Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif03.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Ивайло Калфин: Бизнесът да вдигне заплатите, щом иска добри работници
01 Май 2015

Никой не желае да се труди 8 часа, за да бъде беден, казва вицепремиерът и министър на труда и социалната политика пред в. „Стандарт”

 

Г-н Калфин, само преди дни по повод Световния ден за безопасност и здраве при работа бяха оповестени тревожни данни за ръст на трудовите злополуки и смъртните случаи на работното място през м.г. и първото тримесечие на т.г. Как ще коментирате това?

 

Докато има случаи на условия на труд, които не отговарят на стандартите, няма как да сме доволни. Нарушенията, които констатира Инспекцията по труда, са проблем, който засяга не само работниците и работодателите, но и обществото като цяло. Защото добрите работодатели, които спазват правилата, на практика са ощетени от тези, които не ги спазват, за да спестят някой лев на гърба на работещите и по този начин да продават продукцията си.

 

Заявихте, че ще се търсят най-добрите законодателни практики, които да преодолеят тези проблеми. Какви може да са те?

 

Най-важна е превенцията. Защото, когато има загуба на човешки живот, каквито и мерки да се вземат, те надали ще имат значение за близките на загиналия. Превантивната работа обаче не се случва чрез непрекъсната промяна в законодателството. Това, което ми се ще да видя, е по-активно отношение и от работодатели, и от синдикати. Те имат интерес да се спазват изискванията за добри условия за труд и за добри практики и да не допускат някой да ги "конкурира", нарушавайки закона. Няма смисъл и от непрекъснато да повишаваме наказанията, а по-скоро трябва да ангажираме общественото мнение за по-голяма нетърпимост към неспазване на законите. Защото там, където условията на труд не са добри, очевидно работодателят не се е постарал и е решил да спести някой лев. Същото важи и за недекларираната заетост. Проблемите с трудовите договори са два - единият, когато въобще отсъстват трудови договори, и другият, когато се заблуждава с тях и се работи доста повече, отколкото пише в договора. През 2011 г. е имало масови проверки съвместни на НАП и Инспекцията по труда и тогава се е установило, че около 12-13% са договорите, които на практика показват по-малко от реалното работно време. След тези проверки делът им е паднал и в момента са 7-8%. Значително обаче са намалели договорите за 4-часов работен ден.

 

Вие тези дни бяхте на форум в Дубровник за недекларираната заетост. Къде е България на фона на другите страни от ЕС по този проблем?

 

Не бих казал, че сме някакво изключение. Няма достоверна статистика, която да сравнява недекларираната заетост. Тя следва развитието на света, промяната на технологиите, мобилността на работниците. Технологиите въвеждат нови ниши, които не са покрити от законодателството. Например, някой от компютъра прави нещо, което е заплатено, но не се декларира. Или тази шумно обсъждана в Европа услуга - такситата Uber, които вече се появиха и в България. При тях няма формални изисквания към заетите в тази услуга. Мобилността на работниците и по-скоро командированите работници също е важна тема, която обсъждахме в Дубровник. Това е, когато един работник се назначава в България, но работи по няколко месеца примерно в Германия и изпълнява същата работа като местните работници, но взима много по-ниска заплата и се плащат много по-ниски осигуровки.

 

Да уточним: това се случва, когато българска фирма е сключила договор за услуга с фирма от ЕС и командирова свои работници в тази страна.

 

Точно така. Разбира се, практиката със сключване на подобни договори между фирмите не би могла да се премахне. Аз съм против забраната на подобен вид услуги, които изпълняват български фирми. Но те не трябва да заместват трудовите договори там, където има трайна заетост. И когато тя е на друг пазар, е очевидно, че българският работник като замине, трябва да получава всички права, които получава един местен работник. Има европейска директива, която регламентира този въпрос и има идея тя да се прегледа и да се затегне. Защото очевидно става въпрос за подменяне на трудови правоотношения и не е редно български работници да получават много по-ниски заплати и да работят при по-лоши условия отколкото местните.

 

Наскоро отново коментирахте необходимостта от по-осезаемо вдигане на минимална работна заплата и от там - на останалите доходи. Защо не приемате тезата на работодателите, че увеличаването й трябва да зависи само от производителността на труда?

