Вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Седмицата” по Дарик радио

Вицепремиерът по координация по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева е в студиото на „Седмицата“. Здравейте.

Добър ден.

Правителството направи една промяна в Националния съвет по антикорупционни политики и вместо представител на Висшия съдебен съвет (ВСС) вече ще има главен инспектор от Инспектората на ВСС, т.е. Ясен Тодоров, който вече беше избран, сега ще бъде сменен от Теодора Точкова. Ясен Тодоров коментира така: „ Няма да коментирам. Когато се изменят подзаконови нормативни актове само и само за да се смени човека. Ако това е държавна политика, здраве му кажи.“ Какво отговаряте?

Вече имах възможност да отговоря. Националният съвет е орган с представителство на различни институции, в случая това би било представителството на ВСС, господин Тодоров. Но от ВСС има още двама души, това е Главна прокуратура със заместник-главен прокурор и Министерството на правосъдието със заместник-министър на правосъдието. Дори с повече основание да се беше оплакал Главния инспекторат в лицето на главния съдебен инспектор по следните причини, не беше посочен в предложенията за член на Националния съвет по следните причини: първо, защото Инспекторатът прави точно това, прави тези проверки; второ, защото все пак съдебният инспектор е избиран от Народното събрание. Разбира се, ВСС би могъл да предложи главния съдебен инспектор, защото Инспекторатът е орган на ВСС. По някаква причина те бяха взели друго решение. За господин Тородоов мога да кажа, че той има чудесно поле за изява за борба с антикорупцията, той е председател на Етичната комисия към ВСС, и ако има предложения за сътрудничество, свои предложения, които да отправи към Националния съвет, аз не бих ги отхвърлила. Нека да ги разгледаме, но орган на ВСС и представители на ВСС имаме на практика трима. Единият е главният съдебен инспектор, вторият е представителят на прокуратурата, третият е представител на Министерството на правосъдието. Мисля, че са много добре представени.

Това решение няма нищо общо с, да ги наречем, критичните бележки, които се явиха срещу личността на господин Тодоров?

Това е решение, което ще работи, и решение, което ще даде много добър резултат с един насочен, с добра репутация орган, хора, които искат да работят. Пак ще кажа, човек се грижи за репутацията си главно през работата, има достатъчно работа за всички, нека да се изявява всеки с мястото, което заема.

Има ли проблем с репутацията на господин Тодоров според Вас?

Това не е предмет на нашето обсъждане. Аз искам добро представителство на Националния съвет. ВСС е избрал вече на длъжност господин Тодоров, той е председател на Етичната комисия. Смятам с това да приключа.

Вие неведнъж сте настоявали България да казва нещата с истинските им имена, така както настояват партньорите от Запада.

Аз само казвам какви за фактите. Смятам, че с главния съдебен инспектор, който е, подчертавам, избран от Народното събрание, ние ще имаме един по-силен национално-представителен орган, който ще изразява политическата роля за борба с корупцията.

Няма смисъл да бъда настойчив, да поставям по различен начин въпроса…

Защото Вие искате интерпретации и дописване на фактите, а аз казвам фактите такива, каквито са, и моята задача е не да създавам и да разпалвам някакви конфликти и лични войни, а да направя работещ орган. Това е моята цел и аз, колкото мога, ще се опитвам да събирам съгласие, това е основата на моята работа, така разбирам аз работата на политика. И, разбира се, няма да откажа на никой, който иска да си върши работата и да бъдат разпознати неговите усилия. Подчертавам, има огромно поле за работа и от страна на ВСС, и от страна на господин Тодоров, както и за етичните характеристики на ВСС, така и да задълбочат повече и те своите проверки.

Този съвет ще бъде ли нужен, след като влезе в сила предложения от Вас закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности?

Точно тогава ще бъде особено нужен, защото в миналото , преди да предложа закона, ние изследвахме стъпка по стъпка как се е развивала практиката в предишните години, т.е. да си отговорим на въпроса защо нещата не вървяха толкова бързо и толкова добре, колкото искахме. Ние имахме едно бюро като това известното БОРКОР, борба с корупцията, това бюро трябваше да прави анализи и да предлага тези анализи и въз основа на тези анализи къде са рисковите фактори, какво трябва да се направи за борбата с корупцията, някой да взема решения. И част от възраженията на хората, работещи там, бяха, ето, вижте какво сме направили, ние имаме изследвания в редица области, но няма кой да поеме отговорността да ги прочете и въз основан на тях да вземе решение.

Те са научното звено.

Аналитичното, нека да кажем. Първо, сега всички тези звена се събират в едно, Сметна палата, дирекцията, която събира декларациите, сегашната Комисия за конфликт на интереси, това аналитично звено за борба с корупцията, не с тези имена, но те наистина продължават с функциите на…

Почват да се наричат „Национално бюро…“

Не, не започват да се наричат „Национално бюро“, защото на мен така, както казвате, съзирам опасност само да се смени името, а пък съдържанието да е същото. Не, съдържанието е различното, но функцията по анализ и функцията по проверка, и функцията по превенция, са най-силните и най-важни функции на това бюро. То е постоянно действащ орган и за разлика от преди е едноличен. А нещата, от които те се оплакваха, и предишните институции, ако мога така да кажа, беше, че всъщност те са оставени без никакво внимание от политиците. Те нямат с кой да говорят от страна на политически отговорните хора…

И Национален съвет.

Точно така. Сега този Национален съвет ще изпълнява тази функция. Когато те искат помощ за да направят промени в закона, да речем, за да се обърне внимание повече на…

Под „те“ имате предвид Националното бюро?

Точно така. Ще има политически отговорни хора, които правя политиката било през партии, било през народното събрание, било през главна прокуратура, Министерство на правосъдието и т.н. , които да могат да отговорят, които да са… да не отива всичкото някак си като в празното пространство и дори да изкрещиш истината, да има кой да ти отвърне, да не е ехо от другата страна. Задължението да се взема решение, да се следи дали политически вървим правилно, дали нямаме нужда от допълнителни усилия, подчертавам политически. Това е много важно и това трябва да го прави…

… този съвет.

В Румъния впрочем е така, те имат такъв национален съвет, защото тази практика всеки да прехвърля вината на другия, значи един административен орган да казва: „Политиците не искат, няма кой да ни чуе.“; а съответно политиците да казват: „Институциите не си вършат работата.“, това е едно от най-тежките неща и един от най-ясните отговори защо нещата не вървят и не вървят достатъчно бързо у нас.

Засега си има два закона, които уреждаха тези въпроси, Законът за публичност на имуществото за лица, заемащи висши държавни и други длъжности, и Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Впрочем точно Моника Маковей от Румъния каза, когато беше в България, че това непрекъснато правене на структури, губене на време за местене на хора от едно място на друго, сменяне на имена, не носи нищо. Какво пречеше да си работят старите закони според Вас, чийто функции се принасят?

Аз бих продължила нещата така: във всяка страна и в Румъния, когато нещо не работи, то се поправя. Ако ние имахме прекрасно работещи институции по тази тема, очевидно щяхме да кажем, че няма да го пипаме, работи идеално. Вместо това обаче Комисията за конфликт на интереси, досега съществуващата, от всичките сигнали, които е получила, които впрочем никак не са много, е успяла да извади някъде около 60, представете си само, които са приключили, от които 40 и няколко са на толкова ниски етажи, че са почти незабележими, т.е. това не е за корупция по високите етажи и не за предотвратяване на корупция по високите етажи. По логиката „Ама защо да ги пипаме?“ и „Защо да не продължим със същите закони?“, това означава да продължим бездействието. Изводът от това, което виждаме до тук е следният – първо, не 120 хил. души да проверяват, ще проверяват на половината. Да проверяват 7 хил., хайде с магистратите ще станат повече, но да ги…

Напротив, в законът има още повече хора, които подлежат.

Не, има голяма част от проверките са преместени към инспекторатите. Тук сме се насочили към най-рисковете. Законът всъщност има…

Намаляват се всъщност длъжностите, защото списъкът изглежда доста дълъг.

