Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif10.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Постигнатите договорености с двете американски централи ще намалят междуфирмената задлъжнялост в енергийния сектор
18 Април 2015

Министърът на енергетиката в предаването „Полиграф” на телевизия Bulgaria On Air

Здравейте госпожо Петкова и Ви благодаря, че приехте нашата покана.

Здравейте.

 

Тъй като се виждаме за първи път с вас откакто сте министър изкушавам се да ви попитам защо приехте този пост. Защо се съгласихте да оглавите може би най-тежкият сектор в българската икономика. Аз ви помня от радиото като един отличен, принципен и много безкомпромисен финансов ревизор. Може би, защото и енергетиката се нуждае от сериозна и финансова, и всякаква друга ревизия.

 

По всяка вероятност има доста общи неща между моята предишна професионална реализация и настоящата ми позиция като министър на енергетиката. Аз познавам енергетиката по силата на това, че съм се занимавала с упражняването на финансов контрол по отношение на енергийните дружества, по отношение на енергийния холдинг, така че познавах и проблемите, които съществуват в този сектор. Те не са никак малки. Както и вие споменахте те са една от основните причини за стрес в обществото, но аз се надявам, че както аз, така и моят екип сме мотивирани да намалим стреса в системата и ще положим всички усилия това да се случи и сектор енергетика наистина да стане предвидим, да стане прогнозируем и да не бъде окачествяван и отъждествяван с думата "корупция".

 

Дори политическите Ви опоненти, макар и с половин уста признават, че първите стъпки са положителни, окуражителни. Вие бяхте много ангажирана в преговорите с така наречените американски централи, даже това и позабави идването ви в нашето студио, защото действително имахте много работа покрай тях. Доволна ли сте от постигнатия резултат? Струваше ли си усилието в крайна сметка? Повече или по-малко постигнахте от целите, които си бяхте поставили, защото се разбра, че все пак това намаление на така наречената разполагаемост няма да рефлектира върху цената за крайните потребители?

 

Няма как да не съм доволна от това, което аз и моят екип, съвместно с нашите американски партньори, успяхме да постигнем в тези преговори. Това е може би първият договор в българската енергетика, по силата на който се стига до намаляване на цени. Всички договори, всички анекси, които са подписани в този сектор през годините са били свързани с договаряне на условия, които във всички случаи са водели до увеличаване на цена или до неблагоприятни за българската енергетика условия. Така че аз няма как да не съм доволна. Това е една много сериозна крачка напред към спасяването на българската енергетика, към свиването на дефицита в Националната електрическа компания, защото този дефицитът към настоящия момент е близо 4 млрд.

 

Вече 4 млрд. ?

 

Да, като 644 млн. е само текущият дефицит за 2014 година. Една от причините са тези дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, съгласно които Националната електрическа компания е длъжна да изкупува от двете американски централи, енергията на една цена и да я продава на друга цена, която е по-ниска от тази, на която я купува. Сами разбирате, че няма как да съществува такъв търговски субект, който да може да издържи на това да купува нещо за 10 лв. и да го продава за 5, така че крачката, която ние направихме в тези преговори е много важна. Това, което успяхме да постигнем е намаляване на цената за раполагаемост. Може би е хубаво да поясня за вашите зрители, че цената, която Националната електрическа компания е длъжна да заплаща на двете американски централи се състои основно казано от два компонента. Единият компонент е цена за разполагаемост, а другият компонент е цена за енергия. Цената за разполагаемост е тази цена, която всички ние чрез цената на тока плащаме за това двете американски централи да не работят и цената за енергия е тази цена ,която ние плащаме за произведената от тях енергия. Парадоксът се състои в това, че цената за раполагаемост е по-висока от цената за енергия. Ето защо ние насочихме нашите усилия в преговорите с нашите американски партньори именно към това да стигнем до редукция на цената за разполагаемост. И успяхме. Намалението, което постигнахме на този етап е много добро. Ефектът, който изчисляваме, че ще получи НЕК за следващите 10 години е близо 1 млрд. лева, като на година средно НЕК ще спести около 100 млн. лева.

