Министърът на икономиката в предаването „Лице в лице“ на БТВ

Първият ми гост е Божидар Лукарски, министър на икономиката и лидер на СДС. Здравейте, господин Лукарски.

Добър вечер.

Започвам с темата, която разбуни общественото мнение. Стив Ханке, бащата на валутния борд, казва: „Ще е катастрофа, ако влезете в еврозоната, ако въведете еврото“. Вие как оценявате това мнение?

Е, аз не съм човек, който ще противоречи на такъв велик икономист като Стив Ханке, но в конкретния случай ще си позволя да не се съглася с него. Сега, той казва нещо малко по-различно, което трябва да се спомене – че всъщност валутният борд е по-дисциплиниращ от еврозоната. Това е факт.

Е, да, примката винаги е по-дисциплинираща, отколкото нормалната…

Абсолютен факт и това е по-добре за нашите финанси, за нашата икономика. От друга страна, обаче, при положение, че когато се създаде валутният борд бяхме вързани към немската марка, сега към еврото, ние така или иначе имаме тази дисциплинираност от еврозоната и тази зависимост от еврото. Иначе казано, при нас ситуацията е малко по-различна, отколкото в други страни, каквито бяха например прибалтийските републики. Образно казано, ние жабетата така или иначе вече сме ги изручали. От друга страна, има и съвсем прости… не съм финансист, все пак това е в правомощията на колегата Горанов, но има и прости истини, които се забелязват, които се знаят от бизнеса и които биха били добре за България при преминаването в еврозоната. Самият факт, че ние не сме икономика, която работи основно за вътрешния пазар, а сме икономика, която се издържа от внос-износ, самата разлика от валутните курсове, от тези комисионни, които фирмите, които внасят и изнасят, правят през транзакцията лев – евро, макар и малки, всъщност на година са повече от милиард. Така че самият факт, че тези комисионни ще отпаднат, вече е едно олекотяване за бизнеса и вече е една мярка в полза на преминаването в еврозоната. Оставям настрани факта, че и ние като правителство, и ние в частност от Реформаторския блок, сме застанали зад влизането в еврозоната.

Ама така казваше и Горанов.

Така е, да.

Ама изведнъж каза нещо, след това спря да говори. Говорите ли вие в кабинета, правите ли някакви постъпки да влезем в чакалнята? Правим ли нещо?

Правим. Но повече подробности на истина към министър Горанов. Не искам да изземвам…

Да, аз също не искам да му изземвате функцията. Но искам да разбера какво се случва, защото…

Факт е, че трябва да извървим един дълъг път. Още от самото начало, когато съставяхме програмата, знаехме, че ще е така и че влизането в еврозоната не е щрак и готово. Трябва да се изпълнят едни определени правила. Днес на среща с испанския бизнес, на която присъстваше и техният външен министър, той каза, че всъщност трябва добре този, който влиза в еврозоната, понеже зададоха въпроса дали за Испания влизането в еврозоната е повлияло положително, отговорът беше категоричен – да. Той каза: „Просто трябва всяка държава добре да се подготви, да си напише домашното, за да има ефект от влизането в еврозоната“.

Вие наистина не сте икономист, нито социален министър, но някой път размишлявали ли сте върху тезата - ако ние минем към евро, ако еврото стане национална валута у нас, дали българинът ще загуби пари?

Аз ви дадох един конкретен пример, който говори за това, че българинът, в частност българският бизнес, за който аз нося известна отговорност, няма да загуби пари. Дори напротив.

Бизнесът няма. Но човекът, който има пари в банка или има някакви имоти, според вас?

Вижте, ще ви кажа нещо съвсем просто, пак не като човек, който трябва да се занимава с финанси. Самият факт, че ние не сме в еврозоната, пречи на българските банки да получат помощи, кредитиране от ЕЦБ. Това е достатъчен повод да кажем, че всъщност дори спестяванията на нормалния българин биха били по-стабилни, ако България би била в еврозоната.

Да. И въведем еврото. Това ли сте имали предвид, когато днес пред колеги сте казали, че ако влезем в еврозоната, ще имаме достъп до по-бързи лесни пари?

Точно това имах предвид. Защото това са едни финансови инструменти на ЕЦБ и на Европейския съюз като цяло, които са преференциално насочени, както в случая, който цитирах, към държавите, които са с евро.

Добре. Понеже наистина това е важна тема – какво правим за еврозоната, ще се поинтересувате ли като член на кабинета, на някое от заседанията, да речем утре, дали правим нещо все пак, въпреки мнението на Стив Ханке?

Ще се поинтересувам, да. Мненията на Стив Ханке са важни, но…

Но все пак ние си имаме някои правила, някои намерения и цели.

Имаме си правила и България има съответната конкретика.

Да, моля ви да се поинтересувате, защото някак си остана така в пространството. Сега обаче още една важна тема.

На всяка цена ще се поинтересувам.

Благодаря ви.

Знам, че се работи сериозно по въпроса. Просто ще се поинтересувам. Знам, че са извървени някакви стъпки.

Да, просто освен това, че ще вървим, друго не чух и затова наистина… а пък и тази тема покрай Ханке се разбуни. Но сега да ви върна към една друга важна тема – Трансатлантическото споразумение, от което мнозина се страхуват. То е обрасло с легенди и митове. Докъде стигна, мечтата на Обама е да бъде подписано в неговия мандат, ще се случи ли това подписване?

Зависи колко е дълъг неговият мандат, защото той може да се удължи с още четири години. За Трансатлатическото споразумение между другото мога да говоря с часове и утре ще го направя. В Народното събрание ще имаме един открит форум с участието и на неправителствени организации. Надявам се да бъде много интересно. Ако подходим, понеже миналата седмица се върнах от Брюксел, където основна тема между икономическите министри на ЕС беше именно стратегията на Европа при преговорите по Трансатлантическото споразумение, ако трябва да вървим чисто времево, първо, американците в момента работят много усилено, по-усилено отколкото по отношение ТТИП, работят по отношение на споразумението в рамките на Тихия океан, Тихоокеанското споразумение за партньорство, което им е в по-напреднал етап и по-важно. От друга страна…

Ние ли ги обезсърчихме, защото отказваме да приемем част от…

Не, не, не. От самото начало те бяха в по-напреднал етап и за тях може би стратегически първо е може би по-важно да подпишат договора в рамките на Тихия океан, такова споразумение. От друга страна, да не забравяме все пак, че при тях има много важни президентски избори, които избори по думите на президента Обама няма да се отразят на подписването на Трансатлантическото споразумение. От друга страна, погледнато чисто европейски, този напън, който имахме ние в Европа на всяка цена да подпишем до края на годината, като че ли малко се катализира и аз лично и ние като държава не искаме времевата рамка и бързането за подписване на всяка цена на това споразумение да бъде за сметка на постигането на най-благоприятните клаузи за европееца и за българина в частност.

Да ви попитам конкретно. Страховете на българина са, първо, че ние ще бъдем изправени пред глобалния бизнес и малкият бизнес ще загине. Благодарение на това, че ще имат преимущество тези транснационални компании.

Вижте основният проблем на Трансатлантическото споразумение не само в България и в европейски мащаб и това го коментирахме с колегите, е липсата на достатъчно прозрачност. Самият факт, че…

И това създава страх.

Това създава едни спекули, създава едни разкази по картинки, едни небивалици, които общо взето не отговарят на реалната действителност. А реалната действителност към момента е такава, че ние сме все още на етап преговори. Това какво иска едната страна и какво иска другата страна, в никакъв случай не трябва да се отрази като страхове на подписване на крайното споразумение. Госпожа Сесилия Малмстрьом, еврокомисарят по търговията на ЕС, е основният преговарящ. Тя е много насърчена от това, че трябва на всяка цена да се постигнат най-добрите условия и за европейските фирми, и за европейския малък и среден бизнес, а и за граждани като цяло.

Но имаше опасност нали, имаше опасност наистина Европа да бъде поставена по някакъв начин в не толкова изгодна позиция? С въвеждането на ГМО знаем, че там са много гневни.

Там имаме много сериозна позиция по отношение на ГМО.

Вие сте обещали тук в това студио, че като министър няма да подпишете…

Да. Американците също имат своите притеснения…

… нищо, свързано с вноса на ГМО без контролен.

Точно така.

Аз всичко помня.

Точно така, както и защита на географското означение, което за нас е изключително важно като България и като ЕС. Има и други неща обаче, които притесняват американците. Ние като ЕС искаме достъп на нашите малки и средни фирми например до обществените поръчки в едни сектори, които са затворени по принцип от американското законодателство, каквито се например морският и въздушният транспорт. Искаме достъп до обществени услуги и до обществени поръчки в областта на услугите, в областта на енергетиката, неща, които също притесняват американците. Така че нека да направим едни форуми, това, което трябва да направим, повече прозрачност и повече достъп на населението и на нормалния българин до информация по отношение на това какво се случва при преговорите. Такава все още няма, но всички в ЕС сме си решили, че трябва да направим.

Но преди българското правителство да подпише, вие ще кажете всичко, което се крие зад това споразумение и ще бъде обсъдено, нали?

Вижте, преди да влезе в сила, независимо от договореността, до която сме още далече, Трансатлантическото споразумение, то ще мине за ратификация през парламента. Но преди да мине за ратификация през парламента, моето желание е да се направи една голяма гласност и една широка гласност сред българското общество по отношение на постигнатите до този момент договорки и по-специално до исканията на едната и другата страна, за да няма спекулации от различни НПО-то, защото се говорят наистина всякакви разкази по картинка.

Сигурно има всякакви разкази по картинки, но аз понеже помня всяко обещание, което се дава в това студио, надявам се да инициирате такива форуми.

Утре е първият.

Утре е първият, добре. Сега днес стана ясно, че 150 милиона евро към бизнеса по програма „Иновации и конкурентоспособност“. По какви правила ще тръгнат към бизнеса, г-н Лукарски? Кой ще ги оценява, на кои фирми? На вашите, на нашите, на кой, на свой?

Няма да има такова оценяване. В интерес на истината вчера проведохме първото открито вече обсъждане във Враца, има доста голям интерес и доста отклик от страна и на консултантите, и на потенциалните бенефициенти по отношение на това, че за първи път има прозрачност и една еластичност при мерките за кандидатстване, която не дава предимство на субективни критерии. Субективизмът е абсолютно зачеркнат…

А кой е обективният оценител на това при кого ще отидат тези 150 милиона?

Има си обективни критерии, на които между другото бяха подложени, за първи път между другото това нещо революционно, което направихме в министерството, бяха подложени на 15-дневно обществено обсъждане, имахме над 300 страници предложения, някои аргументирани, някои недотам. Голяма част от тях внедрихме в сегашния вид на критериите и отзивите от бизнеса са, че действително ще има най-широко покритие на бенефициенти, до най-много хора ще достигнат парите. Държа да отбележа, че за първи път се прави нещо друго. Фирми, които в предишния отчетни периоди, специално по „Конкурентоспособност“, са усвоявали пари с повече от два-три и повече проекта, просто практически отрязани за финансиране в този период, защото идеята на „Конкурентоспособност“ е все пак да се създаде някакъв тласък за икономиката, а не евросредствата да бъдат един непрекъснат хранител на…

… на едни определени фирми.

Точно така.

Можем ли да обобщим, че тия 150 милиона евро, особено за големите баровци, както би казал премиерът с тази дума, 150 милиона са малко пари, но за средния и дребния бизнес това са страшно много пари. Тези пари наистина ли ще отидат, така че средният бизнес малко да надигне глава?

Тази първа процедура, която стартира, е насочена именно към подобряване и технологична модернизация за малките и средните фирми. Така че той е насочен точно натам. Парите наистина изглеждат може би за големите фирми малки, но за малкия и среден бизнес повярвайте ми, те ще бъдат чувствителни, ще се усетят. Наистина аз имам увереността и сигурността, че ще достигнат до максимален брой бенефициенти и ще успеем да помогнем.

