Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Тази сутрин“ по БТВ

Томислав Дончев е при мен – вицепремиер. Започна включването си Ирина с една дама, няма да я цитирам сега, доста цветен беше изразът, който употреби по адрес на правителството. Приемате ли критиките и изобщо хората кога могат да живеят в спокойствие там?

Аз първо искам да се извиня на всички граждани, които понасят неудобства и на жителите на въпросното село, през което минава в момента трафикът, както на водачите на тежкотоварни автомобили. Само че трябва да разделим проблемите. Единият е свързан с изграждането на нова инфраструктура и необходимостта да се ползват обходно маршрути, нещо което се надявам да приключи колкото може по-скоро. Второто е свързано с една неинцидентна акция против контрабандния внос. Понякога връщането на държавата в правомощията ѝ е свързано с няколко трудности. Незабравяйте, че когато говорим за контрабанда, ние говорим за дребно нарушение и то не е свързано само с опитите на държавата да си прибере приходите. Това е свързано и с друго. Нека да ви напомня, е всеки контрабанден внос ощетява българския производител и този, който има фабрика и този, който произвежда селскостопанска продукция. Не на последно място, а може би на първо – приходите от контрабандата захранват изключително сериозно криминалния сектор, не сивия, а черния криминален сектор. Така че това не е инцидентно мероприятие, това ще продължи.

Но въпросът е акцията наистина да има някакъв успех. Два дни подред, г-н Дончев, разказваме в „Тази сутрин“ за Ракитово, вчера за Ботевград – разследването на Стоян Георгиев и на Мария Цънцарова за Ракитово, Окръжната прокуратура в Пазарджик, „Икономическа полиция“ разследват скандалните договори в община Ракитово, за които ви разказахме в „Тази сутрин“. 1 млн. лв. ще плати община Ракитово на частна фирма за неизвършен ремонт на сградата за (не се разбира)… Сумата е предвидена като обезщетение в договора от 2011 г. още, вместо да се плати авансово тогава, общината едно конкретна сума и да тръгне проектът, г-жа Еленкова излиза в отпуск и не плаща тази сума. Иначе, общината по този начин продължава да задлъжнява с 800 хил., почти 1 млн., договорите са сключени с фирма регистрирана по това време с несъществуващ адрес в Ракитово. „Икономическа полиция“ разследва извършеното престъпление по служба на Емилия Еленкова, безстопанствено сключване на неизгодни договори и документни измами. Докога ще продължава това? Вчера, пък видяхме примерът на Стоян Георгиев за 500 м. движещи се камиони в една отсечка са плащани пари, все едно, че са изминавали 10 км. Всичко това са част от договори, обществени поръчки, договори сключени между общини, конкретни фирми.

И в двата случая става дума за пари, които са от, разбира се, от данъците на жителите на въпросните общини, както и от моите и от вашите данъци. Във втория случай, обаче става дума и за пари на европейски данъкоплатци, освен на българските. Аз съм против телевизионното правосъдие. Т.е. от раздаването на присъди преди да са се произнесли всички компетентни органи.

Как Ви звучеше всичко това, ако започнем, примерно в Ракитово и да…

Не, ще коментирам. Няма да избягам от коментар. Естествено, трябва да ви поздравя за това, което правите, защото България има много, даже прекалено много, контролни органи. Ако вземем да ги изреждаме всички институции, които трябва да следят, за да не се случват подобни неща, броят им е 6-7. Само че няма държава, където контролните органи да могат да свършат цялата работа. Когато и гражданите и медиите са активни – тогава, наистина говорим за пълноценен контрол. Така че заслужавате поздравление. Имаме един голям проблем, който е отвъд двата конкретни случая. Всеки пък, когато във формат Министерски съвет (МС) или друг форма, аз говоря, че трябва да увеличим правомощията на местните власти, нали говорим непрекъснато за децентрализацията, да им дадем повече пари, с които да разполагат кметовете, общинските съвети, защото те са близо до хората, те разпределят парите пред хората, колегите абсолютно сполучливо ми дават един или друг подобен пример и казват: ние ще увеличим децентрализацията, ще дадем повече пари в техните ръце и това ли ще се случи? Така че подобни случаи, всъщност са една от основни те пречки тези процеси на децентрализация, на овластяването на структурите долу, в конкретния случай общините, да вървят напред.