Списъкът изглежда по-дълъг, защото е с по-високи длъжности и те правят впечатление. Преди нямаше ректорите, сега ректорите са вътре. Преди нямаше директори на болници, които работят с НЗОК, сега директорите са вътре.

Нямаше ги и директорите, които работят с европейски средства и обществени поръки.

Да, това е по отношение на персоналната характеристика, на хората, които ще се проверяват. Но също за обстоятелствата – нямаше обстоятелства, свързани с наем, например. Ако си под наем трябва да го обявиш, защото иначе има много странни ситуации, в които декларираш, че нямаш имущество, но живееш в прекрасна къща за 100 лева например.

В прекрасна къща под наем за никакви пари.

Да, това е доста очевидно обстоятелство, което се нуждае от проверка. Или например много бързо погасяваш кредит. Имаш кредит от няколко хиляди и изведнъж в рамките на 6 месеца този кредит се погасява. Това обстоятелство не е било проверявано и някак си законът се отнася за друго време и за хора, които не са най-важните…

Но намалявате абсолютният брой на физическите лица, които ще бъдат проверявани.

Да, да.

Кой отпада?

Най-ниските длъжности. Смятаме, че трябва да има инспектори, които примерно в кметствата могат да направят тези проверки.

Или в съответните министерства.

Да, и съответните министерства. Разбира се, този закон, искам да кажа, че е доста навлиза безспорно в личното пространство на хората, но сме предвидили и ще продължа да търся още възможности, за да се запази личната сфера без опубличаване там, където проверката върви и тя трябва, докато не се докажат нещата, да бъде наистина в рамките на служебната тайна.

Хайде да опишем, ако искате даже през вас, през един вицепремиер, как ще работи този закон? Правителството ви избира за вицепремиер, вие отново попълвате декларация с имуществото, което имате като декларирате и още неща – казахте наемите, кредитите, когато ги погасявате ще трябва да изпращате отново декларации, с които …

Имаш кредит, такъв е кредитът и съответно вече ще се…

…веднъж годишно ще остане подаване на декларацията.

Да.

Ако има промени или ще декларираш, че няма промени. И какво се променя от това, което знаем досега?

Едно то нещата, които ще станат факт с този закон е, че само няма промени, всяка следваща година не е достатъчна, те просто ще бъдат излагани дори да е същата декларация.

Да си я препишеш с copy-paste.

Да.

Добре. Това защо?

За публичните регистри, за достъпа до информация. Една голяма част от информацията е важно да бъде публична. Както и сега регистрите са публични.

За да бъде по-удобно всяка година да се вижда. Това ще е неудобно за хората, които работят тази работа.

Понеже дадохте пример за мен, вероятно ще ми представлява някаква трудност. Но ще го направя, защото смятам, че това ще оздрави средата.

Така и се скарвате вие с някои ваш съсед по някакъв коренно различен…

Една секунда, преди съседът. Ако имаме дете, което учи на вън, аз ще трябва да декларирам как се издържа.

В момента няма такова задължение?

В момента няма.

А колко голямо дете?

Ако плащаш за обучението, трябва да го декларираш.

Да, то е студент и можеш да кажеш „той си работи“…

Точно така, то е студент.

Дори да е пълнолетно детето. Трябва да напишеш, че работи.

Ако го издържаш, ако има такси, които се плащат и т.н. Това е обстоятелство, което трябва да се декларира.

Скарвате се с някои съсед. Нищо общо с работата ви и той решава да ви натопи. Даже има два варианта…

Това е доста грозна картина, която рисувате и аз…

Каква е вашата защита в случая срещу това?

Сега ще ви кажа. Първо, да се изважда на преден план, според мен нещо, което е по-скоро обект на виц, отколкото на истинските отношения между хората, е грозна картинка и хората не заслужават това в България.

