Екооценката ще важи за срок от 5 г., ако строителството започне по-късно, ще трябва да има нова, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

Г-жо министър, защо 3/4 от дюните се оказаха частни терени?

Това е проблем, който е идентифициран във връзка с разпоредбите на закона за черноморското крайбрежие. Според него всички територии, на които има установено наличие на дюни, са изключителна държавна собственост. Тъй като законът е приет през 2008 г., до този момент е имало имоти с дюни, които са били предмет на продажба, а немалко и на скандални заменки. Тоест при приемането на закона това вече е било факт. Сега обсъжданията, които вървят, са свързани с ангажимента на агенцията по кадастъра да отрази в специализираните карти наличието на дюните и да изпълни разпоредбите на закона. Това е въпрос, който е поставен на вниманието и на депутатите, и на обществеността.

Ще предложите ли законодателни промени да се върне държавната собственост върху дюните?

Това, което стана ясно по време на обсъжданията в Народното събрание, е, че ще има предложения, които трябва да бъдат разгледани от депутатите. И съответно, да, ще има законодателни промени.

От гледна точка на екологичното законодателство министерството има ангажимент, свързан със закона за биологичното разнообразие и закона за защитените територии. Ние имаме данните за защитените зони и територии по протежение на Черноморското крайбрежие. През 2013 г. приключи проектът за картиране. Данните са предоставени на агенцията по кадастъра.

Да не се окаже обаче, че ще плащаме глоби на ЕК и за станалите частни дюни по подобие на скандалните горски заменки.

МОСВ съблюдава екологичното законодателство. Съгласно него и защитените местообитания, собствеността няма отношение. Това са изисквания на специализиран закон - за черноморското крайбрежие. И по него компетентните органи са кметове, областни управители и МРРБ. Тоест от гледна точка на защитата на екозаконодателството не се прави разлика дали собствеността е частна, или държавна. За нас няма значение и въпросите не са толкова към мен. Ние си имаме картирането на защитените зони, защитените територии са ясни.

Но явно има несъответствия. Оказа се, че първо обявихте, че на къмпинг “Юг” няма дюни според картата, а проверката на място показа друго. Очевидно някой през годините си е затварял очите.

Проектът за картирането на защитените зони, който беше реализиран от министерството и е приключил през 2013 г., имаше за цел да набави необходимита информация за докладването пред ЕК за всичките 87 защитени местообитания по смисъла на директивата. И съответно зоните “Натура”. И в края на 2013 г. МОСВ е предоставило информация на ЕК. Направени са теренни обследвания в защитените зони, като са картирани местообитанията. Също така на базата на моделиране е установено наличието на местообитания по цялото протежение на черноморското крайбрежие. Тази информация е била предоставена на агенцията по кадастъра в средата на 2014 г. Теренните проучвания и информацията е правена със съдействието на БАН, тъй като те разполагат с експертизата. Това са доста специфични познания, до голяма степен се разчита на тях. Данните са валидирани и отвън - от експерти от Великобритания. Картирането е в мащаб 1 към 5000.

Там, където е имало разминавания, са правени допълнителни проверки и конкретно за случая с къмпинг “Юг” беше сформирана междуведомствена комисия, за да може на място да се провери информацията.

Не е ли странно, че тепърва ще изяснявате къде има дюни и защитени зони? Тихомълком освободихте директора на службата за защита на природата, само той ли ще понесе отговорност?

Проблемите, свързани с черноморското крайбрежие, са натрупвани дълги години. Издавани са актове и са вземани решения от общински съвети, от областни администрации, държавни служби, включително има и от съдебни инстанции. Ние искаме да се спазва законът и да се въведе строг контрол. Ако се търсят вини, безспорно в годините назад е имало много неща, които е трябвало да бъдат направени, но не са. Нашата задача е да решим тези въпроси. И с всички правомощия, с които разполагаме в рамките на компетенциите си, да не позволяваме да се нарушава законът.

Кажете ни като експерт, не като министър, защо се получава, че вече 25 г. не може да се намери трайно решение на проблема със строителството в уж защитени територии?

Преди всичко трябва да се направи уточнението, че по отношение на защитените територии има абсолютна яснота какви режими действат и каква е формата на собствеността. И в този смисъл, ако някой си позволи да наруши тези правила, то той понася своята отговорност. Що се отнася до специализираните разпоредби на закона за черноморското крайбрежие, ние като институция изпълняваме своите ангажименти. Генералният въпрос, свързан с Черноморието, е, че всички сме свидетели на това, което стана в периода 2005-2008 г. с безразборното строителство и изградена инфраструктура. Наистина бяха унищожени много ценни природни кътчета. Това доведе до мобилизиране на обществото да не се допуска повече да се случва. И нашата политика е изцяло в синхрон с това да не се допусне да се нарушава законът. И всеки трябва да носи отговорността си.

Назад във времето има и актове и решения, които за жалост все още продължават да предизвикват проблеми, които изникват, както беше с къмпинг “Юг”. Мерки се предприемат от страна на министерството според правомощията и налагаме забрани за спиране на строителството и сезираме прокуратурата. Например за Карадере сме сезирали прокуратурата, защото ПУП за “Бяла-север” е одобрен, без изобщо да е правена екологична оценка. МОСВ поиска да се обяви за нищожен този акт. Протестирано е и очакваме съдът да се произнесе.

Внесени са и промени в закона за опазване на околната среда екологичните оценки и ОВОС да са валидни 5 години, ако няма издадено разрешение за строеж. Ако то дойде по-късно, процедурата трябва да се проведе наново.

Давате ли гаранции, че повече няма да се строи върху дюни?

Държавата се намесва и ще се намесва винаги, когато има нарушение на закона. В рамките на правомощията си ведомството ще използва своето право да спира строителство и да не допуска възникването на проблеми и изникването на строежи в рамките на своите компетенции. Това, което казах, достатъчно ясно показва волята ни да налагаме пълен контрол и да не допускаме непозволено строителство.

Как ще се развие казусът къмпинг “Юг” и има ли опасност строителството там да се възобнови?

Наложихме мярка за спиране на строителството, проверихме документацията, установихме, че има порок в процедурата. Дори и инвеститорът да стартира нова процедура за оценка за съвместимост, тя ще бъде прекратена заради наличието на дюни. Издали сме предписание към кмета на общината да предприеме мерките, за да се премахне бетонът.

Помагали ли са служители на екоминистерството за тези нередности?

Трудно е да се персонализира вината. Тя може да се търси далеч назад в годините. Допускани са да се случват нежелани от обществото неща. В някои случаи и незаконосъобразни, при това от много инстанции. Но за това трябва да се произнесат компетентните органи. Нашето желание и воля в министерството е да направим всичко необходимо администрацията да бъде максимално ефективна и да работи организирано и своевременно. Да отговаря в пълна степен на принципите за прозрачност, ефективност и упражняване на контрол. Усилията ни са насочени към това.

Как върви стартирането на новата програма “Околна среда”?

Очакваме скоро одобрението на оперативната програма. Вече е внесен окончателният вариант за становище и разглеждане в тематичната работна група. Целта ни е следващата седмица да бъде разгледана от съвета за координация на управление на евросредствата, както и от Министерския съвет. След това официално ще бъде изпратена към ЕК.

Тоест до края на май ще е в Брюксел.

Това е нашата цел. Важно е, че програмата дава възможност на държавата да продължи подпомагането на изграждане на значима екологична инфраструктура - като системите за пречистването на водите, ВиК, съоръжения в сектор “Отпадъци”. Имаме възможност да подпомогнем и важни за държавата задача като осигуряване на превенция от наводнения и свлачища, както и подобряване на чистотота на атмосферния въздух. Имаме подкрепа от ЕК за двете нови приоритетни оси. Имаме готовност и с публикуването на първите покани за проектни предложения към общините за системи за компостиране на биоразградими зелени отпадъци и към МРРБ, което има задачата да възложи разработването на регионалните прединвестиционни проучвания във ВиК сектора.

Кога ще ги публикувате?

Вероятно в рамките на месец ще обявим първите покани за проектни предложения. Общините имат информация и имат възможност да подготвят своите проекти.

Засега се разминаваме от нови потопи от снеготопенето. Всичко под контрол ли е с язовирите и вземат ли се мерки наводненията от миналото лято да не се повторят?

Много усилия бяха положени за осигуряването на пълна мобилизация. От началото на годината до края на март по данните на НИМХ обемът на оттока в реките за територията на страната е над 5 пъти по-голям спрямо същия период на миналата година. През изминалите месеци нивата на реките са във високата зона. Доста обилни бяха валежите, особено в Източнобеломорския район по поречията на Арда, Тунджа и Марица. Беше направена мобилизация, която да не допуска риск за живота и здравето на хората. Инициирахме и законодателни промени, за да има национален орган, който да осъществява контрола върху състоянието на хидротехническите съоръжения. ОП “Околна среда” ще подпомогне с финансиране от 120 млн. лв. превенцията на риска от възникване на наводнения и с 40 млн. - риска от свлачища.

Какво ще може да се прави с това финансиране?

Дейностите ще бъдат свързани с изграждане на национална система за управление и наблюдение на водите в реално време. Ще бъдат изградени 6 центъра за реакция, които ще бъдат управлявани от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”. На място центрове ще обезпечават подготовката на всички ангажирани със справяне с бедствията. Ще се изграждат и съоръжения, които осигуряват защита от вредното въздействие на водите. Акцентът ще е върху екосистемни решения.

Към настоящия момент данните за снежната покривка са, че тя е основно във високите части на Рила и Пирин - над 2200-2300 метра. Там снегът е 150-180 см. НИМХ прогнозира за следващите дни снеготопенето да бъде 4-5 литра на кв. метър за денонощие. Това е нормално за сезона. Очакват се значителни валежи - на места до 20 литра на кв. м във втората половина на седмицата, което ще доведе до незначителни краткотрайни повишения на речните нива.

В момента реките са все още с нива над средногодишните, но продължава тенденцията към понижаване. Най-високи в района на Елхово по поречието на Тунджа и съответно река Черна, в района на Смолян по поречието на Арда. Но те са около жълтия праг, тоест не се очакват екстремни превишения на нивата на реките.

Ще има ли втора кабинка над Банско?

Неведнъж съм казвала, че е въпрос, свързан със съблюдаване и изпълнение на екологичното законодателство. НП “Пирин” попада и под защитата на ЮНЕСКО и само в буферните зони е позволена икономическа активност. Ако се стартира подобна процедура, то тя ще премине през изискуемите по закон дейности, свързани с екологична оценка, ОВОС и за съвместимост с режимите за защита в зоните “Натура”. Към настоящия момент няма постъпило инвестиционно намерение. Законовите процедури са приложими за всяко едно такова, независимо къде е.