Те и сега се възползват от пари, било то европейски или от държавните фондове и да сключват договори, които явно са неизгодни за общината. Явно са направени така, че общината да бъде изцяло зависима и в капана на конкретната фирма.

Двата случая имат нещо общо като, пак да повторя, че не съм финалната съдебна инстанция, която трябва да се произнесе. Тук не става дума за някакъв дребен пропуск, поне така изглеждат нещат, тук става дума за нещо добре организирано, добре планирано. Очевидно не е толкова добре щом в един момент това е станало достояние на гражданите, на общински съветници, в крайна сметка на широката общественост. Хубавото, че и по двата случая тези, които трябва – правоохранителните органи вече работят. По вторият случай се прави проверка от управляващите органи в Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Там, ако има нередни разходи – ще се направи повторен преглед на документацията, те ще бъдат отрязани от проекта.

Специално със случая в Ботевград ми направи впечатление, че Сметната палата излиза със своите решения за това, че в крайна сметка, има някакъв вид нарушение. Да говорим за пътя, за превозването – возиш 500 м., плащате за 10 км. За изграждането на сметището и за превозването на земна маса може ли, при условие, че става въпрос за европари, този контрол да бъде извършван преди изобщо да се случи всичко това, а не след това да бъде констатацията?

Реално преди още 2-3 г. ние положихме специално усилия много сериозна част от контрола да бъде предварителен, когато говорим специално за обществената поръчка. Документацията да се преглежда предварително преди поръчката да се обяви. Това е с оглед желанието ние да хващаме грешките преди да са се случили, защото когато грешката се случи тя струва скъпо. Некао отворя една скоба: в конкретния случая в Ботевград, ако всичко е така, както изглежда, въпросната сума от над 1 млн., тя ще бъде отрязана от проекта, ще трябва да бъде платена от общинския бюджет. Т.е. за тази грешка ще трябва да платят всички граждани на община Ботевград, повтарям, ако всичко това, което беше коментирано по вашата телевизия е така, ако се докаже документално.

Добре, но тази грешка не се ли носи от един конкретен човек, в случая да кажем от кмета?

В конкретния случай, ако искате да влезем в още по-голяма степен на детайлност: ако има допуснато подобна грешка или грешка едно: нарушение и друго – първият виновен е надзорът – този, който е трябвало на място да следи как се случва. Разбира се, отговорност има и възложителят, но първият, който проверява дали това, което се случва на терен отговаря на документите е надзорът.

Когато става въпрос за европари Вие ще проверите ли този конкретен случай, който и ние Ви показахме?

Той се проверява вече. Това, разбира се, не е единственият случай, който се проверя. Понякога се проверяват втори или трети път, когато изникнат нови факти и обстоятелства, включително когато има сигнали.

Влизаме в детайли, защото четох, че правите нов Закон за обществените поръчки, заедно с министър Лукарски, така ли е?

Законът като текст е готов. Ние имаме ангажимент на първо място да транспонираме новото европейско законодателство, новите директиви в сферата на обществените поръчки до април месец 2016 г., но амбицията ни новият закон да влезе в сила от 1 януари следващата година. Законът е готов. В момента е в режим на обществено обсъждане. Дори има публикуван текст, който може да се види.

С кое ще ни убедите, обаче, че няма да има от всичките тези вратички, например да бъде избрана една конкретна фирма, само по конкретни параметри, да изтичат през тези вратички различни ресурси към…?

Няма да се опитам да ви убедя изобщо. Разбира се, новият закон е много по-добър от стария. Ще ви кажа защо: старият прилича на такава дреха, която толкова е кърпена, че вече не е ясно каква е изначалната кройка и какъв е изначалният цвят. Той беше много труден за прилагане. много от грешките, които се допускали и от възложители, и от оференти, от изпълнители бяха свързани с това, че законът е изключително сложен. Тези дефекти ще бъдат отстранени от новия закон. Като политическа задача от това, което е дадено на експертите – текстът да бъде толкова прост, колкото може да бъде, да бъде интуитивен за прилагане. купищата документи се заменят с една декларация. Много повече служебни проверки се правят. Но илюзията, че един закон може да регулира до съвършенство и да избегне всякакви грешки е горе-долу същото като да си мислите, че ако напишем добър учебник по етика всички хора ще станат добри или ако семейният ни кодекс е добре разписан – всички семейства ще са щастливи.

Въпросът е как се прилага, наистина и кое ще гарантира прозрачността. Пак ли ще бъде заложено така да се избират фирми, които са дали най-ниската цена, например за едни конкретен проект и неговото изпълнение?

Това е в правомощията на този, който възлага. Той трябва да прецени кой от различните варианти е най-удобен. Недейте да заклеймявате процедурата на най-ниска цена. В много от случаите, когато говорим за еднотипна стока, например, тя е най-прозрачният и най-сигурният начин за избор на изпълнител и предполагам най-нисък корупционен риск.

Да, но много често са примерите, когато един проект не е изпълнен добре, именно заради най-ниска заложена цена.

То пак стигаме до отговорността на вложителя, който ако един проект не е изпълнен добре трябва да има смелостта, доблестта да си изпълни ангажимента и да иска неустойки. Но, когато искаме да снабдим нещо просто, да дадем такъв илюстративен пример, 10 т картофи, като имаме претенцията те да бъдат добро качество, най-чистият вариант е този, който предложи най-ниска цена.

Замълча ли си държавата, ще видим сега, новият закон пред, че ще влезе другата година или поне ще действа от тогава, замълча ли си държавата по сделката за 1 евро? Какво се случва с въпросните фирми, част от тях са стратегическо значение?

Тук е редно да направим една разлика, че в случая не е важно кой, какво говори, важно е кой, какво прави. Това, разбира се, е класическа конструкция и изключително приложима в този случай. Първо – държавата не е редно и не е особено полезно да говори много. Това важи, между впрочем и за самия мен в рамките на днешния ни разговор. Не може да очаквате аз да споделя всичко, което знам, както не може да очаквате да споделя всички планове и намерения, които имаме.

Притеснително ли е това, което бихте премълчали?

Не, просто не е редно плановете, намеренията на държавата да бъдат обезателно всичките от тях да бъдат оповестявани в рамките на уважаваното ви предаване по обясними причини.

Има един човек, който наскоро говори доста. Той се нарича Цветан Василев и предупреждава за разни неща или пък, разкрива разни неща извършени през годините или през различните управления през последните години. Чувате ли думите му, четете ли неговите позиции?

Следим цялата информация, включително и това, което казва г-н Василев без то да има статута на пътеводна светлина по отношение на този случай. Нещата са прости: чисто формално погледнато ние говорим за сделки между компании, където държавата теоретично не би трябвало да има никакво участие. Това, обаче е абсолютно теоретично. Чисто практически, след като държавата, след изплащането на гарантираните влогове се е превърнала в основния кредитор. Държавата има първостепенен ангажимент да си прибере парите обратно, защото не става дума просто за едни пари, а става дума за парите на българските данъкоплатци и държавата ще го направи ползвайки всички възможни инструменти.

Колко пари трябва да се съберат от банката и от нейните активи, за да може да си върне държавата млрд. и половина, например, защото по изчисления на икономисти мисля, че трябва да се съберат 3 млрд., за да може държавата да си вземе млрд. и половина.

Сумите са от подобни категории. Не искам да правя прогнози дали всички активи на дружества, свързани или кредитирани от банката могат да покрият цялата тази сума. Едно е сигурно – държавата във всичките и функции и институции, като тук говорим за прокуратурата, тук говорим за данъчната администрация, тук говорим за Комисия защита на конкуренцията (КЗК), разбира се, и за службите на правителството и т.н., ще си свърши работата. Ако някой е допуснал, че в България няма държава е направил грешка.

Има ли конкретни бизнес кръгове, които искат да вземат активите на КТБ на по-ниски цени?

Интерес съм убеден, че има – както деклариран, така и недеклариран. Това, което зависи от държавата ще бъде направено, ако има продажба на активи да се случва на най-висока цена, защото пак повтарям: тук вече става дума за моите, вашите и парите на българските данъкоплатци.

