Министърът на земеделието и храните в предаването „Агросвят“ на Дарик радио

От министъра на земеделието и храните Десислава Танева ще научим подробностите около одобрената Програма за развитие на селските райони и важните акценти, които трябва да знаят фермерите по нея. Министър Танева, добри новини тази седмица и за българските земеделци, и най-вече за страната ни. Одобриха Програмата за развитие на селските райони. Какво можем да съобщим допълнително за слушателите на Дарик радио?

Да, тази седмица имаме добрата новина, че имаме одобрена Програма за развитие на селските райони за новия програмен период 2014-2020 година. Другото, за да се чувстваме, че и ние можем да работим добре, независимо от оценките как винаги сме последни – за първи път на България програмата й ще е във втория пакет от програми, които ще са одобрени, и сме в първата половина. Само да припомня, че започнахме от предпоследно място, бяхме с… Когато влязохме в мандат, нашата програма беше, така ако мога да кажа, предпоследна по критерий обем от бележки, неприети текстове. Създадохме изключително добра комуникация с комисията и получихме официално одобрение, дори преди планирания от нас срок. Какво можем да кажем допълнително за земеделските производители? Бюджетът по тази програма е 2,9 милиарда евро, от които 2,3 милиарда евро са европейски средства. Как са насочени те? Милиард и 111 милиона евро за развитие на бизнеса, или те са предназначени за инвестиции в земеделските стопанства; 919 милиона евро са за опазване на околната среда, и средствата, предназначени за инвестиции в общинско-публична инфраструктура и децентрализирано местно управление на средства чрез подхода „ЛИДЕР“ - над 750 милиона евро. От тези милиард 111 милиона евро, земеделските производители знаят, на риск на държавата ние отворихме Мярка 4.1 и след близо двегодишна пауза интересът е огромен. Към момента имаме подадени около 2200 проекта на стойност над 1 милиард лева инвестиции в бизнеса. Поисканата подкрепа е около 550 милиона лева към момента. Бюджетът, с който отворихме мярката, е 300 милиона лева. Със сигурност проектите ще се одобряват при условията на ранкинг, като се надявам, разбира се, че проектите в приоритетните за нас отрасли – трайни насаждения, зеленчуци, биологично производство и животновъдство - ще бъдат сред одобрените, тъй като те имат и най-голямото предимство в точките. Очаквахме такъв интерес, не е изненада за нас. Даже ако трябва да бъда обективна, дори и по-голям очаквахме. Планираме в края на месец юни, началото на месец юли да отворим Мярка „Млад фермер“. Вчера се проведе Комитета по наблюдения за определяне на критериите, след което ще тече процедурата по приемане на наредбата за прилагането на „Млад фермер“. Тя е изключително добре позната за България, също се радва на огромен интерес. До края на годината планираме още един прием по Мярка 4.1 в частта за хидромелиорации, тъй като в този прием няма възможност за кандидатстване за подкрепа в такива инвестиции поради договора между Световната банка и България в процес на изпълнение в „Напоителни системи“, чийто срок изтича в края на юни месец, и по този доклад за стратегия за реформа в този сектор комисията ще одобри допустимия вид инвестиции. И до есента планираме това да се случи, да изпратим първата нотификация за тази цел и да отворим този втори прием. Есента планираме отваряне и на Мярка 4.2, която е за преработване на селскостопанска продукция, която също се е радвала винаги на голям интерес - това е старата Мярка 123 - с което смятаме да приключим тази година. Ще обявим индикативен график и за следващата година, когато и се бюджетира програмата, и стартираме процеса по подготовка на наредбите. Но за Мярка 6, за общинските мерки - при всички случаи говорим за първата половина на следващата година, така че да могат да се направят прецизни наредби, да избегнем проблеми, които сме имали в стария програмен период, и да са достатъчно добре и предварително информирани потенциалните бенефициенти. В заключение мога да кажа, че планът, по който работим, дори това, което сега казвам, не следва да е новина. Ние го казахме като наш план за работа още с встъпването ни в мандат на 7 ноември. В момента вървим по този план.

Ще успеем ли да компенсираме годината загуба, която, за съжаление, имахме по програмата, така и по план-графика, и по интереса може би, който следим до този момент от страна на земеделските производители?

За новата Програма за развитие на селските райони, предвид интереса, който се забелязва - разбира се, земеделските производители в рамките на стария програмен период повишиха административния си капацитет - категорично можем да кажем, че загуба на средства вече би имало само по вина на администрирането и управлението на програмата, но не и поради липса на интерес от земеделски производители. Така че за загуба на средства поради липсващ интерес категорично не можем да говорим и няма как. По отношение на приключването на старата Програма за развитие на селските райони - в момента водим усилени разговори. България е инициатор на този дебат в комисията за удължаване с 6 месеца допустимостта на разходите по старата Програма за развитие на селските райони. От решаването на този дебат в положителна посока и удовлетворяване на нашето искане, което е подкрепено от Румъния, Кипър, от много други страни, ще зависи как финално ще приключим старата Програма за развитие на селските райони. Надявам се в много близко време ние да получим решение на този въпрос, защото трябва да организираме работата си до края на годината, че ако няма удължение, да минимизираме загубата. А такава ще има със сигурност. Не бива да забравяме, че близо година и половина на практика програмата беше блокирана.

Правейки съпоставка на предишния със сегашния период, не просто развиваме, но и набираме нови хора, които са с аграрно образование, което е още по-голям плюс.

Да, това е много важно – образованието и аграрната наука. Радостно е, че има интерес от млади хора за развитие в земеделието, тъй като образованието е предпоставка за развитие на по-ефективно земеделие. Винаги съм казвала – субсидиите сами по себе си не бива да смятаме, че водят до ефективно земеделие, тъй като субсидии по-големи получават и останалите фермери. Единствено прилагането на ефективните агротехнологични решения, иновативни практики, осъвременяването на знанията на самите фермери могат да доведат наистина до равнопоставеност на производителите и фермерите. В публичен план, за широката общественост – земеделието се свързва винаги с дебата за субсидиите и за парите, а изоставаме на заден план, че те сами по себе си не могат да решат проблема с високата ефективност, която би довела до конкурентоспособност на българския земеделски продукт. Те трябва да… тяхното ефективно усвояване от една страна чрез провеждане на най-адаптираните към националната структура на земеделието в България политики, заедно с модерния технологичен подход за развитието на земеделието от всеки земеделски стопанин биха довели до повишаване на нашата конкурентоспособност.

Кой е най-честият въпрос, който ви задават фермерите?

Да, за мен това е важно. Аз винаги съм била сред хората, познавам много от земеделските производители много преди да стана министър, много и преди да вляза в обществения живот, и срещите с тях по районите са ми от изключителна важност, тъй като те ми дават и насока за политиките, които провеждаме, дават ми и оценка за работата на администрацията в системата на Министерство на земеделието и храните и най-вече ми дават обективна информация по отношение на администрирането на мерките, на това кой как си изпълнява задълженията. Тези срещи са изключително важни и аз се старая наистина всяка седмица да съм някъде в различна земеделска общност, район, за да се запознавам с тях. Кои са най-големите и често срещани въпроси и болки? Първата – тя е безспорна, категорична – е кризата в млечния сектор и животновъдството. Няма да повтарям мерките от вчера, тъй като това няма да е новина. Ние отделихме наистина и невъзможното, тъй като нямахме бюджетиране, специално за помощ „Де минимис“ тези средства, но те са жизнено необходими. Ние го оценяваме това, много добре го разбираме. Последното, което очакваме, е отговор от писмото. В понеделник изпратихме комисаря Хоган, отново, за пореден път, тъй като съм инициирала такъв дебат и на Съвета на министрите. В понеделник отново изпратихме писмо, заедно с румънците сме подкрепени отново за финансов пакет - европейски средства от бюджета за кризи, да подкрепим пряко млекопроизводителите. Тази подкрепа е за това да остане секторът и да остане млечното животновъдство. Тази подкрепа обаче сама за себе си служи само за това, за някаква превенция срещу невъзможността да се продължи работа, но дългосрочното решение на кризата в млечния сектор и трайното решение на тази криза не е в тази помощ със сигурност. Първо, кризата е на Общността, европейска, тя не е национална. Тя е предизвикана от млечните квоти, падането, което беше планирано, и от руското ембарго и последствията. В същото време това руско ембарго продължава, няма индикации, че тези мерки ще бъдат вдигнати, което означава, че ще има преразпределение на пазарите, тъй като на руския пазар естествено влизат и производители от трети страни и те влизат с по-ниски цени. Самото отпадане вече, падането на мерките и отмяната, едва ли би възстановило същите пазарни позиции. От друга страна, в Европейския съюз – особено има развити страни, има свръхпроизводство на мляко – това производство продължава и то трябва да намери траен пазар в трети страни, така че да се нормализира пазарната среда. Това е важно и за българските производители и ние, като държава, правим усилия да станат възможни пазарите в трети страни и на принципа на свободата на договарянето и на свободния пазар да има възможност българският млекопреработвател да продава в трети страни. В същото време тук сме залети и от много по-високо субсидираните продукти от развитите страни на Европейския съюз в магазинните мрежи, които имат по-ниска себестойност. Да не говорим, че има, разбира се, проблеми с контрола относно етикетирането на тези млечни продукти и информираността на потребителя какво купува и ситуацията става наистина много тежка. Надявам се да се намерят трайни пазари в трети страни. И, разбира се, при всички случаи падането на ембаргото би облекчило тази ситуация.

И за да завършим интервюто и темата с Програмата за развитието на селските райони – администрацията е напълно подготвена. Могат да бъдат спокойни фермерите, че отварянето на всеки следващ прозорец ще бъде посрещнато с нужните съвети, с възможността да се обработят навреме проектите. Ако си спомняте, в предишното наше интервю казахте един съвет, който може би е добре да припомним и сега – че ако всеки фермер се почувства изнудван, рекетиран на места, по региони от различни служители на администрацията, може и трябва да подаде сигнал, за да се изгради наистина едно системно наблюдение от самите фермери.

Категорично го заявявам отново. Администрацията дали е готова да посрещне новия програмен период – със сигурност е по-готова, отколкото в стария програмен период, предвид натрупания опит. Със сигурност пак би имало проблеми. По отношение на сигнали за рекет, за корупция – категорично. Дори и днес съм имала такава среща. В тези няколко месеца мандат мисля, че нашето ръководство е показало решимостта си по отношение на отстраняване на служители в системата на министерството, за които има доказани корупционни практики. Борбата срещу корупцията, за да бъде успешна, трябва да има натиск от гражданското общество, иначе няма как да се справим с този проблем и той ще става все по-голям за в бъдеще. Така че категорично трябва да има ясна гражданска позиция. Ако ние имаме страх, няма как да разчитаме, че средата би станала нормална и да се изправят и отстранят практиките там, където ги има. Така че наистина съветът ми е такъв – абсолютно непоколебимо. Разбира се, в многото сигнали, които получаваме – примерно за горския сектор те са ежедневни и много – когато се видя, че има воля и се отстраняват веднага директори, започнаха и с други мотиви сигнали, които има личен момент, субективизъм. Ние проверяваме всеки един от тях. Но без да има граждански натиск, без да има гражданска непримиримост към корупцията и битка с нея, няма как да очакваме, че държавната административна система би тръгнала в посока за промяна. По отношение на хората, които са ангажирани с кампания – връщам се може би и на предния въпрос, другата втора тема, това са трудностите при сегашната кампания за директни плащания. Тези трудности са две: от това, че тя е в нов формат, с много повече схеми за подпомагане, и втората – че ние въведохме национални критерии като правно основание, което допълнително затрудни кампанията, тъй като административната система и софтуерът, с който разполагаме, не е нито нов, нито актуален, нито адаптиран към новите поземлени отношения, нито с възможности това да става бързо и лесно за земеделските производители. Първо искам да благодаря наистина на производителите и на бранша за подкрепата да въведем тези правила - без тяхната подкрепа това би било невъзможно. Ние вече сме към финала на кампанията, цифрите показват, че вървим според нормалното. Над 3,2 милиона хектара бяха заявени към вчерашна дата, вероятно днес ще станат 3,3 милиона хектара. Заявленията са 104 000 заявления, ние не очакваме още толкова много. Всички земеделски производители трябва да знаят, че последната дата, на която системата ще се ъпдейтва, или правните основания, които са регистрирани в общинските служби по земеделие, ще тръгнат към ИСАК на 29 май. Ако имаме трудности с прехвърлянето на данни, както се случва в тази кампания поради несъвместимостта на системите, най-късната дата, която планираме, е 8 юни, на която системата ще е актуализирана в ИСАК, и това ще е на практика вече актуалният слой правни основания, съгласно който ще могат да си приключват и заявленията там, където не са. Независимо от това, че ще има още една актуализация, всеки земеделски производител в момента, в съответната общинска служба по земеделие, като е отворил заявлението за подпомагане, може да заяви за подпомагане всички площи, дори които системата още им ги показва, че нямат правно основание – просто няма да затвори заявлението, а ще го затвори след 8 юни, когато е и последната актуализация. Това е важно да се знае, защото би облекчило процеса по приключване на заявленията. По повод затрудненията в кампанията за директни плащания - имаме екип, който до края на месеца ще е готов и с мерките, които ще вземем, за да подобрим тази система за догодина. Знаете, има Закон за обществените поръчки, има срокове, времето ни притиска вече, че трябва да върви процедура за следващата кампания, така че да е много по-лесно, много по-бързо и много по-ясно за земеделските производители.