Благодаря на всички, които ми изпращат сигнали за нарушения на служителите на държавата, каза министърът на земеделието и храните в предаването „Още от деня“ по БНТ

Започваме с Десислава Танева. Тя е министър на земеделието и храните. Здравейте, добре дошли.

Здравейте.

Веднага да Ви презентирам нашата анкета: предпочитате ли българските плодове и зеленчуци пред вносните? – 86% „да“, 14% само „не“, което означава, че хората си искат българското като плод и зеленчук, обаче пък него го няма на пазара. Това не е въпрос, това е констатация.

Да.

Виждам, че не ми отговаряте, но имам друг въпрос: как се стигна, поне, може би имате някакъв анализ – как се стигна до тази друга констатация: 3 лв. за маруля? Ако тази новина я научат двете ми баби, Бог да ги прости, ще се обърнат в гроба, горките. 3 лв. за една маруля. Кажете сега причините?

Първо, може би, от къде да тръгнем, от първата част на вашия въпрос: разбирам анкетата, даже мисля, че положителният отговор е повече от 86%.

Той може сега да се увеличи в процеса на разговора.

Да, аз не знам да има българин, особено които си спомнят традиционните вкусове на плодовете и зеленчуците да не искат и да не предпочитат българския плод и зеленчук. Да, констатацията в момента е такава, че не винаги го има. Зависи от сезона, особено за ранните зеленчуци, такива огромната част са вносни. Второ – защо се стигна до това? Да го кажа в момента, тъй като генезисът на този проблем се крие още в 1990 г., когато се ликвидират тогава обединените земеделски стопанства и се възстановява собствеността в реални граници. Моделът на възстановяване на собствеността в други страни-членки на комунистическия блок е друг и много по-успешен, което запазва дезертификацията на земеделските стопанства в тези страни, но това е тема, която не можем да върнем вече назад. Важно е оттук насетне какво се прави. Какво мога да кажа положително към момента, че може би, от последните, от 2012 г., когато за първи път получават производителите на плодове и зеленчуци 15 млн. лв. специфична подкрепа, подпомагане. Това е част от пакета по директни плащания. Тази година този пакет, който беше от 2014 г. и се изплати 2015 г., два пъти повече – 37 млн. лв., а в настоящия момент в обхвата на кампанията…

Тези пари получени ли са, само това не разбрах?

Да, те са получени са. Искам да покажа, че с всяка година, тази примерно с 78 млн. лв., защото да имаме на българския пазар български плод и зеленчук, включително оранжериен, зависи изключително много и от размера на подпомагането. Положителната новина е, че в този програмен период, това подпомагане – 13% от всички средства, средно 800 млн. евро за година, ще отидат за плодове и зеленчуци при много по-малък процент или 15 млн. лв. старият програмен период. Това е съществена разлика. Второто, за да имаме плодове и зеленчуци, разбира се, зависи и от националното подпомагане. Тук, разбира се, зависим изключително и само от държавния бюджет и не можем да покажем такъв тренд на увеличена подкрепа. Разбира се, третият фактор са всички други условия за функциониране на бизнеса на съответния земеделски стопанин, който се занимава с такава дейност, а именно отглеждане на плодове и зеленчуци. В тази трета точка мога да включа мерки, които вземаме в момента и веднага да дам последния, от този който е от днешен и е презентиран от вицепремиера Ивайло Калфин, на когото искам да благодаря за разбирането от целия бранш, който е в сектор „Плодове и зеленчуци“, с въвеждането на специални трудови дневни договори за наемане на работна ръка.

Говорим за сезонните работници?

За сезонните работници.

И ще бъдат с дневни трудови договори?

Сезонни – да, които всеки земеделски производител за прибиране на реколта на череши, на домати, на краставици, ако му трябва 10 работника за три дни той може да си ги вземе с тридневни договори. Ако тези хора са регистрирани в Бюрото по труда и получават обезщетение, няма да им се прекратят правата за това. Това беше голям проблем за това да няма сив сектор или сиви взаимоотношения при наемането на работна сезонна ръка с измененията инициирани в кодекса на труда и представени днес от вицепремиера Ивайло Калфин и от мен, бяхме заедно на това представяне. Този проблем ще бъде решен или намиране на такава работна ръка за кампании ще бъде облекчен процес. Това е промяна, която искаха много производители.

Една статистика, обаче. Това, което казвате всичко е много хубаво, дано да се сбъдне на 100% - днес в Пловдив, една статистика извадена, според която половината от българската селскостопанска продукция се бракува. Истина ли е това, според Вас?

Аз не знам от къде е тази статистика, честно казано.

Води се една дискусия при откриване или започване на работа на една зеленчукова борса, явно е имало някаква кръгла маса и там са извадени някакви данни ваши колеги.

Не само за българска. По принцип, такива данни изнасят и световни организации свързани с изхранването, прехраната на населението и наистина има проблем за унищожаване на част от храната, която изтича годността.

Неправилно съхранение също било много, нямало къде да си съхраняват хората.

Включително и със срока на изтичане на съответния срок, в който е свеж продуктът и годен за консултация. Имаше различни инициативи по отношение на това как да храним бедните като, наистина използваме и намалим хранителните ресурси, които се унищожават. По отношение на статистиката и статистическите данни, които използваме, обаче трябва да бъдем много внимателни и да казваме източника, защото дори в системата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ,) за мен най-точната статистика е тази, която ни дава системата на Държавен фонд „Земеделие“ или ИСАК по отношение на земеделските стопани, които декларират площи за подпомагане, защото това говори за стопанства, които развиват като доход, като бизнес. Другите са по друга система на събиране на информация, която включва и всички стопанства за лично ползване.

Добре. Според производителите, друга статистика, в момента ние консумираме 80 на сто вносни плодове и зеленчуци.

Сигурно това важи за оранжерийните, защото категорично не важи за всички плодове и зеленчуци.

Добре, дори и да са за оранжерийните не е ли много голям?

Особено за ранно оранжерийните. Разбира се, че е голям процентът и аз казах какви са причините за това, какви са мерките, които се вземат оттук насетне и ако тези мерки се прилагат последователно във възходящ тренд за подкрепа, този процент специално, примерно за ранно оранжерийните продукти, със сигурност би бил доста по-малък отколкото 80%. Но в момента всички знаят: първите домати, които излязоха на пазара, да не говоря за фактора климатични…

Още няма български домати на пазара, нали?

Не, аз мисля, че вече има, но са минимален процент.

Не съм уцелвал изобщо български домати.

Вероятно в София не сте уцелвал – да.

Не, може би някъде из провинцията да има.

Да, аз мисля, че вече…

Разбрах, че вече краставици имало български.

Има. Искам да ви кажа, че краставици има отдавна български на пазара. Нека да не се спекулира.

Оранжерийни?

Да, аз съм потребител също само на български плодове и зеленчуци. Оранжерийните ги купувам, а летните и сезонните ги произвежда моят баща.

Така ли? – браво.

Да.

Значи Вие нямате проблем с краставиците. Един друг важен проблем е конкурентоспособността на тези български зеленчуци.

Точно така, това е темата.

Кажете ми защо винаги вносните на пазара са по-евтини от българските? Това означава, че не са чак толкова много хората, дори и от тези 87%, които предпочитат, ако видите една голяма ножица в цената. Той човека ще се поблазни да купи гръцкия домат, въпреки че не е вкусен.

Гръцкият домат, примерно е по-вкусен от други видове домати, но най-вкусният е българският домат.

Българският е най-вкусен, особено българският градински розов домат, обаче тогава нещо не съм ял толкова отдавна.

Аз ще се погрижа за този сезон да имате такъв домат.

Благодаря много, поне едно доматче да ми пратите.

Да, има и повече. Защо българските домати и краставици или българските плодове и зеленчуци… Пак казвам: това е много общо понятие, зависи от конкретния плод и зеленчук са по-скъпи особено сега поради две причини и основната от тях е поради по-ниското подпомагане, което може да свали себестойността на българския производител и да го предложи на по-ниска цена, която също ще му генерира доход.

Т.е. в Гърция получават повече субсидия, отколкото в България?

Да, получават повече.

Обаче в Македония не получават.

Не, защо смятате? Те не получават европейски, но национални никой не ги ограничава.

Тук влизат някакви македонски плодове и зеленчуци, които са пак по-евтини.

Това са оранжерийните производства, в зависимост от това на какъв енергиен източник е на отопление оранжерията, също говорим за стойност в себестойността, но и другият факт, който също пречи на българският производител, без значение дали той е производител на краставици, домати или друг продукт, това е нерегламентираният внос или нерегламентираният вътрешнообщностни доставки или тези, при които се заобикаля плащането на ДДС.

Това е от години и никой не е преборил с лъжата и измамата при вноса на плодове и зеленчуци. Това си е лъжа и измама. Пишат някакви цени, каквито няма такива цени в света.

Да, пишат се нереално ниски цени и дори да се плати ДДС, то е на много нереалистична стойност. Ощетява се, първо бюджетът. Второ – се нарушава равнопоставеността на различните оператори на пазара и в тази посока мога да кажа, че правителството взе мерки, първо по отношение на начина, по който се плаща ДСС. Второ – в момента се работи по промени, кои биха издържали и в съда, защото в момента има различна практика. Начисляването на ДДС да става върху определена стойност на даден вид продукт, както е домата, минимална, но пак казвам: и в момента има такава възможност законодателството, но при нейното прилагане в съда започват да падат определени актове.

Защо ще падат в съда?

Това сега с Вас дори и да го мислим, въпрос и на правни процедури. Така че се мисли за начин, по който това ще стане абсолютно и сигурно без възможност за последващи решения в обратна посока, така че да не се нарушава равнопоставеността на различните оператори, а именно търговци и производители на българския пазар.

Накрая да Ви попитам нещо много важно…

Още нещо само да добавя, че за първи път в този програмен период, тъй като говорим за българския розов домат пропуснах да спомена, че освен подкрепата, която вече обявих, а тя е средства два пъти повече отколкото миналата година и 5 пъти повече отколкото 2012 г., но тенденцията е да се увеличават тези земеделски стопани, които заявяват площи за подпомагане и тези площи за подпомагане растат. Има за първи път нова мярка за генетичната (не се разбира)… на сортовете и растенията, където за български традиционни сортове и плодове и зеленчуци ще има допълнителна подкрепа. С всички тези мерки, независимо кое правителство идва на власт, ако те се прилагат във времето последователно, аз съм сигурна, че в края на настоящия програмен период ситуацията на пазара би била по-различна. Да, едно дръвче като се засади сега то ще роди след 4 г.

Смятате ли Вие кога зеленчукопроизводителите като доходи ще се изравнят със зърнопроизводителите, защото тях ги направихте милионери повечето за този период от време?

Може и така да се каже, ако сметнем, ако отворим темата как бяха договорени средствата по първия програмен период. Наистина се надяваме, но в този, да има баланс и това са нашите политики за развитие на едно балансирано земеделие като в този програмен период всички еврейски ресурси, с които нашата държава ще разполага и разполага, сме взели решение максималното, възможното по регламентите и рамките, в които сме да се насочим към тези сектори. Като искам да кажа, че дори в момента знаете, че е отворен прием по мярка 4.1. Ние отворихме, на риск на държавата, разбира се, Програмата за развитие на селските райони в новия програмен период. Направихме го в срок, в който го обявихме още в стъпването на мандат. Интересът е огромен. В този прием предимство в рамкирането и класирането, защото със сигурност ще има много повече подадени проекти, отколкото ще има бюджет за подпомагане. Ползват точно (не се разбира)… и животновъди.

Значи докато говорихме 88% станаха тези, които…

Аз ви казах, 98% за мен е реалният резултат. 2% е за тези, които не си спомнят тези…

Е сега са 88%. До края на предаването могат да станат и 90%. На края с едно изречение. Казвате, днес ще бъдем непримирими към всички нарушения, извършени от наши служители. И тук сте уволнили двама или колко души уволнихте?

Да, днес уволнихме още двама директори на териториални горски поделения.

Толкова ли тежки нарушения са направили те?

Знаете, това е въпрос на субективна преценка. За мен са тежки и ще ви кажа защо. Дори, ако размерът при единия наистина е чувствителен и съгласно по законодателството попада в тежко нарушение, дори затова, че в момента ние приемаме всякакви мерки по отношение на опазването на горите от незаконни сечи и дори най-малкото отклонение от политиката и от действията в тази посока, следват да бъдат наказвани.

Добре.

И всеки трябва да знае от системата – ние работим в гражданско активно общество. Искам да благодаря на всички, които ми изпращат сигнали за тези нарушения. Борбата срещу корупцията може да бъде успешна само, когато има обществен натиск и само, когато обществото и гражданите, независимо какво, не се примиряват с тези корупционни практики.

Тук съм напълно съгласен.

Иначе, всяка власт, колкото повече си мълчи гражданското общество, ще прави каквото си иска. И всички в системата трябва да са наясно с това.

Благодаря Ви за този разговор. Успех Ви пожелавам.