Министърът на външните работи в предаването „Денят започва“ по БНТ

Започваме важния разговор с външния министър Даниел Митов по темата „Македония“ и всички други теми, които са на дневен ред във външнополитически план. Добро утро.

Добро утро.

Да започнем от съседна Македония, официална позиция, тревога в българските власти видяхме, включително и днес пак ще има съвещание при премиера, какво трябва да прозвучи от страна на България по темата „Македония“?

Длъжни сме още веднъж да изкажем нашите съболезнования към семействата и близките на загиналите полицаи в Македония при операцията, това от една страна. От друга – за България най-важно е стабилността и териториалната цялост на Македония. Не искаме да видим Македония в това състояние, в което беше преди Охридското споразумение. Македония има своето европейско бъдеще. България, както и другите европейски държави държат да помагат на Македония по пътя й, в посока интеграция, в рамките на Европейския съюз (ЕС), но случващото се в момента поражда сериозни притеснения, от гледна точка на стабилността и запазването на етническия мир. Слава Богу, до момента не се наблюдават никакви признаци на етническо напрежение, ситуацията по границите е съвсем нормална, както и по българо-македонската, така и на сръбско-македонската граница. Виждаме ясни знаци, както от страна на политическите партии, така и от страна на местното население за това, че те държат етническия мир да бъде пазен, защото това е крехкият елемент във вътрешнополитическите отношения в Република Македония. Но трябва да си дадем сметка и за друго – отговорността е на правителството в Скопие. То трябва да даде ясни отговори на притесненията на гражданите, от гледна точка на това как беше проведена самата операция, но и от гледна точка на това как се управлява Македония по принцип като цяло. Защото виждаме, че в последните седмици се зародиха протести. От дълго време вече тече процес на разкрития, на които македонското правителство трябва да отговори. Аз това казах вчера и на моя колега, външния министър на Македония, когато говорихме по телефона, че правителството трябва да даде отговори и трябва да се поеме ясна политическа отговорност за случващото се. Хората имат право на добро управление. ЕС очаква реформи, които, за съжаление, не се случват в момента, и е необходимо да се възстанови диалогът между управляващи и опозиция. Защото в ситуация на напрежение, когато опозиция и управляващи не си говорят, когато има издълбана дълбока пропаст между тях, това създава политически вакуум, в който започват да се наместват всякакви радикални групи и има потенциал за дестабилизация. Политическата нестабилност, неспособността на политическия елит да се обедини около определени национални приоритети създава вакуум, в който могат да навлязат радикални елементи.

Наша работа ли е обаче да настояваме за подобно даване на отговори от страна на македонските власти към гражданите, да изискваме тази стабилност, за която говорите, при положение, че това е в крайна сметка вътрешнополитическа криза и отношения между гражданите и властта в Македония?

България, разбира се, не може да се меси във вътрешните работи на Република Македония, но тъй като Република Македония е държава, която се стреми към членство в ЕС, ние като държава-член на ЕС, както и всички останали държави-членки на ЕС имаме своите притеснения, имаме своето задължение да помагаме на Република Македония по пътя й към това членство. А пътят към членството минава през тежки реформи, минава през консенсуси, в които ние можем да бъдем полезни, можем да дадем своето. Аз отново ще повторя, при вчерашния ми разговор с моя колега ясно съм заявил и това, че помощта, от която има нужда България може да я окаже. Република Македония ни е съсед, каквото се случва там, може да рефлектира и у нас Затова на нас ни е много важно да сме в постоянен контакт и да имаме ясна позиция, да помагаме, с каквото можем, за да пазим стабилността там.

Доловихте ли в разговора с вашия македонски колега вчера нюанси за това в каква посока ще се върви? От една страна е тезата – за да се стабилизира Македония правителството трябва да подаде оставка, от друга страна – това, което казвате вие, на базата на това, което има в момента властта в Македония, тя е тази, която е отговорна и трябва да стабилизира обстановката.

Разбира се, аз мисля, че нашите колеги са абсолютно наясно, че трябва да се предприемат категорични и ясни действия, и че едва ли може да се стигне до стабилност без ясна политическа отговорност и без да се отговори на притеснението на хората. Македонските граждани имат право на добро управление, имат право да изразяват своето недоволство и да изискват по-добро управление. Разбира се, техен избор е кой може да им осигури такова. Но ясно е, че техните притеснения са легитимни, и че правителството трябва да отговаря на тях. Това, разбира се, е нашият съвет към нашите колеги. Но е много важно да се установи политическият диалог между управляващи и опозиция, който от доста дълго време вече е скъсан и създава тази пропаст политическа, в която започват някак си да се настаняват радикални групи, елементи, които целят дестабилизацията. Това са отломки от едни стари времена, в които Македония беше нестабилна и те започват да набират скорост и самочувствие и да смятат, че биха могли да имат своето влияние отново.

При разговорите с Никола Поповски вчера обсъдихте териториалната цялост на Македония. Какви ви притеснява, защо изобщо се говори за разделение на Македония?