А комисионерите, г-н Лукарски? Нали знаем, че около всеки милион, да не кажа около всеки 100 лева вървят едни комисионери.

Ами вижте, вратата е толкова широко отворена и така са направени критериите, че просто нямо поле за дейност за комисионерите. Казвам го от това студио на всеки, който попадне жертва на такива комисионери. Просто ще му се искат пари за нищо. Критериите са лесни, достъпни са, направени са обективно, така че субективизъм да няма и реално погледнато, ще има финансиране за всеки, който отговори на най-прости критерии, а те действително са направени така, че да отговарят и микрофирмите на тези критерии.

Винаги съм се чудила, не знам – аз не ви познавам, но имате ли желание някой път нещо в България да се случи без политика, министър, заместника му, партийният началник да спечели от нещо, което е насочено към хората? Имате ли воля да сте този министър, който няма да поиска комисионна, който няма да се захрани…?

Имам волята и да ви кажа честно имаше укори, които се виждаха и в предложенията на общественото обсъждане на мерките и критериите и насоките за кандидатстване, които казваха едва ли не: Добре де, вие не сте оставили елемент на субективизъм. Да, не сме оставили субективизъм. Всичко е обективно и затова обективно трябва да бъде и еврофинансирането.

Толкова още теми остават.

Но отново за това – така казвам и на консултантите: Не залагайте нереалистични бизнес планове, защото в последствие удръжките и санкциите, финансовите корекции ще бъдат за бенефициентите.

Т.е. не искате рушвети. Това ли казвате?

Най-меко казано.

И ще кажете и на своите хора в министерството да не искат рушвети, нали?

Аз съм им отнел всякакви възможности, насоки за кандидатстване, които одобрихме за такова нещо.

Сега много кратко ми отговорете – чета, че някаква нова стратегия за икономически растеж заедно с бизнеса ще пишете. Знаете ли колко стратегии в тази държава са се случвали?

Знам, аз затова не обичам думата „стратегия“. Дали ще се нарече програма, дали ще се нарече документ…

Какво е това? Кажете с едно изречение какво ще пишете?

Това е свързано с днешното първо събиране на подновения от мен Национален икономически съвет, който беше приветстван от бизнес (не се разбира)…

Да, аз го видях това сега преди да вляза в студиото.

Там ще разглеждаме както конкретни мерки, свързани с примерно олекотяване на регулаторни механизми и конкретики в промени на законови актове, така ще гледаме да направим една макроикономическа рамка за един устойчив икономически растеж. Изградили сме един драфт, дали сме го на всички представители на работодателските организации, както и на представители на ведомствата. Очакваме обратна информация. В рамките на две седмици се надяваме наистина нещо като насока, като план „Юнкер“, го наречете, да създадем в най-близко бъдеще.

Българският план „Юнкер“. Много амбициозно, г-н Лукарски, да направим българския план „Юнкер“. Но чувствате ли се бламиран? Защо ви взимат Агенцията за обществени поръчки? Тя минава към Горанов.

Не, не се чувствам бламиран. Това го обсъждахме с вицепремиера Дончев. За другите може да е новина, ние сме го обсъждали в по-тесен кръг. И стигнахме до извода, че в Министерство на финансите са съсредоточени най-големия брой регулаторни органи и органи, които могат да осъществяват надзор, в това число и по отношение на обществените поръчки. Имаше дебат дали да бъдат към Министерски съвет, имаше забележки от Европейската комисия, че не би следвало Агенция за обществени поръчки да е там. Така или иначе, стигнахме до извода с вицепремиера Дончев двамата в разговор до извода, че най-доброто място на Агенция за обществени поръчки действително е към Министерството на финансите.

Наистина не го усещате като недоверие към вас, като някакъв опит да се покаже, че този ресор не е добре ръководен?

