96,7% от водите в Черно море са годни за къпане, казва министърът на околната среда и водите пред в. „Монитор”

Г-жо Василева, 11 български плажа получиха син флаг. Ще се къпят ли в чисти води тази година туристите, избрали родното Черноморие за почивка?

Наскоро бяха изнесени данните от мониторинга на водите за къпане, който се провежда от Министерството на здравеопазването и се докладва на Европейската агенция по околна среда. Обобщената информация показва, че 96,7% от водите за къпане в Черно море отговорят на минималните изисквания, т.е. са категоризирани като такива с отлично или добро качество. За територията на ЕС за 2013 г. 94,7% от водите за къпане отговарят на минималните изисквания. Т.е. процентът за България превишава този за цялата територия на ЕС. Идентифицирани са няколко плажа с недобро състояние на водите. Но това, което може да се отчете като положителна тенденция, са инвестициите, които бяха направени в последните години по програмите ИСПА и „Околна среда”. Очакваме финализирането на няколко мащабни проекта, свързани с изграждането на инфраструктурата – канализация и пречистване на отпадните води. Това са проектите за Несебър, Слънчев бряг, Поморие и за Черноморец и Созопол. Пречиствателната станция във Варна също финализира модернизацията. Беше изградено дълбоко заустване на водите в района на Златни пясъци, предстои рехабилитация на пречиствателната станция, която да обезпечи третирането на отпадните води. До края на юни ще приключи изграждането на пречиствателната станция в Созопол, където досега не съществуваше такава. Това съоръжение ще поеме отпадните води и от Черноморец. Продължаваме с новата оперативна програма „Околна среда” да подкрепяме изграждането на инфраструктури по Черноморското крайбрежие. Полагаме усилия и те ще доведат до положителен резултат.

Кои са трите плажа, които не са с добро качество?

Става дума за плаж в района на Златни пясъци, но както казах, там има положителна тенденция. Районът около Офицерския плаж във Варна, където през програмния период 2007-2013 по програмата „Околна среда” беше осигурена техническа помощ за подготовката на проекти и с новата програма ще има възможност да се реализира проект. Третият е Попският плаж в Царево, където също са предвидени мерки за подобряване на работата на помпената станция във района.

През последните месеци темата за строителството по Черноморието беше доста актуална. Докога ще се налага експерти да доказват дали някаква постройка е на дюни, при положение че е видно, че се строи върху такива?

Съгласно Закона за Черноморското крайбрежие строителството върху дюни е забранено. Необходимо е дюните да бъдат нанесени в специализирани карти, базирани на геодезически измерения - извършени от Агенцията по кадастър и нанесени в кадастралните карти. В момента, в който бъдат актуализирани специализираните карти, мисля, че това ще бъде ясно.

Има ли рискови проекти по оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2014, които могат да не приключат навреме?

Следим напредъка на всички проекти. Мисля, че голяма част от тях, независимо от проблемите, които имаше през 2014 г., достигнаха до финалната фаза. Вече е факт въвеждането в експлоатация на съоръженията, които се изграждат по програмата. От 58 пречиствателни станции, които се финансират по програма „Околна среда”, 35 вече работят. От индикаторите, заложени за изграждане на 2900 км ВиК мрежа, 2070 км вече са положени. Вече са изградени 7 регионални депа за отпадъци. Т.е. има сериозен напредък в изпълнението на проектите. Идентифицирани са 14 рискови проекта. 11 от тях са в сектор „Води”, сред които в Банско, Враца, Видин. В сектор „Отпадъци” рисковите проекти са 3 - в Ямбол, Разлог и Бяла, Русенско. Забавянето по тях е свързано основно с обжалвания при провеждане на тръжни процедури, при процедури, свързани с екологичното законодателство, със Закона за устройство на териториите. В някои случаи и заради недобра мобилизация на изпълнителите на място. Ние сме създали специална организация, за да подпомагаме общините да приключат до края на програмния период, т.е. до края на годината. В случай че има компоненти, които не могат да бъдат финализирани, Европейската комисия е дала съгласие да се пристъпи към т.нар. фазиране на някои от проектите. Това означава, че могат да бъдат прехвърлени в новия програмен период. Надявам се да бъдат положени максимални усилия, а индикациите са, че голяма част от проектите ще бъдат завършени навреме. Срокът за приключване на строителните дейности е краят на октомври 2015 г.

Кога ще стартират първите проекти по оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 и има ли яснота какви ще са те?

В сряда дадохме началото на оперативна програма „Околна среда” 2014-2020. Подписахме споразумение, което дава възможност на нашия бенефициент – МРРБ, което отговаря за ВиК сектора, да стартира тръжните процедури за избор на екипи по изготвяне на регионални прединвестиционни проучвания. Това са много важни документи, защото те ще бъдат основата за реализирането на инвестициите в сектора „Води”. 38,5 млн. лв. ще бъдат налични за тази цел, защото тази дейност е важна и за реализирането на водната реформа. С ЕК се договорихме да можем да реализираме т.нар. ранни проекти, докато бъдат финализирани регионалните инвестиционни проучвания. Тези ранни проекти ще осигурят плавен преход от старата към новата оперативна програма. Стойността им е около 500 млн. лв. и включва 4-те големи проекта - Пловдив, Асеновград, Плевен и Добрич. И още 5 проекта, които имат техническа зрялост, на стойност до 100 млн. лв. По този начин ще бъдат по-рано приключени проектите на Столична община и на Смолян, който от 2014 г. има изготвено прединвестиционно проучване. Това са проектите, с които ще стартира програмата. Съгласно индикативната годишна програма имаме заложени 11 покани за проектни предложение на обща стойност 460 млн. лв. В сектор „Отпадъци” ще започнем с покана към общините за проекти за изграждане на компостиращи инсталации. Ще изготвим и покани за новите приоритетни оси на програма „Околна среда”.

Една от тези нови оси е свързана с превенция и управление на риска от наводнения и свлачища. Какви конкретни действия ще се реализират по тази ос?

Около 160 млн. лв. е бюджетът на тази ос, като близо 40 млн. лв. са предвидени за превенция и справяне със свлачищата, а останалите за справяне с наводнение. По отношение на превенцията на свлачищата бенефициенти ще могат да бъдат общините и Агенция „Пътна инфраструктура” в случаите, когато свлачищата са засегнали част от инфраструктура, управлявана на АПИ. Предвидено е изграждане на  национална система за управление на водите в реално време, т.е. следене на нивата на реките. Ще изградим 6 центъра на регионален принцип, които да осигуряват координация и мобилизация при кризи. Бенефициент на този компонент ще бъде Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР. Освен това ще бъдат осигурени средства за реализиране на проекти, които осигуряват защита – например отводнителни и защитни съоръжения, а бенефициенти ще бъдат и общините.

А как ще се избират общините, на които ще се отпускат средства за превенция от наводнения?

Тъй като ресурсът е твърде малък, фокусът ще бъде прилагане на екосистемни решения. Т.е. поканите ще бъдат на принципа на конкурентния подбор, следвайки критерии, които ще бъдат утвърдени от мониторинговия комитет на програмата.

Какви мерки ще се финансират по другата приоритетна ос за подобряване на качеството на въздуха?

България е в напреднала фаза на наказателна процедура заради високо съдържание на фини прахови частици в атмосферния въздух. Мерките, които сме заложили, включват осъвременяване на програмите на общините и съответно реализирането на конкретни дейности, заложени в програмите на населеното място. Основните източници на замърсяване са транспортът и битовото отопление. На места строителните дейности и промишлеността също допринасят за замърсяването. Когато разработват програмите си, общините ще трябва да изготвят и конкретни мерки за справяне с проблема. Ние ще осигурим финансиране за мерки, като подмяна на горивната база в някои зони в населените места, осигуряване на филтри, които да не допускат вредните вещества във въздуха. Други мерки са изграждане на зелен пояс в населените места или ограничаване на интензивното движение в централните частни на градовете.