Аз съм убеден, че българите ще летуват там, където им е най-изгодно и където има най-добри условия, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика

Г-н Дончев, реформаторите поискаха от вас да не бързате със сливането на митниците и НАП, за да няма сътресения в системата. Консултиран ли е с тях ходът на правителството?

Това е записано в програмата на ГЕРБ и е коментирано в хода на преговорите. Тяхното мнение беше, че предложението е добро, но може да предизвика трус в системата и не бива да се бърза. Говорихме за отсрочка от половин година. Сега са минали пет месеца. Има много аргументите, че е време за подобна мярка. А и като говорим за сътресения в системата, наблюдавайки някои негативни явления от последните месеци, не знам дали в момента системата няма нужда от малко трус.

България вече реши да сезира ЕК за готвения от Гърция авансов данък от 26%. Кажете все пак какви са вариантите за реакция на страната ни. Единствено от Брюксел ли чакаме да ни реши проблема?

Първо да започнем с новината, че има определено движение в Гърция по отношение на данъка. Има информация, че ще се прилага изборно, с изясняване на всеки отделен случай. Твърдят, че няма да го прилагат за фирми, които имат реален стокооборот с Гърция, т.е . когато няма фиктивни сделки.

Значи техният и нашият ДАНС ще се намесват?

Вероятно става дума за приходните администрации. Но това е информация, натоварена с известна доза неяснота. Принципният въпрос е, че тук не говорим за нарушение на конкретна норма на европейското законодателство, а на договора за функциониране на ЕС. Това решение удря фундамента на Европа - общия пазар. Той изключва всякакъв режим на протекционизъм. Едни от първите засегнати, които повдигнаха въпроса и аз се срещнах с тях, са представителите на гръцкия бизнес у нас. Тук има преместени от Гърция производства поради по-добрите условия у нас. Финансовото ни министерство вече уведоми ЕК. Очакваме реакция от тяхна страна, но това не изключва действия на двустранно ниво – между външните министри. Разчитам да се прояви разум и да не се наложи чрез репресия от Брюксел да се стигне до отмяна на подобно решение. Очаквам до няколко месеца да имаме силна реакция от ЕК. Въпросът е не дали, а кога ще бъде отменен този данък. Остава и опцията с Европейския съд, която е по-бавна.

Обмисля ли българската страна някакви реципрочни мерки спрямо Гърция, ако бъде въведен такъв данък?

Това не е междудържавен проблем, не е и търговски спор. Можем да говорим за реципрочни мерки, когато става дума за търговски или политически спор. Само изискването за политически коректен тон ми пречи да кажа, че този данък е антиевропейски.

Премиерът вече призова българските туристи да останат у нас, вместо да отидат в Гърция. Дали не може да ги призове втори път, за да им покажем, че не приемаме такова антиевропейско поведение?

Не знам как можем да направим връзка между едното и другото. Аз съм убеден, че българите ще летуват там, където им е най-изгодно и където има най-добри условия. Може би част от тях ще се съобразят с призива на министър-председателя „да подкрепим българското“. Тоест към икономическите аргументи ще се добави щипка емоции. Но не смятам, че трябва да правим връзка между данъка и това кой къде почива. По-неприятна връзка може да се направи между въведения данък и „Турски поток“. Това за мен е неприятната интерференция.

Вие каква връзка правите?

България следва стриктно европейските правила и понесе негативи за това с „Южен поток“. Ако алтернативният проект „Турски поток“ бъде подложен на детайлен икономически, политически и технически анализ, ще видим, че единствената му цел е да заобиколи България. Трасето е по-дълго, по-скъпо като изграждане, по-скъпо като такси и минава през няколко държави, които не са член на ЕС. От европейска гледна точка „Турски поток“ е по-несигурен и по-скъп. Когато коментираме общата европейска съпричастност, тук интересният въпрос е друг. Дали ЕК ще влезе в конфликт с Русия заради същите правила както при „Южен поток“? В тази ситуация ЕК трябва да покаже, че държи на спазването на правилата навсякъде в Европа.

Георги Първанов упрекна на пресконференция външния министър заради срещата в Будапеща на страните от „Турски поток“, на която не беше поканена България. Той обяви, че това е провал за министър Даниел Митов, може би за да не обиди премиера и правителството, че са се провалили?

Не мога да разбера ние какво общо имаме с проекта „Турски поток“ и какво място имаме на тази среща. Нашият формат е друг. Това е работната група на високо равнище, инициирана от вицепрезидента на ЕК Марош Шевчович. Първото й заседание бе проведено в София. Ще имаме още срещи в подобен формат, като някои от тях също ще бъдат в България. Ние нямаме място в инициативата „Турски поток“.

Съвсем ли умря идеята за газов хъб, така че България да стане разпределител на газ на Балканите?

Напротив, точно от гледна точка на европейските правила и в пълен унисон с енергийния съюз тази идея според мен е съвършено реалистична. Въпрос на преговори и на детайлен правен анализ от европейските институции. Тази идея може да се случи само ако е подкрепена и от ЕК. Може би веднага след празниците ще се видя с еврокомисаря по енергетиката Шефчович и ще коментираме темата.

Защо ГЕРБ показва колеблива позиция по въпроса дали главният прокурор или финансовият министър да развали спорни частни сделки?

Когато вземем бързо решение, търпим укори, че сме действали прекалено бързо и не сме го съгласували с всички. Когато има очевидни усилия да се намери най-доброто решение в една трудна ситуация, имаме колеблива позиция. На случая „КТБ“ не трябва да гледаме само ретроспективно. Подобна поправка може да сработи в бъдещи ситуации с имущество, свързано с КТБ.

Обявихте, че скоро очаквате ЕК да одобри Оперативната програма „Околна среда“. Можете ли обаче да кажете какво стана с реформата във водния сектор, която е условие да ни отпуснат парите за нея?

Оперативната програма трябва да подпомага реформата във водния сектор. Тук претенциите на ЕК са до голяма степен основателни. Инвестициите в сектор „Води“ може да се случват само при консолидация на регионално ниво. Не можем да си мислим за проект за водоснабдяване на ниво малка община. Не можем да си позволим две малки общини, една до друга, да имат две пречиствателни станции. Това трябва да се случва на областно ниво и да се обслужва от един оператор, който покрива цялата територия. Имахме дебат кой да бъде бенефициент на мерките във водния сектор - общините или ВиК дружествата.

И какво се разбрахте, кой последно ще може да харчи парите за водните проекти?

Реформата е процес, който отнема време - за прехвърляне на активи, за окрупняване на територии, имаме още малки общински ВиК. Имахме изключително тежък разговор преди две седмици в моя кабинет с генералния директор на дирекция „Регионална политика“ към ЕК Валтер Дефа, с директора от ГД „Регионална и урбанистична политика“ на ЕК Витория Алиата ДиВилафранка и всички експерти на комисията. От другата страна на масата бяхме аз, Лиляна Павлова и Ивелина Василева. Няколко часа горещо разговаряхме. Разговорът ни беше как процесът на реформа да не бави инвестициите, защото тя може да отнеме и две години. Споразумяхме се да има определен кръг проекти за около 300 млн. лв., които да тръгнат веднага след одобряване на програмата. Това са останали от този програмен период и може да стартират веднага. Наричаме ги early birds (ранни птички). Споразумяхме се и договорите за възлагане да се сключват от ВиК операторите. Но от ЕК приеха позицията ни, че този процес няма как да изолира общините, т.е. всички проекти ще се изпълняват в партньорство или в консорциум с тях.

Общините ще могат ли да усвоят пари по тези проекти?

Не, само ВиК дружествата ще възлагат договорите за строително-монтажните работи. Но да не мислим само за провомощията по Закона за обществените поръчки. Местните власти имат правомощия по Закона за устройство на територията (ЗУТ), те издават разрешителните за строеж. Някои от водните проекти са много нервни. Има десетки километри изкопи и хората ще трябва да живеят в такава среда година и половина. Може да им спират водата през ден. В такава ситуация цялата обществена енергия се насочва към местната власт. Ако общината не е въвлечена, на база правомощията по ЗУТ един кмет може да блокира изпълнението на такъв проект. Освен това улиците, които са общинска собственост, трябва да се възстановят.

Колко оперативни програми са одобрени от ЕК?

По време на преговорите преди две седмици изчистихме спорните въпроси по ОП „Околна среда“ и ОП „Региони в растеж“ и приемането им е въпрос на техническа процедура. Всички останали пет оперативни програми вече са одобрени.

Като теглите чертата сега, каква усвояемост на средства от ЕС отчитате?

6 400 000 000 лв. вътрешни плащания, което е 80% от заделените за страната ни средства за седем години. От началото на тази година са платени 440 млн. евро, което съответства на прогнозата към края на март. До края на годината трябва да разплатим почти 2,5 млрд. лева. През последните седмици се събудиха големите инфраструктурни програми, така че се надявам плащанията да се движат изцяло според прогнозата.