Вицепремиерът по европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Още от деня“ по БНТ

Започваме „Още от деня“ с Меглена Кунева, вицепремиер. Здравейте. Честит празник на Вас, както и на всички наши колеги. Вашето мнение, тази амбициозна реформа, към която се стреми правителството и Вие, дали ще бъде възможна без свикване на Велико Народно събрание?

Веднага ще ви кажа, само че се изкушавам към още едно събитие много важно за съдебната система, за всички ни, което днес се случи. Официално встъпи в длъжност и отбелязахме, и поздравихме новия главен съдебен инспектор. Аз бях поканена на това тържество, то беше много хубаво, защото се демонстрира приемственост към госпожа Караиванова, която благодари новия ни главен съдебен инспектор. И имаше, и главния прокурор, и председателя на ВКС, и председателя на ВАС, много юристи, ВСС. Т.е. аз мисля, че има една промяна в отношението към важността и степента на спешност, с която адресираме всички неща, които очакваме да се случат и да променят съдебната система в България. Така че тези наистина тревожни резултати…

Аз не съм стигнал дотам. По-нататък щях да ви питам за тази анкета. Аз не очаквах лично такъв резултат. Засега само 3% казват, „има ли върховенство законът в България?“, 3% казват „да“, 97% казват „не“.

Те не са станали изведнъж 3. Те са започнали да падат от много по-висока…

Най-високо бяха 5-6, да ви кажа, през деня.

Нека да кажем не за днешния ден, а изобщо през годините.

Да, да, това е така.

Но да се върнем на вашия въпрос дали е възможно без Велико народно събрание? По-голямата част от юристите смятат, че да и аз съм убедена, че така, както внимателно е подготвен най-напред законът, а след това, надявам се и промените в Конституцията, те ще дадат една стабилна основа. По-скоро имат за цел да циментират, да направят наистина много стабилна основата на Закона за съдебната власт. И не, няма да се наложи Велико Народно събрание според този обем от промени, който се предвижда на този етап, защото всъщност се запазва Висшия съдебен съвет /ВСС/, запазва се неговото събиране…

Но се разделя на две.

Да, разделя се на две – на Колегия на съдиите и на Колегия на прокурорите и следователите. Но има все пак едно събиране на двете колегии, когато трябва да се решават въпроси от общ интерес, например разпределянето на съдилищата или пък въпроси, свързани с бюджета. Така че аз не смятам, че има нещо, което да налага Велико Народно събрание и при най-внимателния и консервативен прочит на това решение, което вие споменахте. Да се върна, обаче на това решение. Ако си спомняте, то беше прието само с един- единствен глас в повече, който на практика спря промените в съдебната система. Един-единствен глас. И аз няма да забравя, когато се видя особеното мнение на покойния вече господин Янков, който беше в Конституционния съд, беше изключително добро, предполагам че в момента студентите го изучават в Юридическите факултети, беше много добре, много мотивирано направено особено мнение, защо всъщност не може през Велико Народно събрание да се адресира проблем, свързан с промяна в съдебната система. Времето е динамично. Съдебната система е част от това как държавата се усъвършенства, а не от държавното устройство.

Тук съм абсолютно съгласен. Искам един детайл, само да ни кажете, вашето мнение за съдийската квота, която ще се избира в камарата, пряко от съдиите?

Пряко, това е разликата.

И фактически съдиите ще имат мнозинство над тези, които ще бъдат избирани от Народното събрание?

Да, така е.

Смятате ли, че това ще осигури достатъчна независимост на ВСС, особено когато става въпрос за работата на тази част от него?

Много е важно как ще се приложи законът. Винаги разковничето е в начина, по който се прилага. Аз смятам, че дори и съдиите, които са избрани от Народното събрание, нямаме основание да подозираме, че те ще нарушат, не би трябвало да нарушат независимостта на тази част от ВСС, на Камарата, но за съжаление…

Въпросът е дали ще има промяна, госпожо Кунева, защото и вие сте убедена, че сега работещите ВСС, не само този, но и предишните, имаха доста зависимости?

