Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif03.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Наш общ ангажимент е да пазим КЕВР като независима институция
22 Юни 2015

Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Лице в лице“ на бТВ

 

Вчера, неделя, премиерът Борисов свика извънредно заседание на кабинета заради новите цени на тока за индустрията, които трябва да влязат в сила от 1 юли. Бизнесът обаче заяви стачна готовност и се готви за бунт. В студиото е икономическият вицепремиер Томислав Дончев. Здравейте, господин Дончев.

 

Здравейте.

 

Искам да Ви попитам уплашихте ли се от стачката на бизнеса, която се готви? От бунта на бизнеса? Панически се събрахте вчера.

 

Не. Първо, никой от нас не е плашлив, но в същото време трябва да бъдем максимално чувствително към искането и болката на всеки, бил той работник, безработен или предприемач. И на второ място, срещата вчера далеч не е първата, посветена на цялата ситуация в енергетиката и специално на цените на тока. Лично аз, премиерът отделно, и заедно, сигурно сме провели десетки срещи през изминалите две седмици с всички – и с енергийни дружества, и с представители на браншови организации, на бизнес. Имал съм и срещи с независимия КЕВР – Комисията за енергийно и водно регулиране. Така че ситуацията се обсъжда в последните седмици, не само в неделя. Просто в неделя беше последната среща. Просто така се случи, че беше в окото на малко по-разгорещения обществен дебат по темата.

 

Обаче, създава се усещането, а днес Иван Иванов – шефът на КЕВР, го е казал, че има някакъв политически натиск да не се увеличават цените на тока. Сега, цял ден Теменужка Петкова я чувам да разправя – те са независими, те са независими. Но факт е, че той го е казал – усеща се политически натиск. Аз не казвам дали е добре или зле да се увеличат цените на тока. Говоря за политически натиск.

 

На първо място, да започнем от независимостта на регулатора. И това е нещо, което е в всеобщ обществен, пък и политически, но на първо място обществен интерес, да бъде пазено. Ако ние нямаме институция, която произвежда решения, в които никой не се съмнява, която има и политическа, и обществена подкрепа, нещата няма как в един момент да си дойдат на мястото. Така че наш общ ангажимент е да пазим КЕВР, комисията, като независима институция. Затова вчера казах – тази институция, съставът й, е избран от Народното събрание. Ако някой има право да я пита нещо, това е този, който я е избрал. Тук има още един детайл – съставът на комисията не е функция на управляващото мнозинство. Той е функция на парламента. Мисля, че с изключение на една политическа сила, всички останали имат представители в комисията.

 

А защо Миков и БСП вчера казаха: комисарите на ГЕРБ и Реформаторския блок вдигат тока?

 

Това е изключително интересно. Още повече, че ако обърнете внимание, само преди няколко седмици, преди две, КЕВР излиза с един доклад, с който предлага този ценови модел. Доколкото разбрах, всички експерти, всички комисари в регулатора са подкрепили единодушно доклада. Ами те са избрани от квотата на различните политически сили в парламента. И е изключително странно как всички в един момент казаха: колко сме против това предложение на регулатора. Но трябва да поставим въпроса на друга основа, не гледайки го обезателно от политическа гледна точка. Между впрочем, сега, няма как енергетиката да не е повод за политически спекулации и коментари. Но на мен ми се иска в тока и в енергетиката да има колкото се може по-малко политика. Ние приемаме, че вдигането на цените е крайна мярка, която в случая не може да бъде допускана. Ако говорим за процент или два, което в общи линии е в рамките на инфлационния индекс, една подобна промяна в цените вероятно може да бъде допусната. Но, както се оказва, ако в някои случаи, може би за по-малки производители и за средни производители има опасност повишаването да е по-голямо - при всички случаи не така, както се коментира, 20 или 40%, но повече от 1,5 или 2%, това не бива да се допуска. Тук има много дълъг списък с причини. Първата – конкурентоспособността на бизнеса. Нека да допълня, че българската икономика е много чувствителна към цената на енергията и специално на тока, защото делът на индустрията при нас е 30%, при средноевропейския е примерно 16%, което означава, че едно повишаване на цената на тока ще засегне много повече предприятия. На второ място обаче ние имаме друг въпрос, на който би следвало да обърнем внимание. Както аз самият съм казал, повишаването на цената е най-лесният начин да се оправят дефицитите на системата – можем да коментираме и тях след малко.

 

4 милиарда лева в НЕК.

 

И най-мързеливият начин, и до голяма степен най-несправедливият. Защото това означава, ако има вътрешни резерви, ако има несправедливости, ако има някъде, където потъват повече пари, отколкото трябва, ние запушваме пробойната, а натоварваме с всичко потребителя.

