Министърът на икономиката в предаването „Седмицата“ по Дарик радио

Министърът на икономиката Божидар Лукарски в „Седмицата“. Здравейте, г-н Лукарски.

Здравейте.

Поддържате ли още тезата, че може и да е саботаж поредният взрив в Държавния военен завод в Иганово?

Никакви тези не поддържам, докато не се произнесе прокуратурата. Неслучайно главният прокурор, г-н Цацаров, прикани всички, които имат отношение към темата да не се изказват предварително, докато не излезнат резултатите от следствените действия, от действията на прокуратурата, от действията на ДАНС. Аз поддържам непрекъснато връзка и с прокуратурата, и с ДАНС. Знам какво се случва. Знам как тече разследването, но нека да оставим органите да работят без да изказваме прибързани хипотези…

Това производство има ли частен конкурент? Има ли частна фирма, която има интерес държавата да спре да произвежда?

Не, няма. Има частни фирми, които търгуват с продукцията на ВМЗ. Основно в този бранш, в който работи ВМЗ е основния производител, да го кажа.

Това означава, че не е възможно да се върви по линията, че някой иска да взриви Държаният завод, за да си освободи пазар?

Няма как да стане това.

Друга версия, която четох е, че всъщност имало интерес за разчистванията после, частни фирми вършели тази работа, след такива взривове.

Това са неща, които в момента се проверяват. Вече навлизаме в детайлите, които не бих искал да коментирам.

Кой всъщност пази, аз питах и вътрешният министър по повод на едно интервю на бившия военен министър, който казва „Слаб е контролът“?

Благодаря, че ми задавате този въпрос. Аз слушах интервюто на вицепремиер Бъчварова. За да се изкажа като адвокат и да се изкажа по адрес на бившия военен министър, че се изказва доста неподготвен. Всъщност МВР никога, до този момент не е охранявало, поне последните години не охранява ВМЗ. ВМЗ се охранява от частни фирми по договор, подписан от изпълнителния директор на завода, МВР имат предложение, към което сега ще се обърнем. В конкретния казус след взривовете да охраняват завода и то да охраняват конкретно тези складове. Така че нека да изчистим… При всички положения, доколкото има пропуски, такива естествено има, както е констатирано в охраната, те не се дължат на МВР и не са задължение на Министерството на вътрешните работи да охраняват.

А според Вас, трябва ли МВР да смени частните фирми за охрана на държавния (не се разбира)…?

Това е една тема, която тепърва ще разглеждаме. Принципно отдавна са се отказали от този вариант. Първо, защото отнема доста сили на МВР и второ, понеже е скъпо. В крайна сметка трябва да се заплаща и за това.

В по-глобален мащаб какво обяснява зачестилите инциденти във военни производства в България?

Това, което се случи с двата взрива във ВМЗ трябва да бъде извадено извън фигурната скоба и да не бъде слагано под общ знаменател с останалите взривове, такива каквито беше например този в Горни Лом.

За обезвреждането.

Там беше с боеприпаси за утилизация и определено се дължеше на неправилна експлоатация, неправилен трудов процес. Тук ситуацията, както показват фактите е малко по-различна, но за да не навлизам пак в подробности нека да коментираме това като свършат действията по следствието, извършвано от органите на прокуратурата и на ДАНС.

И Вие бяхте в Париж за откриването на изложбата с тракийски съкровища в Лувъра. Какви конкретни френски инвестиции очаквате през тази година?

Аз бях и заради това невероятно мероприятие, импозантно, което представи България в един съвсем друг курс. В интерес на истината французите, тези които живеят във Франция, дори и френските инвеститори, бяха „забравили“ къде се намира България и че едва ли не е членка на ЕС. Нашата задача, която имаме и която се опитахме да реализираме е да използваме инерцията от културната реклама, която получи България с изложбата на тракийските съкровища, за да обърне внимание на икономическия елит на Франция към България. Проведохме един доста сериозен форум и мисля, че имаше доста интерес, понеже веднага след това проведох и няколко ад-хок срещи с френски инвеститори. Това, което мога да кажа е доста насърчаващо. Едно от нещата, които може би ще са нови за нашите слушатели, които бяха нови и за мен, е че френските производители са изнесли голяма част от своите производства в Китай, Индонезия и Виетнам. Тук една, може би, новина ще кажа – поради високата цена на долара, а там в този регион се заплаща в долари, те са направили своите изчисления, че при транспортните такси, при начина на заплащане в долари и респективно заплащането в евро в България, крайната цена на продуктите, които те произвеждат в Далечния Изток биха били същите, ако те върнат производството в ЕС и конкретно в България като страна с най-благоприятен данъчен климат. Имаме сериозни заявки от няколко френски инвеститора, които ще дойдат другия месец на оглед на предприятия в България, които са готови да участват /…/ с тях, или да ги използват като подизпълнители, или съответно да се опитат да ги закупят, ако има интерес от българска страна, поради фактите, които споменах. От друга страна има френски инвеститори, които вече са се установили в България, харесало им е и трайно насърчават инвестициите на други френски фирми и самите те ги разширяват. Ще дам конкретен пример – имах среща с представителите на веригата от магазини „Decathlon“, поради благоприятния климат, които те намират в България сега са решили и в най-скоро време ще открият още два нови магазина. „Decathlon“ не е коя да е фирма.

Те какво продават?

Това е фирма, която продава спортна екипировка. Спортна екипировка, която е най-близо като качество и като ценови диапазон до масовия спорт. Тяхната идея е, ако може всеки българи, съответно всеки гражданин на страната, в която имат, а те имат над 100 страни имат магазини, даже мисля, че са доста повече, да може да упражнява масов спорт и да си закупува от техните магазини качествена и евтина екипировка.

А производствата къде ще бъдат?

Това е нещото, за което...

Защото два магазина насърчават чуждото производство…

…стратегията на „Decathlon“, стратегията, която те ни представиха е там, където… Магазините между другото са им профилирани. Например както при нас имат магазин в Бургас, когато са близо до море наблягат на водните спортове – плуване, ветроходство и т.н. И във Франция е такава стратегията им. Там, където са им магазините за конкретния спорт в близост имат производствена база. В България нямат производствена база и това, което ги накарахме да се замислят и те стигнаха до извода, че трябва да направят проучване по този въпрос е и в България да приложат същата стратегия, както във Франция – да открият и ползват български производствени бази, с български работници, които да снабдяват с краен артикул техните магазини по съответния вид спорт.

Води ли се обратният разговор – какво инвестира България във Франция? Има ли изобщо нещо, което може да бъде представено като български инвестиции там?

Да, има. Повечето българи и български фирми, които работят във Франция работят в областта на интелектуалната собственост, в адвокатски кантори, във финансови къщи и най-вече ИТ индустрия. Франция е също така развиващ се пазар за ИТ индустрията. Но това, което е положително и мога да кажа и ми направи много сериозно впечатление е, че съвсем скоро, преди близо два месеца, знаем всички че има /…/ във френска търговска камара, която работи у нас, много е активна, французите са общо взето на трето място по внос и износ, грубо казано очертават се като един, винаги са били един стратегически инвеститор в България. Но по-интересното е че вече има обратната страна – организирано от българи. Срещнах се с един горе-долу на нашата възраст предприемчив, млад човек на доста висока позиция в една финансова къща и е организирал българо-френска търговска камара, която се е насочила именно към това да помага на българските фирми, които искат да стъпят на френския пазар, как да се реализират, с логистична подкрепа, съд съвети, със запознаване с френския пазар, със запознаване с френски пазари като възможност за български инвестиции. Така че имаме и такъв момент.

Нишата за български фирми във Франция е компютри, софтуер?

То това е общо-взето хитът на България, често казано, в последните години в това сме най-силни. Имаме това, което всички инвеститори признават, имаме много качествено образование, инженерно образование, най-вече в областта на високите технологии, електроника, компютърни системи и нашите кадри са ценени много на Запад и не само на Запад.

Става дума не да са служители на френски фирми, става дума за български фирми.

Точно така. Става дума за български фирми, които са съставени изцяло от българи с тенденция те да се налагат на френския пазар, но не само това. Между другото проведохме доста сериозни разговори с господин Кръстев, той се е занимавал с различни видове…

Така се казва този човек, който направи Българо-френската камара в Париж.

Точно така. Интересното е, че дори в такива бизнеси, като например износа на български френски вина за френския пазар, знаем, че Франция е може би най-големият производител, се оказва, че дори и за този пазар има нисша и при добра маркетингова стратегия и при добро разработване на ритейл пазара, пазарът за крайни продажби на френските вина, дори и това може да бъде използвано от българските бизнесмени. Използвам случая да го кажа, защото аз водих доста разговори, когато бях в Дюселдорф на най-голямото изложение на винопроизводители „Проваин“, където ние имахме сериозно присъствие и всички български производители като говорих за евентуални пазари всички каза: В Европейския съюз трудна работа, там французите и италианците заемат пазара, изобщо не можем да си помислим, че може да стъпим на такъв пазар, да го говорим, че изобщо не можем да стъпим в държави като Франция и Италия. Оказва се, че всъщност това не е точно така.

Каква е по-общата картина на чуждите инвестиции в България през тази година?

Те сега тепърва излизат данните и тепърва данните ще подлежат на проверка. Ако погледнем последните данните, те показват чисто математически по-нисък ръст на инвестициите, обаче държа да отбележа, че не става точно въпрос точно за отлив на инвестиции, тук математически промяната идва от плащанията по вътрешно-фирмени кредити, тъй като чуждестранните предприятия в България имат добри резултати от дейността си и могат да върнат предоставените от майката средства. Просто в момента има задържане на този показател. Основният показател обаче, който трябва да гледаме дяловият капитал за месец януари е 7,6 милиона евро, което с 4,7 милиона евро повече от януари 2014 година. Извън чистата статистика и сухата статистика с всички чуждестранни инвеститори, с които разговарях, усещането е за стабилност от страна на българското правителство и един стабилен бизнес климат, който може да се използва предвид ниските данъчни ставки, които ние предлагаме, качествена и не толкова скъпа работна ръка и т.н. Ще ви кажа един чисто разговорен момент: Наскоро си говорих с изпълнителния директор на турските авиолинии за България. Турските авиолинии, знаете, са един сериозен превозвач. Той е един превозвач в една малко по-висока ценова категория и предложения като качество. Той ми каза: аз мога да го сравня, от 3-4 месеца насам много повече хора пътуват към България с бизнескласа Turkish Airlines, което показва засилен интерес от страна на бизнесмените към България. Съвсем простичко, но показателно.

Коя държава очаквате да е най-големият чужд инвеститор в България тази година?

Германия.

А по-конкретна голяма инвестиция, например завод за целия автомобили ще има ли?

Не, нека тук да разсеем, да не казвам твърдо „не“, разбира се, но нека да разсеем малко създалото се напоследък схващане и в медиите, че всъщност България наистина е една, да не кажа може би най-силната дестинация напоследък като бъдеще в областта на автомобилната индустрия, но не говорим за производство на цели автомобили. Българинът винаги си представя като се каже автомобилна индустрия и си представя готови WV, говори BMV.

А защо да не стане това?

Нашата специализация, инженерната, и нашият капацитет като работна ръка, поради фактите, които казах по-горе, е свързан с това, че ние може да произвеждаме компоненти. Сега на 20 май откриваме една огромна инвестиция на BHTC, това е един от най-големите производители, да не кажа най-големият производител в света на електрониката, която командва таблата и климатичните системи в големите автомобилни марки – Porsche, BMV, Mercedes, Audi, Maserati, Bugatti. Те отварят огромен завод техен, с което много се гордея, на територията на индустриалната зона в „Божурище“, която е част от Индустриални зони, собственост на Министерство на икономиката. Това е една значителна немска инвестиция, която по думите ми на мениджърите на BHTC до края на годината ще се разшири и като финансова инвестиция и като брой работна ръка. Това е нещо, което е много голямо и е нещо, което от посещението ми в Дюселдорф разбрах, че ще повлече и други немски инвеститори точно в областта на производството на различни компоненти за автомобилната индустрия, но да говорим за цели автомобили е малко прибързано и не това е целта на мероприятието.

Това ли ще е най-голямата еднократна инвестиция през 2015 година?

Надявам се, че не, надявам се, че 2015-а има доста да изтече като време…

Със сигурност знаете като проекти, има ли нещо по-сериозно?

Има сериозни проекти. Трябва да ви кажа, че ние водим много преговори и за съжаление, дето се казва не мога и да се похваля съвсем, защото всички инвеститори държат, докато не се подпишат окончателните договори да се пази търговската марка, тяхната, в тайна, заради конкуренцията. Но това, което мога да ви кажа е, че очакваме много голяма европейска инвестиция, скандинавска инвестиция в България съвсем скоро и то в индустриалните зони, която ще направи сериозно впечатление на българина и ще бъде в много сериозен цифров мащаб. Не искам да казвам повече конкретика, понеже ако я кажа много хора могат да се досетят за какво става въпрос.

А какви ще са най-важните български инвестиции през годината?

Всъщност да добавя, че очакваме и много сериозна немска инвестиция в областта отново на автомобилната индустрия, пак производство на компоненти в Индустриална зона – Видин.

Българските инвестиции: Според НСИ прогнозата била за свиване с 1/3 на инвестициите в промишлеността. Това е по анкетите, които правят, предварително питат бизнеса: вие какво ще инвестирате през 2015 и спрямо предната година 1/3 по-малко…

Намаление на 1/3 инвестиции е малко по-различно и малко превратно от някои ваши колеги написано. Става дума за намаление на инвестициите в дълготрайни материални активи, защото много такива са правени най-вече в областта на промишлеността през 2014 година. Естествено, че като направя като един хипотетично производител в областта на промишлеността направя инвестиции в ДМА през 2014 година, няма всяка година да правят такива. Това са дълготрайни материални активи, които интерполират своята стойност за в бъдеще и съответно инвестиции в ДМА са нерентабилни да се правят всяка година. Това не значи, че няма да се правят инвестиции в работна сила, в ноу-хау, в иновации и т.н.

Имате ли информация за сравними с тези скандинавски и немски инвестиции, които ще бъдат направени от българския бизнес през тази година?

Всъщност ние работим доста тясно с българския бизнес и се стремим да направим средата и за българския бизнес по-добра. Едно от нещата, които правим, свързано със сериозно административна тежест е това, което в момента работим заедно с Министерство на енергетиката и заедно с енергийната комисия е намаляване на крайната цена на промишления ток, защото България е с най-високата цена на промишлен ток в целия Европейски съюз и тези предприятия, за които говорите основната им суровина, която ползват, естествено ползват и газ, но основната им суровина, която ползват е промишлено електричество, промишлен ток. Цената е много висока, съответно конкурентоспособността е по-ниска и това е нещо, което ще направим и съм сигурен, че ще има съответния ефект.

Това говорите от, мисля че от 1 юли трябва да има нови цени.

Да.

И Вие очаквате да падне цената на електрическата енергия за производството.

Да, очаквам да се насочат сериозни инвестиции в промишлеността и имам такива заявки, както от български, така и от чуждестранни предприятия, ще дам и конкретен пример, тук вече няма какво да крия имена. Става дума за „Аурубис“, „Аурубис“ миналата година поради тази причина, която говорих, високата цена на тока вместо да изградят втори завод в Средногорието са направили техен завод в Хамбург, където знаете, че са съвсем различни данъци, съвсем различно заплащане на работната ръка.

И това само заради тока?

Само заради тока.

Толкова по-евтино?

Абсолютно. Съвсем сериозно ви го говоря и съвсем сериозно те са си направили, показваха ми съвсем детайлно бизнесплана си и казаха: тук произвеждаме много повече. Тук, това е нещо, което трябва да подчертая, нашите специалисти са най-добрите, в областта на минното дело и на преработването на цветни метали българските преработватели на цветни метали произвеждат с 1% повече от всеки производител в бранша в света. Ще си кажете: какво е 1% - нищо не е. Да, обаче при тези огромни обеми, за които говорим 1% е невероятна печалба.

В какво ще бъдат инвестирани най-много европейски пари по ОП „Конкурентоспособност“ тази година?

Европейската програма ОПИК – Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, предвижда 1,39 милиарда, от които отпуснатите средства от Европейската комисия са 1,8 милиарда евро, другите ще бъдат собствено финансиране и са разпределени в 5 приоритетни оси – „Технологично развитие и иновации“, „Предприемачество и капацитет за растеж на малките и средни предприятия“, където всъщност е най-голямата планта, това е повече от бюджета или 697,5 милиона евро, „Енергийна ефективност“ на предприятията, където също имаме доста сериозно финансиране 310 милиона евро, „Премахване на пречки в областта на доставките на газ и сигурността на енергийните доставки“ и „Техническа помощ“. Иначе казано като се изключат сухите цифри най-вече ще се подпомага предприемачеството и растежа на малките и средни предприятия. Това е и първата процедура, която стартирахме, подобряване на производствения капацитет на малките и средни предприятия.

А защо само един инвестиционен проект по плана „Юнкер“ ще бъде одобрен за България и то заедно с Гърция – газовата…

Не е точно така.

38 милиона евро от 3,5 милиарда.

Всъщност тук говорим пак за времеви фази. Първата времева фаза по плана „Юнкер“, това, което сме обсъждали с колегите от другите страни-членки от ЕС, касае енергийната диверсификация и енергийната сигурност на съюза. Поради тази причина това е първият проект, който е готов за одобрение. Това не значи, че другите не са готови. И най-важното, нека да кажа последните новини от посещението на комисар Катаинен, зам.-председателят на Европейската комисия, който обясни много добре и на нас и на българския бизнес, че по плана „Юнкер“ не е нужно да се лансират само публични проекти, напротив, даже плантата и силата на плана „Юнкер“ е по отношение на публично-частното партньорство и публично-частните инвестиции. Това е идеята да се назначат…

А само частни фирми могат ли да кандидатстват?

Могат, да. Ето това е. Само частни фирми могат да кандидатстват директно в Брюксел без да се нуждаят от съпорт и подпомагането на българското правителство.

Имате ли информация български частни фирми да са готови?

Да, имам информация. Не само имам информация, а даже един от проектите, които аз съм подал като министър на икономиката в Министерство на финансите за одобрение по плана „Юнкер“ дойде именно като иновативен проект от БАН по отношение на създаване на… това е един проект за геоклонично земеделие. Нека да поясня, понеже така звучи много научно. Геоклонично земеделие най-просто казано е използването на компонентите земя, въздух, вода по най-правилния начин чрез научни технологии, така че растенията да постигнат най-високото си качество, което им е заложено генетично. Подчертавам, без изпълването на ГМО.

Това частна фирма ще го прави по научни открития на БАН?

Точно така, по научни открития на БАН. Открили са си вече производствена база близо до Пазарджик и искат да насочат публично-частното партньорство и по-скоро капитали по плана „Юнкер“ към техния проект. Това нещо между другото се прави за първи път в света. Подобни неща са правени в Япония, но не толкова научно развити.

Това не го броим в отхвърлени проекти, защото още не са гледани?

Да, аз не го броя в никакъв случай в отхвърлени проекти. Пак казвам, те ще трябва да изчакат своето време, защото първо минават инфраструктурни проекти, които са свързани с енергийната диверсификация и независимост.

Цитирахте комисаря, вицепремиер на Европейската комисия Юрки Катайнен, той казва през седмицата в София „Ефективен, прозрачен и работещ съд е нужен на България, за да привлече повече инвестиции“. Ще подкрепи ли Реформаторският блок конкретно позицията на СДС? Какво е предложеното от премиера и правосъдния министър промени в конституцията?

Естествено, че ще ги подкрепи. Естествено, че ще ги подкрепи. Това, което беше изнесено, аз не съм го изчел още на хартия, но това, което беше изнесено от премиера и от вицепремиера Бъчварова и от правосъдния министър Христо Иванов е всъщност това, което искаше Реформаторският блок и беше програма на Реформаторския блок по отношение глава правосъдна система още преди изборите.

Трябва ли да бъде предсрочно сменен ВСС?

Това е един въпрос, на който не мога да дам окончателен отговор. Защото не съм и чак толкова “вътре“ персонално, в състава на ВСС. Но дотолкова, доколкото вижданията на Христо Иванов, които се подкрепят и от нас, и от премиера разбира се, касаят промените във ВССС - ние ги поддържаме.

Трябва ли прокуратурата да може да разваля бизнес сделки?

Не. Това го казвах твърдо и в предишни интервюта. Това е мнение, доколкото знам, и на всички колеги от Реформаторския блок. Това е мнение, както четох и на главния прокурор. Ние с вас като юристи знаем, че връщаме се към едно минало, което…

Това го имаше… Но впрочем главен прокурор Никола Филчев много искаше да се върне това.

Да, но това не е правилно. Прекалената намеса на прокуратурата в частно-правни дела и конкретно в търговски сделки дотолкова, доколкото те не представляват престъпление вече е прекомерна силова намеса на държавата в един бизнес климат, който не трябва да бъде така регулиран.

Къде ще почивате това лято?

На Поморие.

В България?

Да.

Министърът на икономиката Божидар Лукарски в „Седмицата“ на Дарик радио.