 

Появиха се коментари в пресата, че манипулативно, неточно твърдението, че постигнатото намаление е 31% и че трябва да се вземе осреднената величина на намалението за всяка от централите – за едната 17%, за другата 14% т.е. коректното число било 15,5%. Така ли е?

 

Двата договора са различни, те са с различни компании. Коректно е да говорим за това, че намалението, което сме постигнали с КонтурГлобал Марица Изток 3 е 17%, а намалението, което успяхме да постигнем с Марица Изток 1, с компанията AES е 14%. Общо по двата договора се получава намаление около 31%, но не бива говорим за намаление на цената в размера 31%, тъй като цените на двете централи са различни и всяко едно намаление е само за себе си. Но най-важното е, че всъщност това намаление на цената за разполагаемост - успяхме да договорим и да постигнем без да бъде удължаван срокът на договора. Това е изключително важно. И без да бъде увеличавана мощността. Това също е изключително важен момент.

 

А това ли искаха контрагентите? Евентуално, ако направят такъв компромис да се намали тази цена, да се удължи срокът на договорите?

 

Да. Едно от условията на нашите контрагенти беше именно това да се стигне до удължаване на срока на договорите, но в рамките на преговорите ние изложихме нашите аргументи, очевидно те са били достатъчно убедителни. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че в хода на диалога с нашите американски партньори ние срещнахме едно разбиране за проблемите в българската енергетика и двете американски централи заявиха, че искат да бъдат част от решаването на проблема в българската енергетика, защото те много ясно разбират, че ако Националната електрическа компания е в състояние на финансов колапс, те няма как да изпълняват и своите ангажименти и няма кой да купува тяхната енергия.

 

Да. Даже посланик Марси Рийз каза, че искат да дадат добър сигнал към другите инвеститори и,че това най-вероятно ще помогне да се увеличат инвестициите в българската енергетика и икономика изобщо. Стана ясно обаче, че за да влезе в сила споразумението от края на юни, от началото на юли, трябва Националната електрическа компания да издължи едни 700млн. на двете централи за тока, който е получила, но не е платила. Добре, но знаем, че тя е напълно безпарична и за това най-вероятно българският енергиен холдинг ще трябва да тегли заем на такава стойност. Важен е въпросът, според експерти, дали ще има държавна гаранция за този заем. Или с други думи дали тегленето на този заем всъщност няма да утежни още повече положението на държавния булстат, който е без друго не е никак розов?

 

Трябва да кажем и това, че двете американски централи са може би най-сериозният инвеститор в сектор енергетика. Активите, които те са инвестирали са близо 3 млрд. Това което Националната електрическа компания дължи на двете централи е общо около 700 млн. лв. Важно е да спомена, че ние няма как да не се разплатим с американските централи, тъй като това всъщност е задължение на НЕК, голяма част от тях са просрочени и ние така или иначе трябва да платим. Но тук се пропуска един момент, който е много важен и аз държа да поясня -споразумението, което ние успяхме да подпишем с двете американски централи е свързано и с техния ангажимент да разплатят своите задължения към държавните мини. Задълженията на двете американски централи към държавните мини са малко над 200 млн. Ето защо с този кредитен ресурс, който ние ще вземем, ние на практика ще преведем директно на мините около 200 млн. Това пък ще даде възможност на мините те да се разплатят със своите контрагенти и така да намалее междуфирмената задлъжнялост в сектора, която е добила в застрашителни размери към този момент.

 

В случай на позитивна реакция, така ли?

 

Да. Очакваме това да доведе и до оживление съответно на фирмените доставчици на мините, така че това, което ще се случи определено ще има положителен ефект.

 

Но условията на заема ясни ли са? Има ли наистина за него държавна гаранция?

