Интервю на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева, министърът на правосъдието Христо Иванов и заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев представиха Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията 2015-2020 година. Госпожо Кунева, нов единен антикорупционен орган получава по-широки правомощия, включително и достъп до банковите и данъчните тайни. Обаче, госпожо вицепремиер, териториално докъде ще се простират неговите проверки и анализи – само до България или до други държави, и ако да – кои?

Ако става въпрос за международни сътрудничество, има определен начин, по който то се осъществява. В Европейския съюз знаете, че имаме политика, която дава достъп до информация, може да се сезира прокуратура, да се разпитат свидетели, да се изискват показания и така нататък. Това сътрудничество не е нещо по-различно от сътрудничество, което имат, да речем, Германия и Франция. България е член на Европейския съюз и всички такива молби, искания за сътрудничество с останалите европейски държави нямат някаква специфика за нас. Те действат по еднакъв начин за целия Европейски съюз.

Ако позволите един уточняващ подвъпрос – дали ще имате възможност да се обръщате и към офшорни зони и по какъв начин, защото имаме примери вече в нашата близка история – политици декларират почти бедност у нас, но с внушителни банкови сметки в чужбина и особено в тези зони?

Всичко, което може да се постигне чрез сътрудничеството и разследването. Трябва да има доказателства, основателни съмнения, за да почнат преследвания и извън пределите на страната. Борбата с корупцията е много високо в приоритетите на Европейския съюз. Това не е само български проблем, разбира се, а и международни конвенции, които са точно в тази посока – за избягване на данъчно облагане, за укриване на доходи и най-вече за пране на пари. В следващите години това ще става все по-сериозно следена тема, с все повече възможности, защото тероризмът се финансира през тези пари. През пари, които са свързани с корупция, с престъпления и нямам никакво съмнение, че нито Европа, нито светът ще отслабят бдителността си.

Госпожо вицепремиер, създаването на такъв орган и приемането на стратегията за борба с корупцията дали гарантират и политическата воля за борба с тази корупция и то по високите, а защо не и по средните етажи на властта?

Разбира се, акцентът върху високите етажи на властта е за това, защото трябва да се сложи ред по отношение на това, което хората, съвсем така, как да кажа, разговорно наричат – рибата се вмирисва откъм главата. Няма как да налагаш правила и да изискваш дисциплина от всеки, ако тези, които пишат законите, тези, които прилагат законите, тези, които взимат големите и сериозни решения и имат достъп до сериозни ресурси не дадат пример с това, което правят, което излагат като публично достояние. Така че това е причината, не че подценявам малката, така наречената малка корупция, която може да е 20 или 50 лева за човек, който е с минимална пенсия, това са половината от доходите и изобщо хората трудно изкарват парите си и никой няма право да им ги краде по този начин. Едно надписване на сметка за парно, например, може би това ще е, в този случай ще е само, ще ощети един конкретен потребител с 5 или с 10 лева, но всъщност това може би е една много голяма корупция, корупция в много големи размери. И не съм склонна, разбира се, да подценявам този факт, този, тези опасности. Но затова започваме отгоре, защото иначе няма как да говориш от морална гледна точка, а и да си признаем – повечето неща все пак зависят от хората с власт.

Вие сте уверена в политическата подкрепа, но чувствате ли такава подкрепа в правоприлагащите органи и то особено на философията на тази антикорупционна стратегия, която днес представихте?

Знам, че повечето хора сме много скептични. Когато говорихме по стратегията, докато още се пишеше още с експертите, аз реагирах по същия начин – какъв ще е ефектът от това, кога ще се случи, не е ли популизъм, не са ли празни обещания, но колкото по-бързо започнем и колкото по-малко се съмнявахме в себе си, толкова по-голям шанс има да постигнем резултати. Никой няма да го направи вместо нас и със санкции от типа на орязване на средствата, които идват към България, на европейските средства, неприемане на страна в Шенген и така нататък всъщност ние наказваме, наказваме самите себе си, а това досега не е довело до някакви изумителни резултати – тези санкции отвън, така че необходимо е действително да мобилизираме цялата си воля и, нека да го кажа, дори и оптимизма на работещите хора, на хората, които искат да видят наистина променена страната, за да можем да постигнем някакъв успех. Уверявам ви, че знам колко е трудно да накараш след 20 и толкова година разочаровани хора да повярват, че може би този път, може би сега, може би най-сетне нещата ще започнат да вървят малко по-добре. Много неща са поставени на карта, голям риск, защото доверието, доверието помежду ни е много малко.

Абсолютно съм съгласна за необходимостта от воля и оптимизъм, но няма ли вашите идеи, създаването на единно звено да се сблъска с намеренията, с вижданията на главния прокурор Сотир Цацаров, който смята, че това звено трябва да бъде пряко под негово подчинение?

