Министърът на земеделието и храните в предаването „Лице в лице“ по бТВ

Земеделският министър Десислава Танева е тук. Здравейте, г-жо Танева.

Здравейте.

Взимам пример от това, което каза премиера – ще успеем ли да изнесем българските телета в Турция преди да станат крави?

Какво мога да кажа по темата? Наистина, от вчера след проведена работна среща между България и Турция, която договорихме при моето посещение в Анкара с колегата – турският министър на земеделието, има постигната договореност. Нещо, което наистина от доста време насам се иска от производителите. Има постигната договореност да изпълним 4 условия, след което пазарът на телета до 300 км живи животни и такива, за отглеждане, както и агнета, две седмици по-късно да могат да бъдат изнасяни.

В какви срокове го виждате, г-жо Танева?

Във възможно най-кратки. В момента, в който ние изпълним тези условия, днес следобед след срещата, която имахме пред премиера, също се чух по телефона с турския министър да му благодаря за бързата реакция. Защото в рамките на един месец, малко повече от месец, нашите преговори дадоха резултат. Ние трябва да премахнем дезинфекционната площадка долу на границата, като нейното отваряне трябва да става винаги, както и с тяхната, по решение на двамата ветеринарни лекари главни на държавите. И по съответната необходимост поехме ангажимент също така обслужването на транзитните камиони с плодове и зеленчуци от Турция за Европа да бъдат много по-бързо обслужвани и без допълнителни такси, които по никакъв регламент не се дължат.

И без последно 10 за митничаря.

Категорично. Да оптимизираме фитосанитарните такси така, както регламентите ни позволяват. Днес следобед, при мен беше изпълнителният директор на Агенцията по храните (БАБХ), на който му е възложена моменталната организация и се надявам…

До месец-два по-бързо нашите телета да поемат към Турция и там да си стават крави или каквото искат?

О, много по-бързо. Да, мисля, че още следващата седмица. Да, нашите търговски взаимоотношения имат много дълга история. Ние сме познати на този пазар.

Важното е, че този въпрос се е решил. Минаваме към следваща тема – много въпроси имам към вас. Сега пак Борисов каза, че тютюнопроизводителите ще протестират от радост. Прочетох, че снощи сте им превели 105 млн. лева.

Снощи бяха изплатени националните доплащания на тютюнопроизводителите след едномесечен дебат с тях по повод начинът на разпределение на този бюджет. И в крайна сметка, след 10-часов близо маратон на последната ни работна среща постигнахме споразумение, където едрите производители проявиха и съответното разбиране. За мен е много важно, че в начинът на разпределение на този пакет за подпомагане – той е национална преходна помощ, се отчете социалният елемент. Или по-високо подпомагане получиха най-дребните тютюнопроизводители, за които тези средства наистина са начин за оцеляване.

Аз гледах толкова много репортажи за страдащи хора, за които това е къртовски труд, денонощен на практика. И наистина, много тъжна картинката – тези хора стояха там и не знаеха какво да го правят. Но има и друг проблем – откакто се помня и разговарям с министрите на земеделието, има една тема, която винаги се поставя, че ние в един момент трябва да спрем да субсидираме тютюнопроизводителите. И това сега какво е? Ще има ли такъв момент? Или докато има тютюнопроизводители те ще си бъдат субсидирани – 100, 200, 300 милиона – колкото дойде.

Такъв момент има и това е 2021 година, от която година независимо кое е правителството тогава, коя политическа партия упражнява тази политика, няма да има право на никакво плащане. Европейската политика също е ясна – тя не допуска европейско подпомагане. Така че до този период пред нас стоят две предизвикателства. Първо, тези от земеделските производители или стопани, които пожелаят да продължат да се занимават с отглеждането на тютюн, трябва да е ясно, че трябва да имат план да се самоиздържат и да покриват разходите си, да генерират доход. В следствие на тези условия те трябва да изберат съответната сортова група, съответната агротехнология на отглеждане, за да произведат качество, което ще им донесе цена и само и при условие на тяхното сдружаване, организиране. Само така може да се търси висока цена за сорт, за качество. И второто предизвикателство: да се потърсят и да се намерят алтернативни земеделски занимания. Може и да не са земеделски.

Биволици от Индия помня щяха да се докарат. Цялата история я знам.

Не е нужно да се докарват биволици от Индия, със сигурност, но все пак има възможности.

Но помните ли Вие, че имаше такъв сюжет?

Чела съм. Затова е предстоящата, ние днес, между другото, издадох заповед, с която отворих новата Програма за развитие на селските райони, Мярка 14 за инвестиции в земеделските стопанска на риск на държавата, тъй като официалното одобрение все още го чакаме, но след близо двегодишен нулев период, в крайна сметка днес има вече дата – 14 април, което ще се приемат заявления за подпомагане, за инвестиции в земеделски стопанства. Тази програма по следващи нейни мерки, за да не утежнявам разговора.

Да, малко стана специализиран.

Ние ще дадем предимство на тютюнопроизводителите, които искат да преструктурират земеделската си дейност в ранкинга за одобряване на техните проекти.

Т.е. държавата ще им помогне, ако искат да започнат да се занимавам с друго. Ето това е важното.

Да, и ще имат инструментариума за това по Програмата за развитие на селските райони.

Чудесно. Това е добре, защото тези хора наистина имат нужда от помощ.

И за дребни земеделци.

Като ги гледам те са толкова трудолюбиви, объркани, смутени и стресирани, но дано всичко се случи.

Земеделският труд не е лек и не само с тютюн – и с животни, който отглежда, и лук, който отглежда. Всички хора се трудят. Това не е лек труд.

Обаче, Вие как ще контролирате качеството на храните сега особено по Великден на яйцата, на месото, на агнешкото? Имате ли някакъв план за по-сериозен контрол? Да не ни поизтровят с яйцата сега?

Да, от БАБХ започват тематични проверки по отношение на качеството на предлаганите храните, меса във всички търговски обекти и вериги. Надявам се мерките, които сме взели да доведат до гарантирано потребление на качествени и безопасни храни, така че да няма проблем по идващите празници. Също така могат да обявя една инициатива на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и на Столична община в лицето на г-жа Фандъкова – на 4 април на пазара на „Иван Вазов“ ще открием фермерски пазар, където истински, български агнета прясно заклани ще могат да бъдат намерени от българския потребител.

Аз съм „за“ тази реклама, която направихте, защото помня… Не, това е много добра реклама. Такава реклама за тези хора, които така трудно са си изкарали стоката, пък и за нас е полезно.

То е за потребителя, нали – сигурността да потребиш, наистина, да закупиш пресен продукт.

В добрия смисъл на думата казах реклама, защото си спомняме за едно ирландско, което беше десетилетно. Такова от миналия век, което се разнасяше. Сега, нали няма да допуснете такова агнешко да ядем на Великден? Гарантирате ли като министър?

Това е нашият… Разбира се, това е нашата цел. Това е нашето задължение да си свършим работата. Това, което пише на етикета на съответния продукт да съответства истината, защото безспорно, за съжаление твърде малък процент от общото потребление на меса го осигуряваме от местно производство като прясна консумация. Така че рискът от това месото да е внесено дълбоко замразено, в магазинната мрежа да го видите като охладено. Знаете, че има такива случаи.

Помня ги, а някои сме си ги изяли без да ги помним.

Да, някои така са потребени.

Въпросът сега е ще направите ли нещо сериозно, което…

Да, категорично. От понеделник започват тематичните проверки по търговските вериги.

Имате ли инструментариум да проверите едно месо от кога е?

Има, разбира се. Целият инструментариум по отношение на доказване на качеството и безопасността на храните в БАБХ съществуват.

Друго – сега, Вие казахте колко малко български храни използваме и аз прочетох, че Лукан Луканов, който е на „Изберете българското“ е казал, че 65% са вносните храни на пазара, а в месото достигат 85%.

Това беше представено от г-н Румен Караманов, който е производител на месо и едно от най-компетентните лица в страната.

Може би го е цитирал г-н Луканов и аз съм прочела цитат.

Да. Това е така, мога да върна темата, тъжно е.

85% от месото е вносно.

Добре, а аз бих могла да задам въпроса: когато през 1990 г. се ликвидира земеделието чрез така наречените ликвидационни съвети, мисля, че тогава трябваше да си зададем този въпрос – какво ще стане с едно добре развито животновъдство, когато се върнат по 2-3 крави на собственик, който отдавна вече не се е занимавал с отглеждане на крави. Така че да се върнем към тази тема тя няма да ни доведе до нищо, освен това да отчетем тази грешка.

Правите ли нещо да обърнете, закон например, който да стимулира българското производство?

Възстановяването на това производство, както и на плодове и зеленчуци, които са в пъти до това да достигнат до 1990 г., при животните 2,5 до 5 пъти при овцете, примерно сме с по-малък брой животни отколкото сме имали до 1990 г. Какво можем да направим? Единствено политики на подпомагане на съответните сектори, които биха мотивирали хората да се занимават с тези дейности, защото могат да генерират доход. Второ – тези, които генерират доходи от други дейности, примерно зърнопроизводството, което е един конкурентен отрасъл в България, един конкурентен на европейски и световно ниво и ние трябва да бъдем, разбира се, удовлетворени то това, че имаме конкурентоспособен отрасъл, но това е и отрасъл, който има инвестиционни възможности да инвестират точно в тези отрасли – в животни, в трайни насаждения.

Това ли ще включва законът, за който говорите?

Не, това включват политиките, които прилагаме от тази година. В момента тече кампанията за директни плащания за първи път в пълен обхват по новата общостопанска политика, където има много повече схеми и където политиката е ясно фокусирана в тези сектори. Когато мотивираме предприемачите, които имат тази възможност да инвестират в тези производства и после има политическа приемственост на това МЗХ независимо от политически конфигурации. Посоката е една и съща. Безспорно във време, в което е необходимо, това не може да стане за година-две, ние ще отчетем ръст и ще достигнем стойности, които сме имали до 1990 г.

Кажете – Законът за храните какво ще включва? Най-краткото изречение за този закон кое е?

Законът за храните какво ще включва след, разбира се, дебати… Този закон сегашният е остарял. Той е приеман още преди присъединяването ни в Европейския съюз и актуализиран във връзка с някои регламенти, които е трябвало да приложим. Новият Закон за храните е нужен. Той трябва да даде на българските производители всички възможни дерогации, които има по европейски регламенти, така че да се чувстват защитени на местния българския пазар – с едно изречение.

На финала на разговора, тъй като има фиксация на българското производство, особено на храни, колко пари са влезли в нашите производители?

Различно е. В конкретен план за тази година, от 1 януари тази година 1.2 млрд. лева бяха подкрепени земеделските стопани. 1 млрд. лева от тази сума е за т.нар. „директни плащания“, които бяха изплатени януари. Мога също така да ги зарадвам, че до Великден ще разплатим и преразпределителното плащане, което остана. Те си го знаят.

Благодаря Ви.