачищата. Очакваме пролет-лято този процес да се засили. 1851 са регистрираните към момента свлачища. Една част от тях не са на пътищата. Имаме, само в рамките на тези два месеца, новоактивирани 26 – по принцип средно годишно са толкова свлачищата в страната, които се активират, ние за два месеца ги имаме. Така че от тук явно нещата са сериозни. Правим актуализация на програмата, но за момента спрямо ресурса, с който разполагаме ще действаме аварийно, ще укрепваме каквото можем, разбира се, където може и превенция. Това трябва да го съчетаем и с мерките, които колегите ми от другите министерство – Министерство на околната среда и водите (МОСВ) са инициирали и Министерство на земеделието (МЗ). Коритата на реките са много важни сега, спешно. Това беше и другата част от заседанието.

Те винаги са били, г-жо Павлова, и едни хора си взимаха едни пари, нищо не се правеше.

Спомняме ли си – Министерството на бедствието уж наливаше и чистеше коритата на реките. Резултатът е наяве, но сега на заседанието на кризисния щаб, който за министър-председателя…

Знаете ли, вече държавата ще застане с целия си ресурс, всичко ще направим, кризисен щаб. Това съм го чувала откакто съм в тази професия. Как ще контролиране на тези, които се плаща да чистят коритата, да укрепват свлачищата – кой ще контролира?

До голяма степен разчитаме на отговорността и ангажиментите на кметовете. Те са тези, които възлагат това почистване на реки и на корита. Разчитаме, разбира се, и на колегите от контролните органи. Правим каквото можем. Пак казвам: разчитам на съвестта. В момента сме в ситуация на много сериозна криза и бедствие. Климатичните промени доведоха до това, ето виждаме: много снегове, много дъждове и т.н. Сега е моментът да се обединим като нация. Не е целта някой да изкарва 5 лв. повече. Целта е да помогнем…

Напротив, сега ще Ви искат оставката заради климатичните… Знаете, че искат на колегата ви екоминистър, г-жа Василева оставката, защото каза, че трябва да свикваме с климатичните промени.

Най-лесно е да искат нечия оставка. Не знам с какво това ще помогне на някого в момента, напротив. Целта е да се обединим, не да се делим политически или партийно, а да вземем заедно решение от поуките, от последствията, от промените, какво да направим по-добре. Нека да се съберем – повече глави мислят по-добре. Аз смятам, че това не трябва да се политизира, категорично. Аз съм щастлива, ето в Смолян бях на кризисен щаб, представители и в Кърджали на различни кметове, на различни, разбира се, партии са ги подкрепили на избори – в бедствието, в кризата бяха заедно и бяха единни.

Да де, но сега като мине ще се разединим. Аз този филм съм го гледала.

Идват местни избори – мен това най-много ме притеснява – пак ще почне да се политизира.

Казахте: тази година ще бъде на свлачищата и на срутищата, както се изразихте преди мъничко, обаче Борисов каза: ако не строим за какво да съм премиер? Той иска да строи, а вие казвате, че ще се срутва нещо.

Едното не пречи на другото. Чакайте сега. Вижте сега, нека да не ги смесваме нещата. Там, където трябва да се работи, да се укрепва максимум превенцията – да, но ние трябва задължително да фокусираме усилията си да си строим инфраструктурата, дали това ще са пътища, жп линии. Имаме да ремонтираме училища, детски градини, сгради – всички това трябва да продължи., градски транспорт на градовете. Много инфраструктура изграждаме в момента.

Няма ли да ви изядат парите ремонтите или те са две различни?

Не. Едното се финансира от европейски средства, които ще продължим да финансираме училища, детски градини, болници, пътища и жп линии. Другото вече си е финансиране по линия на бедствия и аварии, включително ще разчитаме и на европейската солидарност. Подготвяме пакет с искаме на Европейския фонд „Солидарност“ да ни подкрепи и Европа. Нещата са сериозни. Ще разчитаме и на…

Очаквате ли, т.е. чух г-жа Кунева да казва, че ако е било по-голямо бедствието са щели да ни помогнат, пък Вие казвате, че…

Тя имаше предвид, че ако бедствията в такива размери, че нашите екипи и служби „Гражданска защита“ и т.н. не могат да се справят ще дойдат от съседните страни, така както се обменя. Това имаше предвид.

Но очаквате, все пак, някакви средства?