 

Това би могло да стане в една много развита икономика. Но България има много да наваксва. Не е нормално заплатата да е под линията на бедност и да очакваме, че хората ще се захванат за работа, ще работят 8 часа на ден и със заплатите си няма да могат да изхранят семействата си. Излезе едно проучване на "Евростат", което показва, че безработните българи са най-демотивирани да търсят работа. Не е лошо да си поставим въпроса защо е така. Тенденцията би трябвало да бъде да се повишават изискванията за труд и квалификация, но и да се увеличават доходите, за да се стимулират хората да са заети. Тогава когато хората работят 8 часа дневно, за да бъдат бедни, няма как да бъдат стимулирани.

 

Най-добрият начин е работници и работодатели да се договарят за минимална работна заплата, така както става за част от осигурителните прагове. Но дори в този случай трябва да се включат някакви обективни показатели, свързани с линията на бедност, квалификацията на работещите, перспективите за увеличаване на заплатите и т.н. След като работодателите непрекъснато казват, че им трябват квалифицирани работници, трябва да може и да платят за това. Разбира се, тук държавата би трябвало да помогне, като произведе тези хора със съответната квалификация. Но не може да имаш изисквания за различен вид квалифицирани специалисти и да ги привличаш с минимални заплати.

 

В бюджетната прогноза на правителството има посочени числа, как ще расте минималната заплата в следващите 3 г. Това ли е основата за разговори в тристранката по Бюджет 2016?

 

Правителството е длъжно по закон за прави 3-годишни прогнози. Разбира се, ние не предрешаваме резултатите от обсъжданията в съвета за тристранно сътрудничество. Но си мисля, че всеки има интерес от увеличаване на минималната заплата - държавата, защото намаляват работещите бедни, които трябва допълнително да бъдат субсидирани, синдикатите - които защитават правата и заплащането на работниците, фирмите - защото когато обявиш по-висока заплата, можеш да очакваш по-мотивирани и по-подготвени работници. Аз лично ще настоявам да се увеличават минималната заплата и ниските доходи.

 

В началото на мандата си заявихте, че ще въведете почасова заетост като по-гъвкава форма на наемане. Кога ще стане това?

 

Вече започнахме с промените за по-гъвкаво наемане. Правим го на етапи, за да не отлагаме и за да намерим трудов пазар там, където не се вижда. Защото има общини, в които няма частни работодатели. И тук идват дневните договори в селското стопанство, които се надявам до лятото да бъдат факт. Дори разработваме вариант земеделските производители да бъдат стимулирани да наемат безработни, защото в момента за тях няма субсидии за заетост. По-късно ще въведем и ваучерното почасово наемане за извършване на социални услуги по домовете. При тях ще има частично или пълно субсидиране от държавата. В момента разработваме законопроекта за ваучерите, ще бъде готов веднага след лятната ваканция. Все още трябва да се направят проучвания на пазара, за да се фиксират цените на почасовите договори.

 

Извън селското стопанство и социалните услуги по домовете да очакваме ли и по-мащабно въвеждане на почасово наемане?

 

Това също ще развиваме, но има една опасност, от която трябва да се пазим - прекаленото разпространяване на такива алтернативни форми на заетост могат да доведат до замяна на нормалните трудови договори, което не е в интерес на работещите. Трябва да внимаваме за баланса.

 

Какво се случва с намерението да се въведат данъчни стимули за работещите родители? Или семейно подоходно облагане?

 

В момента с финансовото министерство водим разговори по този въпрос. Отстъпката от данъците е много важно средство да се мотивират работещите родители. Би било добре, ако тази отстъпка надвишава месечните детски добавки и се дава и за родители, които взимат по-високи доходи и не получават такива добавки.

 

Ако се въведат тези данъчни отстъпки, семействата, в които сега се получават детски добавки, ще ги загубят ли?

 

Хората, които и сега получават детски добавки, естествено, че трябва да продължат да ги получават. Даже тук си има начини за повишаване на тези добавки. Но защо да не стимулираме работещия родител и с отстъпка от данъка, като това ще е допълнителен стимул, а не за сметка на детските добавки.

 

Какви могат да бъдат отстъпките?

 

Според мен те ще се въртят около стойността на детските месечни добавки, но би трябвало малко и да надвишават. Примерно семейство с едно дете получава 35 лв. месечно детска добавка. Това на година са 420 лв. Ако семейството има по-висок доход и не получава тези 35 лв. или пък даже да ги получава, държавата ще ги преотстъпи от подоходния данък. Така ще се покаже действително отношение към тези, които работят и си гледат децата.

 

Възможно ли е да се въведе от 2016 г.?

 

Напълно възможно - информационната система я има. Въпрос е на политическо желание.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения