Министърът на околната среда и водите в предаването „Денят започва“ по БНТ

Европейската комисия одобри вчера, във вторник, последните две оперативни програми за периода 2014-2020 г. Това са „Околна среда“ и „Региони в растеж“, които предвиждат инвестиции от 2,8 милиарда евро. Информацията дойде от пресслужбата на Европейската комисия. Така с година и половина забавяне и България може да стартира новия програмен период, в който на разположение на страната по седемте оперативни програми са общо европейско финансиране от 7,6 милиарда евро. За пари и екология ще си говорим сега с министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. Вече в студиото на „Денят започва“. Добро утро.

Добро утро.

1,77 милиарда евро. Това е сумата, отпусната по ОП „Околна среда“. Ако трябва да добавя още малко цифри, 1,5 милиарда от Европейския съюз плюс национално съфинансиране. И следва въпросът: За какво ще бъде използвана тази немалка сума?

Да, действително, това е много сериозен финансов ресурс, който се осигурява от Европейския съюз по линия на европейската солидарност. Осигурява се за по-добрата околна среда. Това е ресурс, който е равен на този, който беше предоставен на държавата ни през миналия програмен период и това за нас е знак, че от една страна Европейската комисия има доверие на българските власти за възможността да бъдат реализирани важни инвестиции в този сектор. От друга страна, все пак важен е и акцентът, който се поставя върху опазването на околната среда. В лева това е 3,5 милиарда – наистина сериозен ресурс. Той ще бъде използван от държавата ни, затова да се изгради така необходимата екологична инфраструктура. Основната част от този ресурс ще бъде наличен за инвестиции във ВиК сектора. Знаете, че имаме нужда от доизграждане на пречиствателните съоръжения, от модернизиране на ВиК мрежата. Затова на България ще бъдат предоставени почти 2,5 милиарда лева. Освен това ще можем да продължим инвестициите си в съоръженията, които осигуряват екологосъобразното третиране на отпадъците – нещо също толкова важно, за да пазим почвите, въздуха, водите на България. Ще бъдат налични и средства за опазване на богатото ни биоразнообразие. Близо 200 милиона лева ще бъдат налични за това, а също така, новостите в програмата, които според мен са много важни за държавата ни, са възможностите да инвестираме в мерки, които водят до подобряване на качеството на атмосферния въздух – едно сериозно предизвикателство пред нас.

Как се подобрява атмосферният въздух в един голям град като София, като Варна, като Пловдив?

Много са възможностите, които биха могли да бъдат реализирани. Разбира се, те изискват дългосрочни усилия, те изискват и много финансови средства. Знаете какво беше направено през изминалия период – сериозни инвестиции в подобряването на градския транспорт. Знаете, в Столична община инвестициите, които бяха направени с изграждането на метролиниите, инвестициите, направени в закупуването на нови превозни средства, които отговорят на европейските стандарти, нови автобуси, нови тролейбуси, нови трамвайни превозни средства. Тоест, това са част от мерките, които бяха реализирани. Продължават мерките, свързани с енергийната ефективност. Това, с което ще можем да подпомогнем общините, където има необходимост от реализирането на такива проекти, са около 120 милиона лева, чрез които те ще могат да изпълняват заложените в общинските си програми проекти, а именно, те биха могли да бъдат насочени отново към подобряването на градския транспорт, чрез така наречения (не се разбира)…, осигуряването на специални устройства, които да филтрират емисиите, да не допускат запрашаване и замърсяване на въздуха, биха могли да бъдат пренасочени към подобряване на битовото отопление в отделни региони, защото всъщност голяма част от проблемите, които имаме със замърсяването на въздуха, запрашаването на въздуха, идват от използването на твърдо битово гориво. Тоест, общините ще могат да реализират проекти от такъв характер. Друго, което е също много важно, е предизвикателството, което имаме във връзка с управлението на риска от възникване на наводнения и свлачища.

Това беше следващият ми въпрос. Всъщност, част от парите са предназначени точно за това?

Да, договорихме с Европейската комисия. Възможността да формулираме нова приоритетна ос в оперативната програма на стойност около 160 милиона лева. Те ще бъдат налични на държавата ни, за да инвестираме в това да насочим усилията си към превенцията.

Това може ли да гарантира, че няма да се повторят такива подобни неща, които започнаха още преди много време? Да кажем от инцидента в „Бисер“ или след това, и миналата година това, което видяхме, и във Варна, и не само.

Усилията са свързани с това, от една страна организиране и координиране на усилията на всички институции, които имат отношение към тези въпроси. От друга страна, законодателни промени. Знаете, че Законът за водите вече е на второ четене в Народното събрание. Очакваме да бъде приет той, чрез който ще се обособи националният орган за контрол на техническото състояние на язовирите. Освен това и финансиране. Финансирането ще бъде осигурено, както на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, за да се изградят 6 регионални центрове за реакция при кризи и бедствия, така и за изграждането на национална система за наблюдение на нивата на реките в реално време. Освен това, ще могат да бъдат финансирани и мерки за изграждане на защитни съоръжения, за да не се допуска щета при евентуално възникване на наводнения.

Това, което казвате, нали осъзнавате, че пари вече има. Законовата норма ще бъде оправена и оттам-нататък държавата не би трябвало да има оправдания, ако, не дай си, Боже, се стигне до подобни инциденти като от миналата година.

Това, което правим, знаете, е в много интензивен режим, изключително интензивна координация между всички ведомства, защото отговорностите са свързани, както с компетенциите на местните власти, а именно общините, компетенциите на областните управители и на ведомствата, в това число Министерството на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на енергетиката, също така и на земеделието и храните. Има междуведомствена група, която работи и непрекъснато провежда заседания, за да се проследява напредъка в дейностите, които са свързани с осигуряването на защитата, за да се извършва по-ефективен контрол и да не се допуска това.

Местната власт знае ли как трябва да реагира? Работите ли? Държите ли ги изкъсо, казано с други думи?

Да, освен, че получават регулярно информация за състоянието на реките, на нивата на реките, което може да даде представа за това какви са условията на място. Общините имат много важно участие, много силна роля в това да подсигурят в рамките на регулираните територии проводимостта на речните корита, за което е налично финансиране. Знаете, и чрез Междуведомствената комисия за бедствия и аварии и чрез Фонда „Солидарност“ към Европейската комисия, работим заедно с общините затова да се упражнява контрол и върху общинските язовири, които знаете, никак не са малко. Разбира се, продължават усилията в тази посока, както казах, непрекъснато се провеждат заседания, взимат се решения на Междуведомствената комисия и се проследява напредъкът в провеждането на тази политика за съвместяване на усилията.

Дано не ни се налага това лято да си говорим толкова често за бедствия, природни. Идва обаче новият сезон. Той започна, колкото и да не го усещаме тук в София. По морето вече има туристи. Малко статистика да вмъкна тук. От около 300 български плажа 3% заслужиха да получат син флаг за изпълнението на изключително строгите критерии, отнасящи се до качеството на морската вода, екологичната информация и екологичното образование, безопасността, услугите и удобствата. Г-жо Василева, има ли разлика между българските и международните критерии за екооценка на плажовете?

Не, оценките са валидни навсякъде. Това са стандарти, които трябва да бъдат съблюдавани.

Между другото, да, но българските като че ли са по-леки.

Не смятам така. Наскоро излезе и докладът на Европейската комисия по околна среда, който проследява състоянието на водите за къпане. Това е определението по смисъла на Европейската директива. Водите за къпане, това са в районите около плажовете. Там се извършва регулярен мониторинг. Мониторингът се извършва от Министерство на здравеопазването. Взимат се проби и се отчита състоянието на водите. Това, което можем да отчетем, е подобряването на състоянието на водите по Черноморското крайбрежие. Всъщност, 98% от плажовете са в добро или задоволително състояние. Идентифицирани са три места, където има рискове, но тенденциите отново са положителни и спрямо средното европейско ниво мисля, че България може да отчете по-добри резултати като се има в предвид, че в Европа средният процент е 94 за задоволително и добро състояние на водите за къпане.

Спрямо съседите си обаче изглеждаме наистина много назад. 10 плажа и марини получиха син флаг. За сравнение 436 плажа и 22 марини в Турция са с такова признание. В Гърция плажовете са 359, марините 9. Защо изостана толкова в сравнение със съседите?

Мисля, че това, което може да бъде отчетено е наистина положителната тенденция в годините.

Тоест, догодина да чакаме още нови плажове?

Смятам, че можем да разчитаме на това, защото много сериозен акцент и приоритет беше даден на изграждането на необходимата екологична инфраструктура по Черноморското крайбрежие. Спомняте си големия строителен бум в периода 2005-2008 г., когато се разраснаха неимоверно населените места и курортните места по протежето на Черноморското крайбрежие. За жалост тогава не беше изградена необходимата инфраструктура. В това число ВиК мрежи и пречиствателни съоръжения. През изминалия програмен период, включително и със средства от оперативната програма, бяха осигурени повече от 700 милиона за инвестиции в екологична инфраструктура.

Да, за инвестициите предлагам след малко да си поговорим. Сега понеже си говорим за чистотата на плажовете, морската вода по Северното Черноморие, твърдят колегите от БНТ-Варна, от „Златни пясъци“ до „Бяла“ е чиста. Това сочат първите проби, взети от здравните инспектори. До края на септември те ще проверяват състоянието на водата през 15 дни. Очакванията са резултатите тази година да са по-добри от миналогодишните.

Репортер: Първите проби от тази година показаха, че водата е безопасна дори на прочулия се през миналата година „Офицерски плаж“ във Варна, посочен от Европейската агенция за чисти зони като един от трите в лошо състояние. Сега данните му са в норма, както и на останалите.

Веселина Божинова, РЗИ-Варна: Заети са от 23-те пункта на 23-те зони за къпане и всички зони към момента отговарят на изискванията. Резултатите са добри и се надяваме така да продължи целият сезон.

Пунктовете са от „Панорама“ до „Бяла“. От 1 юли до 30 септември проби се вземат два пъти месечно, при нестабилни резултати и три. По градските плажове летовниците се притесняват повече от битовите отпадъци.

Турист: Водата е мръсна, затова не се къпя. Ние отиваме по-далеч. В „Златни пясъци“. Там е по-чисто (не се разбира)…, но тук е по-близо до града.

В Камчия, където се срещат река и море, водата също е чиста, но не и пясъкът.

Турист: Не е много чисто, но е много красиво. Харесва ми.

Турист: Прекрасно е. Плажът не е много чист, но водата е добре, няма боклуци.

Турист: Ние идваме от Норвегия, нищо, че говорим на български. Не е най-приятната гледка, но все пак да не забравяме, че е по-важна водата, пясъкът.

Морската вода се изследва за ешерихия коли и чревни ентерококи. Те са опасни за деца, възрастни и хронично болни, макар че на здравите не могат да навредят дори при висока концентрация.

Спасител: Когато се влиза малко по-навътре, няма никакво значение. Това, което влиза, все едно е игла в копа сено.

Веселина Божинова: Миналата година първите резултати на „Офицерския плаж“ още първите проби не бяха добри. Така че, това все пак е добър сигнал в момента. Що се отнася до „Златни пясъци“ и пречиствателните с дълбоководното заустване, поне за миналата година нещата бяха добри.

Дълбоководното заустване на „Златни пясъци“, колекторът „Акациите“ във Варна и модернизирането на градската пречиствателна станция ще подобрят още показателите.

Иван Портних, кмет на Община Варна: С реализацията на тези проекти, отпадните води в Черноморския басейн в региона на Варна, просто ще отговарят на абсолютно всички съвременни изисквания и показатели.

Здравната инспекция във Варна публикува всички данни на сайта си. Там са качени и пробите, които се вземат по-рядко за макроводорасли и цианобактерии, резултатите от 2007 г. досега и подробности за всяка зона за къпане, така че всеки сам да прецени къде да отиде на плаж.

Още малко цифри ще намесим сега. Понеже споменахме инвестициите до момента, чисто екологично, къде, как. Имаме ги тук, разпределени по градове. В какво са вложени тези инвестиции? Виждаме Бургас (не се разбира)… вътре минерални бани, 30,9 милиона.

Това наистина е сериозно усилие, което беше положено и продължаваме в тази посока със сериозен приоритет и акцент върху Черноморското крайбрежие. Знаем колко е важно това, както за местните хора, създаването на по-добри условия за живот, така и за развитието на туризма, разбира се и на традиционните ценности като риболов и развитие на икономическите дейности, свързани с аквакултурите. Тези средства са вложени в изграждането на пречиствателни съоръжения. Беше споменато и за дълбоководното заустване. Това е изискване, тъй като Черното море е чувствителна зона и е необходимо да бъдат отведени навътре в морето вече пречистените води.

Това обикновените плажуващи усещат ли го по някакъв начин? В репортажа чухме. Тях ги притеснява повече чистотата на плажа и на водата откъм битови отпадъци.

За нас е много важно, мисля, че и хората оценяват това, важно е водите за къпане да бъдат чисти и да няма рискове за здравето на хората. Затова наистина много средства са заделени за изграждане на нови пречиствателни съоръжения, за разширяване на ВиК мрежата. Ето, виждате числата, които са доста внушителни. Изграждат се нови съоръжения, примерно в Созопол никога досега не е имало пречиствателна станция, а в момента вече е финализирано нейното изграждане. В Поморие утре ще открием новия воден цикъл.

За какъв период?

Това са инвестиции, които са вложени в последните няколко години от 2012 г. насам за изграждане на нови пречиствателни съоръжения. Виждате, това са големи курортни населени места, които привличат голям поток туристи. Изгражда се в Поморие цялостен воден цикъл с дълбоководното заустване, пречиствателна станция. В Несебър също, разширяване на пречиствателната станция, дълбоководното заустване. В Созопол, покрива се територията на Созопол, на Черноморец с ново пречиствателно съоръжение, дълбоководното заустване. В Средец - ВиК мрежа. Доста мащабни дейности, които са свързани с осигуряването на чистотата на морето. В другите населени места по протежението на Черноморието на север във Варненска област, в Област Добрич също много сериозни инвестиции. Видяхме кмета на Варна. С него в другиден ще имаме възможност да открием разширението и модернизацията на пречиствателната станция, която осигурява пречистването на повече от 300 хиляди жители, повече от 400 хиляди туристи през летния сезон. Наистина това са много съществени инвестиции, които носят своите ползи. Другото, което според мен е необходимо да бъде отчетено е фактът, че инвестиции бяха реализирани и в дейностите, които са свързани с екологичното третиране на отпадъците, защото знаете, че начинът, по който се управляват отпадъците, има своето значение, за да се опазят почвите и водите.

Това е всъщност проблемът не само в София.

Да.

Много хора остават с впечатление, че проблемът с отпадъците е само в София, което не е така. Той си е масов проблем в България и явно върви към някакво разрешаване.

Така е. Вече три регионални системи за управление на отпадъците са реализирани в района на Черноморското крайбрежие, в Добрич, в Малко Търново и в Бургас, което ще осигури превенцията от замърсяването на водите, почвите и въздуха. Допълваме дейностите, които бяха реализирани през първия програмен период с Област Варна. Това са инвестиции за ново пречиствателно съоръжение в Провадия, във Вълчи дол ВиК мрежа. Също така, както споменах и в други населени места, в това число Каварна също инвестиции, Белослав. Много са населените места, където реализирахме проекти със средства от ОП „Околна среда“ и през новия програмен период ще продължим с това. Всъщност, областите Добрич, Варна и Бургас ще бъдат едни от първите, които ще могат да получават финансиране за реализиране на проекти във ВиК сектора по новата оперативна програма.

На финал, само с едно изречение. Можем ли да кажем, че до края на този период плажовете в България ще бъдат значително по-чисти отколкото са сега?

Усилията са насочени към това. Тази година ще бъдат финализирани много мащабни инвестиции, които смятам, че съществено ще допринесат за това да бъдат опазвани и по-чисти водите на Черно море.

Да, защото това е една от точките, които помагат много на туризма в България и са нещо изключително важно.

Разбира се, това е важно за цялата ни държава. Това е важно за развитието на туризма, който, знаете, допринася с много сериозен дял в брутния вътрешен продукт на държавата ни.

Благодаря Ви за това гостуване.

Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.