Трябва да сме в Шенген, за да сме по-ефикасни срещу джихадистите, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

Господин министър, преди няколко дни стана ясно, че България се е включила в коалиция, която ще се бори срещу финансирането на "Ислямска държава". Какво точно се очаква от страната ни?

България беше част от държавите, които се включиха още в първата вълна на коалицията срещу джихадистите. Опасността е прекалено близо до нас и нашите граници, за да стоим безучастно. Усилията за ограничаването на финансовите потоци и начините за финансиране на ИД са част от пакета мерки, които бяха идентифицирани от коалицията. България винаги е била част от тях, сега просто се конкретизират. Данните сочат, че джихадистите печелят между 2 и 6 милиона на ден само от търговия с петрол, което е изключително притеснително. Ако искаме ефективно да се борим с ИД, трябва да й ограничим всички възможности за финансиране. Чрез него действа и тяхната пропаганда, и се привличат други бойци. Тази коалиция трябва да следи банковите транзакции, да ги идентифицира и да ги спре, да направи възможното каналите, по които се продава петрол, да бъдат блокирани, трябва да се ограничи възможността за изнасяне на артефакти и ценности. Няма данни, че през нас преминават подобни потоци, но превантивно трябва да сме наясно и да координираме усилия с всички наши партньори.

Достатъчен ли е контролът, който България упражнява, за евентуално преминаващи бойци на път за Сирия и Ирак?

Първо да кажа, че няма данни за българи, които да се бият на страната на "Ислямска държава". За да спрем евентуално преминаващи джихадисти, трябва да имаме информация от нашите партньори за съответни заподозрени. България няма как на 100% да е ефективна в този процес, ако не стане пълноценна част от Шенгенската информационна система. Затова и нашият разговор с всички представители на страни членки на ЕС се фокусира върху членството ни в Шенген, което става важно не само защото България е изпълнила всички технически критерии, а и защото в случая, когато говорим за отиващи или завръщащи се бойци на ИД към Европа, това трябва да бъде много стриктно контролирано, а това става през информация.

Като че ли вече няма гаранция за никого в нито една част на света?

Феноменът е световен и битката с него е глобална. Международната коалиция е създадена точно за това. Държавите от Близкия изток и Северна Африка си дадоха сметка, че този феномен не може да бъде преборен без тяхно активно участие. По принцип се смята, че Западът е този, който трябва да се справи с подобни опасности. Освен това трябва да се делегитимира идеологията на тази групировка. Аз съм много доволен, че имахме разговор с българското мюфтийство по тази тема и те много бързо взеха мерки по въпроса. Започнаха активна дейност по разясняване на факта, че идеологията, която проповядва ИД, няма нищо общо с исляма.

Доколко активно обаче сме готови да участваме в отпора срещу ИД и не носи ли това и рискове за страната?

Вижте, рисковете съществуват. Ако не сме активни, опасностите няма да намалеят. За това по-добре да бъдем активни в максимална степен. Знаете, че подпомогнахме кюрдската автономна власт в Ирак с леко въоръжение и амуниции, когато настъплението на ИД там беше много сериозно. Участваме във всички формати - обмен на информация на службите, работим по темата Шенген, тук на място ще се организират семинари и обучения за бежанци. Върви проектът за криминализиране участието на български граждани на страната на ИД. До 30 април МВР и министерство на правосъдието трябва да дадат всички законодателни промени, които се предлагат и те да влязат в парламента. Правосъдното министерство, доколкото зная, вече има ясна идея за промени в Наказателния кодекс, МВР трябва да предложи съответните промени в много по-широк спектър от закони, затова сме дали малко по-дълъг срок.

През последните месеци в България имаше серия от високопоставени чужди посещения. Остана ли нещо скрито от тези срещи за българите?

Аз безкрайно се учудвам, че се зародиха теории на конспирациите покрай тези визити на наши партньори, с които имаме постоянен разговор. Това, че до момента може би българската външна политика е била сравнително пасивна, като че ли създава усещането за нещо необичайно. Подобни визити няма да престанат. Поканил съм, например, да ни посети върховният представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини.

През юни Европейският съвет ще обсъжда удължаване на санкциите срещу Русия. България каква позиция ще заеме по този въпрос?

Всички страдаме от санкциите. Ние не сме ги искали, ЕС не ги е искал, но когато една държава си позволи грубо да наруши международния правов ред, да анексира територия на чужда държава, трябва да покажем отношение. От тук е и позицията ни за защитата на териториалната цялост и независимостта на Украйна. Всички членки на ЕС плащат цена, за страни като Германия и Швеция тя е в пъти по-голяма в сравнение с цената, която плаща България. Готови сме да си защитаваме националния интерес, но в случая трябва да избираме между международния правов ред и търговски взаимоотношения. Ние сме част от общност, която защитава определени стандарти. От друга страна, ако погледнем в исторически план, България и Русия имат дълбока свързаност. Историята обаче е динамично понятие, част от съвременната история на страната ни е и присъединяването й към общността на свободните и демократични народи. Не бива да робуваме на идеологеми, оставени ни от едни тоталитарни времена. Българите много правилно и ясно правят разграничение между конфликта в Украйна и отношението си към руския народ. В този смисъл България заема много умерена позиция. Не знам защо тези, които ни обвиняват в прекалена острота на позицията, не погледнат какво се говори в целия свят по отношение на Русия в момента. Ние сме едни от най-балансираните и умерените в тази ситуация.

Каква е цената, която плаща България заради контрасанкциите, какви са загубите ни?

До известна степен страда износът ни на земеделска продукция, но не сме от държавите, които губят много в това отношение. От друга страна, заради спада на рублата и тежката икономическа ситуация, която в момента се заражда в Русия, ниските цени на петрола и газа, покупателната способност на руското население започва да спада и това до известна степен може да повлияе върху притока на туристи. Но отливът на руски туристи няма връзка със санкциите срещу Русия. Не е резултат от санкциите и намалената цена на петрола и газа.

Какво е в състояние да направи Външно министерство по въпроса с намаляващите руски туристи?

Вече сме въвели визови облекчения за руски, украински и беларуски туристи. В същото време трябва да се търсят възможности за сътрудничество с други държави от региона за предлагане на общи туристически пакети за туристи, идващи от далечни дестинации. Светът е голям, ние в момента се обръщаме към много други държави, от които могат да идват туристи. Те така или иначе посещават Европа и ние някак си трябва да се включим в тази туристическа инфраструктура, извън която сме стояли заради пасивност или други причини. Японски туристи например има в цяла Европа, защо ги няма тук при нас? Ами Турция? Задействали сме определени визови облекчения за турски туристи, които могат да прекарват зимна или лятна ваканция тук. България трябва да става все по-космополитна страна, която е отворена към света и посреща различен тип хора.

Страната ни има какво много да предложи на чужденците и като културно-исторически туризъм, знаете, че вестник "Стандарт" има кампания "Чудесата на България", насочена именно към тази цел...

Когато говорим за туризъм, трябва да отчитаме факта, че туристически привлекателни са не само нашето Черноморие, планините и природата ни, но и това, че България е държава с много богата история. На наша територия има възможности за всякакъв вид туризъм, тук има много исторически забележителности и богато културно наследство.

Спирането на "Южен поток" колко голям удар нанесе на отношенията ни с Русия?

Технически "Южен поток" не е спрян. Не са пострадали двустранните отношения с Русия по тежък начин. Постоянно се срещам с руски официални представители на международни форуми, тук беше руски зам. външен министър, срещал съм се с руския посланик. Диалог има, поддържа се и разговор между ЕС и Русия по отношение на т.нар. Ислямска държава, за преговорите с Иран, Сирия и т.н. Ако има някакво общо усещане за напрежение, то не е двустранно между България и Русия, то е в рамките на ЕС, на трансатлантическата общност.

Как работите с колегите ви от правителството и здрава ли е управляващата коалиция?

Имам прекрасни взаимоотношения с всичките си колеги. Кабинетът е устойчив и има потенциала да продължи цял мандат. Но ние знаем много добре, че коалиционните отношения не са само функция от взаимоотношенията само вътре в самия кабинет, а и от отношенията между партийни лидери, парламентарни групи. Затова картината е много по-сложна, но в рамките на самия кабинет екипът е добър, работим добре. Аз до момента не съм срещал никакви проблеми и затруднения.