 

Да, господин Дончев, и хората си казват, и аз си казвам като гражданин: „Откъде-накъде аз ще плащам за далаверата, наречена „Белене“, за далаверата „Цанков камък“, за другите далавери, които се случват, и какво ми пука на мен, че НЕК била задлъжняла с 4 милиарда? Ами, нека да си я понесе НЕК, да фалира НЕК. Какво ме интересува, че години наред някои хора паразитираха на гърба на българската енергетика“.

 

Ама аз мога да кажа същото, доколкото нямам нищо общо нито с „Белене“, нито с „Цанков камък“, пък и аз ток плащам.

 

Е именно, де – логиката на нормалния човек.

 

Макар че предложеното решение НЕК да фалира не е най-доброто.

 

Казах го…

 

Аз съм против в сложната ситуация в енергетиката да разсъждаваме с етикети и да намираме най-лесния виновник. Днес е виновен НЕК, утре са виновни ВЕИ-тата, други ден ще са виновни ЕРП-тата и по този начин, чрез фокусиране на целия гняв само към един, който не е самостоятелно виновен – не казвам, че винаги е невинен – по този начин не можем да стигнем до проблема. Основният проблем или основните два проблема: първо са тези 4 милиарда, които споменахте, половината от тях са като резултат от „Белене“ и от „Цанков камък“, останалата част от тях са така нареченият „тарифен дефицит“, който се базира на икономическия абсурд, че произведената енергия се купува скъпо, а се продава евтино. Колкото по-дълго време продължава тази ситуация, толкова по-голям става този дефицит. Изходите са два. Единият е повишаването цената на електроенергията, което очевидно е неприемливо. Вторият вариант, по-разумният според мен – трябва да се търсят какви са резервите в системата.

 

И вие какво ще правите? Ще намалите разходите в държавната енергетика с 30 на сто. Какво значи това? Ще намалите заплатите на чиновниците в енергетиката, ще съкращавате работници в енергетиката или какво? Между другото, тук няколко човека са казвали в студиото, че има за неработещи проекти като „Южен поток“ например, където има огромно количество хора, на които се плащат огромно количество заплати. Изобщо, има ли такива паразитиращи структури, които нищо не произвеждат, но получават огромни пари?

 

Добре споменахте - ако говорим за съкращения в държавната енергетика, тези съкращения трябва да се концентрират върху такива структури - не обезателно във фирми, структури, които не произвеждат или за тях се дават много повече пари, отколкото трябва. Между впрочем, „Южен поток“ не го третираме като закрит проект.

 

Да.

 

Той формално не е прекратен - длъжен съм да го отбележа, макар че не е основна тема на нашия разговор. Втората функция на държавата, защото правителството в крайна сметка отговаря за държавната енергетика – това е функцията да регулира и да проверява. Агенция „Държавна финансова инспекция“ вече прави редица проверки – осем или девет проверки в различни производители от възобновяеми енергийни източници, защото в член 32, ако не ме лъже паметта, от закона има запис, когато има несъответствие между направените инвестиции или разходите и цената, която определя регулаторът, ние влизаме в тази контролна функция. Инспекцията, като завърши тези проверки – аз не мога да предпоставя какви ще са резултатите от докладите – ще ги предостави на комисията. Ако там се прецени, че има свръхразходи или някой получава чрез цената свръхподпомагане, което не заслужава, което не съответства на инвестицията му, там има възможност да се вземат мерки и да се регулира цената в посока надолу.

 

Хора от подкомисията за енергетиката, която търси далаверите там – Валери Симеонов, Таско Ерменков, са казвали тук, че има такива ВЕИ централи, които изобщо не са започнали да произвеждат ток, но вече са получавали пари от държавата, вече им е плащано. Те не са построени, но са получавали пари.

 

Аз документално за това твърдение не съм видял доказателства, но затова пък открихме нещо друго, когато говорим за свръхфинансиране. Примерно ние имаме, оказва се, немалко, може би около 200 на брой проекти, които са финансирани от европейските програми, специално от Програмата за развитие на селските райони. Получили са европари, за да си направят или перки, или слънчеви панели, в което няма нищо лошо, само че когато дойде моментът за определяне на цената, те получават високата цена, която е базирана на това да компенсира разходите за една много по-голяма инвестиция, само че част от тази инвестиция – един сериозен процент, половината или повече от половината – тя не е платена с пари на инвеститора. Тя е платена с европейски пари и икономически нередно и несправедливо е точно тези производители да получават такава висока цена. И отвъд икономическите и енергийните аргументи е да стигнем до един такъв термин, за който забравяме да говорим – това е справедливостта. Ако всички имаха доверие на всичко, което се случва в енергетиката, ако бяха убедени, че ситуацията там е нормална, че не се прави свръхпечалба, че няма свръхразходи, сигурно биха приели възможността за увеличаване на цената. Но когато има недоверие, когато е сигурно, че някъде тече, а не бива да тече, и бизнесът, и хората са абсолютно прави, в това число и аз, защото аз, освен политик, съм и гражданин, да твърдя, че не може да има повишаване на цената без да са обрани всички, всички резерви.