 

И с премиера и с финансовия министър сме водили разговори на тази тема. Имам уверението, че ще има такава държавна гаранция, за да можем да вземем кредита при максимално добри условия, така че той да не доведе до утежняване на състоянието на сектор "Енергетика". Смятам, че ще успеем и това ще бъде една успешна операция, която ще извършим.

 

В крайна сметка, госпожо Петкова, ясно е, че това са едни загробващи, за българската енергетика, договори, въпреки че те имат и своята положителна страна. Смята се, че тази тяхна дългосрочност е помогнала за тяхната модернизация, за тяхната екологизация, но виждаме какви дефицити се получават в Националната енергийна система заради тях. На следва ли да се търси все пак някакъв вид отговорност и възможно ли е това, немислимо ли е след толкова години от хората, сключили тези договори?

 

Аз бих казала следното: договорите са договори и те за това се сключват, за да се изпълняват. Ние сме правова държава и сме длъжни да се съобразим с това, което е договорено, добро или лошо, ефектите ги виждаме към днешния момент, но това, което всъщност ние направихме с промяната на тези договори смятам, че ще се отрази добре и ще бъде един много добър положителен сигнал към сектор "Енергетика". За мен е малко трудно да кажа дали трябва да се търси отговорност от някого. Към онзи момент такова е било решението, така всъщност е преценено, че трябва да бъде, че това всъщност е добрият вариант за българската енергетика. За мен по-важно е ние да гледаме напред и да търсим варианти за това да спасим сектора.

 

Затваряме тази подтема с един последен такъв въпрос: знае ли се каква е структурата на собствеността на тези централи? 100% ли са те собственост на американските компании или преди време, ако не се лъжа Румен Овчаров намекна, че едни 12% да на неизвестен български собственик, или това не е важно за българската държава?

 

Неофициалната информация, която е публична и е достояние на всички, че собствеността в Марица Изток 1 и е 100% собственост на тази компания и съответно в КонтурГлобал – 73% е собственост на американската компания и 27% са собственост на Националната електрическа компания.

 

Тоест всичко е ясно?

 

Да.

 

Госпожо Петкова, когато беше огласено споразумението с американските централи премиерът Бойко Борисов намекна, че вече се водят или може би ще се водят подобни преговори и с производителите на зелена енергия и електроразпределителните дружества. Има ли нещо такова, водят ли се такива преговори, към какво се стремите в тях, да очакваме ли редуциране на ангажиментите на държавата към тези играчи на енергийния пазар по подобие на станалото с американските централи?

 

Това, което се случи с двете американски централи смятам, че показа, че когато има желание за диалог и от двете страни резултатът е на лице, така че не пречи. Ние наистина възнамеряваме да направим среща и с фотоволтаичните централи, и с вятърните централи, и да опитаме да проведем разговори с тях и да стигнем до определена договореност. В момента се извършват проверки във връзка с функционирането на част от възобновяемите енергийни източници и определянето на техните цени във времето назад, така че нека да изчакаме тези проверки и тогава вече ще пристъпим към конкретни действия.

 

В момента не искате да кажете повече конкретика?

 

Да, към този етап смятам, че информацията, с която разполагам не е окончателна и бих искала да финализираме и тогава ще кажа повече.

 

Ще постъпите така, както постъпихте и с американските централи. Ще успеете ли да изпълните заръката на премиера до месец да се занулят  приходите и разходите на Националната електрическа компания, тоест колкото излиза от там, толкова и да влиза или това е това е някаква програма максимум?

 

Проблемът с дефицита с Националната електрическа компания е много сериозен и неговото разрешаване не може да се случи мигновено, колкото и да ми се иска и на мен и на цялото правителство и на цялото общество. Но това, което ние правим е да полагаме усилия това да се случи час по-скоро, а вие знаете, че с промените в Закона за енергетиката, които бяха извършени всъщност се цели основно това да свием дефицита в Националната електрическа компания. Предприехме много сериозни стъпки, много смели стъпки, които никой до сега не си беше позволявал да предприема. А това, което направихме изключително от енергийния микс, то по електрическите централи не беше да произвеждат по високо ефективен начин.

 

Да, това ви създаде определени главоболия, но получихте и адмирации и за куража и за решителността, с които го направихте.

 

За мен е много важно да се направи икономическият анализ да видим какви са резултатите от него и да предприемем необходимите стъпки. Когато едно решение е икономически обосновано и мотивирано, аз лично не се притеснявам от това да изляза срещу, който и да опонент и да защитя тезата си. Когато направихме анализа във връзка с разходите, които Националната електрическа компания извършва и какви са резултатите от това, че тя изкупува електрическата енергия на т.н. заводски централи и топлофикационни дружества по преференциални цени, се оказа, че ежегодно само за миналата година Националната Електрическа компания за 2014 е ревизирала загуба в размер на 231 млн. лв.

 

Ето това кой и кога, и защо го е направил?

 

Това е по силата на съществуващите преди това законови разпоредби. Това са преференции, които са дадени в закона. Съгласно тези преференции Националната електрическа компания се задължава да изкупува енергията от така наречените заводски централи. Това са централи, които имат основно производство, което е да речем производство на гуми, това производство позволява да се произвежда ел. енергия и, за да се стимулира това производство Националната електрическа компания изкупува енергията на преференциална цена, която осигурява всъщност реализирането на печалбата.

 

Както се разбра заради тази много изгодна сделка тези заводи в един момент са загърбили основните си производства и са започнали да произвеждат скъпа електроенергия.

 

Точно това показа нашият анализ и резултатите бяха повече от очевидни и ясни, че трябва да се преустанови тази практика и смятам, че успяхме. Другото нещо, което направихме е всъщност със законът за енергетиката - спряхме преференцията, изкупуването на преференциални цени на енергията от възобновяеми енергийни източници. Причината за това е, че анализът, който направихме и информацията, която съществува показва, че България е достигнала своята национална цел по отношение производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници още през 2013 година и до настоящия момент просто никой не беше взел решение и не беше решил, че тези преференции трябва да бъдат преустановени. Със закон ние ги преустановихме.

 

Ами, защото често се промъкваха информации, че една голяма част от тези възобновяеми енергийни източници са свързани с хора от властта, било то депутати, било то висши администратори и така нататък. Наближава обаче сакралната дата 1ви юли. След тези добри стъпки, които предприехте към намаляване на дефицитите на Националната електрическа компания ще успеете ли да задържите цената на тока и във връзка с този въпрос аз бих искала да ви цитирам три кратки мнения на специалисти в тази област. Едното е на проф. Атанас Тасев, който казва: "Очаквам промяна в цената на тока по политически причини, идат избори.", а Светла Тодорова, бившата шефка на енергийния регулатор казва: "първо Министерство на енергетиката трябва да направи оптимизация на държавните енергийни дружества и после да мине към поскъпване.", а пък новият шеф на регулатора, г-дин Иван Иванов смята, че има още резерви в енергийната система, които да позволят цената на тока да бъде удържана, но пък икономисти са на обратното мнение, че тази цена на практика декапитализира сектора и без нейното покачване той няма да може да стъпи на краката си и да се стабилизира.

 

Моето мнение е, че определянето на цената на електрическата енергия е в изключителната компетентност на Комисията за енергийно и водно регулиране.

 

Аз за това Ви питам за едно принципно мнение по въпроса.

 

Аз честно да си призная съм оптимист след избора на новото ръководство на Комисията за енергийно и водно регулиране. Нейният председател г-н Иван Иванов определено е човек със сериозни познания в тази област, принципен. Още повече и промяната  в Закона за енергетиката гарантира независимостта и обективността на този орган, така че определянето на цената на електрическата енергия е изцяло в компетентността на регулатора и аз няма да съм министърът, който ще каже "цената трябва да отиде нагоре, надолу или трябва да се задържи". Но това, което аз мога да кажа, че аз и моят екип работим за свиване на дефицита в Националната електрическа компания, което ще позволи на компанията да не иска увеличение на цената на електрическата енергия. Намерението ни за новия ценови период е вече да имаме новите цени по двата дългосрочни договора. Това даде възможност и НЕК в своето заявление за определяне на цена не е искала от регулатора увеличение на цената на електрическата енергия.

 

Което означава, че в крайна сметка какви са стойностите на цените на енергията, изкупувана от едните, от другите централи…?

 

Миксовата цена е 125 лв. и 30 ст. в НЕК и според мен са на лице всички условия тази цена да бъде задържана, но пак казвам регулаторът е този, който ще каже последната дума.

 

Да, защото се разбра, че не само доставчиците, а и част от производителите на енергия са поискали покачване на цената на тока. Тъй като говорим за дефицита на НЕК, с него е свързан и един друг сюжет за арбитражното дело на Атомстройекспорт срещу България за 1 млрд. лева по причина, че се отказахме да строим АЕЦ Белене. Имате ли информация как върви това дело в крайна сметка, отстоява ли се българската позиция? Защото се заговори преди време, че ако ние загубим това дело този 1 млрд. евро ще позволи на руснаците да закупят едва ли не НЕК и тя да стане руска собственост, нали това може би беше прекалено пресилено, но това е една сериозна сума.

 

Да. Делото е в ход. Българската страна е положила усилия да осигури адекватна правна защита. Смятам, че защитата, с която разполага българската страна е наистина много добра. Предстои най-важната част на развитието по делото. Смятам, че трябва да се въздържаме от коментари на този етап имайки предвид хода на делото.

 

А в какви срокове горе-долу ще излезе някакъв краен резултат на първия етап?

 

Може би до октомври месец ще има решение, което разбира се, отново подлежи на обжалване и от двете страни.

 

Тъй като отидохме към ядрената енергетика, след като американската компания "Westinghouse"се отказа да финансира 49% от строителството на 7ми реактор в АЕЦ Козлодуй, ние отказваме ли се тотално от този проект или ще търсим нов стратегически инвеститор, или пък нов кандидат да строи ядрен реактор в АЕЦ Козлодуй?

 

Българската страна не се е отказала от развитието на този проект и ние много ясно заявихме нашата позиция и тя е непроменена от самото начало на мандата на нашето правителство. Тук може би е хубаво само да припомня това, че колегите от предишното правителство, на 6 август 2014 година, са взели решение да бъде подписано акционерно споразумение между "Westinghouse" и АЕЦ Козлодуй и АЕЦ Козлодуй Нови мощности за изграждане на нова мощност 7-и блок на АЕЦ Козлодуй. Но това акционерно споразумение е подписано под условие. Условието е, че то трябва да бъде препотвърдено от следващо правителство. При подобно решение на нас, разбира се, ни беше необходимо време да направим анализ и това и направихме. Анализ на всяка една от клаузите на акционерното споразумение, тъй като нашата визия е, че всеки един такъв голям проект трябва да бъде първо икономически изгоден за страната, тъй като българската страна смятам, че натрупа достатъчно негативи от това, че през годините се впускаше в едни проекти, които всъщност нямаха своята икономическа обосновка. И това доведе и до тежкото състояние на енергетиката в момента. Анализът, който ние извършихме показва следното, че за да се състои този проект на България и е нужен стратегически инвеститор. Така е записано и в акционерното споразумение, а има едно решение на Министерски съвет от ноември 2013 година , което гласи, че стратегически инвеститор по проекта е "Toshiba", а "Westinghouse" е търговец по този проект. В последствие обаче "Toshiba" излиза от този проект и на нейно място, но забележете като стратегически инвеститор, влиза "Westinghouse". Това, което ние искахме от нашите американски партньори е те наистина да влязат в ролята на стратегически инвеститор, като под стратегически инвеститор ние разбираме увеличаване на първо място на дяла на акционерното участие в бъдеща съвместна компания, участие с реални парични средства в този проект и нашите партньори да не излизат от проекта една година преди той да бъде въведен в експлоатация.

 

Но тяхната практика показва, че те рядко участват като стратегически инвеститори. Обикновено изграждат тяхната технология, след като се оттеглят. Знае ли се колко пари до сега са изхарчени по този проект и трябва ли да плащаме някакво обезщетение на американците?

 

Не. Към този момент не дължим нищо на нашите американски партньори, така е записано и в акционерното споразумение. Една от клаузите в него всъщност предвижда, че "Westinghouse" ще излезе от проекта, ако до 31 март 2015 година не са изпълнени някои от условията, които "Westinghouse" поставя, тъй като към 31 март част от тях не бяха изпълнени част, "Westinghouse" напрактика излезе от преговорите, но това, разбира се, е на този етап. Ние сме отворени за преговори, така че ако нашите партньори предложат друго развитие на този проект ние сме готови да го обсъдим.

 

Тъй като трябва да приключваме, имаме само минута време, моля ви за телеграфни отговори на следните въпроси: единият е ще има ли евтин ток за големите индустриалци, както те помолиха правителството преди време? И вие и премиерът обещахте, че ще изготвите една такава наредба в закона за енергетиката, защото част от тях са изнесени за производствата за съседни страни, за да ползват евтиния български ток, който не е отъжнен там от таксите, с които се обременява той тук на нашата територия.

 

Да, така е. С една от промените в Закона за енергетиката, където сме приложили на практика една от насоките на европейската комисия, която е свързана именно с намаляването на тежестта върху индустрията от тази "зелена енергия". Предстои да изготвим наредба, съвместно с Министерството на финансите, Министерството на икономиката и Министерството на енергетиката, която да бъде насочена точно в тази посока.

 

И тя какво ще гласи в крайна сметка?

 

Тя ще разпише реда и методиката.

 

С която евентуално би била по-ниска цената на тока? За кого, ще се разбере. И също така няма да е ясно дали това не е вид държавна помощ, дали не трябва нотификация на държавното подпомагане от Европейската комисия.

 

В насоките на Европейската комисия ясно са посочени секторите, които се имат предвид, така че ние все още се съобразяваме с насоките и се придържаме към тях.

 

Президентът Първанов и лидер на АБВ тези дни остро реагира на отсъствието на България от тази среща в Будапеща, където се събраха, предполага се, страните, през чиято територия ще мине бъдещият турски поток. Според него през годините не сме били свидетели на такава външна политическа изолация на България. Какви негативи понесохме ние от това отсъствие, демонстративно очевидно не бяхме поканени и какви позитиви можем да извлечем?

 

Аз смятам, че в никакъв случай не можем да говорим за изолация на България, когато става въпрос за енергетика. Доказателство за това са поредица срещи, които бяха проведени в България на 9 февруари. Знаете, че тук се проведе среща на Групата на високо равнище, тук беше и заместник-председателят на Европейската комисия г-н Шефчович и енергийните министри от страните членки. На тази среща ние имахме възможност да обсъдим проблемите в енергийния сектор, имахме възможност да представим нашата идея за изграждане на газов хъб на територията на България, имахме възможност да убедим нашите партньори и да бъдат включени в приоритетните обекти на Европейската комисия 4 български проекта и в това число интерконекторът с Гърция, така че не можем да говорим за изолация.

 

А другите три?

 

Другите три са трите интерконектора с Турция, с Румъния и със Сърбия, а сега на 22 април предстои среща в София отново на Работната група на високо равнище по евентуалния газов коридор. Ще се съберем министърът на енергетиката на Гърция, на Румъния, на България, има проявен интерес на Унгарската страна, от Словакия, така че смятам, че не бива да се притесняваме и не можем да говорим за изолация на България.

 

Благодаря Ви, г-жо Петкова.

 

Аз също Ви благодаря.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения