Интервю на вицепремиера по еврофондовете и икономическата политика за предаването „Денят започва” по БНТ

Продължаваме с дупките и ремонтите по пътищата. Вицепремиерът Томислав Дончев вече е в нашето студио. Добро утро.

Здравейте.

Това ще е темата за начало на нашия разговор, няма начин. Вие пътувахте ли по българските пътища през тези три дни?

Пътувам непрекъснато.

Спукахте ли гума някъде?

Включително често ми се налага и да карам. Самодисциплиниран съм, поне ден-два от седмицата да карам аз. Дали съм спукал гума – не. Мисля, че преди две седмици повредих една гума в дупка.

Това може би за урок. После запълниха ли я?

Не, не си спомням да съм разпореждал веднага да запълнят същата дупка. Ставаше дума за прохода Петрохан. Там тече някакъв спешен ремонт поне на най-компрометираните участъци. Но хайде да не свеждаме разговорът за пътищата от първи, втори, трети клас, за магистрали само до дупката, в която съм попаднал.

Тя не е една.

Не е една разбира се.

За това няма да го свеждаме, но взимаме конкретен пример от тази дупка. Каним много усърдно Лиляна Павлова да ни гостува. Надяваме се, че сега отново използвам ефира да отправим покана към нея, за да ни разясни най-подробно как протичат ремонтите. Но понеже вие сте тук, вашият поглед към това защо се оказахме в началото на лятото с такива ями и такива пропасти по българските пътища, магистралите, с които ГЕРБ знаем, че дойде на власт в първия си мандат. Сега обаче старите отсечки се оказват непоправени и ви изненадаха лошо.

Няма лоша изненада или поне изненада няма. Аз не знам за кого е изненада, че като изключим новопостроените участъци на магистралите и новоизградените пътни участъци ние имаме части, особено очевидно по отношение на магистралите, които не са ремонтирани не година-две, те не са ремонтирани десетилетия. Асфалтът под въздействието на водата, температурата и най-вече под въздействието на трафика има неприятната склонност да се руши и трябва да се ремонтира. За съжаление това струва пари. Всъщност тук има няколко предизвикателства. За мен най-голямото предизвикателство е да излезем от дяволския кръг на кърпенето. Защото едно кърпене поглъща пари, дупките траят най- много година, на следващата година се отварят наново и ние плащаме още един път и още един път само и само да запълваме дупки. Трябва да се излезе от този дяволски кръг, така че основната цел е все повече участъци да могат да бъдат ремонтирани основно. А това струва пари. И този разход е в конкуренция с всички останали разходи. Нека да напомня, че държавата разполага с едни пари, които е събрала от данъците на хората плюс тази част от парите, които идват от еврофондовете. Този ресурс е краен. Полагаме неимоверни усилия, включително и опитвайки се да платим стари сметки за това, което не е ремонтирано, не е градено в годините. Нека напомня, че този разход е в конкуренция с всички останали разходи: и за пенсии и за социално подпомагане, и за образование. Пътищата са важни. От тях зависи бизнесът, зависи икономическото развитие, зависи достъпността, понякога зависи и живота на хората, но няма как да кажем, че примерно ние ще намалим парите за образование или ще намалим социалните разходи в името на това само и единствено да градим пътища. Въпросът е това да се случва по един по-умен начин. И нека да повторя – от безкрайното пълнене на дупки полза няма. Ние запълваме дупките. Те траят една година. това може да се случи по отношение на по-малко натоварени участъци, там, където няма икономическа логика за цялостно преасфалтиране. Но трябва да се опитаме да излезем от този мрачен, мрачен цикъл, където само и единствено кърпим.

Можете ли да гарантирате, че сега тези кризисни ремонти, които се случват по магистралите няма да отворят нови ями догодина? Те качествено ли се правят?

Не бих нарекъл кризисни. Може би кризисни от гледна точка на организация на скорост, на намиране на парите. Там се прави ремонт, който е по-скоро в режим „основен ремонт“, а не кърпене на дупки. Колкото до качеството – има си организации, има си надзор, има специалисти, които следят за това. Впрочем когато говорим за качеството особено на инфраструктурата голяма част от българите са се превърнали в специалисти по тази тема, защото всички са потребители. Така че по отношение на качеството всеки ще има възможност да се изкаже, включително и вие.

Говорим обаче основно за старите магистрали. А по „Струма“ ние показахме на нашите зрители един участък доста качествено си заприлича на непалска зона. Там нещата са правени с европейски средства. Ще търсите ли кой е виновен и дали не са спестени европейски средства? Магистрала на месеци да пропадне не е нормално, колкото и тежка да е валежната обстановка.

Дали е нормално или не е безкрайна тема. Ние имаме случаи, включително и в стари държави-членки, включително които са известни едва ли не като еталон за сферата на строителството, имаше преди година и половина примерно изключително неприятен случай за паднал мост и естакада в стара държава-членка. Когато става дума за строителство, за съжаление, това се случва дали като резултат от човешка грешка, дали като резултат от природната стихия. Въпросът е на първо място да се случва рядко или ако може въобще да не се случва. И второто е, ако има конкретна вина, някой е недогледал, някой е спестил, да е ясно кой си плаща.

Тече ли проверка в това отношение?

В договорите с всички изпълнители, не само когато говорим за пътища, си има клауза, има си гаранционен период. Когато имаме подобна повреда или инцидент като правило изпълнителят възстановява всичко за негова сметка. Такива са правилата не само по отношение на европейските проекти.

До края на годината и в рамките на следващите месеци, когато най-интензивно могат да се правят ремонти, на какви пари можем да разчитаме от държавния бюджет? Тоест държавата ще трябва ли да се бръкне допълнително за някакви ремонти? И европейски средства може ли допълнително отнякъде да вземем европейски пари за ремонт на пътища?

Европейски средства за пълнене на дупки няма. Няма как да се случи.

Жалко.

Не е жалко всъщност. Спомням си, че това е разговор, който сме водили още преди 5 години, ако се не лъжа. Позицията на европейските институции е категорична - европейски средства за кърпене на дупки няма и това е добре. И мисля, че до голяма степен и като мислене на политиците и на строителите това доста ни дисциплинира в последните години. Защото, както споменахме преди малко, пълненето на дупки е грешно като икономическа логика. Освен стоте милиона, които бяха осигурени допълнително, аз не мисля, че има друг резерв в бюджета. Колкото до наличието на европейски от стария програмен период, който свършва тази година, ресурсът е ясно разчетен. Той е не само в пътния сектор. Имаме огромен обем инвестиции във воден сектор и в градска инфраструктура. Там остава да бъдат платени до края на годината близо 2 млрд. в евро. Голямото предизвикателство е с каква скорост ще започнем новия програмен период, доколкото аз не веднъж съм споделял амбицията 2015г. за разлика от 2014г. да не бъде нулева. Към момента нещата се движат с такова темпо, че аз мисля, че ще бъдем на нивото поне на собствените си очаквания. Дай Боже, да бъдем на нивото на очакванията и на хората. И ние ще сме отворили до края на година всички оперативни програми. Като казвам отворили – не на книга, а като реално движение на пари. И ако от новия програмен период ние успеем да задвижим максимално количество пари, това ще има ефект и ще бъде една допълнителна и финансова инжекция, и от гледна точка на резултатите, които могат да бъдат видени. Тук имаме сериозен ресурс именно и в пътната инфраструктура. Говоря не само за лот 3 на автомагистрала „Струма“. Колкото по-бързо се изясни технически как ще се случат там нещата, ние разчитаме да ползваме резерва и по отношение на „Хемус“ с ясното създание, че той няма как да бъде изграден изцяло с европейски пари, включително и по отношение на коридор 9 в частта му преминаване през Стара планина, говоря за тунел Почивка.

Сега другото важно нещо като говорим за пари и за потребители, обикновените хора се вълнуват много от цената на тока. Иван Иванов, председателят на КЕВР, преди известно време при нас каза, че гарантира увеличение на цената на тока да няма. Седмица след това обаче електроразпределителните дружества поискаха и то драстично увеличение на цената. Ще има ли?

Като обикновен човек и аз се вълнувам от цената на тока, не само като потребител…

Всички се вълнуваме.

И доколкото попада и в ресора ми. Вижте, на първо място цената на електроенергията е чувствителна тема за всички и за мен е абсолютно неприемливо волно или неволно да влизаме в режим да плашим хората. Нищо, че месеците са вече по-скоро летни, а не зимни. Това е първо. Второ, имаме независима комисия по енергийно и водно регулиране. Тя трябва да се произнесе финално по направените искания. Аз ще си позволя един коментар. Познавайки състоянието на системата, цени на енергоносителите и т.н., аз не виждам основание за повишаване цената на тока. Да, в НЕК има много голям дефицит – близо 3, 5млрд. Това е дефицитът в НЕК, натрупан по различни поводи и причини, но основно изкуственото задържане на цената на електроенергията преди година. може би половината от този дефицит е натрупан от това. Но както сме казвали неведнъж, плановете са този дефицит да бъде редуциран по-скоро на база на това да не се правят свръх разходи, отколкото на повишаване на цената на електроенергията.

Добре. Защо обаче го искат електроразпределителните дружества?

За това е хубаво да питате тях. Сега не може грамотността ми по темата да ме превръща в техен говорител.

Защо има такава разлика между това, което те казват, че трябва да се направи като стъпка увеличение и това, което от друга страна казва държавата в лицето на Комисията и в политически смисъл това, което си говорим сега с вас?

Нека да повторя, не ме превръщайте в техен говорител. Редно е да извикате представляващи тези дружества. Убеден съм, че те ще ви направят много детайлно обяснение. Включително съм убеден, че ще бъде използвано като повод, впрочем може би не без основание, състоянието на мрежата, необходимостта да се реинвестира в нея. Дори като аргумент може да бъде използвано и тежката зимна обстановка в Родопите само преди месец и половина и необходимостта мрежата да се поддържа в добро състояние. Убеден съм, че новият състав на комисията на база документацията, на база детайлни изчисления ще вземе най-правилното решение. За зло или за добро не е задача на правителството да определя цената на тока. Казах мнението си. Можете да си изберете как като министър или като гражданин, че за мен няма основание за повишаване.

Понеже и другата информация, която излезе заедно с искането на ЕРП-та, топлофикациите също искат драстичен скок на цените през лятото. От първи април цената на парното беше намалена както знаем. Понижението стана възможно след предложението на „Булгаргаз“ да се намали цената на газа. Сега този въпрос е в контекста на всички стратегически намерения на България да участва в газови проекти. Въобще в този контекст като погледнем напред в бъдещето има ли наистина възможност да се задържи цената на топлото и на парното през зимата или и тя трябва да се повишава?

Тук коментарът ми няма как да бъде по-различен. Съдейки за цените на енергийните ресурси, в конкретния случай цената на газа, не виждам основание за подобно повишение. Но това е моят коментар. Колкото до газовата карта на Европа и специално на Югоизточна Европа, там нещата са малко по-сложни и няма как да се разминем с коментар само в рамките на едно изречение. Безспорен факт е, че особено в Югоизточна Европа газовата карта е различна и ще бъде различна. За съжаление никой не може да ви каже точно по какъв начин ще бъде различна. Тя зависи не само от икономически и от технически критерии. За зло или за добро тя зависи от политиката и то на много макро ниво. Говорим за отношенията ЕС – Русия, говорим за всичко, което се случва в Каспийския регион, всичко, което се случва в Турция. Тя зависи от всички тези фактори като вероятно ще се съгласите – голяма част от тях са извън наш контрол, говоря за българското правителство. Тук задачата е да бъдем достатъчно умни не само да прогнозираме всички възможни развития, всички възможни сценарии, а да бъдем готови за тях. Доколкото в тази сложна ситуация ние не може да си позволим да следим международните новини и да въздишаме колко е тежка ситуацията. Да, тежка, предизвикателна е, но нашата задача е да генерираме решения. За това първостепенен приоритет трябва да бъде свързаността и то във всички посоки, във всички – и на юг, и на север, включително запазване на възможността през България да минават колкото трасета е възможно.

Кой е най-лошият сценарий за България?

Да не правим мрачни прогнози, но най-лошият сценарий за България е да загуби ролята си на транзитираща страна. Аз няма притеснения от гледна точка на сигурността на газовите доставки. След изграждането на интерконектора с Гърция, който в момента е със статут на първостепенен приоритет, работи се трескаво в последните месеци. Въпросът с енергийната сигурност и сигурността на доставките е решен до голяма степен. Не това обаче е целият обем цели, които преследва правителството. Ние искаме освен да имаме сигурност на доставките, освен да имаме гарантирана пазарна цена, ние нямаме предразсъдък към газа от къде идва и какъв е, ние искаме той да бъде на добра цена и да бъде непрекъсваем, да бъде винаги наличен. Но лошият сценарий е България да загуби ролята си на транзитираща страна. Защото това означава приходи и това означава една много по-сериозна геополитическа роля. Всичко, което правим, е в тази посока. Не само да бъде съхранена сигурността на доставките, но и да не загубим ролята, която имаме. Всичко останало го знаете. В тази сложна ситуация – комбиниране на поне четири или пет източника на газ, започвайки с руска тръба през Черно море, която достига до българската територия, с наличната инфраструктура от североизток, с новата инфраструктура от юг, за мен съществуват всички и технически и икономически основания за превръщането на България в газоразпределителен център.

Със сигурност това ще се отрази много благоприятно на българската икономика, но това е в много може би перспектива като погледнем. Да погледнем към днешните теми.

Това, което ни се случва днес зависи от целите, които сме си поставили преди 3 или 4 години, не бива да го забравяме.

Със сигурност, енергетиката обаче е само една част като говорим за икономика, много важна. Обаче обществените поръчки – другата важна тема. И да започнем персонално: на кого вярвате повече – на Лукарски или на Горанов?

Какви са тези емоционални и дори сантиментални категории, когато говорим за такава сериозна тема?

Това е тема за пари, обществените поръчки, за това едно много важно и сериозно решение да бъде взето обществените поръчки да минат от закрилата и от крилото на г-н Лукарски под това на Горанов.

Говорите за предложението ми на Министерски съвет свързано с промяна на законодателството Агенция по обществени поръчки да мине от подчинение на Министерство на икономиката в Министерство на финансите.

Точно така, да. И ако синтезираме емоционално пак ви питам на кого вярвате повече.

Да, но това, простете, няма абсолютно никаква връзка с персоналното ръководство на Министерството на икономиката или на Министерство на финансите.

С доверието? Нима? Добре. А какво има значение, защо се взима това решение?

В следващите няколко минути ще бъда в състояние да ви убедя. Още повече че това решение надявам се да се вземе в хоризонт много години напред, където е напълно възможно, вярвам, че всички го допускате, след време нито министърът на икономиката да се казва Лукарски, нито министърът на финансите да се казва Горанов. Такова решение не се взема за година – две, три, четири или пет напред. Когато говорим за обществените поръчки в един момент опираме до темата контрол. Всички сме съгласни, че когато се възлагат обществени поръчки, това трябва да се случва по на-добрия начин, за най-малко пари да получаваме най-добър резултат. Контролът бива различни видове. Често се занимаваме с последващия контрол. Той впрочем е съсредоточен в Министерство на финансите, където са двете основни институции – Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“ и Държавната финансова инспекция. Последващият контрол е там. Това, което повечето хора не знаят, е, че освен последващ контрол от известно време, от години ние имаме и т.нар. „предварителен контрол“. Това е резултат от усилията ни ние да хващаме грешките преди да са материализирани. Той се намира в Агенцията по обществени поръчки. И се случва следното: едно ведомство образно казано в лицето на Министерство на икономиката като принципал на Агенцията по обществени поръчки отговаря за предварителния контрол. Структурите на Министерство на финансите отговарят за последващия контрол. Съвсем логично е, търсейки синхрон, опитвайки се да направим контрола по-ефективен и по умен, ние да съберем всички тези звена на едно място. Решението е продиктувано основно, но не единствено от една подобна аргументация.

Правят ли се сега злоупотреби? Защото със сигурност имате аргументацията.

Само позволете да довърша. В България има много контролни органи. Дори съвсем откровено ще кажа, че поне за мен контролните органи са малко повече като бройка, отколкото би трябвало да бъдат. Нали знаете, има една хубава народна приказка „много баби…“, как беше?

Хилаво дете.

Точно така. Ще ми се контролът да е малко по-синхронен, дори концентриран в по-малко звена, които винаги да говорят в един и същи глас.

Да, но това минава и през персоналния контрол, нещо, с което започнахме.

Сега не може да очаквате като действащ политик за зло или за добро да ви кажа, че хората нямат значение. Те винаги имат. Само че това, което прави процесите устойчиви, са нормите и институциите. Нека да ви споделя още един аргумент защо Агенцията по обществени поръчки трябва да е заедно с другите контролни звена. Ние говорим много за централизиран орган за възлагане. Тоест когато имаме доставка на еднотипни стоки, канцеларски материали, самолетни билети или такива стоки, където няма вариативност, няма разнообразие, е редно да бъдат доставяни централизирано, разчитайки на икономии от мащаба. Този орган също се намира в Министерството на финансите. Мотивацията е в тази посока и аз тук не бих търсил ни персонална, ни политическа интрига. Аз съм говорил и с двамата министри – и с колегата Лукарски, и с колегата Горанов. Можете да ги попитате вие, но аз ще ви кажа,че и единият и другият приема изляло аргументите ми.

Аргументи добре, обаче политическият чадър над обществените поръчки не е някакъв медиен мит. Предполагам, че вие също знаете за злоупотреби.

Злоупотреби винаги има, когато се харчат пари в такива обеми. Въпросът е следният – как държавата реагира на всеки такъв случай. Дори и в най-старите и в най-развитите държави-членки винаги има опит за злоупотреби. Това не е толкова опасно. Опасно е когато те бъдат проспани и когато системата ги изтърве. Това, че някой опитал някъде да злоупотреби, само по себе си още не е беля. Беля е ако никой не го забележи или никой не го разкрие.

Има ли незабелязани досега и проспани злоупотреби, за които знаете?

Ще ми се да мисля, че няма. Но контролът не може да бъде оставен само и единствено ангажимент на контролната система. Тя не може да е всевиждащото око. Задача на всеки гражданин, тук без да искам да деля отговорността с вас, включително и на всяка медия е, където има съмнения за нещо нередно, да се вдига необходимото количество шум. Това е в помощ на контролната система.

Ще се вслуша ли обаче ГЕРБ в аргументите на АБВ за смяна на почти половината кабинет, петима министри? Ако не бъркам, миналата седмица Георги Първанов излезе с такова предложение и с настояване от страна на АБВ.

Смяната на министри…

Питам ви, защото ако казвате, че няма напрежение по темата „обществени поръчки“, със сигурност има много други теми, по които виждате, че тези, които подкрепят кабинета явно имат аргументи за смяна на определени хора.

По темата „обществени поръчки“ винаги има напрежение. Надявам се това напрежение да не е политическо. Иначе предложенията, промените в кадровия състав на Министерски съвет са от прерогативите на министър-председателя.

Вие сте вицепремиер. Няма как да нямате политически коментар.

Аз съвсем друго исках да кажа, че всеки коалиционен партньор може да има определени виждания, свързани със състава на Министерски съвет, но в крайна сметка тук водещата роля преди нещата да стигнат до Парламента е ръководителят на отбора, на министър-председателят. Така че утре може да чуете абсолютно разнопосочен коментар от някоя от другите политически сили, които осигуряват парламентарна подкрепа за правителството. Това е част от малко по-новата политическа динамика, с която се опитваме да свикнем. За мен най-важно, когато говорим за състава на Министерски съвет, е всеки да бъде оценяван според резултатите му, а не според нивото на политическата симпатия или антипатия, която генерира. Впрочем в този сложен политически коалиционен формат това е най-голямото предизвикателство – индивидуализирането на резултатите.

Тези, за които отговаряте, от кого сте най-недоволен?

От кого съм най-недоволен? Не сме приключили учебната година, че да се наложи да пишем оценки.

Поне срочни…

Може би към средата на лятото, образно казано завършвайки един политически сезон, тогава ще мога да си позволя подобен коментар.

За финал да ви питаме имате ли отношение по темата между спора между църквата и президента. Трябва ли Симеон Сакскобургготски да бъде споменавам като цар на българите?

За съжаление в последно време няма нещо, към което нямам отношение. Пряко не. Само че аз бих се опитал да разсъждавам по въпроса от съвсем различна гледна точка. Това е много трудно впрочем, защото в България всичко е заредено с много голяма доза подозрение и политически емоции и недоверие.

Сигурно имат основание хората да ви кажа.

В голяма част от случаите вероятно да. Но си мисля това, че България има цар от гледна точка на благороднически произход, не действащ монарх, е някакъв шанс за страната да демонстрира историческа приемственост и т.н. Аз самият не бих проявил чак такава чувствителност по темата. А и нека да обърна внимание - става дума за черковно решение, а не за решение на някой държавен орган.

Ако оставим обаче църковните въпроси настрана, защото много добре знаете, че в момента журналистите коментираме по-скоро политически тази тема. Доколко според вас Симеон Сакскобургготски има място на българската политическа сцена в някакъв формален или неформален смисъл. Знаете, че имаше подписка на български бизнесмени, политици, интелектуалци преди време.

Логично е някой да се опитва да свърже едното с другото. В актуалната динамична политика, това е мое мнение, считам, че по-скоро не. Но съвсем друг въпрос е, че България няма рефлекс да ползва този ресурс, който стои в резерв в достатъчна степен. Говоря за бивши президенти, говоря за бивши министър-председатели. Във всяка една нормална държава, в която има приемственост, това е ресурс. Това са хора с международни позиции и с опит и е напълно нормално дори те да не са част от активното управление на държавата или да са на активна служба, те да бъдат ползвани. Всяка силна държава го прави. Всеки такъв човек има и познания и опит, и контакти и според мен ако държавата бъде така изкусна, че да създаде начин това да бъде ползвано, това ще бъде от полза за всички. Разбира се за да се случи, трябва в някаква степен да се разделим със скверните понякога политически емоции.

Добре. Благодарим ви за този разговор. И едно хубаво пожелание към вашите колеги на политическата сцена да се разделят със скверните политически емоции. Томислав Дончев, вицепремиер, в „Денят започва“.