Ще кандидатстваме, въпреки че вие знаете: ние, ако трябва да кандидатстваме за около 300 млн., за да получим 6% от тази стойност по линия на фонда, но пак е нещо и 200 млн. да кандидатстваме 6% от тях са достатъчно, все пак, да ни подкрепят.

Добре, разбрах, че водата в Кърджали в ниските части е дошла.

Не, само да кажем конкретно: аз бях там, водата я пуснахме още в 12 часа и в 13 часа, когато бях вече в града, в ниските части на града водата беше достигнала, в този момента тя вече е достигнало почти части и на града и на 30-те села, които бяха без вода.

Нека да уточним нещо – вие казахте, че е можело много нещо да се направи, ако сме имали пари, желание и т.н., за да няма тези свлачища. Обаче, ето сега в един материал на БТВ, благодарение на него вие сте разпоредили проверка на дейността на държавните дружества, геозащита във Варна, Плевен и Перник. Това е повод за строителство в свлачищни територии. Има ли много, как да кажа, строителства, опити да строителства?

За съжаление има, за съжаление има, особено, разбира се, по Черноморието, по морския бряг.

Можете ли да ги спрете?

Там комбинацията свлачища, проблемите, които имаме с амброзията – сериозен е проблемът. Така наречената, примерно местност Фиш-фиш или местност Фара – това са двете най-рискови местности. Те са на територията на пътя Албена-Балчик. В Балчик вилната зона, за съжаление, както се казва там хората са злоупотребили. Като казвам хората – всички институции са злоупотребили.

Който е злоупотребил ще ги санкционирате ли?

Мисля, че природата ще ги санкционира без да се налага, за съжаление. Ситуацията там е толкова сериозна. Там, по принцип, тази вилна зона е трябвало да бъдат временни, леки вилни постройки. В момента има къщи с басейни, включително. Има свлачище, има много сериозни подземни води. В момента е спряно водоподаването, защото тя почвата така или иначе се напоява. Нещата са проблемни. Това е свлачищен район. Да, назад в годините виждаме с натрупване разрешение в свлачищни райони. Да, законът позволява по изключение. Изключението обаче малко е станало практика. Това е причината за проверките – то беше един сигнал, един репортаж на БТВ.

Надявам се да ни кажете, когато свършат докрай, но освен в Кърджали има ли други уволнени шефове на областни пътни управления на страната.

Не, към този момент няма.

А защо уволнихте…

В една кризисна ситуация трябва човека да реагира адекватно, да може да се справи, да действа и да се координира добре с институциите. Тогава, когато аз бях на място на, бих казала един от най-кризисните дни на 8 март, видяхме, че нещата от гледна точка на координация с натрупване, проверка на наличните машини, невярната информация колко са машините, недобрата координация коя машина на къде, тази дезориентация показа абсолютно невъзможно да се справи със ситуацията. Но по-важното е, че в крайна сметка – справихме се, въпреки всичко. Има много забележки. Сигурна съм, че могат и с основание ще ни критикуват на места, но въпреки всичко искам да ви кажа, че хиляди хора бяха ангажирани и от тези, които се занимават с почистването на пътищата, и тези от „Гражданска защита“, пожарна, полиция, доброволци. Над 6000 души като минимум изчисляваме хората, които бяха пряко ангажирани с този процес. Всички се стараеха, дадоха всичко от себе си. Трябва да оценим тези усилия.

Трябва да Ви попитам – депутатът от ДПС Мариана Георгиева попита в пекът: защо община Сърница отсъства от програмата на правителството за стабилно развитие за периода 2014-2018 г.?

Това беше предизборна политическа спекулация. Една изключително добре инсценирана, това не мога да го отрека, спекулация, която разиграха този цирк в парламента.

Това не е ли вярно?

Разбира се, че не е вярно. Това беше предизборно – петък денят преди последния ден за агитация предизборна за извънредните избори в Сърница. Една изключително инсценирана случка. Нека да потвърдя – община Сърница е община с указ на президента от 1 януари тази година. Управленската програма, всичките програми, бюджетите са гласувани миналата година. Нормално е, към онзи момент държавата бяха 264, а не 265 общини. Въпреки всичко община Сърница има свой бюджет, има своите капиталови разходи, има предвидени средства от държавата. Финансирахме вече и изградихме пътя до Сърница и бяхме там на място. Имахме предвиден ресурс за обхода на Сърница. Държавата подкрепя. Сърница има свой бюджет, има своята подкрепа, има своето място в реализацията в своите бъдещи проекти. Така че всичко е политизирано, беше една предизборна кампания, една инсценирана просто истерия, една сценка, която се разигра.

Аз искам малко да сменим темата, но кажете ми миналата седмица защо вашето министерство обяви търг и за какво свързано с „Южен поток“? Докога този „Южен поток“ и докога този троен шлем ще изсмуква парите на българина без на практика да има нищо?

Само да ви кажа: напротив, този търг е обявен, за да може държавата да си получи равностойно, достойно компенсиране за това, че някой иска да строи на нейното морско дъно…

Хайде, обяснете, моля Ви, че вече този троен шлем.

Само да ми оставите възможност да се доизкажа.

Млъквам, защото там отидоха страшно много пари и затова млъквам, обяснете.

Благодаря. Инвеститорът в „Южен поток“, т.е. знаете е разделен „Южен поток-Транспорт“, „Южен поток-България“. Дружествата, които изграждат в рамките на, в акваторията на Черно море там, където е акваторията на българската държава, когато съответно трябва да строят на нея трябва да платят обезщетение на държавата за това, че ще строят по нашето морско дъно. Има запитване, заявление от дружеството, с което още лятото на миналата година е поискал да каже държавата: колко „Южен поток“ да плати на България като обезщетение, че ще се строи върху морското ни дъно. Такава процедура не е инициирана от министерството, но ние в изпълнение на закона сме в нарушение, ако не инициираме такава процедура. Тъй като никой до сега не е строил, не е обезщетявал държавата за това колко трябва да плати обезщетение, както се обезщетяваме, когато строим магистрала, тук ще е, само че във водата на дъното. Сега трябва да оценим и да направим оценка, но за да го направим трябва да имаме методика. Затова търгът включва изработването на методика как да оценяваме морското дъно и как България да си получи равностойното обезщетение, ако някой, който и да е той, в случая заявлението е от „Южен поток“ строи върху морското ни дъно, за да ни плати. Това са приходи в бюджета и това е една административна услуга и ние сме длъжни да я изпълним. Това е причината за търга.

На каква стойност е търгът?

До 66 хил. лв. е стойността за изработването на тази методика.

На фона на милионите, милиардите, които потънаха…

След, което България ще получи милиони, когато оцени това морско дъно и когато каже: това е обезщетението, ако искате да строите върху… Така че тези 66 хил. лв. ще ни донесат възможност за обезщетение, може би и в размер на милиони. Аз не знам, тепърва предстои да разберем.

Други търгове за „Южен поток“, за „Белене“ да предвиждате нещо, за Бургас Александруполис?

Аз отговарям за разрешенията за строеж и за оценката дали е строителство на терен или е в морето, на сушата.

Финален въпрос за санирането – как върви вашата програма? Опозицията страшно я критикува, нарича я: начин да купувате избиратели за изборите, пари, които теглите вие, за да спечелите изборите ГЕРБ.

Ако техните кметове така планират да си купуват изборите – не знам. Аз това, което знам, че за моя голяма радост програмата тръгна с летящ старт. Вече има над 1 400 сдружения на собствениците регистрирани. Вече имаме 150 реално одобрени минали през целия процес и са сключени от Банката за развитие, финансирани проекти и вече вървят тръжни процедури. Правят се енергийни обследвания, технически обследвания на сгради. Така че аз съм оптимист, че първите сгради ще започнат като обследвания, а живот и здраве като строителство лятото, есента на тази година.

Наистина финално – чувах специалисти да казват, че при това санирани някакви сглобки щели да бъдат затормозени в панелните блокове и дори да им помогнат да се разрушат. Вие изследвали ли сте тази част от санирането, така че наистина да се окаже стабилно?

Именно затова за всяка сграда плащаме и изискваме да се направи обследване и това обследване да покаже как да се укрепят тези сглобки, за да не бъде, и то за сметка на програмата, разбира се, безвъзмездно, така че да не се утежни конструкцията на сградата, след като тя бъде първо укрепена конструктивно за сметка на програмата и след това вече, разбира се, обновена, санирана, подменена изолация, дограма и т.н.

Това беше важно уточнение. Благодаря Ви за този разговор.