Говорим за две различни неща и аз искам да избегна всяко съмнение. Обясних го няколко пъти, но очевидно не трябва да спирам. Така нареченият един орган е административен орган, който изследва административни нарушения, да понякога може да се съдържат, да се съдържат и основания да кажем, че това е престъпление, но по начало изследване на конфликта на интереси като основна своя част и отнемане на имуществото, което е придобито незаконно. Т.е. ако подавам декларация като министър и в тази декларация се вижда, че имам доход от, да речем, 1000 лева на месец. Обаче видите след пет месеца работа да купувам най-скъпия възможен автомобил, очевидно има нещо нередно. Веднага могат да бъдат предприети мерки, да бъде отнето това имущество, да бъде отстранен човекът от работа и да започне разбира се и, ако има данни за престъпление, да започне наказателна процедура. Наказателната процедура е това, с което се занимава главния прокурор и останалите му колеги в прокуратурата, съответно след това съда и така – говорим за това. Единният орган се създава извън прокуратурата и той е, пак ще кажа, той е административен орган, а главната прокуратура разследва престъпленията.

Които орган ще констатира или ще има поне съмнения…

Може да ги констатира този орган, но можете да ги констатирате вие, може вие да ги откриете, да подадете сигнал, може прокуратурата да се самосезира, може примерно да се разследва тежко пътнотранспортно произшествие и изведнъж покрай него да се открие, че има и елементи на корупция, може през обществена поръчка, през какво ли не, но прокуратурата върши наказателната работа. Административната работа се извършва от този, така наречен, единен орган. Това, с което главният прокурор не само това, става въпрос за изследвания на юристи – създаване на отново специализирана прокуратура, всъщност ние имаме специализирана прокуратура и специализиран съд, само че те се занимават с организираната престъпност, означава да се, това е така нареченият румънски модел, още един прокурор, който е под шапката на главна прокуратура, но е с, така със специално, със специален закон урежда неговата работа. Но това в България първо не може да се направи, защото ние имаме Конституция, която трябва да променим, ако се стигне до такова решение, а и второ, защото трябва да започнем да работим сега. Главна прокуратура заедно с Министерство на вътрешните работи и ДАНС създадоха звено, което е под шапката, така да се каже, на главна прокуратура, а звено, което ще е от около 50 души, които ще разследват заедно, ще разследват, и се надявам, че ще предават на съд виновниците за корупционни престъпления. Така че мисля, че ще се създаде допълнителна динамика в тази област, в която имаме нужда.

А законодателно как ще подплати вашата стратегия?

Доста закони ще трябва да се променят – Законът за конфликт на интереси, за отнемане на противозаконно придобитото имущество, Закона за сметната палата, инспекторатите ще засилим, вероятно и други закони като да речем Закона за митниците и за Националната агенция за приходите, Закона за банките, вероятно също ще имат отделни текстове, които ще трябва да се променят.

Като казахме закони – ето, тези дни, буквално може би буря в чаша вода, може би си имаше защо, доста полемика се завъртя покрай предложения, работата на правосъдния министър Христо Иванов върху Закона за съдебната система и съответно други законопроекти, влезли. Стана ясно или поне се чу, че министър Иванов е сякаш изолиран. Вие подкрепяте ли го, заедно работите, ама то нищо не се знае.

Разбира се, че подкрепям усилията му. Аз мисля, че ги демонстрирах много усилено, много ясно. Аз бях с колегата Христо Иванов през цялото време в парламента, докато се обсъждаше стратегията, бях с него в правна комисия и ще продължавам да правя това. Аз искам тази реформа да се случи и затова ще подкрепя всеки работещ човек. Вярно е, че на мен ми се иска нещата да се случат по-бързо – по-бързо да сме готови с Закона за съдебната власт, по-бързо да бяхме приели стратегията в Министерския съвет, по-бързо да беше приета, да беше подкрепена от Народно събрание. Аз мисля, че наистина, така, как да кажа, времето е един напълно равноправен участник в тази тежка битка, която водим за това страната ни да бъде, как да кажа, да бъде нормална, да бъде нормална средноевропейска държава. Така че и на мен ми се иска нещата да се случват по-бързо. В този смисъл се радвам, че Христо Иванов оцени законопроектът, който беше внесен от ГЕРБ като желание нещата да се раздвижат и че неговият ентусиазъм ни най-малко не е намален, напротив, той ще ни съдейства по-бързо да върви към резултати и смятам, че ще се случи.

Готова ли сте да станете медиатор между вашия колега Иванов и главния прокурор Цацаров, който изведе екипа си от Министерството на правосъдието и даде да се разбере, че проектът на правосъдния министър не се подкрепя от прокуратурата.

Аз не бих казала, че не се подкрепя. Всички работим в рамките на една стратегия. Досега прокуратурата участва, това са финалните заседания. Аз не смятам, че има, така, отчетлива драма в отношенията. Напротив, винаги са намирали начин да излязат накрая с едно общо становище и общо желание съдебната система в България да се подобри. Разбира се много пъти сме се виждали тримата заедно и по закона за съдебната власт и по други въпроси, свързани със съдебната реформа. Всичко, което мога да направя, за да продължим да работим заедно естествено ще направя всичко възможно.