Министър Калфин, няколкото месеца подготовка за пенсионната реформа се оказаха недостатъчни и предстоят още седмици обсъждане. Защо се стигна до това отлагане?
Аз съм много доволен от последните няколко месеца, защото мисля, че с всички заинтересовани страни обсъдихме всеки един от елементите на пенсионната система. Това не беше пропиляно време. Търсим дългосрочност, предвидимост и стабилизиране - мерки, които да осигуряват по-високи пенсии на хората. Има основа за съгласие - всички са единодушни, че сегашната система не е добра и че ако тя продължи да действа в този си вид много време, ще създаде огромни проблеми и ще намали още повече капацитета за изплащане на адекватни пенсии. Факт е, че има и различия по някои въпроси. Оттук нататък е важна волята на всеки един от участниците да не се окопава в твърда позиция по всеки отделен проблем, а да направи малък компромис и промените да се случат.
Работодателските организации обаче излязоха с критично становище. Ще се съобразите ли с тях?
Някои от работодателските организации наблягат силно на медийните изяви. На тяхно място бих вдигнал телефона и бих поискал среща. Знам, че има различия по някои от въпросите. За това е месец април - да седнем на една маса, да ги обсъдим и да потърсим общо становище. Но не приемам да се дават само съвети какво другият трябва да направи. Всеки трябва да види собствената си роля в това усилие.
И все пак - ще отстъпите ли за увеличението на вноските, срещу което роптаят те?
Темата за вноските е един от въпросите, който съм готов да обсъждаме. Не приемам обаче логиката на работодателите - дайте да запушим първо дупките на системата, а след това да видим дали ще я пълним, това е нещо, което трябва да се случва едновременно. Няма как да предприемаме промени, да чакаме и след това да отваряме целия пакет наново.
Възможно ли е в Министерство на отбраната да се запази сегашното положение - липса на изискуеми години за пенсия?
Оценявам много ангажимента на Министерство на отбраната. Два пъти имах и срещи с командването на Българската армия и командващите на професионалния състав. Две неща са сигурни - трябва да има минимална възраст за пенсиониране за тях, без това да нарушава социалните права на служителите в тези системи и съответно да създава стрес в техните перспективи, и второ - трябва да има ясно разграничение между труд с различен риск и за здравето, и за живота, и такъв, при който няма толкова голям риск. В някои от тези ведомства има такова разграничение, в други не. Същевременно има и случаи, при които служители от едно и също място преминават от едно в друго качество на работа - от позиция с активен риск, към по-канцеларска работа. Това също трябва да се отчете.
Всички служители от сектор „Сигурност” ли ще засегне това отсяване на чиновниците?
Става въпрос за около 75 000 души, които работят в този сектор, който включва МВР, МО, ДАНС, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Съдебна охрана. Ще търсим разграничение между по-рисковата и по-трудната и опасна за здравето работа, и тази, която е по-лека. Вече имах среща и с вътрешния министър Румяна Бъчварова, с която обсъдихме различните варианти. Мисля, че трябва да й оставим малко време и въздух, за да проведе своите консултации в министерството, но се надявам в близките дни да търсим съгласие.
Как ще затегнете контрола над инвалидните пенсии, които са сред основните пробойни на системата?
Затягането на режима не трябва да бъде свързано с упражнение, което цели държавата да си спести някакви средства. По-скоро трябва да насочим средствата към хората, които имат най-голяма нужда, което означава да се подобри оценката на трудоспособността, критериите за тази оценка, начинът, по който се обслужват хората, и нещо, което за мен е много важно - контролът. Имаме конкретни предложения в тази насока - и чрез сегашната система на ТЕЛК и медицинските комисии в НОИ, и чрез други системи. Основното, най-вече за хората в активна възраст, е да търсим не някакъв процент нетрудоспособност, а как този човек да бъде интегриран на пазара на труда, за да може той да се чувства пълноценен. Това означава и промяна на вида консултации, които тези лекарски комисии дават. В момента има абсурдни казуси - например човек с двигателни увреждания, в чийто ТЕЛК пише, че има 100% нетрудоспособност. Това не е така - той би могъл да е прекрасен юрист или икономист, нищо че е принуден да се придвижва в количка. Има и друг проблем - в момента всичко е по документи и един път, ако тръгнем с фалшифициране на първоначалните изследвания, оттам нататък те остават заблуждаващи докрай. Един от начините за решаването му е медицинските комисии от НОИ да изискват вторичен преглед или да се въведат стандарти за изследванията.
Как ще бъде запълнена „дупката” в НОИ?
Това ще стане, ако се приеме пакетът мерки във вида, който съм го предложил. За да стане факт „зануляването”, в НОИ трябва да се затегнат мерките по приходната част, което означава повече средства - работеща промяна в тази стъпка е криминализирането на укриването на осигурителни вноски, редовно, както е замислено - промяна на максималния осигурителен доход, както и предложението ми за увеличението на вноските. От друга страна в разходната част на НОИ би трябвало да говорим за условията за достъп до системата. В момента реалната възраст за пенсиониране в България е доста ниска заради различните възможности за ранно пенсиониране. Промяната в сектор „Сигурност”, промяната в изискванията за инвалидните пенсии, даването на възможност на работодателите да инвестират за подобряване на условията на труд са все мерки, които ще дадат основание за получаване на по-високи пенсии.
Как точно пенсиите на българина ще скочат с 40%, каквато заявка дадохте?
В механизма, който предлагаме, пенсиите се увеличават не само с 40%, но се намалява и зависимостта от държавния бюджет. Най-бързо ще е покачването при новоотпуснатите пенсии. Старите, особено ниските пенсии, не е нормално и не е справедливо да се вдигат „на калпак”. С това, което предлагам, се освобождава достатъчно бюджетен ресурс, чрез който държавата да повлияе и на ниските пенсии, и то със стъпка, която е по-висока от инфлацията.
След като стана ясно, че възрастта за пенсия ще скочи, много хора останаха с впечатлението, че ще работят до гроб...
В България средната възраст на получаване на пенсия след пенсиониране е 18 години и 4 месеца. Ако 40 години работиш и после 20 години вземаш пенсия, това е едно добро съотношение. Да, факт е, че сме страна с ниска максимална възраст на живот. Много хора казват - как ще се пенсионирам на 65, като средната продължителност на живота при мъжете е 71 години. За съжаление при мъжете е много висока смъртността, преди да достигнат до пенсия, основно заради сърдечносъдови заболявания, което е медицински проблем. Вдигането на възрастта обаче беше неизбежно, няма как тя да остане 57,4 години, каквато е е средната в момента. Това не означава, че ще товарим само хората, които са в трета категория труд и които работят до най-късно. Ще потърсим максимална справедливост.