Вижте, вие знаете, че преди да бъде подписано Охридското споразумение нестабилността и практически бойните действия, които се водиха там, конфликтът, които имаше целеше до голяма степен и разделянето на Република Македония. Затова няма как, когато започват да възникват подобни инциденти отново да не се вкара и тази тема в разговора. Възможно е да се цели именно и разделянето на Република Македония. Ние много се надяваме, че това няма да се случи, но виждаме, че, пак повтарям, при нестабилност и при политическа криза такива идеи веднага започват да се зараждат в главите на радикални елементи и групи. Затова естествено ние веднага заемаме своята позиция, с която ясно и категорично заставаме зад териториалната цялост на Република Македония, за да е ясно, че това е пръв и най-важен приоритет за нас, както и стабилността на държавата.

И понеже споменахме ЕС, цялото това нещо, което се случи през последните седмици в Македония, можем ли да кажем, че забави приемането на страната, бъдещото приемане в общността?

Последните събития там не са всъщност това, което бави започването на преговори от страна на Република Македония за членство в ЕС. Това, което води до забавяне е всъщност липсата на реформи. Това се казва във всички доклади до момента. Ясно е, че там трябва да се погледне много дълбоко и много сериозно на теми като реформа в правосъдната система, реформа в службите, реформа в системата на свободен пазар.

Те не са ли свързани нещата?

Разбира се, че са свързани.

Наричат Македония „Балканската Сирия” като маниер на управление.

Дай Боже, Македония да не прави никога такива аналогии като в Сирия, защото…

Не става въпрос за гражданско поведение, става въпрос за маниера на управление на страната.

Не би било редно аз да коментирам маниера на управление, но е ясно, че членството на Македония в ЕС минава през реформи, а тях в момента не ги виждаме. За съжаление там всичко е доста концентрирано и фокусирано върху определени фигури и е нужно да се види малко по-сериозно държавническо отношение, по отношение на провеждането на съответните реформи. Ние, които сме държава-член на ЕС все още имаме своите проблеми с реформата на съдебната система примерно и това се знае, ние си го признаваме и сме наясно, че трябва да я извършим тази реформа. Това е честният политически подход и това е начинът, по който се подхожда към гражданите. Трябва честно и ясно да кажеш какви са ти проблемите и как да ги решаваш. Докато нашите колеги в Македония нямат този честен и откровен подход ще има потенциал и за проблемите.

Виждате ли нечии дълга ръка в Македония, като говорим за последните събития? Една от тезите, която беше лансирана в част от публичното пространство, за това, че заради това, че Македония представлява слабо звено по темата „Турски поток“ видите ли в момента се върви към дестабилизация. Вие като човек дипломат и като познаващ процесите виждате ли подобни совалки или подобни течения, които влияят?

Вижте, „Турски поток“ е под голяма въпросителна по принцип камо ли някои да тръгне да дестабилизира държави заради нещо, което може изобщо да не се случи по принцип в бъдеще. „Турски поток“ е с много несигурна перспектива, това е едно. Република Македония си имат своите вътрешнополитически проблеми и случващият се резултат от тях. Аз няма да влизам в конспиративни теории и не се занимавам с конспирология, така че не бих тръгнал да търся дълги ръце, или каквито и да било чужди намеси. Факт е обаче, че трябва да се реагира и то също така и на европейско ниво. Аз смятам, че в рамките на бъдещия Съвет „Външни работи“, който наближа вече ще имаме възможност да обсъдим и тази тема и може би да излезе с обща позиция. Тепърва ще се дискутира случилото се и това, което трябва да стане.

Страхува ли се България, че можем да попаднем в някаква изолация, регионална ви питам, с оглед, ако щете на инвестиции, на поглед в тази част на света, ако събитията там продължат да ескалират, все пак сме съседи?

България е изключително стабилна държава, със стабилно правителство и аз не смятам, че ние можем да изпаднем, в каквато и да е било изолация, ако има нестабилност в Република Македония. Но това никога не е добро и затова ние ще положим всички усилия, за да няма подобна нестабилност. Пак повтарям, в момента нещата са спокойни, не се наблюдават никакви признаци на зараждащо се етническо напрежение, даже точно обратното, и албанци, и македонци демонстрират своето единство в този случай и не искат да позволят зараджането, на каквото и да било напрежение. Но, както знаем, лесно е да се породят подобни искри, които да запалят междуетнически конфликт, затова трябва да сме много внимателни и да работим с нашите колеги, така че да няма подобни опасности.

Понеже споменахте „стабилността на кабинета“ като реплика, имаше коментар от страна на коалиционен партньор, от страна на АБВ, че вие и военният министър дърпате кабинета надолу.

Този коментар не се отнасяше само към мен и към военния министър, а още към половината кабинет. Всеки си има право на мнение може да си го изразява.

Има ли някакво разцепление в коалицията?

Не, работим чудесно. Специално аз с министър Калфин работя прекрасно.

А на кого се обадихте на 9 май или пък на 8 май?

На 9 май, както знаете аз бях пред президентството, където празнувахме Деня на Европа, беше издигнат европейският флаг, а след това с комисар Георги и с президента Росен Плевнелиев бяхме в представителство на ЕК, където се срещнахме с много млади хора, които бяха дошли от цялата страна и отговаряхме на техни въпроси. Получи се много откровен, хубав разговор за бъдещето на Европа, за това къде сме ние, какво ни престои като държава, какви са ни националните приоритети вътре, в рамките на ЕС, и, разбира се, накъде върви Европа като цяло.

Има ли опасност заради позицията, която изразиха европейците, говорим точно за 9 май и за честванията диалогът с Русия съвсем да замръзне по темата „Украйна“?

Не е замръзнал диалогът, той няма и опасност да замръзне. Всичко, което се прави цели конфликтът в Украйна да бъде разрешен през дипломация. Това са усилията, такива са в момента, такива ще бъдат и за в бъдеще. Диалогът с Русия не е прекъснат и по много други досиета така да се каже, и по много други въпроси, конфликтите в Близкия Изток, конфликтите в Северна Африка, преговорите с Иран, това са все въпроси, по които с Русия се говори много активно и сътрудничеството е сериозно. Разбира се, по отношение на Украйна, там нещата са изключително сериозни и разбира се няма как да се прекъсне диалогът, но той е вече съвсем различен.

От кога е съвсем различен?

Имам предвид той е различен от начина, по който се води разговор, да речем за преговорите в Иран, разговорът се води по един начин, различен, когато става въпрос за Украйна.

Да минем към темата „Ислямска държава“. Не знам дали снощи сте успял да гледате един много ценен филм от документалната поредица на БНТ, посветен на тази тема. Доколко България в момента е готова да посрещне някакъв вид заплаха, доколко следим и сме на щрек, още повече с оглед на това, което се случва в съседна Македония, като говорим за „Ислямска държава“?

Мобилизирали сме целия потенциал на държавата и следим въпроса не само изкъсо и сериозно, но имаме намерение, разбира се, да предприемем всякакви бъдещи действия, така че да се елиминира всякаква възможност в България да се зародят терористични клетки и да се проповядва радикален ислям, български граждани да участват в бойни действия на страната на „Ислямска държава“ или други терористични организации и т.н. Потенциал имаме, работим в тясно сътрудничество с всички партньорски служби, които са ни от голяма полза, защото обменът на информация тук е важен. Естествено знаете, контролът върху нелегалната имиграция и безжанският поток е безкрайно важен по тази тема. Естествено България е страна по конвенции, които трябва да гарантираме, че хора, които бягат от ужаса на войната са защитени и имат съответните условия за живот, но този въпрос се разглежда вече и в по-голямата рамка на ЕС. Говорим даже за евентуално квоти, всяка една от държавите-членки на ЕС да приема съответната квота бежанци, защото…

Но това си го мислим само ние, те като че ли не са много…

Не, това е дебат, които се води в рамките на целия ЕС. Разбира се, има държави, които се противопоставят и все още не са изцяло съгласни, но ще намерим формула и нещо подобно да се случи.

Как ще ги убедите?

С аргументи и с факта, че не може държави като България, Гърция, Италия, Испания да поемат цялата тежест от бежанската вълна, а в същия момент останалите да нямат солидарно отношение. Разбира се държави като Швеция и Германия доброволно вече са започнали такъв процес на солидарност и приемат бежанци, но трябва да се включат всички, трябва да се включат всички, защото това засяга всички ни. Тоест този въпрос за нелегалната имиграция и бежанците засяга целия ЕС, не само нас, те това трябва да го разберат и по-добре да се регулира този процес, отколкото да остане висящ и неопределен.

Понеже заговорихте за „Ислямска държава“, доколко вярвате на информациите, които се подочуват, че от други страни идват в момента и вярно ли е това, че има някакви евентуални заплахи за сигурността, чисто терористични?

Заплахи винаги съществуват. Когато има подобни феномени като „Ислямска държава“, като ситуацията в Либия, други терористични организации заплахи винаги съществуват и ние трябва да сме наясно с това. България е била вече обект на терористично нападение, помните в Бургас. Така че не може по никакъв начин да сваляме гарда. Не можем да не сме на щрек постоянно. За момента обаче трябва да уверим българските граждани, че няма пряка опасност, нямаме данни на територията на България да има зараждащи се радикални групи…

Но ние и в Бургас нямахме данни, но в един момент ни изненада.

Бургас, изненада ни, това е така. Не мога да говоря за онези времена. В крайна сметка няма как в момента да го коментирам, но трябва да си научим уроците и сме ги научили, както и нашите служби, така и всичките ни институции, които имат отношение към сигурността са фокусирали до голяма степен вниманието си там и не го изпускат, защото от това зависи, както нашата сигурност, така и сигурността на нашите партньори, съюзници.

Благодаря Ви.