Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Лице в лице“, БТВ

Първият ни гост днес е регионалният министър Лиляна Павлова. Един куп въпроси към вас. Няма да започна с последните събития, а с нещо, което се случи трагично преди празниците – рухналия хотел-убиец в „Слънчев ден“. Имате ли яснота какво се случи, че четири човешки живота си отидоха там?

Да. Това, което след като се случи наистина нещастният инцидент на този строеж, изпратихме веднага представители на строителния контрол, които затвориха строежа, спряха строителството и строителните дейности на обекта, тъй като се вижда, че не е спазена изобщо технологията от наетите подизпълнители, на които е било забранено да работят, хората да работят вътре в обекта, трябвало е да бъде разчистено само с машини. Но е допуснато да има работници вътре и конструкцията за съжаление се е срутила именно върху тях. Именно затова, освен че издадохме заповед за цялостно спиране на абсолютно всички дейности по строежа на този обект, така както изисква и законът, сме направили една специална комисия. В тази комисия сме поканили не само представители на министерството, на строителния контрол, поканили сме и външни специалисти, архитекти от камарите, за да могат наистина да направят една обективна преценка и експертиза и на място на обекта за причините, довели до това. Включително и за всички документи и документацията на проекта, за да видим дали наистина тя е правилно поддържана, дали са взети правилните и дали изобщо всъщност е имало необходимите мерки за обезопасяване на такъв обект. Защото това е свлачищен район, това е в специален режим. Той има издадено разрешение за строеж от община Варна, има съгласуване на дейностите, но оттам нататък е важно да се види как е изпълнявано това строителство.

Значи това, което знаете дотук със сигурност е, че не е спазена част от технологията за работа, така ли да разбирам, от строителите?

Да, това което имаме като информация към момента. Но комисията започна своята работа. Тя прави много детайлен анализ, така че най-късно до края на месеца ние ще излезем с детайлния доклад и предписание оттук нататък, включително и с анализ за причините довели и какво точно не е спазено при изпълнението на тези дейности.

Кой трябва да следи, когато един обект работи? Коя е институцията, която трябва да види дали се спазват правилата в един обект?

Зависи от вида обект. Когато говорим за обекти от първа, втора и трета категория. За тези обекти следи министерството чрез ДНСК като строителен контрол. За обектите от по-малка категория, пета категория и обектите, за които общините съответно издават разрешения за строеж, строителният контрол в общините е този, който следи. В конкретния случай разрешението за строеж е издадено от община Варна. Община Варна трябва да следи, но тъй като това е обект и в свлачищен район и министерството има ангажимент по съгласуване на предварително съгласуване на проектите. Оттам нататък, разбира се, общинската Служба за строителен контрол и Строителен надзор. Тук много е важен инвеститорският контрол и Строителният надзор. Именно затова ние ще проверим не само строителят. Ние ще поверим и Строителния надзор, и инвеститорския контрол дали са си вършили работата. В техни ръце е, всъщност на тях е делегирано това правомощие и на тях именно затова им се плаща. Независим строителен и независим инвеститорски контрол, който е длъжен денонощно, ежедневно да бъде на обекта, да следи дали се изпълняват предписанията. Така че ние ще проверим тях и разбира се, така както предвижда законът, те ще бъдат санкционирани, наказани. Те носят, освен разбира се административната глоба, която ще наложим, ако има неспазени нормативни изисквания, те носят и наказателна отговорност.

Дано не се случват повече такива неща. Но имам чувството, че масово не се спазват правилата у нас и може би някакво затягане на тези правила, някакъв по-сериозен контрол е необходим? Защото не е нужно 4 човека да си отидат от този свят, за да се сетим, че имаме някакъв проблем и може би трябва, все пак и във ваши ръце е по някакъв начин да активизирате тези, които трябва да следят това.

Безспорно. Именно затова аз още преди няколко седмици, така както съм поела ангажимент, съм направила предложения за промяна в Закона за устройството на територията, в които предложения предлагам именно затягане на контрола от една страна, не само на строителния контрол и по време на строителство. Когато говорим и за черноморско крайбрежие, което също е една актуална тема през последните дни, да има възможност и за двуинстанционно обжалване на определени процедури, така че винаги политиката, която сме провеждали като правителство и аз като министър на регионалното, е било за затягане на строителството, върху незаконното строителство и при неспазване на законите. Не се харесва, разбира се, винаги това, нито на строители, нито на инвеститори. Но аз също съм убедена, че трябва да има по-строг контрол.

Добре. Сега ще продължаваме със строителството и с други видове строителство, но да ви попитам сега за тези огромни задръствания, по-малко по магистрала „Тракия“, тъй като бях свидетел. Беше си бавничко, имаше си проблеми, но беше поносимо, поне към пет часа, когато аз се прибирах. Но това, което видях, че се е случило на „Хемус“ е наистина страшно изнервящо за хората. Защо се допусна това задръстване по празниците, като всички знаехте, че в този ден ще бъде страшно много коли?

Вижте, със сигурност, когато са много събрани празнични дни, както се казва голямото пътуване, голямото тръгване, голямото връщане на пътуващите, над 300 хиляди автомобила влизат и излизат съответно преди и след празниците в София специално, така че винаги има задръствания и винаги има тапи. Това е очаквано, това не е нещо ново.

Така е и по целия свят, но на „Хемус“ беше извънредно.

Това, което имаме като допълнително затрудняване на движението именно на магистрала „Хемус“ е ситуацията и проблемния участък на моста на Елешница, на осмия километър на магистрала „Хемус“, където не от сега и не заради празниците, а повече от един месец този мост е затворен за движение, основната, средната лента е затворена за движение. Тя е затворена за движение, защото е опасна. Опасна е, защото там вече имаме не само дупки, големи дупки, които повреждат и създават опасност от инциденти, но ние имаме повреждане на платното, на бетоновата основа на моста до такава степен, че той вече прозира и дупката прозира и се вижда 50 м надолу под моста.

Сигурни ли сте в това? Защото хората в социалните мрежи казват – хем не го ремонтират, хем стоя затворено, хем ние не видяхме фуги.

Сега, нека да ви обясня. Хем не го ремонтираме – да, не го ремонтираме, защото днес на Министерски съвет бяха осигурени средствата, за да се извърши ремонтът. Ремонтът на това мостово съоръжение струва 4 милиона лева. Трябваше да бъде осигурено финансиране, защото той не е ремонтиран от много, много години. 30 години не са ремонтирани магистралите и магистралните участъци старите. Така че парите бяха осигурени сега. Ремонтът ще започне веднага, за да могат всички дейности по обезопасяване, както на този мост, така и на всички останали мостови съоръжения, на които фугите са се отворили и са изключително опасни за движение. Второ, казват има табели за ремонт. Не, табели за ремонт няма. Има табели, че има стесняване в една лента и има намаляване на километрите, защото тази организация на движението се съгласува от КАТ, от „Пътна полиция“, които създават организацията на движението как да се преминава. Нямаше как да се отвори това платно, защото щеше да доведе до тежки…

Сигурни ли сте в това, дали не е недомислие?

 …не, не е. Това платно е затворено от един месец и нямаше как да допуснем такова огромно количество коли да премине през толкова тежък, критичен момент. Ако слязат шофьорите, мога да заведа всеки да види фугите. Фугите са затворени с оградителните мерки, които са били сложени там, но те се виждат. Ваши колеги бяха на място и ги заснеха. Те се заснемаха, буквално предишните три седмици имаше репортажи колко са големи дупките и защо не ги ремонтираме. Сега изведнъж има репортажи, че няма дупки. Дупки за съжаление има. Дупките са огромни. Те не са в асфалта, те вече са и на бетоновата конструкция. Опасни са. Не можем да си позволим да има още човешки жертви, заради това. Съжалявам за причиненото неудобство. Но пак казвам, по-добре е да спасим човешки живот и да се забавим, отколкото да отворим такива сериозни…Ние ще поканим в петък всички, когато започват основните ремонтни дейности. Ще поканим в петък всички, преди да започнат ремонтите, да видят наистина размера, мащаба и сериозността на проблемите, на дупките, на всичко това, което виждаме и във фугите. Така че организацията на движението, пак казвам, е и с КАТ съгласувана, които имат отговорност за пропускливостта на движението. Това беше максималната възможност. Но искам да предупредя всички пътуващи, както знаете, днес бяха отпуснати 100 милиона за ремонт на всички критични, тежки участъци…

Кои са тези участъци?

: …и по магистрала „Тракия“, и по магистрала „Хемус“. Ремонтите започват веднага, но те изискват много време.

Заплашихте със задръствания през лятото.

Аз не заплаших със задръствания. Аз предупредих, че ще има ограничения на движението. Защото ние поетапно ще затваряме участъци от 5-ти до 10-ти километър, след това от 60-ти до 90-ти километър, след това от 112-ти до 130-ти км на магистрала „Тракия“, както и повечето от участъците на магистрала „Хемус“, особено в участъка Шумен-Варна, които са в най-тежка ситуация. Сами разбирате, че ние, за да ги регламентираме, тук ние не говорим за едно преасфалтиране. Ние говорим за цялостен ремонт, реконструкция и на основата на пътя, и на отводнителните системи, защото много често пътуващите знаят, се получава аквапланинг при дъжд, която също създава множество инциденти, които също завършват понякога…

Т.е. какво ще ремонтирате – до дъно? Не просто ще сложите малко асфалт?

Точно така, да. 80 км от двете магистрали ще бъдат качествено, изцяло реконструирани, рехабилитирани и ремонтирани, така че да отговарят на изискванията. А във всички останали участъци, старите участъци говоря на магистралите „Хемус“ и „Тракия“, където има мостове, както е мостовото съоръжение на Елешница, където има отворени дилатационни фуги, където буквално след преминаване, буквално денонощно се отварят нови и нови отвори, дупки и пукнатини. Прозира отдолу, пак казвам, 50-100 м надолу се вижда под моста, до такава степен дупките са отворени и са опасни. Ще се прави изцяло подмяна на основата на моста, на бетоновата основа, ще се прави изолация така, както трябва да бъде направено. За съжаление, паралелно с този процес, но е важно за безопасността на пътуването. Трябва да довършим ремонтите на Бебреш, моста на Бебреш и двата виадукта на 61 и 67 км на магистрала „Тракия“, тъй като помните, те бяха започнати 2012 г., не бяха доразплатени, не бяха довършени. Трябва да довършим и тях, за да осигурим движение. Ще го направим плавно и по график, но тези участъци, които затваряме движението ще е с 60 км, ще е двупосочно, само в едната лента, за да се освободят останалите за работа. Така че наистина пътуването ще е по-бавно до морето тази година, но е с цел да подобрим…

Почвате от днес, но кога е крайният срок за завършването?

Цялостният срок за завършване на всички виадукти е до края на строителния сезон, до 1 ноември. Но ние ще направим всичко възможно, поне участъците от магистралите, извън мостовете и виадуктите за първи август, когато е най-активното пътуване за лятото, да бъдат в максимална степен готови.

Магистрала „Тракия“ в коя част основно ще бъде ремонтирана? Тази София до Пловдив или?

Магистрала „Тракия“ от София до Пловдив в участъците, както казах от 5-ти до 10-ти км най-критично. След това големият участък от 60-ти до 90-ти км и след това точно преди Пловдив участъкът от 112-ти км нататък. Това е на магистрала „Тракия“. На магистрала „Хемус“ е горе при Шумен.

Кой ще извършва строителството, кой ще прави тези ремонти?

Строителството, ние имаме сключени 4-годишни договори за текущ ремонт и поддържане на пътищата. Държавната фирма „Автомагистрали“ ще работи на магистрала „Тракия“. А избраната фирма с 4-годишен договор за текущ ремонт и поддържане на пътища ще работи на участъка на „Хемус“ Шумен-Белокопитово, всъщност Шумен-Варна.

Тези 100 милиона са всъщност само за тези две магистрали, така да се каже целево, така ли?

Точно така.

А някакви други пътища?

За нищо друго. Това е целево финансиране, с постановление на Министерски съвет…

И са от държавния бюджет?

От държавния бюджет, целево, за да оправим. Защото наистина състоянието и ситуацията, която ние виждаме е критична, опасна е за движение – всеки ден се случват пътни инциденти. Ако погледнете, 2014 година имаме драстично увеличение на броя и на загиналите по пътищата, и на пътните инциденти. За съжаление, и дупките допринасят за това, освен разбира се неспазването на скоростта.

Прочетох днес едно изявление на Кръстьо Петков, който твърди, че Европа няма вече да ни дава пари за магистрали. Вярно ли е това?

Да, след 2020 година пари да строим и ремонтираме пътища изцяло или с държавни средства, или с публично-частно партньорство.

Край, свърши, казвате – каквото беше, беше.

Затова е важно да си достроим в момента и магистрала „Марица“, и магистрала „Струма“. И най-важното е до 2020 година магистрала „Струма“ и докъдето можем „Хемус“ с европейски пари, защото оттам нататък ще разчитаме…

То хубаво магистрала „Струма“, но там до границата с Гърция е нещо кошмарно. Кога ще пуснете този участък?

Този участък трябва по съгласно новата програма на строителите, на 1 август трябва да го пуснем за движение участъка.

Вярвате ли им на тези строители? Защото аз това го слушам много отдавна. Кошмар е пътя.

Строителят има закъснение от година и половина. Това е факт.

И сега вярвате ли им?

С ежедневен контрол, ежеседмичен контрол от нас и ежедневен от инвеститорския контрол, надявам се да се справят.

На 1 август ще ви се обадя, г-жо Павлова, да знаете. Ще си го запиша.

Да, задължително.

Сега обаче да ви питам за това, което се случи и тези протести на екозащитниците, вероятно с огромна доза правота. Дюните дюни ли са? Бетонът бетон ли е, който е излят на къмпинг „Юг“ в зализа „Корал“?

Компетентното министерство трябва да каже дали, кое е дюна и какъв вид дюна, това е Министерство на околната среда и водите. Това е министерството, когато тогава, когато се направи едно заснемане, защото всъщност какво прави заснемането, ви е ясно. А Агенцията по геодезия и кадастър – те правят заснемане и купчината пясък – най-образно казано, Министерството на околната среда със своите служби, се ползват и съдействието на БАН, те казват: Това е сива дюна, бяла дюна, залесена и т.н. ето, аз за това нося специална извадка от кадастралната карта…

Която според някои колеги, много упорито се крие.

Не, не се крие. Тя е публична и е на сайта на министерството. Имаше пропуск в една от картите, но в крайна сметка да покажа. Това е къмпинг „Корал“, за който предстои, както днес предстои – това е една инициатива, започната още от служебния кабинет министър Захариева – два екоплажа да има с концесионна процедура – „Корал“ и „Делфин“, с много по-завишени изисквания ние наистина да имаме екоплаж. Това, което виждате допълнително разчертано в червено, потвърдено е, че са дюни, със статут на дюни, на които не може да се строи, и ние няма да позволим строителство тук, на „Корал“. Затова сега ще стимулираме някой бъдещ потенциален концесионер да направи екоплаж тук. Това е къмпинг „Юг“ и съществуващ също плаж, отдаден на съществуваща концесия. Обектът, за който се говори през последните дни, това е обектът, който е съществуващ стар къмпинг. Той съществува от много години. 90-те години е приватизиран. Настоящият му собственик е „Фаворит“ АД. Той има съответно документи.

Той си съществува.

Само държа нещо много важно да отбележа, че тази цялата територия, включая този къмпинг е определена през 2004 година за урбанизирана територия, част от Община Царево. За нея има подробен устройствен план, който не е обжалван и е влязъл в сила. Именно затова отговорността тук е за урбанизираната територия на съответната община. Община Царево и главният архитект са издали разрешение за строеж. Двете червени точки са двете бетонни плочи, които показахте, които са излети с разрешение за строеж, издадено от главния архитект на Община Царево въз основа на ПУК, на проект и искането за съответно строителство на вилно селище 1173 кв.м. вилно селище на мястото на старото съответно къмпинг.

Тогава защо го спряхте, ако всичко е законно?

Това, което ние, още 2012 година ДНСК направи проверка на този имот, както и на тези „Корал“. Идентично и за къмпинг „Юг“ и за „Корал“ издадохме заповед за спиране на това разрешение за строеж, издадено от главния архитект, защото счетохме, че не е законосъобразно поради тази причина, че няма УВОЗ, няма оценка за въздействието и няма оценка за съответствието. Тогава, в случая за „Корал“, съдът ни подкрепи и отмени разрешенията за строеж на „Корал, но специално за къмпинг „Юг“ съдът – тогава в друг състав, каза, че не МРРБ е компетентният орган и съответно ДНСК да спре, а МОСВ. МОСВ казва, че няма дюна. Съгласували са го към този момент.

Т.е. вие нищо не може да направите – така ли да разбирам?

За момента ние нямаме компетенции. Съдът е постановил, че нашата отмяна за разрешение на строеж е некоректна, разрешението за строеж трябва да остане в сила. Затова и инвеститора строи. Това, което обаче днес говорихме с министъра на околната среда министър Василева е да съставим една междуведомствена група, да се поканят и екипи на БАН. Колегите от МОСВ отново да погледнат дюните, а аз ще изпратя колегите от Кадастъра да направим актуално заснемане, защото знаете, че морето взима, морето дава. Компетентните органи МОСВ и БАН ще кажат има ли дюни – още една проверка, за да препотвърдим. За момента това е информацията и съдът е казал, че не сме компетентни МРРБ да спрем строежа, въпреки нашата позиция още от 2012 година. Това е за момента. Не мога да коментирам решенията на съда. Противоположно е – за „Корал“ – там ни подкрепи съдът и отменихме разрешенията за строеж.

Благодаря ви за този разговор.