Основните възражения са срещу анонимността на сигналите…

Продължавам, разбирам въпроса ви много добре, но искам да направя и аз своите контрааргументи. Не е вярно, че съседите се мразят неистово и че това е наша типична национална черта. Напротив, аз мога да ви кажа, че с моите съседи не само, че се поздравявам най-любезно, а и хората вършат някакви неща заедно и ги вършат в съгласие. Могат да почистят градинката отсреща, да направят нещо хубаво, така че…

Вие сте много принципна, примерно по някакъв въпрос…

Оставете съседите и колко са лоши те. Вие искате…

Хора със засегнати интереси от управленските ви дейности, пускат анонимен сигнал срещу вас.

При това положение този анонимен сигнал първо трябва да има достатъчно аргументи. Примерно работи медицинска сестра в болница. Вижда, че се правят ясни отчетливи нарушения, свързани да речем с клиничните пътеки или с изписването на лекарствата, или все едно. Това е професионално. Това не е съседът. И аз съм сигурна, че не съседите ще дават сигнали за корупция, подчертавам, за корупция. Тази жена, която е в служебни правоотношения едва ли ще може да с името си да отиде и да се оплаче на кого, интересно? За това би могла да подаде анонимен сигнал. От там нататък обаче аргументите трябва да бъдат толкова сериозни, че по този анонимен сигнал наистина да започне проверка. Неслучайно давам пример със здравеопазването, защото това е една от най-най-рисковите групи. Здравеопазването, обществените поръчки, благодарение на анализите, които имаме тук в България, ние имаме достатъчно анализирана корупционна среда у нас, са рискови фактори. Инспекторът, който ще работи и който ще е сериозно обучен, може да прецени до каква степен е достоверността. Но ние слагаме още една преграда – началникът му, т.е. председателят на бюрото, който е минал през тестове за интегритет, както впрочем и самият инспектор, за оценка на риска и т.н., и те всяка година ще минават тези тестове, този началник на бюрото издава методика за работа с анонимните сигнали. Още нещо, което ние слагаме като щит пред недобросъвестността. Трето, и това нещо аз смятам да го прибавя, го прибавихме след дискусията в МС, наистина хората са притеснени за това, да не се ползват с предимство анонимните сигнали. Т.е. да не би това бюро да започне да работи по анонимни сигнали, а не да работи така, както всъщност е практиката.

По реда на постъпване трябва да се работи?

Т.е. анонимните сигнали първо ще имат по-малка, как да кажа, ще имат определена тежест, те могат да определят колко точно процента може да им се отдели, което още повече ще подчертае, че те трябва много, много сериозно да бъдат избирани. Това бюро, което създаваме със закона, постоянният орган, административният орган, подлежи на всеки 18 месеца на одит, външен. Това е много вероятно, както в Румъния, да бъде една чуждестранна компания, която ще дойде. Те са занимават с това, те одитират дейността. Толкова сигнали е имало, всички ли са обработени, толкова служители работят, всички ли са еднакво натоварени, толкова пари са получили от бюджета, изработили ли са си заплатите? Но аз оставам това нещо, решението, на НС. Много се надявам законът да не бъде размит. Сега ще ви кажа аз какво мисля по въпроса за анонимните сигнали и какво аз разбирам под анонимен сигнал. Ние живеем във века на социалните мрежи. Какво ще кажете за информация, която просто така някъде се хвърля, за съжаление понякога злонамерено, в социалните мрежи? И след това някой, ако веригата е добре разработена, може да я сложи в малко по-сериозна медия, една идея по-сериозна, след това още по-сериозна и изведнъж нещата се оказват, видиш ли, публични. Например точно за това бюро в един сериозен, сякаш, вестник излезе как Гергана Паси щяла да оглави това бюро.

Тя каза че не знае даже.

Естествено, никой никога изобщо… не е прелетяла такава мисъл.

Да де, но това с анонимните сигнали не оправдава ли точно този тип?

Не, не.

Не трябва ли всъщност да се мисли как сериозните медии…

Според мен…

…да бъдат сериозни?

