Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Панорама” на БНТ

Добър вечер на вицепремиера Меглена Кунева.

Добър вечер.

Ще успеете ли да промените Конституцията?

Ще успеем да внесем законопроекта за промяна в Конституцията. Мисля, че събирането на подписите върви така, както беше планирано. Въпросът е дали ще успеем да убедим достатъчно хора да си държат на думата.

Ето това е въпросът.

Нека да кажа какво означава да си държат на думата. Защото когато се подкрепи стратегията за съдебната реформа, тази стратегия за съдебната реформа всъщност включваше точно този обхват от промени, който сега искаме да гарантираме през промените в Конституцията. Аз вярвам, че в българския парламент депутатите ще загърбят неща, които могат да им дадат временно конюнктурно предимство и ще погледнат по-голямото. Това, че е необходима съдебна реформа толкова, колкото можем да се споразумеем на този етап и да я направят факт. Това става през промени в Конституцията, за да може нещата да са невъзвратими, а не утре, когато се приеме Закона за съдебната власт някой да каже – не, не, ще го сменим след една година и ще направим точно обратното. Това е смисълът.

Въпросът е ще успеете ли също така да спазите вашето лично обещание да направите такъв антикорупционен орган, който да свърши работа поне на половината на румънската?

Той трябва да свърши българската работа и да реши българските проблеми. Страните всъщност се различават по подход, по психология, по административна култура. Да, ако ме питате дали този закон за проверка на почтеността, това всъщност е заглавието на румънския закон и на румънския орган, и българския закон, и българския орган – те са в голяма степен близки. По същия начин както преди това този закон е бил близък със словенския, бил е близък с полския и така нататък. Мога да гарантирам законът е готов, на страницата на Министерски съвет е вече, буквално от днес. Мога да гарантирам, че този закон е направен много добре, че органът има повече правомощия по отношение на лица, които да проверява. Един съвсем пример, свързан с предстоящите местни избори, всички се интересуваме за това местната власт как функционира и дали има достатъчно гаранции за нейната почтеност. Част от този закон вече ще бъдат и проверките на главните архитекти, на съветниците, на болниците, на органите, които се занимават и държавните служители, които се занимават с обществени поръчки. Тоест това е много по-голям обхват.

Тоест няма да оставим всичко на дроновете?

Не. Няма да оставим всичко на дроновете. Освен това този закон всъщност събира проверката на имуществото и проверката за конфликт на интереси. Основната цел в този закон, която преследвах – това е да няма повече формални проверки. Да няма формални декларации, които всъщност… липса на проверки, формални декларации, които се подават някъде и след това биват забравени там. Или вдигат шум само когато станат публични, добре че я има тази публичност през регистрите. Но след това никой не проверява. Например защо и как си могъл да декларираш… ние сме вървели буквално през казуси през последните години. Защо не си декларирал, че караш много скъп автомобил, а казваш, че това е автомобил, който някой приятел ти е дал да покараш една, две или три години. Очевидно това е крайно съмнително. Или че живееш под наем, за много нисък наем в един огромен апартамент или огромна къща. Това са обстоятелства, които досега не са били проверявани. Сега това ще бъде променено. Включително и примерно бързо изплатен кредит. Включително и пенсионни фондове. Тоест законът е много по-голям по лица, които проверява, по обхват и край на формалните декларации.

Да не загине целият български елит покрай този закон, госпожо Кунева? Да не се окаже, че няма невинни?

Разбирам хумора Ви – толкова хора, колкото бъдат уличени в конфликт на интереси или в имущество, което не могат да обяснят от къде е дошло, толкова хора трябва да бъдат наказани. Нека само да ви кажа…

Но достатъчно ли е радикално това, което предлагате?

Да.

Нещо се оформи като компромис този антикорупционен орган и съответно законът.

В смисъл?

Винаги се говореше, че няма да е добре.

(не се разбира)… работим, не е добре.

Не, не говоря по слухове. Разговорите, че няма да е чак като в Румъния, ето и вие го казахте преди малко: няма, пък да е чак толкова радикално колкото е там.

Аз искам да кажа нещо друго, че когато Румъния е тръгвало по този път и когато тя е направила румънския закон, този румънски закон, всъщност преди това е бил полски, преди това словенски, за да стане румънски. Кое го е направило, как да кажа, с национална характеристика?

Хората.

Точно така. Приложението на закона. Това, което прави успешен един закон е не какво пише на хартия. Да, това също е важно. Аз ви гарантирам, че ние ще имаме изключително добър закон, че този закон няма да е формален, че този закон е затворил всички възможни дупки и че този закон е готов да се прилага, наистина с особено голяма стойност.

Гарантирате?

Да. Но този закон трябва да бъде прилаган и то трябва да бъде прилаган със сила. Ето това трябва да обещаят, не само аз, аз ще го направя, разбира се, но това трябва да обещаят политиците на най-високо ниво, че законът ще бъде прилаган със сила.

Опасението нали знаете какво е – дали не обраснаха вашите реформи с толкова компромиси, че като че ли, реформите вече нямат смисъл?

Моите реформи са свързани с председателството, което до голяма степен е промяна в подхода на администрацията, с това България да няма наказателни процедура за неизпълнение на европейските директиви и с влизането в Шенген. Уверявам ви, че никъде не съм допуснала компромис по нито един.

По нито един?

По нито един, включително и по отношение на съдебната реформа, с която съм много свързана заради близката ми работа с Христо Иванов. Той върши много добра работа, искам да кажа. Това, че направи стратегията, че събра, когато се гласуваше тази стратегия, с много усилие, с много настойчивост, събра много хора да я подкрепят в Народното събрание – беше успех. Сега, трябва да направим следващите крачки. Вижте, няма как хем да правиш реформи, хем да си в опозиция. Това е изборът на реформаторите.

Добре, а когато Радан Кънев каза, че ако реформите не станат, той напуска. Вие напускате ли заедно с него?

Правителството е общо решение на целия Реформаторски блок – присъствието, подписването на коалиционното споразумение, но аз бих искала да влиза в нашето любимо противопоставяне с вас и противоречие и бих си позволила да ви допълня с цялата ми симпатия към вашата ви предизвикателна теза: вие пропускате второто изречение на г-н Кънев, а то е в този абзац, който вие цитирате, беше: засега не виждам такава причина. Така че, моля ви, нека цитирам докрай и да цитираме точно, защото това, което трябва да направим това е да се съсредоточим върху отчета – кои реформи вървят по-бързо, кои реформи вървят по-бавно и как можем да направим така, че те наистина да се случат. Здравната реформа, това беше конкретен повод на, бих казала, притеснение за всички. Знаете, Върховният административен съд имаше свое мнение, имаше решение, с което една от поетите посоки ни каза, че трябва да ги коригираме. Да, ние се притеснихме всички, но затова, първо са взети мерки. Второ – ако до края на годината ние успеем така, както обеща министър Москов, и аз не се съмнява в неговите думи, да имаме електронната здравна карта, това е много конкретен пример, че тази част от здравната реформа върви както трябва.

Т. е., Вие и с първото, и с второто изречение на Радан Кънев сте съгласна, така ли?

Нищо ново не е казал. Разбира се.

Ако той напуска, напускате и вие?

Реформаторският блок е единен. Нещо повече, искам да подчертая, че „България на гражданите“, която аз председателствам, предложи още преди два месеца да имаме единна регистрация за местни избори, което означава, че доверието, което ние имаме вътре в коалицията, е демонстрирано.

Добре, ако е единен Реформаторският блок, защо предложихте кандидат на кмет за София без да питате другите? Става въпрос за Соломон Паси.

Ама всяка партия може да направи номинация. Вече Реформаторският блок прави една обща номинация. Колкото за Соломон Паси, нека да ви кажа – аз много се радвам, че вие повдигате тази тема, защото сте имали удоволствието много пъти той да ви гостува и да работите с него.

Да, така е.

Аз смятам, че нашите организации, които издигнаха Соломон Паси, са направили най-доброто за Реформаторския блок. Много малко българи могат да кажат, че в началото на 90-те години, когато ние бяхме все още член на Варшавския договор, са имали визията да кажат „България ще бъде член на НАТО“. Нали си спомняме това?

Много добре си спомняме.

Много малко хора могат да кажат, че са били едновременно министър, който е бил председател на ОССЕ, член на Съвета за сигурност, подписал е договора за НАТО, подписал е договора за Европейския съюз, така че…

Нямам никакво съмнение в г-н Паси. Въпросът е…

При това положение нека да…

… вдигате една кандидатура сама.

Понеже е ярък човек. Знаете ли, ако някой друг беше вдигнал, от друга партия беше вдигнал – примерно Петър Стоянов – щеше да се говори и за двамата. Това са ярки хора, това са личности. Реформаторският блок не е сбор от партии с огромна организация. Според мен нашата сила е в личностите и ако ние успеем да покажем личности на тези избори, смятам, че хората ще имат увереност, че това, което е правено, и това, което е доказвано досега, като умение, като можене, пак ще се случи. Нали всъщност и в изкуството е така – ако си дирижирал преди това един чудесен оркестър, е по-вероятно да те поканят да дирижираш Лондонския симфоничен оркестър. Едва ли би могло направо да се скочи от един малък град направо да те поканят да дирижираш в Лондонската филхармония.

Добре, убедихте ме. Благодаря Ви.

Така че нека да дадем възможност на хората, които могат – както талантливите диригенти, талантливите политици, политолози и т.н. – да им дадем възможност да се изявят и всяка партия да направи най-доброто за България.

Добре, благодаря Ви.

И аз.