Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова инспектира критични участъци, предвидени за спешен ремонт на автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“. От разговора с нея очакваме да научим какво е реалното й състояние и дали са изпълними очакванията до 1 юли да приключат ремонтните дейности. Добър вечер, министър Павлова.

Добър вечер.

Госпожо министър, публична тайна е, че състоянието на отделни участъци на двете магистрали е критично. Въпросът е – до каква степен трагично и как се е стигнало до там?

Безспорно състоянието на старите участъци на автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“ е изключително лошо, защото всички, които пътуваме, знаем, виждаме колко е лоша настилката, кръпка върху кръпка толкова години наред. Положението е станало вече трагично. В допълнение към това, както и след всеки зимен сезон, така и в този, след използването на химикали и така нататък, допълнително се компрометират настилките и това задълбочава и дупките, и неравностите, и пукнатините. Ситуацията след зимния сезон е толкова сериозна на места, че се наложи от 1 април да въведем и ограниченията за намалена скорост, именно за да предотвратим и броят на инцидентите, който драстично се увеличи. През 2014 година, за съжаление, тенденцията и статистиката показа увеличаване на броя на инцидентите. Най-важно, разбира се, е да обезопасим движението, като минимизираме пътно-транспортните произшествия, особено тогава, когато касаят човешки живот. Така че днес това, което направихме – минахме и през двете автомагистрали, започнахме с магистрала „Хемус“. Там има три критични участъка и трите са на мостови съоръжения. Специално на мостовото съоръжение, което е при Елешница, това, което е затворено още от края на месец януари (сега на него се беше образувало и голямо задръстване след голямото прибиране на толкова много автомобили след Великденските празници), неговото състояние е толкова критично, не са само неравности в асфалта, а са буквално дупки, през които прозира отдолу 50 метра под моста се вижда. Именно затова започваме авариен, спешен ремонт там, но за да не е палиативен и за да не се окажем следващото лято в същото състояние, тук не говорим само за преасфалтиране, говорим за обрушване на моста, изцяло ще бъде подменена и основата на моста и изолация ще бъде поставена и асфалтиране. Говорим само за едното платно на движение, платното, което е в посока София, то ще бъде ремонтирано, защото само за неговия цялостен ремонт и реконструкция необходимата сума е около 6 милиона лева, така че причината да е тази посока е, че е по наклон и е най-критично.

Оттам се преместихме на магистрала „Тракия“, в която има също много критични участъци, както мостовете и виадуктите по двете магистрали (те са строени ’79-та - ’82-ра година и са пуснати в експлоатация и не са ремонтирани оттогава, сами разбирате колко години са това), участъците и извън тези съоръжения на магистрала „Тракия“ са в критично състояние. Започваме още в понеделник от 5-ти до 10-ти километър на магистрала „Тракия“. Паралелно с това от 60 до 90 километър, след което ще завършим от 119 до 135 километър, което е след Пазарджик и в Пловдивска област. С това до 1 юли тези най-критични 50 километра от автомагистрала „Тракия“, в тези три участъка, ще ги отваряме и затваряме шахматно – ще пускаме движението двупосочно в едната лента, докато се правят платната на останалата, за да можем до 1 юли да осигурим сезона и всъщност не само да не възпрепятстваме, а да създадем предпоставки за по-спокойно, по-комфортно пътуване на всички туристи по магистрала „Тракия“ и на всички летуващи да осигурим летния сезон, така както беше и апела на министър-председателя да почиваме в България. За целта ни трябват и все пак добри и безопасни пътища и се надявам и времето да е с нас, както е слънчево днес – денят, в който даваме старта, да може строителните работи наистина да се изпълнят в срок.

Графикът на ремонтите ще гарантира ли избягването на задръстванията?

Със сигурност ще има задръствания сега в периода на ремонта, защото, както ви казах, ние ще затваряме средно по 5-10 километра от участък. Те ще се прехвърлят съответно в насрещното платно и по този начин шахматно ще бъде придвижването, но все пак това са едни 50 километра от магистралата, които ще бъдат затворени, започвайки от сега, от понеделник, 20 април, до 1 юли ще бъдат затворени за движение. Те ще бъдат при намален габарит, двупосочно, при 60 километра ограничение, така че със сигурност за предстоящите месеци, до 1 юли включително, ще е забавено, затруднено движението, но пък в крайна сметка важна е крайната цел, а имено за летния сезон – юли-август, когато са активните почивни месеци, тя да е и ремонтирана, и изцяло отворена за комфортно движение. Единственият участък, който няма да може да бъде отворен на магистрала „Тракия“, това са два участъка по 500 метра на два от големите виадукти, които са в много тежко състояние. Техният ремонт започна още 2012 година в предишния мандат на кабинета „Борисов“, но не беше довършен от правителството „Орешарски“, не беше и доразплатен, така че сега ние трябва да го довършим и да го доразплатим, но това са два участъка по 500 метра. Всички останали участъци от магистралата от София до Пловдив, които са в критично състояние, ще бъдат ремонтирани и ще бъдат пуснати в нормална експлоатация, както и там, където има да се направят в гаранционния срок корекции и поправки в така наречения Лот 2 на магистрала „Тракия“, а именно участъкът от Стара Загора, също ще бъдат ремонтирани до месец юли. Това, което ще остане за след летния, почивния сезон и след август месец, времето септември, октомври и ноември, това ще бъдат ремонтите на магистрала „Хемус“ в участъка от Шумен до Варна, тъй като за момента там все още нямаме избрана пътно-поддържаща фирма, която да прави ремонти, тъй като се обжалва, имаме жалба във ВАС, но се надявам, че там в месеците септември-октомври, ще можем да се справим да довършим и ремонтните дейностите, тъй като месец юни, през който очакваме те да започнат, няма да е достатъчен.

Госпожо министър, финансово подсигурени ли са ремонтните работи, защото днес разбрахме вече, че не можем да кандидатстваме за проекти, свързани с рехабилитация на пътища по плана „Юнкер“?

Да, тук бих казала, че искам да благодаря, както аз, така и целият екип на пътната агенция, лично на министър-председателя, който се намеси, виждайки какво е състоянието на пътищата, именно за да осигурим тази безопасност и да осигурим туристическия сезон, направи и невъзможното, бих казала, да бъдат осигурени тези средства в размер до 100 милиона до края на годината, за да можем да подсигурим като допълнителен целеви ресурс, целеви средства, които се предоставят на Министерство на регионалното развитие, за да можем да ремонтираме тези пътни участъци, така че – да, за тези ремонти, които започваме в момента, финансовият ресурс е подсигурен с допълнително целево финансиране, което беше предоставено.

Известно е в цяла Европа, с винетките се спомага за добро поддържане на пътищата, но вие сте взели решение да не повишавате цената, за да бъде тя социално поносима. Ще успеете ли да издържите?

Факт е, че е доста трудно. Трудно е, защото от една страна цената на винетките – да, трябва да е социално поносима, от друга страна, ако искаме да имаме хубави пътища, всички знаем, че също заплащането за използването на пътища е и единственият приход, чрез който ние да реинвестираме обратно в тяхното поддържане, а пък ако трябва да спазваме нормите за поддържане на пътища, те трябва да се преасфалтират на 5-7 години, дори да кажем на 10, но това не се е случвало в България от 30 години такива инвестиции в поддържане на пътната мрежа. Трудно е да се намери балансът между социално поносимата цена и да имаме достатъчно пари за пътища. Затова, за момента, нашето решение е да запазим цената на винетката такава, каквато е тя – 67 лева годишната винетка, но вие знаете, че паралелно с това ние работим с подкрепата на Световна банка – екип, който до края на годината прави анализ на пътищата, финансови модели за това как бихме могли да въведем така наречената TOL-система, тъй като и по европейските директиви от 2018 година трябва да въведем такъв тип електронни TOL-системи за заплащане използването на пътищата. Това ще даде възможност да осигурим един по-справедлив модел на заплащане използването на пътищата, който предполага този, който най-много пътува, който най-много руши, а това са и тежкотоварните превозни средства, които ползват мрежата, да плащат повече и да плащат за изминато разстояние. Това ще увеличи приходите, съответно от тези такси, и ще ни даде възможност вече с по-голям ресурс да инвестираме повече в подобряването и в привеждането на пътната мрежа в едно доста по-добро експлоатационно състояние, надявам се, но дотогава ситуацията е такава. Това е и причината основно да инвестираме в магистрали и първокласни пътища. До там, общо взето, ни стигат силите и ресурсът и то в поддържане и изкърпване по-скоро, не в цялостна рехабилитация. В момента, за първи път от 30 години имаме шанс за по-сериозни, кардинални мерки за старите участъци.