Изложбата ще обиколи музеите ни, първо ще е в „Квадрат 500”, казва министърът на културата пред в. „Телеграф”

Г-н Рашидов, преди седмица се откри изложбата „Епопея на тракийските царе“ в Лувъра в Париж. Този проект е изцяло Ваш още от първия Ви мандат като министър на културата. Разкажете през какви трудности преминахте, докато се реализира цялата експозиция?

Усилията, които се положиха за осъществяването на изложбата продължиха повече от четири години. Необходими бяха  преговори, подписване на Споразумение и последващи договори, уточняване на всички клаузи по реализирането на такава голяма изложба, каквато е „Епопея на тракийските царе - археологически открития в България” и почти година  и половина работа на български и френски специалисти и археолози, свързана със селекция на творби от 17 български музея до уточняване на най-доброто, което нашите музеи притежават. Важно беше да се съобразим с основната концепция на изложбата в Лувъра. Освен това беше извършена реставрация на част от избраните произведения, а после  се пристъпи към специалното им опаковане и специалното им транспортиране. След това в Париж артефактите бяха подредени и експонирани във вида в който всеки би могъл сега да ги види тази изложба.

Докато светът хвалеше тракийските съкровища, у нас изложбата породи доста ненужни критики и коментари. Как си го обяснявате?

Аз лично нямам обяснение на това. Докато навсякъде се радвахме на добри думи и възхищение от нашата култура и нашата държава,  ние вместо да се гордеем с успеха, като че ли с дребни интриги и ненужни скандали успяхме да захлупим най-важното. А то е онова, с което всеки българин трябва да се гордее – че България е държава на световно ниво със своята култура.

На фона на тези грозни критики, казахте, че сте получил и редица поздравления от българи, като например рибарите на „Ченгене скеле”.

Да, поздравленията бяха много и продължават да бъдат много. А това смс-а от  Ченгене скеле – казах го, защото радостта ми беше тройна: едни обикновени рибари и трудолюбиви хора не криеха, че са горди с това, което се случва в Лувъра.

Казахте, че вече имате много предложения тракийските съкровища да гостуват в редица други световни музей. За какви предложения става дума?

Да, има вече много предложения. Но точно поздравлението на рибарите от „Ченгене скеле” ме наведе на мисълта, че най-много българите, които са реалните наследници и притежатели на уникалното ни наследство, на нашите ценности, трябва да могат да видят на едно място тези ценности. Проектът в Лувъра е прекрасен, та точно затова колкото може повече българи трябав да видят това богатство, събрано по толкова неповторим начин, да се докоснат до нашата история, затова когато тази изложба се върне в България, искам да направим така, че да гостува в новия ни музей „Квадрат 500”, както и в музеите в големите ни градове като Варна, Бургас, Търново и други. Ще бъда щастлив, ако през 2019 година тази изложба гостува в Пловдив, когато градът е  Европейска столица на културата. Разбира се, за това е необходимо да се срещнем с директорите на всичките 17 музея, които участват в експозицията. Аз вярвам, че идеята ще бъде прегърната и от тях, защото те са достойни хора и имат силно чувство за патриотизъм. А иначе имаме предложения и вече започнати разговори с Кремълския музей в Москва, предстоят ни разговори  с  Бритиш музеум, с Хърватска, Мароко, Турция.

Как се зароди идеята да се прави българска изложба в Лувъра?

Както всичко хубаво в живота, това беше една щастлива случайност, от която се възползвахме.

При срещите ви с директора на Лувъра обсъждали ли сте други културни обмени?

Да, България сключи петгодишно Споразумение с Лувъра и  този договор изтича през 2016 година. Сега при срещата ми с френския министър на културата и комуникациите г-жа Фльор Пелерен тя предложи този договор да бъде подновен за нови пет години.

Какъв е интересът на Франция към нашата страна? Има ли такъв интерес и какво от това, което могат да видят от България наистина вълнува, интересува французите?

Франция и не само Франция имат интерес към всичко добро и важно, към всичко интересно, което всяка друга страна може да предложи.

Французите очакват над 4 милиона души да посетят българската изложба. Според Вас освен престиж и много добра реклама, какво друго ще спечелим от тази изложба?

Ние трябва да знаем, че не сме много популярни в света. Затова през цялото си пребиваване като министър и в първия си мандат, и сега съм се старал българската култура да бъде показвана в целия й блясък не в крайни квартални салони, а там, където се показва световната култура. Защото българската култура е на световно ниво и мястото й е в най-прочутите зали и салони, в най-хубавите места. Време е ние да излезем от собствената си капсула и да станем все по-познати и все по-разпознаваеми на световната сцена. Това е пътят.

Самият Вие сте живял във Франция, какви възможности дава на един творец представянето му в тази държава?

Франция винаги е била център на световната култура. Тя е тази държава, която „удря клеймото” на големите имена, на големите автори, които години наред са  творците, движили пластичния вкус на света, както и всичко друго, което се отнася до сферата на културата.

Вече повече от половин година сте на власт. С какво запомнихте изминалите месеци? Какво успяхте да свършите?

Финализирахме т.н Норвежката програма. Продължихме изграждането на спрени обекти и започнахме реалната реформа в музеите. Направихме Алеята на творците в Централните софийски гробища. Всеки момент ще завърши ремонтът на Шуменския театър. Предстои откриването на новата Национална галерия „Квадрат 500”. Обявихме конкурсна сесия „Помощ за книгата” за проекти за издаване на книги, както и сесия за финансова подкрепа на фестивали в областта на професионалното театрално изкуство. Осигурихме средства за аварийно укрепване на гробницата в Старосел.

Какво заварихте, когато се върнахте в министерството?

Заварих спрени проекти, за които бяхме осигурили средства в предишния мандат. Забавена  почти с година беше и т.н. Норвежка програма  за 32 милиона лева за проекти за опазване и социализация на културното на следство на България. Археологията на Ларгото в центъра на София стоеше обвита в найлони, а за този проект в първия ми мандат екипът на министерството на културата спечели 15 милиона лева. С част от парите тогава направихме първата част от проекта - площада около Ларгото. С останалите средства трябва да се изгради голям музей на открито. Радвам се, че успяхме да стартираме сега завършващия етап за този музей. Имаше опасност заради забавянето в последните две години да загубим европейското финансиране. Заварихме и занижен контрол  по прилагането на новата система на финансиране на театрите и сценичните изкуства.  Заварихме втора година изгорелият театър в Пловдив да стои в това положение. Сега подготвихме проект и ще стартираме ремонта.

Вярно ли е, че много от театрите у нас не са получили парите, които са си изработили за миналата година, и заради това не могат да заложат на нови и пищни постановки в репертоара си?

До ноември миналата година им е платено всичко, както е по закон. За декември им е платено частично, защото трябваше да дадем в рамките на средствата, които имахме в края на миналата година, заплатите на всички второстепенни разпоредители към министерството на културата.

Доволен ли сте от настоящия бюджет за култура?

Никога не съм премълчавал факта, че бюджетът на Министерството на културата е един от скромните бюджети в държавата и винаги съм се борил да имаме повече средства, за да подкрепяме активно българската култура. Нека не забравяме, че  в началото на първия си мандат като министър започнах с бюджет от 92 милиона лева. Все пак имахме плавен растеж и днес сме с бюджет от 127 милиона лева. Независимо от това тези пари не стигат, защото ние успяхме да осъществим една театрална реформа. След като преди години имаше отлив, сега българските театри заработиха и върнаха своята публика и тъй като държавната субсидия е върху броя зрители, необходимостта от допълнителни средства е крещяща. След т.н. застой в киното,  днес българското кино може да се радва отново на живия интерес както на българската публика в салоните, така и на телевизионните зрители. Това налага държавата да подпомага още по-активно филмовата ни индустрия. Вече имаме и нови музеи. Отново ще положим всички усилия археологията и културно-историческото наследство да бъде разсривано с бъриз темпове, както и да създадем въ-цможност и средства галериите да откпуват нови творби. Ще продължим да подкрепяме фестивалите, хоровото изкуство, книгоиздаването, музикалното изкуство и смятам, че всичко това иска нова форма на финансиране.

Върху какви нови проекти ще работите през мандата си?

Ще подготвим нови проекти по Европейската програма „Региони в растеж” и други еврофондове.

Има ли вече ясна концепция какво ще бъде изложени в т.нар. Български Лувър?

Върху тази концепция се работи още от първия ми мандат. Сега концепцията беше приключена и в момента се реализира под ръководството на акад. Светлин Русев и ръководството на новата ни галерия „Квадрат 500”. Предвиждаме в края на следващия месец, който минава под знака  на  Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура новият ни музей да отвори врати.

Какво е положението с южното крило на сградата, където се помещава заведението „Планет“?

Договорът  с наемателя е изтекъл миналата година  Представени са необходимите документи на областния управител на София за издаване на заповед за изваждане на наемателя от обекта.

Каква сума е необходима за ремонтните дейности на южното крило?

По предварителни разчети – около 14 милиона лева. Ще търсим европейско финансиране по новата програма „Региони в растеж”.

Защо се бави конкурса за директор на Народния театър?

Не се бави, в процес на обявяване е.

Знаете, че има много недоволни около директорската политика на проф. Здравко Митков като шеф на Сатиричния театър. Какво можете да кажете по казуса?

Днес получихме такива сигнали и ще направим проверка, както изисква закона.

Има ли възможност той да бъде свален от поста, ако се установят нарушения?

Ако има данни за нарушения  или за сериозни несъответствия с трупата, ще се търси най-балансираното решение.

Много от провинциалните театри не са печеливши. Може ли да се стигне до закриване на театри или други сценични формации.

Театри няма да закриваме. Става дума за културни институти, при които не може да се говори за печалба. В рамките на закона театрите със субсидията от държавата и собствените приходи трябва да покриват разходите си. Точно към това се стремим. Театрите не са търговски дружества, за да искаме от тях печалба.

Миналата година беше трудна и за археолозите. До последно не се знаеше дали ще бъдат отпуснати пари за разкопки през лятото. Да се очакват ли нови финансови проблеми?

Не. Парите за археология са половин милион лева. С моя заповед е определена комисия, която ще разпредели своевременно средствата, които на този етап сме осигурили с бюджета.

Скандали има и в киното. Достатъчен ли ще е бюджета за кино?

Как да не е? Тази година има осигурени с един милион повече за кино. Тази година за кино сме осигурили близо 14.2 милиона лева – това е най-високият бюджет за кино откакто влезе в сила Закона за филмовата индустрия.

Интересът към културата е добрата новина, лошата е свързана с финансите. Държави със сходно население отделят много повече пари за култура. Може ли да се поправи тази несправедливост?

Винаги съм поддържал политиката за постепенно увеличаване на бюджета за всички сфери на културата, както за държавните, така и за общинските и регионалните културни институти. Еврофондовете също са източник на финансиране. В последните години освен средствата от държавния бюджет значително допълнително финансиране се осигурява и от фондовете на Европейския съюз и конкретно от Оперативна програма „Регионално развитие”. От тази година имаме допълнително финансиране от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /т.н. Норвежка програма/. То е в размер на 32 милиона лева и е за подкрепа на различни проекти за опазване, социализация, осигуряване на достъп  и дигитализация на културното наследство.

Остава ли Ви време да творите?

Да, но не така, както бих желал.

Работите ли върху нов проект?

Имам отложени проекти заради поста, който заемам. Имам покани за изложби в Русия, в Турция, в Монако.