 

Добре, а Вие ще подкрепите ли – разбира се, Вие сте член на кабинета, на изпълнителната власт, не на парламента, но все пак, бихте ли подкрепили, като член на ГЕРБ, вашата парламентарна група, заедно с някои други групи вероятно, да се създаде комисия, която да разследва имало ли е конфликт на интереси на политици, които са гласували тези високи изкупни цени на тока от ВЕИ централите и които са били в конфликт на интереси? Защото масово тук се говори, че много политици имат панели, имат перки, имат не знам какво си и затова така са се присъединявали тези мощности, на такава висока цена се плаща енергията.

 

Аз съм против в парламента да бъдат образувани временни трибунали, които вместо съда да раздават правосъдие. Но считам, че има достатъчно механизми, в това число и парламентарни, този въпрос да бъде поставен и на парламентарното, и на общественото внимание. Защото ако се окаже, че някой е имал интереси във ВЕИ сектора, той, член на семейството му, негови приятели или не знам какви притежават подобни централи, в същото време чрез гласуването си е определял едни преференциални цени, това си е чист конфликт на интереси.

 

Който е трябвало да бъде обявен. Не е лошо човек да има някакви неща, да притежава и перки, и вейки, и каквото иска, но трябва да се обяви, когато гласуваш, нали?

 

Лошото е, че в тази конкретна ситуация свръхцената, когато някой е гласувал по такъв начин, се плаща от всички и обществото има право да негодува. Време е интересите в енергетиката специално на политиците да бъдат осветлени, защото нормалните предприемачи, те в повечето случаи нямат лостове за политическо влияние, а с политиците е различно.

 

Вие казахте нещо, което… Сега ще сменя малко темата, защото и други важни теми искам да разговарям с вас. Надявам се, че нещата ще се уредят, но ако наистина не се вдигне цената на тока в петък, както се очаква, може ли да кажем, че политиците и бизнесът победиха КЕВР.

 

Аз не го приемам този разгорещен дебат обезателно като конфликт. И на фона на цялата разгорещена ситуация нека да ви кажа, че има нещо хубаво. Първо – всеки ясно си заявява интереса, защото само допреди няколко години беше практика в България да се взема едно решение, никой не му обръща внимание, след като е взето решение, всички казват „Какво стана?“ и започват да протестират тогава. Сега всеки ясно си постави интереса – първо. Второ – в един момент е редно да стане ясно кой за какво отговаря. Аз коментирах това, което е в правомощията на правителството. Коментирах, че е редно да пазим независимостта на КЕВР. Той е функция на парламента и ако някой има основание да му дири сметка, това е парламентът. Нека да е ясно коя институция за какво отговаря, всеки да си изложи аргументите. Настоях дори за дебат в пленарна зала, не в комисия. Нека да отидат председатели и комисарите в пленарна зала - всеки, вместо да им задава въпроси от телевизионния екран, да ги пита в пленарна зала и те ще имат възможността да отговарят. Нека този дебат да бъде излъчван пряко от всички телевизии, нека хората да чуят въпросите и да чуят отговорите.

 

Прав сте.

 

Това е част от нормализацията на институционалната и политическа среда в България.

 

Дано. Добре, това е вашият (не се разбира)…

 

…(не се разбира)… става, за съжаление както обичайно, става по трудния начин в България.

 

По трудния начин всичко ни става, ако изобщо става. Но сега няколко конкретни въпроса. Сигурен ли сте, че до края на седмицата Иван Искров ще подаде оставка, както е обявил Горанов днес?

 

Е, откъде мога да бъде сигурен? Пък и не ми се струва достойна тема да правим залагания по нея. Нека да си дадем сметка, освен вече емоционалната и персонална страна на въпроса, че тя има и институционална – БНБ трябва да е институция, която да генерира максимално доверие. Аз мисля, че дори всички подобни разговори - пък че днес, пък утре – уронват…

 

Ами веднъж трябваше на 19-ти, обяви Менда Стоянова, сега Горанов казва до края на седмицата. Голям мерак имате, ама той все не си подава оставката.

 

Уронва престижа на институцията. Това, което считам, че е най-редно, без да съм в позиция да давам акъл на някой, е в крайна сметка самият господин Искров да се произнесе какво мисли да прави и кога.

 

А сигурен ли сте, че Димитър Радев ще бъде избран за управител на БНБ – кандидатът на ГЕРБ?

 

Е откъде мога да бъда сигурен?

 

Питам, питам.

 

Откъде мога да бъда сигурен? Говорим за избор, говорим за състезание – както се казва, да победи най-добрият.

 

Да победи най-добрият. Ще ви припомня една реплика, която вие казахте преди време: „Ако няма нито един осъден по случая „Корпоративна банка“, значи нито един джебчия в България не трябва да бъде осъден и не трябва да влиза“.

 

Точно така.

 

Оптимист ли сте с днешна дата, че ще има такъв осъден? Защото аз имам чувството, че половината истина само се показа, другата половина от истината някак си е замъглена. Оптимист ли сте, че ще има осъден по този казус?

 

Нямам основания да бъда песимист. Единственото, което ми се иска, е всичко, каквото има да се случва, да се случва по-бързо. Между впрочем, ние двамата с вас нямаме право така абстрактно, отдалечено да говорим по въпроса, защото е и мой, и ваш ангажимент, ако има нещо, да го намерим и да го оповестим. Това е един от случаите, където заедно с вас имаме общи отговорности.

 

Да, така е. За някои неща хората имат общи отговорности, независимо кой на каква позиция е. Казахте нещо през седмицата, което е хем радостно, хем тъжно според мен. 80% от инвестициите идват от еврофондовете в България.

 

Публичните инвестиции.

 

Публичните инвестиции, да, идват от еврофондовете. Това от една страна ми се струва, че показва, че няма друг вид инвестиции особено много в страната ни, но от друга страна създава отговорност за еврофондовете. Кажете къде е истината – усвояваме ли еврофондовете или не ги усвояваме? Ако разгърнем медиите, на едната страница пише „не усвояваме“, на другата – „усвояваме“.

 

Е, става дума за сложна материя, не всички разбират от нея, пък и дава възможност за разнопосочни спекулации. Това, че 80% от публичните инвестиции вече в България са като резултат от финансирането по оперативните програми и по другите програми не е обезателно лошо. Ние сме така наречената кохезионна държава, нова държава-членка – сега му е времето да се ползваме от европейските страни, да модернизираме страната. Разбира се, факт е, че това прави страната ни уязвима. Ако някой не може да управлява системата, ако утре парите бъдат спрени - няма пътища, няма пречиствателни станции, няма инвестиции за бизнеса, няма европейски пари за подпомагане примерно на социалния сектор. Това е още един залог, двоен или троен, всички политици – и управляващи, и опозиция, и кметове, и местна власт, и общински съветници, да бъдат особено внимателни, когато става дума за тази материя. В България де факто прогресът и модернизацията зависи от европейските пари и така ще е поне още пет години.

 

Добре, на финала да Ви попитам страхувате ли се от варианта за излизане на Гърция от Еврозоната, от Европейския съюз, връщане на драхмата, затваряне на гръцки банки? Има ли някакъв вариант кабинетът при най-лошото развитие на събитията в Гърция?

 

Преди да направя кратък коментар, само като допълнение към отговора на предишния въпрос – в момента имаме одобрени всички оперативни програми за новия програмен период, вече започнахме първия…

 

Всички?

 

Всички, без рибарската програма – най-малката.

 

Някъде четох, че по плана „Юнкер“ изобщо не сме се били включили по този план.

 

Не, твърде рано е да коментираме одобрени проекти по плана „Юнкер“, но той е различен финансов инструмент.

 

Безспорно, но…

 

Въпросът е, че аз преди половин година обещах, че 2015 г. няма да бъде нулева и съм радостен, че ще си изпълня обещанието. Плащанията от новия програмен период де факто започнаха. До края на годината ще имаме плащания от всички оперативни програми. И да стигнем до Гърция. Определено това е заплаха за финансовия ред и стабилност в Европейския съюз като такъв, двойно по-голяма заплаха за България като съседна държава и обвързана икономика с Гърция. Искрено се надявам разумът, каквото и да значи това в тази ситуация, особено в тази нервна ситуация, да надделее, защото имаме доказало се във времето едно просто правило: не може да си богат и да имаш бедни съседи, и обратното. Ние имаме интерес всички наши съседни държави да са стабилни и богати. Това е шанс също ние да бъдем стабилни и да бъдем по-богати.

 

Така е, но има ли някакъв план нашето правителство при някакъв негативен изход на преговорите между Гърция и Европа?

 

Имаме план за всички ситуации, за всички шокове, които би могла да понесе българската икономика, на първо място, разбира се, банковият сектор. Считам, че това, което може да бъде направено, е направено. И искам да кажа: в оптимална и максимална степен и икономиката, и финансовият сектор са защитени от шокове.

 

Благодаря Ви за този разговор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения