Въпросът е да направим такъв модел, който да дава добри резултати през следващите 20 години, без да се променя, казва вицепремиерът и социален министър пред в. „Капитал”

Пакетът от промени в пенсионната система тръгна към парламента с доста компромиси от всички страни. В крайна сметка доволен ли сте от това, което внесохте на Министерски съвет?

Доволен съм. Пакетът от мерки сигурно можеше да бъде и по-добър, но нека сме реалисти. Пенсионната реформа е тежка тема, която от години се пренебрегва и никой не искаше да поеме отговорност за нея. Защото тя дава резултат не при правителството, което я прави и което поема съответните негативи, а много след това. За мен съгласието беше много важен елемент, защото няма смисъл нещо да се приеме насила. Още повече че в този раздробен парламент насила нищо не може да се приеме. Но даже и да имаше ясно изразено мнозинство, просто няма смисъл да се приема нещо, за което се знае, че следващите ще го променят. Когато и работодателите, и синдикатите застанат зад едни промени, това трябва да е знак за Народното събрание.

Не мислите ли обаче, че въпреки постигнатото съгласие и въпреки желанието ви мерките да действат дълго време, в крайна сметка след няколко години някой пак ще заговори за промени?

Няма нищо вечно. Въпросът е да направим такъв модел, който да дава добри резултати през следващите 20 години, без да се променя. Ние не променяме архитектурата на пенсионния модел, затова някои казват, че това всъщност не е реформа. Ние правим промени в параметрите и запазваме тристълбовия модел. Но този модел е на 15 години и се вижда, че дава дефекти. Всички предложения, включително тези на БСП за замразяване на всичко, означават да се замразят и дефектите на тази система. В крайна сметка пенсиите ще останат ниски, а голямата тежест за изплащането им ще остане върху данъкоплатците. Целите на промените са две – да се стабилизира финансово НОИ, а втората – да се гарантират по-високите пенсии.

Вярвате ли, че наистина първият стълб, т.е. задължителното пенсионно осигуряване ще се стабилизира финансово с тези промени?

Това, което приехме, е минимумът. След като влязат в сила промените, ефектът ще бъде около 1 млрд. лв. през следващите 7-8 години.

А какво ще стане с по-важните теми – инвалидните пенсии, частните фондове, силовите ведомства?

Продължаваме да работим с работодатели и синдикати по две теми – инвалидните пенсии и капиталовия стълб. И при двете промените ще са доста. По отношение на инвалидните пенсии правим нещо, което го има в повечето европейски държави. Ще създадем втора социално-медицинска комисия след първата медицинска експертиза. Тя ще дава предписание на всеки отделен човек какво би могъл да работи. Ще намалеят злоупотребите и ще се даде възможност на хората с увреждания да се реализират след това. Това обаче изисква доста подготовка. Има стандарти, които трябва да се въведат и адаптират за България. Трябва да се направят съответните институционални промени. Ако бяхме забавили промените в пенсионния модел, за да станат факт и останалите промени, трябваше да ги отложим поне още шест месеца.

По отношение на капиталовите схеми, там след специалната комисия в парламента дойде едно предложение от КФН, което беше от над 70 страници. Това е цялостна промяна на втори и трети раздел от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Ние решихме да работим на части. Първата част е сравнително автономна и е свързана с параметрите на пенсионния модел. Следващите две части не предполагат промяна на това, което вече сме приели.

На пръв поглед изглежда обаче, че бързате за едни неща, а за други, които са дори по-важни, отлагате?

Ние бързаме с всичко. По някои теми просто имаме по-висока готовност. Това, което сега променихме, се обсъжда от много години. Няма нови теми нито за работодатели, нито за синдикати. Докато при капиталовите схеми и инвалидните пенсии ще има доста повече промени и има необходимост от повече време.

Част от това бавене зависи ли от вашите колеги – Петър Москов и Румяна Бъчварова?

Разбира се, зависи и от тях. С вътрешния министър нямаме проблеми. Служителите в сектор "Сигурност" трябва да са съпричастни с промените. Там въведохме минимална възраст, което беше основната цел. В законопроекта записахме 6-месечен срок, в който силовите министерства да направят много ясно разграничение за тежестта на труд и риска в отделните системи. Нещо, което отдавна чакаме. Така по-прецизно ще се разграничат чиновниците от служителите, които реално поемат риск и които ще имат право на по-ранно пенсиониране.

Не се ли притеснявате, че в хода на обсъжданията и гласуванията минималната възраст за секторите "Сигурност и отбрана" може да отпадне или да бъде намалена?

Направихме максимално допустимите компромиси при преговорите. Това е един комплекс от мерки, който дава определен резултат. На всеки трябва да му е ясно, че ако се промени един от тези параметри, резултатът се променя. Аз ще защитавам това, което сме предложили. Заложената възраст е фактическата възраст, при която се пенсионират служителите в сектор "Сигурност" в момента. Аз съм много доволен, че и синдикатите разбраха това. При първа и втора категория труд намерихме едно сечение, което е добро и за работещите, и за пенсионната система.

Там също направихте отстъпка и тези работещи ще се пенсионират малко по-рано, отколкото искахте Вие?

Отстъпих, да. Започнах с по-амбициозни планове, но затова са преговорите – не да се наложи нещо, а да се направи компромис. При 1-ва и 2-ра категория труд години наред възрастта не помръдваше. Съгласихме се възрастта за пенсиониране да бъде съответно 55 и 65 години, но все пак ще има увеличаване на възрастта.

А не се ли получи така, че с промените служителите в силовите ведомства се оказаха с повече привилегии отпреди?

Нямат повече привилегии. Възрастта им за пенсиониране беше увеличена до 52 години и 10 месеца. Разбира се, получиха цялостен пакет. Стажът от 18 години не се губи, дори служителят да е напуснал преди достигане на пенсионна възраст. Ако след това направи 27 години стаж, той може да се пенсионира с всички социални придобивки. В момента трябва да си служител в момента на пенсиониране, за да се възползваш. Второто е, че с промените те могат да се пенсионират, работейки. Особено в някои сектори в Министерството на отбраната, където притесненията са, че има много ценни служители и те са само няколко на брой в цялата държава. Вече няма проблем те да бъдат и пенсионери и да продължат да работят. Стига работодателят да реши, че са особено важни за сектора.

Взимането на пенсия и работенето след това не е привилегия, това е право и на всеки от цивилния сектор. От началото на 2015 г. с решение на Европейския съд по правата на човека всеки един работещ, за да се пенсионира няма нужда да напуска работа. Така че въвеждаме същото правило и за военните. Никъде няма ограничение да се получава едновременно и пенсия, и заплата. Аз съм склонен да ги изравним с останалите работещи като режим.

Но те продължават да взимат по 20 заплати при пенсиониране?

Така е. Но работещите в едно предприятие много години също взимат доста заплати накрая. Не завиждайте на 20-те заплати и на социалните придобивки на военните. Ако беше толкова хубаво там, сигурно нямаше да има толкова свободни места. В армията има 3000 свободни места за войници и 800 за офицери. Всеки, който иска да се възползва от привилегиите на военните, може да кандидатства. Вероятно с радост ще го вземат.

Кажете как точно ще работи тази втора комисия, която ще дава индивидуална оценка за всеки със степен на инвалидност?

Тя ще е съставена от специалисти лекари, специалисти по трудова медицина, специалисти по рехабилитация, социални работници, които имат представа какви помощни средства са необходими и какви условия за труд трябва да се създадат. По подобен начин работят в повечето европейски страни. В момента се записва в акта 100% нетрудоспособност, а реално не е така. Един човек в инвалидна количка, може да е прекрасен програмист или юрист например. Въпросът е да се намери какво може да работи един човек със степен на инвалидност и да му се помогне. Някои не могат да работят цял ден, други не могат да работят при определени условия. Всички тези условия трябва да се съобразят и експертите ще го правят за всеки отделен човек.

Имате ли информация колко от получаващите инвалидна пенсия са наистина инвалиди?

980 000 са хората, които получават различни доплащания. Но не бива да се заблуждаваме, че има 1 млн. мошеници. Има действително хора с много тежки увреждания. Понякога не са видими на пръв поглед, но действително тези хора имат нужда от подкрепа. В момента системата на ТЕЛК-овете е така направена, че контролът е почти невъзможен. Той върви само по документи. Именно с втората комисия ще приключи това, а корупционните практики ще станат почти невъзможни, защото ще има много хора, от които ще зависи крайната оценка.

Кога според Вас промените ще бъдат факт?

До края на май трябва да имаме цялостната рамка на това какво точно искаме да направим. След това започваме обсъжданията със социалните партньори. Тук има преводи и адаптиране на стандарти на Световната здравна организация. Защото тази втора комисия трябва да взима решения на база обективни стандарти. Надявам се до края на годината да има яснота какво ще се прави.

Вноските към частните пенсионни фондове няма да се вдигат за сметка на НОИ. Не се ли създава така фалшиво усещане у хората, че държавата се грижи за всичко?

Държавата не поема всичко. Но 5% е максималният дял, който има в Централна и Източна Европа. В Унгария махнаха втория стълб, а в Полша го намалиха на 2.7%. Пенсионните фондове все още имат своите възможности и аз съм убеден, че има нужда от капиталов стълб. Но фондовете трябва да са по-активни. Трябва да убеждават хората, че има смисъл да се осигуряват допълнително.

А какво мислите за проблемите при частните фондове?

Това, което е ясно, е, че таксите са прекалено високи и фондовете са съгласни с това. Аз съм привърженик на мултифондовете (т.е. да има различни степени на риска при инвестирането на парите на осигуряващите се - бел. ред.). Доста промени могат да се направят. По отношение на възможността за многократно прехвърляне между първи и втори стълб, смятам че е малко прекалено. Но така се премахва всякакво съмнение, че държавата иска да прибере спестяванията на хората. Но трябва да се знае, че всеки човек, колкото по-често променя желанието си, толкова по-неизгодно е за него.

Какво правите по отношение на заетостта?

Трябва да е ясно, че заетостта я създава икономиката. Ние се опитваме да я създаваме там, където я няма - отдалечени, селски региони. Дадохме възможност за еднодневни договори в земеделието. Работодателите очакват между 60 и 100 хил. работни места да излязат на светло. С промени в закона се опитваме да стимулираме производителите да наемат безработни. Работим по система с ваучери, домашна помощ, социален патронаж и т.н. Това създава трудови възможности в райони, в които няма работодател. Но това не са мерките, които ще дръпнат икономиката и ще създадат устойчиви работни места. Ние просто помагаме на хората, които са изпаднали в трудно положение. Основната цел е да се движи икономиката.

Тоест вие не разчитате на еднодневните договори да създават устойчива заетост?

Не. Но реколтата така или иначе трябва да бъде събрана. В момента се прави на черно. Те са в интерес и на работодателите и на работника и на държавата. За държавата има затруднения от гледна точка на администрирането. Но по-добре с тези затруднения, но да са на светло, отколкото в сивия сектор. Работодателят срещу няколко лева официализира този договор. Той не рискува да бъде наказан, разходите му за труд са официални и ги отчита в счетоводството си и плаща по-малко данък печалба. Инспекцията по труда може да налага глоби между 1500 и 15 хил. лв. на човек. Работниците в същото време имат защита срещу трудова злополука, не губят социалните си права и взимат допълнително пари. Плюс това този ден работа се признава за обществено полезен труд, който иначе би трябвало да полагат, за да получават помощи. Така че би трябвало да има интерес.

Тази година спирате някои социални програми, а създавате нови. Каква е целта?

Сега започва новият програмен период. Това ни дава възможност за малко повече креативност. Намаляваме програмите, които са за изцяло субсидирана заетост. Практиката показва, че когато програмата свърши, човекът остава без работа. Сега търсим програми, при които има съфинансиране и споделен ангажимент с работодателите. Те в крайна сметка получават работник, на който плащат много по-малко.

Наблягаме на програмите за младежка заетост, които са много важни. За съжаление те тръгват доста трудно и тромаво. Правим всичко възможно да я ускорим. На около 8 хил. души би трябвало да им се даде възможност за стаж или за обучение заедно с работа. От лятото ще започнат програмите за хората в предпенсионна възраст, които трудно ги наемат на работа. В момента има една програма, която на практика не работи. Има общо 21 души в страната, които са наети по нея. Явно критериите са такива, че няма как да работи. Хората имат нужда от подпомагане преди пенсия. И при тях ще търсим този принцип на споделяне на разходите между програмата и работодателите, така че да насърчим тези хора да ги взимат на работа.

Казвате, че програмата за младежка заетост тръгва тромаво. На какво се дължи – липса на интерес, липса на информация?

Тромаво тръгва първо заради липсата на информация. Второ, защото като всяка нова програма започва с много бумащина. Сега се опитваме да облекчим тази бумащина. Но при всяка нова програма е така. Докато проработи, изчисти се от неяснотите, които пречат, научат се потребителите, минава време.

Какво промени правите в сферата на социалното подпомагане?

Законът за семейните помощи за деца е в парламента. Променяме философията му, като затваряме вратичките, през които се източват тези средства. Предприемаме мерки, които да насърчават отговорното родителство, които да ограничават раждането от непълнолетни, изоставянето на деца в домовете и т.н. Опитваме се социалното подпомагане да предоставя т.нар. интегрирани услуги. Тоест това, от което хората имат нужда – медицинска помощ, социална помощ, социален патронаж и т.н. Искаме да направим програми, които да съчетават така услугите, че човек не да ходи на 5 места, а да получи от едно място това, което му трябва.

Работодателите настояват държавните служители сами да си плащат осигуровките. Вие какво мислите?

Ако решим да направим такава промяна, тогава трябва да им се увеличат заплатите и от увеличените заплати да им се удържат осигуровките. Това означава, че вместо наведнъж да се прехвърли цялата сума на осигуровките от държавния бюджет към НОИ, различните бюджетни ведомства ще превеждат дължимите суми към държавния бюджет и накрая пак ще се прехвърлят в НОИ. Просто ще бъде по-сложно и по скъпо.

А вярно ли е, че НАП бави превеждането на парите към НОИ?

НАП е длъжна в едномесечен срок да преведе средствата в НОИ или частните пенсионни фондове. Ако има забавяне, се плащат лихви. Наистина има забавени плащания, но според НАП те са заради неустановени и липсващи данни. Там определено трябва да потърсим начин да бъдат намалени тези неустановени плащания.

Вие сте председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Защо според Вас се стигна до сблъсъците в Гърмен?

Според мен насажданата ксенофобия, език на омразата, противопоставянето през последните няколко години неизбежно се отразява на хората в Гърмен. Главният секретар на МВР каза, че регистрираната престъпност там е ниска. Въпреки това хората са на улицата заради чувството за несправедливост. Едните смятат, че другите живеят при привилегировани условия. Другите от своя страна смятат, че първите искат да им отнемат нещо. Ролята на държавата е да създава чувство за равноправие. Аз не съм привърженик на призивите да се събарят незаконните къщи. Ако една къща е незаконна, тя трябва да бъде съборена, а собственикът глобен. Но кой ще спечели, ако тези хора бъдат изгонени в гората? Те ще бъдат притиснати до стената и ще станат агресивни.

Решението не е да не се спазва законът и да се затварят очите. Просто политиката с ромите трябва да е продължителна, да не се променя и да бъде достатъчно твърда. Част от промените в закона за семейните помощи за деца адресират именно злоупотребите с тези средства. Когато говорим за незаконни жилища, доходи, социални помощи, държавата трябва да се намеси. Така че да не се прескача законът и той да е еднакъв за всички. Но не става с натиск и сила. От днес за утре не се решават тези въпроси. Това е един от тежките въпроси, които всяко правителство оставя настрана, не му се занимава, отлага го и ефектът го виждаме вече. Ангажиментът към тези хора трябва да тръгва от училище. Огромен процент деца между ромите отпадат от училищата. Голяма част са неграмотни, а половината младежи са демотивирани. Образованието, елементарната грамотност, придобиването на някаква професия трябва да бъде задължително.

Но подобни сблъсъци на етническа основа сякаш зачестиха...

Когато има напрежение, малко подклаждане може да го изкара видимо и извън контрол. Тези, които си играят с тези процеси и настроения, си играят с мира в страната. Там имаше една добра политика на МВР да потърси диалог и медиация между двете страни, за да се свали напрежението. Но трайното решение не е бързо, иска ресурс, иска усилие на цялата държава. То няма да стане, като си затваряме очите и търкаляме проблема. А най-лошото е да ги сложим под един знаменател. Между тях има хора които работят, учат, гледат си децата и са пълноценна част от обществото. Така че да ги сложиш всички под един знаменател е расизъм.

Откакто стартира този кабинет, постоянно се говори, че този или онзи министър си отива, постоянно има разменени упреци дори сред коалиционните партньори. Може ли да се работи така?

В такъв парламент от осем партии няма кабинет, който да работи комфортно. Но има нещо, което трябва да е ясно за всички. Този кабинет има смисъл, ако свърши две неща – да даде някаква стабилност, а числата за приходите го доказват. Държавата очевидно си влиза в обувките и си иззема територия от сивия сектор. И второто, този кабинет да прави тези промени, които се отлагат много години – пенсионна система, образователна система, здравеопазване, правосъдие.

Този кабинет има смисъл дотолкова, доколкото е реформаторски. Има всякакви коментари, че не са истински реформите, но лятото може да са факт пенсионните промени. Другите също са в напреднал стадий. Кабинетът е само на 7-8 месеца и няма как да се направи всичко, което е отлагано толкова време.