С тази цел се прави. Въпросът е да удържим развитието на промяната, да не остане само на хартия. Каквото и да напишем на хартия, ако то остане просто там и няма истинско желание за независимост, ние бихме могли да се върнем отново на старото положение. Трябва да направим всичко възможно, за да съхраним тази независимост. Но, ако отворите конституционните текстове, българската Конституция е изменяна пет пъти, всъщност от 2001 г. досега, включително и по отношение на съдебната система.

От 2001 г. или от 1991 г.?

От 2001 г. и беше все свързано или с присъединяването, или с промените за съдебната система. Отчетността и сега фигурира като конституционен текст. Независимостта и сега фигурира като конституционен текст. Какво ни пречи да го приложим?

То и това фигурира. Преди малко анкетата за върховенството на закона също има подобен текст в Конституцията, само че хората вече явно са изгубили доверие. Последен въпрос за структурата на ВСС. Защо сте взели решение пък при прокурорите квотите да бъдат обратни? Т.е. да имат мнозинство прокурорите, които ще бъдат избирани от парламента, а пък малцинство ще бъдат следователите и прокурорите, които от гилдията ще бъдат избирани? Каква е целта на това решение?

Целта на това решение е да се даде акцент повече върху отчетността на прокуратурата, но това са начални текстове. Важното е засега да знаем, че се разделят на две камарите, и че само някои общи въпроси ще бъдат решавани от така да се каже от общото, от единния ВСС. Други много важни неща, които не трябва по никакъв начин да пропускаме е за по-краткия срок, в който ще функционира ВСС.

На три години ли?

3-4, да, това е…

В зависимост от решението на парламента?

Точно така. Това са възможности, върху които, разбира се, ще се произнесат и депутатите, но това са много важни отправни точки.

Вярвате ли, обаче, че ще намерите, дори да прескочите ВНС, че ще намерите тези 160 народни представители, които ще подкрепят принципно този проектозакон, който правителството ще внесе?

Имам основание да вярвам, че е така и че ще намерим подкрепа. Всъщност промени в Конституцията тук се налагат на базата на вече приетата Стратегия за съдебна реформа.

Която беше приета с конституционно мнозинство?

Точно така. Нека не забравяме, че това беше един тест. Т.е. аз смятам, че рискът е минимален да се окаже, че хора които са гласували за съдебната реформа и са гласували за Стратегията, в която имаше всички тези неща, сега да оттеглят подкрепата си. За мен това би било политически непоследователно и рисково.

Знаете, че всичко е възможно.

Добре. Но тук рискът е по-малък, отколкото ако не беше приета тази стратегия.

Към един Ваш ангажимент, тези супергерои, да ги нарека, това суперзвено, което трябва да бъде организирано чрез сливането на БОРКОР, част от Сметната палата и третото беше Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси.

Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси. Не, тя остава… за отнемане на противозаконно придобитото имущество остава отдел, но иначе (не се разбира)… се казва съкратено.

Да, а тези трите ще бъдат слети в едно.

Да, ние ще направим единен орган. Аз не харесвам и искам да се разгранича от думата „сливане“. Това е единен орган…

Аз исках да Ви питам дали във времето това нещо вече сте го организирали като план в график.

Да, до края на месеца ние ще имаме закон, който ще предложим на обсъждане. Нека само да ви кажа за още едно събитие днес, което беше натоварено със специално съдържание. Това беше планът „Юнкер“, обсъждането на възможността да има оживяване на икономическия живот, несамо в Европа, а конкретно в България и вицепрезидентът Катайнен, който отговаря за приложението на този инвестиционен план за Европа, каза какви са трите стълба, върху които трябва да се опре подобен инвестиционен план. Първият от тях, каза той, е образованието. Вторият от тях е стабилната правната рамка и третият е нулевата толерантност към корупцията.

Да, убеден бях.

Ето това са нещата, които са свързани с икономиката, които са свързани с това как се чувстваме като граждани на страната си, до колко можем да бъде оптимисти. Защото оптимизмът ни се влияе от това има ли върховенство на закона, може ли да разчитаме, че инвестициите ще са честни, че средствата, които идват от страна на Европейския съюз (ЕС) ще се разпределят честно, че, ако трябва някой да отсъди кое е вярно, кое е невярно, кое е справедливо, кое не е справедливо, ще го има.

Вие като казвате разпределя средствата, той до колкото виждам е заявил, че тези средства няма да се разпределят както се разпределят фондовете.

Не, аз говорих за фондовете в по-общия смисъл на върховенство на закона.

Той е казал, че в този план „Юнкер“ всичко ще зависи от нас, до колко ние ще привлечем средства.

Планът „Юнкер“ е ускорител. Това е план, който трябва от 1 евро да успее да направи така да го умножи по толкова, че всъщност да даде 15 евро обратно в икономиката. Така стартира този план. Целта е частните инвестиции да видят смисъл да инвестират в проекти с публично значение. Тоест, парите да работят, а не всеки път всъщност, защото какво са публичните средства. Това са средствата, събирани от нашите данъци.

Това са парите на хората.

Точно така. За всяко нещо, което се прави с публична цел, всъщност ние взимаме от парите на бюджета, от парите на българските граждани. Ако частната инициатива види смисъл в своето участие, види начин как може да спечели и едновременно с това да помогне на развитието на общото, на публичното, то това би било вече един съвсем различен (не се разбира)… Пак ще кажа, различен от структурните фондове.

Това обаче, което разказахте току що звучи добре, но твърде песимистично за България. Дали ние ще можем всичко това, което вие казвате да го осигурим и да направим държавата ни толкова привлекателна за парите, за да дойдат те при нас?

Добра правна рамка, добро образование и здравеопазване, бих казала, за да сме здрава и образована нация.

Нещо, от което сме лишени засега.

Нулева толерантност към корупцията. Това наистина е много важно, за да можем да вървим напред. Аз знам, че вашата задача в този разговор е да задавате песимистичните въпроси.

И оптимистични задавам много често.

А моята задача е да дам възможност да видим, да помислим за този работещ оптимизъм, без който няма как да се развиваме напред. Няма кой да свърши работата, която ние трябва да свършим. Вижте, влязохме в ЕС. Влязохме в НАТО.

Преди 10 години подписахме договор.

Преди 10 години подписахме, точно така. Ние повече помощ отвън няма как да очакваме. Ние трябва да го направим.

Оптимист ли сте за Шенген, защото след толкова години пълноправно членство след 2007 г. все още сме извън?

Да, Шенген в момента е нещо като своеобразно наказание за липсата на това доверие във върховенството на закона, защото всъщност, когато са изпълнени всички изисквания към Шенген, страните би трябвало да влязат автоматично. Аз се връщам от посещение в Швеция и съм щастлива да мога да рапортувам, че още една страна без всякакви уговорки застава зад приемането на България в Шенгенското пространство. Аз говорих с външния министър, с министъра на правосъдието, вътрешните работи, икономиката. Двама от тях ще дойдат до есента в България – на правосъдието и вероятно на външните работи ще успее да дойде Маргот Валстрьом. Те са „за“. Имаме всъщност вече не 4, а 3 страни, които все още наистина се колебаят, но това са много важни 3 страни. Всички преговори се водят до пълно единодушие, докато се вземе тази подкрепа от абсолютно всяка страна. Аз много се надявам, че в следващия месец ние ще имаме няколко силни посещения – посещението на председателя на Народното събрание г-жа Цачева в Бундестага. Парламентите са много важни навсякъде, защото те препредават доверието или пък не до там от страна на гражданите, съответно на Германия или на Холандия.

Да чакаме ли до края на годината все пак, че ние до края на тази година, което е полупесимистично, полуоптимистично, ако искате да го наречем така?

Трябва много работа, но ако силно го искаме и ако всички в България работим за това, аз днес съм много окуражена от тази среща, която беше заедно с премиера Сакскобургготски и Калин Търичану по повод на 10-годишнината от подписването на договора.

Във (не се разбира)… или ще говорим за нея в края на предаването?

Да. И двамата казаха, че ето това е нещо, върху които двете страни трябва да работят заедно и да се създаде силен натиск, за да може България и Румъния да намерят своето продължаващо присъединяване.

Добре. Благодаря Ви за този разговор. Успех Ви пожелавам.