Не, защото разговорът беше повдигнат и предложението беше повдигнато от вицепремиера Дончев, и ние двата стигнахме чрез дебат до тази идея съвместно. Не е имало така, защо, кажи,у налагане, прокарване по втория начин, нещо, което се е правило преди в коалиционни варианти. Мисля, че това е…

Не сте обиден, така ли да го разбирам?

В никакъв случай – ние заедно го решихме.

Забелязвате ли една тенденция – аз като чета медии, като чета коментари на тема „правителство“, общо взето всички лоши неща се случват в ресорите, които владеят Реформаторския блок и вие. Не мислите ли, че при някакво напрежение ще се окажете виновни за липсата на реформи, за липсата на добро управление?

Ако има липса на реформи и липса на добро управление, нормално е да си тръгне някой от нас, или да си тръгнем в купом, ако щете, да си тръгнем като правителство, защото в крайна сметка и ние като част от това управление, като част от действащата коалиция, сме дали дума за реформи. Ако няма реформи, нормално е да си тръгнем.

Въпросът е усещате ли около вас да има стягане на примката?

Е, има забележки, включително и от коалиционни партньори.

Да, сетих се – Първанов иска оставката на (не се разбира)…

Така, днес в Съвета за растеж представители на Реформаторския блок и в частност г-н Зеленогорски са обърнали внимание, понеже аз нямах възможност да присъствам, на факта, че коалиционната култура изисква, когато имаш забележки към този или онзи министър, не твърдим, че ние сме безгрешни, разбира се, но когато имаш забележки – първо ги казваш на коалиционно мнозинство и след това тръбиш по пресата. Но г-н Първанов, първо, не присъства на тези съвети, и второ, той има друг вид коалиционна култура. Да се надяваме, че ще се поправи и той.

Добре де, но вчера премиерът Борисов ми се струва, че не даде тук, в интервюто за бТВ, ми струва, че не даде конкретен отговор дали ще има ремонт в кабинета. Вие какво мислите – ще има ли ремонт в кабинета?

Това е право на премиера.

Какво ви е усещането, г-н Лукарски, като лидер на една от партиите – Реформаторския блок?

Усещам като лидер на СДС, че работим добре в екип. И мисля, че всички добре си вършим работата в това трудно за България време и в това трудно наследство, което получихме от предишното правителство.

Преди 3 седмици главният прокурор Цацаров каза, че трябваше отдавна да е готово разследването, свързано с взривовете в Иганово. Няма още нищо – аз следя непрекъснато тази тема. Вие още първият ден обаче се усъмнихте, че има саботаж. Говорили ли сте с Цацаров защо се бави разследването? Стигнали ли са прокурорите до тези ваши подозрения за саботаж?

Надявам се наистина в най-скоро време да приключи следствието, защото има стачна готовност отново от страна на „Подкрепа“ в предприятието и желанието да се излезе в ефективни стачни действия, ако не се пусне площадката в Иганово до 22 май.

А тя не се пуска докато прокуратурата не излезе с някакво.

Да, те дори утре имат организирана среща с премиера по този въпрос и ще изнесат тези данни там. Това, което мога да кажа, това, което сме си говорили с главния прокурор е да изчакаме следствието. Всякакви хипотези има. Има доста притеснителни неща, но това дали има саботаж или не, го казват само следствените органи, не аз.

Добре, а кога ще има резултат, след като сте си говорили с Цацаров? Разбрахте ли кога ще стане ясно какво е заключението на прокуратурата?

В най-скоро време имам надежди, че това ще се случи в най-скоро време.

На финала един въпрос – ще подкрепите ли кметове, издигнати от ГЕРБ или навсякъде ще има кметове на Реформаторския блок?

Естествено, там, където ГЕРБ има достойни кандидати, няма нищо, и ние нямаме достоен и сериозен кандидат, няма нещо лошо да подкрепим техни кметове. При сигурност ри те и ние ще се подкрепяме на втори тур. Ще опитаме да издигнем кандидати, но казвам пак – не просто да играем на олимпийския принцип, а там, където наистина има достойна кандидатура.

Благодаря Ви за този разговор.