Преди малко при нас беше един от директорите на КТБ, преди тя да затвори врати и каза, че ДПС също има интереси да бъдат купени активи на по-ниски цени.

Аз, за съжаление не можах да проследя целия разговор. интерес може да има кой ли не, въпросът е какво ще се случи. Интерес има от широк кръг компании за този или за онзи актив, деклариран или недеклариран.

Казвате, че ако някой иска или си мисли, че няма държава дълбоко се лъже, но смятате ли, че държавата наистина може да спира или спре тази сделка за, условно я наричаме 1 евро? Може ли това да го направи финансовият министър? С каква цел ще го направи?

По повод новото законодателство имаше разнопосочни коментари, но това не е единственият вариант една сделка да бъде сдържана под контрол. Терминът не е много хубав, когато говорим за свободна пазарна икономика, но ситуацията е извънредна. Защо забравяте, примерно данъчната администрация? За съжаление, толкова мога да коментирам по темата по обясними причини не искам да влизам в детайли, но ако някой е допуснал, че държавата е толкова слаба и безотговорна към парите си, както беше преди 1 г., е направил голяма грешка.

Добре, „Виваком“ ще стане ли руска собственост през май месец, каквито са прогнозите на Цветан Василев?

Няма да коментирам и да правят коментар на прогнозите на г-н Василев, не ми е това работата.

Добре, последно Ви питам: Гърция се опитва да ни наложи данък и това може да повлия наистина много на нашия бизнес. България по какъв начин отговаря на тези искания?

Трябва да разделим чисто емоционалната реакция свързана с новия данък от чисто прагматическата част на нещата. Действително има подобна инициатива в Гърция за авансово облагане с 26% данък.

Вие как бихте го окачествили?

Аз ще се съобразя със собствения си призив да не излъчваме много емоции в конкретния случай. Разбира се, ако говорим за емоции – имаме много поводи за емоции, но в Балканите, където историческите емоции ни идват малко в повече мисля, че трябва да бъде по-въздържани. Данъкът към момента не се прилага. Има формална причина за това – трябва да се издаде една наредба, но по-големият въпрос е друг: това не е проблем между България и Гърция. Разбира се, не става дума само за България, става дума и за Ирландия и Кипър. Това не е дребен междусъседски спор. Става дума за едно безспорно грешно антиевропейско решение, защото това засяга самият фундамент на Европа, който е общият пазар. Това е мярка на протекционизъм, където някой каза: аз ще защитавам собственото производство налагайки един подобен авансов данък.

Ние, бидейки на Балканите, се питаме: защо точно нас като съседи и ние как можем да им отвърнем – трябва ли да стоим безучастно?

България не стои безучастно – съзирала е Европейската комисия. Те очакват от нас допълнителни документ и аз съм убеден, може да го запишете и да го припомните по-късно, че този данък няма да функционира, няма да работи.

Действително ли, обаче, ако тръгне бихме загубили 800 млн. евро?

Ако се прилага, което не мога да допусна, че ще се случи, действително ще има щети върху българската икономика, защото Гърция е важна дестинация. Ние имаме близо 2,8 млрд. стокооборот с Гърция. Тя е важен партньор за нас. Между другото, интересното е – знаете ли кои реагира първи с възмущение на този предложен данък?

Кой?

Представителите на гръцкия бизнес в Българя, защото има много компании, които намират, че условията за правена на бизнес тук са добри и са си изнесли производството и в същото време те правят експорт за Гърция и един такъв данък пряко би ударил тях.

Оказа се, че в крайна сметка Гърция иска да защити собствения си бизнес именно от това, че изнася бизнес към България и не иска да го пуска просто през границите.

Европейският съюз предполага спазването на общи правила. Едно от тях изключва каквито и да е форми на протекционизъм. Ние утре можем да кажем, че примерно, когато възлагаме по реда на обществените поръчки, ние ще изкупуваме само, примерно български мебели. Това е абсолютно нередно, незаконно и се санкционира.

Незаконно, но може би би дал тласък на българската икономика. Вицепремиерът Томислав Дончев.