Това е темата. Това е темата, но искам да кажа, че когато е проверен и няма никакви поводи за притеснение, независимо дали е политик, дали е ректор, дали е директор на болница, понеже дадох преди малко примерът за болницата, ако е проверен, това означава, че утре никой няма да може да напише, този на който не му е чут сигнала няма да отиде и да напише анонимно в социалната мрежа, че еди кой си е голям бандит. За това според мен тези сигнали по-скоро биха могли да запазят засегнатите, отколкото да им нанесат някаква вреда. Подчертавам, че те се правят от професионалисти, проверките.

Това може да е форма на тормоз самите проверки са свързани, във вашият случай например. Ще трябва да докажете доходите си, ще ви карат да събирате документи…

Нямам нищо против. Когато се занимаваш с политика…

…това е отвличане на вниманието ви.

Понеже дадохте пример, да така е. А сега, ако направят на една малка фирма данъчна проверка? Извинявайте, живеем в общество – тези неща се проверяват, няма как. Това е. Дали ще злоупотребиш с право? Е голям въпрос и това е, както знаем още от римското право, това си е институция, злоупотребата с право.

При тези проверки ще изтича ли… ще има ли информация за тях?

Не, никаква публична информация за тези проверки, които биха могли да започнат по анонимен сигнал. Това е желязно.

То и за другите, дали е анонимен или не би трябвало да има…

Разбира се.

Във формалните общества някой който не е осъден.

Разбира се. Аз мисля, че малко повече…

В Англия още не им дават в съда лицата на подсъдимите.

Точно така. Малко повече самоуважение към националния характер. Ние не сме някаква втора категория хора и тук да се мразим повече, отколкото на други места по света. Има ги, работят тези анонимни сигнали. Трябва да направим нещата културно, спокойно, но това все пак е някаква възможност, ако макар и в много малка част по един сигнал да може… хората да знаят че има на кой да кажат, когато виждат някаква несправедливост и получат решение, това ще обърне отношението изобщо към какво прави държавата.

Кой ще оглави антикорупционното звено? Кога ще стане ясно?

Трябва най-напред да се приеме закона.

Някъде четох, дано не е било от тези примери, за които казвате, не с име, а че си представяте човек от МВР да бъде.

Не това отново е малко…

Пресилено?

Не само пресилено, аз дадох примери за, това е просто невярно. Дадох примери от Полша, където наистина е…

Полицай.

Да. Завършил право, с много добър опит, бил е в Скотланд Ярд, има всички възможни, направи ми впечатление, сребърна, бронзова, златна звезда за храброст. Те имат, очевидно такива отличия в полицията, абсолютно човек с интегритет. Но в Словения е съдийка, жена. В хърватска е два пъти главен прокурор, два мандата. Това е профилът, който аз виждам. Но примерно има заместници, в някои от тези страни, има заместник, който е специалист по технологии. В една от страните, може би в Словения, е разследващ журналист. Ние нямаме в нашия закон изискване да бъде икономист или юрист, както примерно от ПФ бяха предложили по време на моите срещи с парламентарните групи. Трябва разбира се да има висше образование, да има магистър, да има достатъчно дълъг професионален стаж, защото той ще управлява хора.

Какво става после? Установява се различие, 10 хил. лв. е вашето предложение, нали, между дохода и…

Това не е… вече се отваря предверието на големите санкции.

Така и? Вижда се, че има разлика един министър между доходите и това, което… значи 10 хил. лв.

Нека да ви кажа защо е това – много е възможно това да е просто пропуск в декларацията и той ще трябва да се поправи. Когато се прави проверката, ако се види разлика 1000 лв. аз не мисля, че трябва да ангажираме целият административен капацитет на агенцията, бюрото и да прави дълбоката проверка. Ако обаче е 10 хил. лв. това означава вече, че си струва да се направи по-дълбока, по-систематична проверка. Пример – декларирали сте, че вашият доход е 1000 лв., обаче се оказва, че наемът, който плащате, джипът, който карате или колата, екскурзията, на която отивате… наистина има много голяма разлика между това, което сте получили като възнаграждение и начинът, по който живеете. Тогава започват вече дълбочинните проверки. Т.е. тогава…

Това кой го прави вече? Съответните органи ли?

Пак инспекторите. Те продължават, те могат да (не се разбира…) могат да кажат „А сега искаме да имаме достъп до банковите сметки, за да видим какво става там. Да видим дали от някъде няма странни преводи.“

И ще получат този достъп иска или не иска…

По съответния пред. Да, длъжни са да сътрудничат при подобен тип намеса от страна на инспекторите. След това обаче човекът, който е предмет на проверка бива канен да обясни. Той може да дойде с адвокат, на тази фаза вече може да дойде с адвокат, за да се обясни и види. Ние искаме да установим истината. Това е, което ще трябва да направят инспекторите. И когато всичко приключи има няколко пътя. Може да се действа директно и да се наложат сериозни санкции. Те са административни – това са глоби. Може да се предадат документите на комисията за отнемане на имуществото, незаконно придобитото имущество.

А този човек остава ли си министър?

Ето това също може да бъде направено от…

Вие искахте конституционна промяна, конфликтът на интереси…

Това едва ли с тази промяна.

… да стане основание за освобождаване.

Това едва ли с тази промяна на Конституцията може да се постигне. За сега това не е факт. Но според мен самият факт, че излиза публично резултатът от тази проверка, наистина много би променило животът на един подобен човек. Третата възможност, разбира се, която също е много силна, много важна е, че едни добре разработени документи с добри мотиви, подкрепени с факти, качествено, могат да отидат до прокуратурата. Защото в момента, който и да попитате за някаква нередност, независимо каква, дори и най-минималната, казват „Ще се оплачем в прокуратурата“. Ако прокуратурата няма добри аргументи, добре доказани факти, тя просто нищо не може да направи.

И фактическите съжителства също ще бъдат проверявани. Знаете ли, дефиницията ви звучи остаряла? Понеже тези дни е актуална темата за хората от един пол. Във вашата дефиниция ще се изследват само фактически съжителства на лица от различен пол.

За да можем да минем към дефиницията, приемам въпросът ви абсолютно сериозно, най-малкото защото‚ юридически е интересен казус, ако в България имаше брак между лица от един и същи пол това щеше да се отрази най-напред в семейния кодекс. А фактическото съжителство, за което ние говорим, това е …

(не се разбира…) лица от различен пол.

…наподобяване на брака. Ние не можем да сложим нещо по-тежко във фактическото съжителство, от това, което има и по-различно в концепцията за брак в българското право.

Интересен въпрос, защото излиза, че хора от еднакъв пол, във властта, и живеят заедно ще са по-облагодетелствани.

Тогава направете кампания за еднополовите бракове, когато това се промени в закона, ще го променим и ние.

Шенген. Вие бяхте много обнадеждена, че до края на юни България ще влезе в Шенген. Сега кое пречи?

И съм. До края на юни всъщност свършихме 99% от работата.

Холандия ли е проблем? Преди точно месец беше холандският посланик и той беше категоричен, че Нидерландия (не се разбира…)

Холандия подкрепя.

Вече подкрепя?

Това беше част от усилията, които аз вложих, всички (не се разбира…)

Станало е нещо този месец?

Имахме много срещи и искам да бъда абсолютно ясна, ако питате дали Холандия и други европейски страни искат България да наблегне много на механизма си по правосъдие и вътрешен ред, който те наблюдават - да, те продължават да искат същото и тук няма промяна в тяхната политика и в концепцията им. Това, което аз направих откакто съм вицепремиер и работя по тази тема това е да развържа механизмът по правосъдие и вътрешен ред с приемането на България в Шенген. Това беше изключително трудно упражнение, защото някак си бяха залепнали двете политики и се казваше, че това е тоягата, с която България ще бъде накарана да вървят по-бързо нещата в съдебната реформа и в реформата в областта на вътрешните работи. Когато около нас бушува буквално война, когато има милиони търсещи убежище хора, когато Европа наистина трябва да обменя в реално време и с пълна дълбочина информация, включително информация свързана със разузнаване, ние да бъдем извън Шенген и да не можем да проверим дали този човек не се издирва, това е т.нар. система ШИС – шенгенската информационна система, да проверим не просто дали не му е фалшив паспортът…

Това вече е проблем на Шенген.

Той може да му е истински, но ние няма как да разберем дали този човек не е издирван някъде за тероризъм, защото нямаме достъп до това ниво на системата ШИС. Това е политика, която не беше обмислена добре и аз веднага използвах възможността още в момента, в който на първите разговори по миграция, по сигурност на границите участвах, да кажа, че не може да има втора категория сигурност.

Какво стана? Кога България ще влезе в Шенген?

Не стигна окончателно времето, за да го направим сега на този европейски съвет, на който премиерът отива. Но той се включи също активно, вече с най-високото ниво, аз смятам, че имам още малко работа в следващите 1-2 месеца по парламентите в някои от страните. Особено, разбира се, ще обърна внимание на немския парламент и да покажа, че поне стъпка по стъпка външната граница ще я започнем с небе…

Летища и мост. Морски и речни пристанища.

Концентрирани сме наистина в първата синя граница.

Нещата се отлагат за декември?

Не, не за декември, има още два съвета. За съжаление съветите са (не се разбира…) От тук нататък те са…

Следващият кога е?

Октомври. Т.е. ако имахме по-активна политика още, масирана… ние трябва всички да вярваме, че Шенген е решение. А сам сте свидетел колко пъти се чуваше и от тук и от там, че ние май по-добре да не сме в Шенген, защото… и се казваха, според мен, някакви абсолютно несъществени аргументи. Когато го искаш и знаеш, че си готов да платиш цената за това, което искаш, за нас цената е абсолютна дисциплина по границите, тогава го получаваш. Но иначе, ако нямаш аргументи и няма ентусиазъм и енергия да го постигнеш – не става.

Конституцията. Очаквате ли, че ще бъдат приети промените в нея?

НС е много натоварено. Искрено се надявам, че ще…

Когато става дума за Конституция това не е много силен аргумент. Ако имаш желани, в смисъл…

Може би е по-добре по тази въпрос наистина да се говори с ръководството на НС. Аз използвам тук да заявя своята абсолютна готовност да отида и да разговарям с всеки, който иска да чуе аргументите ни по тази тема. В последна сметка тя е подкрепяна от правителството и не виждам нищо двусмислено в активното ни участие.

Чухте ли противните аргументи на колегата ви Георги Близнашки, впрочем вече и съветник на ДПС, по промените в Конституцията?

Аргументът за това, че не е конституционна материя и за това няма смисъл да се минава през Конституция – добре, добре е, че го казва публично. Аз смятам, че ние трябва да вървим и с приемането на закона. Но съм напълно убедена, че ако тези приемни се циментират в Конституцията, това означава наистина да осигурим приемственост и стабилност. Защото иначе Законът за съдебната власт и това двукамерно разделяне на ВСС можа само след борени години, ако някой друг дойде с друга концепция, пак да го смени. А така през Конституция е, малко по-трудно и смятам че това дава стабилност, от която ние много се нуждаем.

Пропуснах въпрос във връзка с Шенген – съгласна ли е България с квотите предложени от ЕК за бежанците? Впрочем вие вече няма да отговаряте, ако вярно съм разбрал едно решение на правителството от тази седмица за прехвърляне на правомощията към вътрешни министър.

То не е от тази седмица. Става въпрос за това,с което прехвърлихме правомощията, съвсем нормално към вицепремиера г-жа Бъчварова, е самата Агенция за бежанците. Веднага ще обясня защо. Агенцията за бежанците има за свои първостепенен разпоредител, бюджетен, МВР. Така че връзката, особено, когато имаме министър на вътрешните работи и вицепремиер…

Вие продължавате да се занимавате с миграционна политика?

Това е европейска политика. С всяка европейска политика аз се координирам.

България съгласна ли е с квотите? Официалната позиция каква е?

Ние имаме възражения по две неща. Първо да бъдем признати за външна граница, защото преди бяха изброени само няколко страни,беше изброено на практика Средиземноморието. А зелената граница е също толкова важна и толкова активно трябва да й бъде обърнато внимание. Това го изчистихме. В понеделник имах съвет общи въпроси той подготвя съвета на който сега отиде премиерът и това беше една от темите. Самите квоти няма да се разглеждат този път. Много страни възразиха. Ние сме „за“ солидарността, ясно ни е, че не може само в една страна да се концентрират бежанците или в две. Да, трябва да има връзка с безработица, с БВП, ако щете дори и от къде идват бежанците, защото културното им интегриране е фактор, който много силно трябва да и даваме сметка, че се обръща внимание. Не е точно този коефициент, който имаме възражение върху коефициентът, т.нар. distribution key – за разселването на тези 20 хил. бежанци. Но то няма да бъде предмет днес на разглеждане, така че остава малко обяснение по принцип, а не нещо, което ще се реши днес.

Защо ще се отложат новите цени на тока с 6 месеца, както предлагате вие?

До 6 месеца, за да може да се види каква е истината.

Да минат изборите, някой би казал.

Не, ни най-малко. Първо това е в програмата на „България на гражданите“ още от предишните избори.

Кое?

Ние искаме договорите всички…

Да бъдат публични.

…да бъдат публични. Изсветляване на договорите.

Какво отговаряте на Румен Овчаров? Той казва „Не мога да разбера част от министрите“ и цитира персонално вас и Томислав Дончев, „които до онзи ден се кълняха, че КЕВР е независима, а сега я пращат в НС“.

НС е я избрало, освен това има един текст от Конституцията, който определя правомощията на МС. В този конституционен текст, който е основният закон на страната се казва, че МС отговаря за вътрешната и външната политика. И понеже цената на тока е вътрешна политика, не защото ние ще изземем правомощията на независимия регулатор, а защото трябва да знаем и да имаме отговор на въпроси как ще се отрази на индустрията, какво ще се случи, дали договорите са справедливи? Върху тези неща МС трябва да отговаря. Така че е нормално министрите да реагират.

Управителят на БНБ. Според информация на депутати на РБ, пише (не се разбира…), тяхното очакване е, че след като Димитър Радев встъпи в длъжност като управител, той ще предложи Бисер Манолов, издигнат от движение „България на гражданите“ за подуправител. Това ли е целта на тази номинация?

Първо, бисер Манолов е кандидатура на целия РБ. Той е високоуважаван специалист…

Да, вие го предложихте, вашата партия…

Аз наистина имах щастието от самото начало да работя с него. И от него всички могат да вземат информация в дълбочина, да интерпретират. Той е посветил часове и дни на РБ. На всички, не само на „България на гражданите“, и в писане на програма, и в идеите, които са широко подкрепяни от всички. Да, това е кандидатура на РБ. Но г-н Радев каза, че той е кандидатура на ГЕРБ. Така че аз не приемам тук идеята, че…

Понеже РБ подкрепи…

Ние нямаме нищо против да изслушаме. Това е което искаме да кажем, но ние трябва да имаме достатъчно самочувствие, за да покажем един наистина отличен специалист. Смятам, че нашата мисъл трябва да бъде следната – първо, да дадем пълната палитра и богатство на добри кандидати. Най-голямата ни грижа да бъде да намерим достатъчно подготвен, достатъчно задълбочен и достатъчно независим човек в своята работа за този важен пост. Това сме предложили. Без конкуренция избор няма.

Ако до края на юли, някоя от партиите в РБ не се съгласи с останалите с начина, по който да се явите на местните избори, има ли вариант РБ под това име, да участва без някоя от партиите?

Всичко това зависи от споразумение, което трябва да подпишат за тези избори партиите. Аз мога да кажа аз какво мисля, не искам да изземвам инициативата от страна на колегите, аз искам единна регистрация за блока. Вложили сме много в единството на блока и бих искали това единство да го затвърдим и през местните избори.

Заместник министър-председателят Меглена Кунева в „Седмицата“ на Дарик радио.