Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif10.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: На 1 юли освобождаваме магистралите от ремонти
27 Юни 2015

Категорично осъждам убийството на Николай, който бе пребит, докато изпълняваше служебните си задължения, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Седмицата“ по Дарик радио

 

Следващият разговор е с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Направих запис вчера следобед, защото ангажиментите й непозволяваха да бъде в студиото тази сутрин. Записът направихме точно по времето, когато се е случил вчерашният инцидент на изграждащият се участък на магистрала „Струма“, край Сандански, при който 47-годишен работник на строителна фирма почина, след като е бил пребит до смърт след отправена от негова страна забележка към хора в автомобил, който е нарушил забраната да влезе в строящия се участък. Първо ще направим кратко включване по телефона с Лиляна Павлова, за да бъде разговорът актуален, а след това и разговорът, който записахме вчера.Здравейте, госпожо Павлова.

 

Здравейте.

 

Какъв е коментарът Ви на случилото се вчера на магистрала „Струма“?

 

Изключително тежък трагичен инцидент. Аз категорично осъждам убийството, убиецът на 47-годишния Николай. Повече от нелепо е всичко, което се е случило. Първо искам да поднеса своите съболезнования на семейството на Николай, на неговите колеги и приятели, които са присъствали на това брутално убийство. Наистина изказвам съпричастие към тяхната мъка, към близките на Николай, защото наистина загубата е огромна. Искам да се опитам и през вас да успокоя работещите и свидетелите, но те днес няма да работят на обекта. Утре ще е погребението на Николай. Аз съм във връзка и с колегите, които работят там, не само като съпричастие, но и във връзката ми с колегите от МВР, главният секретар, с който поддържаме връзка, защото искам да ги уверя, че това е инцидентно и както вече разбрахме от съмненията и вече по показанията на свидетелите има заподозрян и разчитам наистина органите на МВР, които веднага предприеха всички необходими действия да разследват инцидента и да заловят максимално бързо извършителите на това престъпление.

 

А тази забрана естествено да не се влиза в строящи се участъци масово се нарушавала според коментарите след този случай. Според вас как може да се предотврати това? Може би заградителните съоръжения са лесно преодолими, нещо трябва да се промени там.

 

Вижте първото нещо, което трябва да кажем е, че всеки от нас живее в правова държава и трябва да знае, че в крайна сметка трябва да спазва законите на държавата, и когато има строителен обект на всеки един строителен обект, независимо дали е път, магистрала или какъвто и да е строеж е забранено влизането и преминаването. Това арогантно поведение понякога бих казала понякога на някои лица, които си позволяват и смятат, че са безнаказани, че са над закона, и че могат да не спазват законите и разпоредбите и си позволяват нагло да не спазват загражденията, както виждаме и да бият, но това не е първият инцидент, за съжаление това завърши трагично. Много често се случват вдигат скандали, премахват си сами бариери, влизат по трасета на строящите се магистрали. Имаме го този случай много често и сега при ремонтите, особено на магистрала „Тракия“ масово се опитват да влязат, да минат по трасето, те били бързали и всякакви такива действия. Така че това е по-скоро вътре в нас . Ние трябва да знаем, че трябва да спазваме законите, и когато е затворено или забранено това е недопустимо. Често се случва и хората, които работят на тези обекти много често се оплакват от това, че чувството за безнаказаност и някакво такова самоуверено величие, което проявяват някои хора е неприемливо, категорично неприемливо. Но и още веднъж апелирам към всички шофиращи за разбиране и толерантност там, където има задръстване, но и да не си позволяваме да нарушаваме закона. Строителен обект, има пълна забрана за влизане, защото е опасно вътре за преминаване, когато работят машини. Ето виждате какви неща се случват, предупреждения има, забрани има, важното е да ги спазваме. Пак казвам, живеем в правова държава и трябва да се държим цивилизовано.

 

Ще приключат ли ремонтите по пътищата до сряда 1 юли, както обещахте на 7 юни, при откриването на цялото трасе на „Марица“ от Хасково до Свиленград?

 

Графикът на строителите и изпълнителите е до 1 юли да приключат с дейностите, които в момента работят. Там, където не могат да приключат просто ще ги замразим и ще освободим движението, за да може трафикът, когато е най-интензивен през юли и август съответно да го освободим и да е безпрепятствено. Тук има разбира се два важни елемента – в момента ремонтираме около 50 км от магистрала „Тракия“ и тези всичките участъци, които са готови, вие знаете движението вече е прехвърлено на готовите участъци, които се ремонтират ще бъде завършено, други от участъците ще започнат изцяло през септември. Има един малък участък от два-три километра, който можем да имаме само проблем с маркировката да не можем да я положим за 1 юли и то е, защото валят дъждове и прогнозата е до 1 юли да са дъждове и сега маркировката не е проблем. Ние можем в ход да я положим допълнително и другият важен нюанс или елемент, това са виадуктите, вие знаете чисто технологично времето за ремонт на един виадукт отнема много повече от два месеца, тъй като тези дни изцяло ги махаме, не само подменяме изолация, основи се подменят, така че виадуктите ще бъдат готови наесен. Но те са само четири участъка – два на едната магистрала и два на другата по 500 метра, така че те няма да затрудняват движението и няма да има проблем в трафика. Така че на 1 юли го освобождаваме изцяло движението.

 

А по другите пътища, това само за магистралите ли се отнася 1 юли, по другите пътища ще има ли ремонти?

 

Да, това се отнася само за големите ремонти на магистралите, които образуват задръствания и тапи, особено по направлението София – Бургас, най-вече участъкът София – Пловдив. А иначе останалите ремонтни дейности извън Черноморието продължават в рамките на графика, защото сега е пикът на строителния сезон. Има много проекти, които са финансирани с европейски фондове и трябва да приключат до октомври тази година. Така и работата по западната дъга и по обхода на Монтана и по северна скоростна тангента, всички тези участъци и най-вече по магистрала „Струма“, която ни е много тежък обект, работят на 24 часа в голяма част от участъците. Така че те трябва да продължат задължително, иначе няма да успеят да си спазят сроковете и да ги завършим.

 

Това за 24-те часа къде работят? На магистралите не?

 

На магистрала „Струма“ в участъка Сандански-Кулата работят на 24 часа, защото срокът им е 1 август.

 

А по другите магистрали? По принцип какво може в дългосрочен план да се промени в организацията? Например съм чувал, че в Белгия затварят една магистрала в петък, 200 километра, струпват техника и в неделя-понеделник са готови. Това защо не може в България да се случи? Заради пари.

 

Това, което вие казвате, да, две са причините. Първата причина е, чисто финансова причина, защото ето сега и на „Струма“ могат да си го позволят, защото в края на краищата това е въпрос и на организация на работата и въпрос на график за изпълнение до края на срока. Изпълнителят знае, че ще има неустойки и го прави до 1 август. Но тогава, когато говорим за текущ ремонт на пътища, ние имам 100 милиона, в които едвам не само вместихме ремонт на 80 километра магистрали, това е страшно много, при условие, че те не са ремонтирани 30 години и ние не просто подменяме асфалта, ние правим минимум 5-10 сантиметра фрезоване, за да може вече самата основа да се уплътни, което е различно. Така че от една страна, това е дълбочината на работите, другото е цената. В крайна сметка ние със 100 милиона добавихме и четири виадукта. По света и в Белгия, както вие казахте, те имат друг подход. Те имат достатъчно пари, достатъчно добра възможност и на всеки седем години просто подменят асфалта. Така че ако ние говорим, че имаме една добра основа и че пътят се поддържа на всеки седем, а не както при нас на трийсет и седем години, както е точно случаят с „Тракия“, ние говорим за нещо различно. Тогава и ние бихме могли затваряме един участък, за два дена го асфалтираме, толкова, два до три дена е само най-финалният, горният пласт, който се подменя в другите държави, които си го позволяват. Ама на трийсет и седем години, като го ремонтираш, той пътят е полуразпаднат.

 

А при завършени участъци пак заради парите ли идват проблеми? Например скоро имаше при Стара Загора, при „Тракия“. България по-евтино ли строи пътищата си, за да се появяват дори при новоремонтирани участъци, ако не веднага, скоро пак се появяват дупки?

 

Различни са причините. Пак казвам, средният гаранционен период на такъв вид строителство е между седем и десет години. Говоря на толкова, това е периодичността на смяна на асфалта, който е необходим…

 

По-лоши материали ли се използват, отколкото на германските магистрали например?

 

Не, искам да ви кажа, че ние съвсем отскоро, буквално последните години започнахме да асфалтираме, както ги асфалтират в Германия, а именно с полимерно модифициран битум. Дотогава се използваше обикновеният асфалт. Полимермодифицираният битум е този модификатор, който се добавя в асфалта.

 

Той е с различен цвят на новите участъци на магистралите.

 

Той му дава една по-голяма устойчивост и както е в България, висока амплитуда на температурите – от много минус до много плюс, и тежкотоварните средства, които преминават и стандартно деформират, какъвто е случаят със стария участък от магистралата преди Стара Загора, който е сравнително нов, за койот вие говорите, който е деформиран. Използвам случая да кажа за нашите слушатели, че участъкът, който е, той има леки деформации в продължение на три километра от магистрала „Тракия“, ние сме активирали банковата гаранция, не знам защо не беше направено досега. Говоря в изминалата година, изминалото лято. Изпълнителят ще си го ремонтира за негова сметка, защото те все пак са в гаранция. Поне този участък от автомагистрала „Тракия“, който беше пуснат, лот 2, 3 и 4 после. Имаме три километра с дефекти, така че те ще бъдат отстранени и те, но отново за да няма тапи, колебанието беше между юли и септември, по-скоро през септември ще бъдат коригирани за сметка на изпълнителя в рамките на гаранцията.

 

Всички пътища в България вече се правят с такъв битум?

 

Не всички пътища, говорим само за магистралите.

 

Само за магистралите.

 

Зависи, ако са първокласни пътища, по които има много тежкотоварен транзитен трафик. То е по-скъпо да се прави така, разбира се.

 

А кога ще бъде пусната „Струма“ в участъка до границата?

 

Сандански-Кулата ще бъде пуснат на 1 август, а участъкът до Благоевград, от София до Благоевград изцяло завършена магистрала ще имаме най-късно края на месец октомври. Аз бях там на място, работят в график, много работа предстои, много работа е извършена, там са почти 50 километра все пак, тунели, виадукти. Даже минах по два от тунелите, те са завършени, така че имаме доста сериозен напредък и на края на месец октомври би трябвало, ако се спазват всички графики и всичко е под контрол, да…

 

А кога очаквате да имате новия актуализиран проект за участъка през Кресненското дефиле, при който трябва да се замени тунелът от 15 километра с 24 малки тунела, свързани с 25 моста?

 

Ще отговоря и за проектирането. Само трябва да кажем, че оставащият участък от магистрала „Струма“ , по-известен като Лот 3 през Кресненското дефиле, всъщност съдържа четири подучастъка. Първият подучастък това е участъкът от Благоевград до Крупник, това са първите 30 километра, за които тръжната процедура приключи и в момента сме в процедура по обжалване само на процедурата. Така че ние до няколко месеца, след като приключи вече обжалването, ще имаме избран изпълнител.

 

Това е и по-лесният участък, там още не е самото дефиле.

 

Там всъщност изпълнителят е избран, въпросът е в момента да приключи процедурата по обжалване, след което да сключим договора с него, след което има да се довършват парцеларен план, отчуждителни процедури, много тежка процедура знаете. Този договор е инженеринг, така че да се допроектира вече технически проект и да се започне реално строителството в следващата година. По същия начин е и ситуацията с участъка от Кресна до Сандански, който е вторият участък от лот 3 на Кресненското дефиле, който също се проведе процедура, избран е изпълнител, там нямаме обжалване и затова ще сключим договора надявам се още август месец и от септември месец ще започнат също процедурите по отчуждаване, допроектиране, за да стигнем живот и здраве до строителство още следващия строителен сезон. Следващият мъничък участък е тунелът на Железник, тъй като там минава и жп линия, ще има и преместване, така че той също е обособен като самостоятелен подобект и най-важното, избрахме изпълнител за основното трасе през дефилето за проектирането и всъщност препроектирането на този участък. Не е задължително това, което казахте, че ще бъдат 24 тунела с 24 моста. Тъй като в момента това всъщност е реално и целта на този проект, той да предложи най-добро проектантско решение.

 

А може да е различен?

 

Може да са три тунела и пет виадукта. Въпросът е, че този проектант сега му е възложено да намери най-доброто решение не само от техническа гледна точка, но и от екологична гледна точка, и от финансова гледна точка. Да направи съчетание от трите, за да изберем най-доброто трасе. Така че този проектант няма никак да му е лесна задачата. Защото заради екологичните изисквания да оправим треви и други в зона „Натура“, животни и специални видове, може на места да се предложи включително решение на две нива да бъде магистралата. Не е задължително да са две ленти, опрени една в друга, виждали сме го и в Хърватска, и на други места, където просто магистралата се разделя и едното платно е над другото.

 

И в крайна сметка кога ще се стига до Кулата от София по магистрала?

 

В момента има обжалване, така че въпреки всичко ние ще сключим съвсем скоро надявам се и с проектанта, неговият срок е до края на годината.

 

Да проектира.

 

Да проектира, което означава и че и оценката за въздействие върху околна среда горе-долу тогава ще можем да направим. Това означава, че в началото на следващата година можем да пуснем търг за избор на изпълнител, който средно трае между шест и девет месеца. Защото той е двуфазен. Първо се прави преквалификация на компаниите, както и досега го правим, дали отговарят на изискванията и след това вече втората фаза е на тези фирми, които са в т.нар. къса листа, да изготвят своите оферти. Така че изпълнител може да имаме…

 

После дори да обжалват…

 

Дори да обжалваме, но до края на следващата година, на 2016 г., ако всичко върви по графика, който казвам, ние ще имаме избран изпълнител и ще започне строителството, реалното строителство ще е 2017-2020-а.

 

На най-трудния участък.

 

Но само говоря на участъка, който си е в самото дефиле. Всички останали ще се строят…

 

Тези около 30 километра.

 

Да.

 

Това означава, че 2020 г. със сигурност от София до Кулата ще се стига по магистрала. А за това лято остава и откриване на участък от „Хемус“ при Шумен, нали?

 

Да, 15 юли е срокът, който сме поставили на изпълнителя, който довършва 4 километра от участъка Шумен-Белокопитово и отделно от това един много голям пътен възел. Той е с разгърната площ от почти 10 километра, защото …

 

Където се разделя пътят за Русе и…

 

Той дава връзката Русе, София, Варна, Шумен, наистина е голям, за да бъде безконфликтно движението…

 

Това ще стане до 15 юли?

 

Да.

 

Това е планът.

 

Това е планът. Паралелно с това в момента тече тръжната процедура за избор на изпълнител за ново строителство на новите два лота. А именно участъка от Ябланица до разклона Плевен – Ловеч, разделен на два лота по 30 километра. Така че за тези 60 километра в момента тече процедурата. Вече приключи фаза едно, направи се т.нар. къса листа от компании, за единия лот всички бяха допуснати, за другия има една или две, които не отговаряха на изискванията, така че продължаваме и там. И до края на годината и за магистрала „Хемус“ ще има избрани изпълнители. Паралелно, разбира се, почват отчуждавания, допроектирания, но това са си такива договори за инженеринг.

 

Друга тема, която е под ваш контрол.

 

Само да довършим за пътищата. Понеже ме питахте. Тази година довършваме, до края на годината трябва в максимална степен да завършим Северната скоростна тангента на Околовръстното, на 30 октомври завършваме Западната дъга, това е много важно, защото има много тапи, задръствания, важно е да знаят пътуващите. Това връзката на магистрала „Люлин“ с голямото кръстовище на бул. „Сливница“, където стават тапи, също с голям, на две нива пътен възел, с който да осигурим безконфликтно преминаване и в посока Калотина. Той ще е готов също в края на месец октомври. И обходът на Монтана, заради който също в момента се използват обходни маршрути, също ще е готов до края на месец октомври. Така че с това ние завършваме програмния период и всички пътни проекти, които се финансират от него.

 

А пътя за Калотина от София?

 

Пътят София-Калотина той не му беше осигурено финансиране и затова той, както и участъкът София-Видин, Русе-Търново са трите…

 

В плана за следващата програма.

 

…в плана за преговори с Европейската инвестиционна банка за новата ни програма за транзитни пътища, която ние вече сме я кръстили „Европейски транспортни коридори“, защото е ясно, че с европейско финансиране пътища вече няма, Европа е ясно, пари за пътища вече няма. Имаме само за „Струма“ и малко за „Хемус“. Всичко останало ще го договаряме с ЕИБ, 2016 преговори, от 2017-а да започнем с новата програма „Европейски транспортни и транзитни коридори“, чрез която да направим тези пет ключови горе-долу транзитни направления, които ни остават.

 

Незаконните строежи. Колко къщи ще бъдат премахнати в Гърменска община? Тая седмица казвате четири незаконни ромски къщи в Гърмен и шест в квартала "Кремиковци". Това ли е всичко, което ще бъде премахнато?

 

Те са общо шест, за които имаме успешно проведени процедури за избор на изпълнител, който да премахне тези къщи. Четири от тях започва премахването в понеделник сега, а две от тях по график започва на 13 юли. Така че това са първите шест, които ще премахнем сега.

 

А колко още процедури текат?

 

Значи, те са общо 124 заповеди, те всички бяха поканени да си ги премахнат доброволно, всички 124 отказаха. За тези шест имаме готови количествено-стойностни сметки, за над 20 от тях, мисля, че са вече почти 30, да не подведа с числа, имаме установена невъзможност за изпълнение на тези заповеди. Защото се оказа, че от времето, когато сме ги установили, че са незаконни, към днешна дата, когато са отишли вече да замерват, за да знаят какви количества да възложат на изпълнителя за премахване, те са още повече достроени. Така че това незаконното е достроено, надградено, има вдигнати втори етажи, трети етаж, пристройка. И тъй като вече тези незаконни сгради са в разпореждане от 2012 г. на кмета на общината, сега кметът на общината трябва допълнително да доустанови допълнителното незаконно строителство, което се е разгърнало, и ще ги премахнем едновременно.

 

И какво излиза? Че всъщност имаш нещо незаконно и ако искаш да размотаеш да ти го махнат, трябва да строиш още незаконни, да го надстрояваш , пристрояваш?

 

Не, то това ще стане бързо. То в случая завареното положение, вие знаете, че до 2012 г. всичките строежи бяха в ДНСК, от 2012 г. се делегираха ниското строителство, пета категория, четвърта категория, отиде в разпореждане на общините, които трябва да се занимават с тези малките строежи, къщи, надстройки и пристройки, и това е завареното положение. Но така или иначе за останалите вървят процедурите по устойностяване и ние поетапно възлагане премахване. Но извън Гърмен ние премахваме и на много други места, защото ние средно месечно премахваме между 60 и 70 сгради. Винаги го публикуваме месец за месец графика на сайта на ДНСК.

 

Това не е само в ромските гета?

 

Не, не, говоря общо.

 

А каква част от тях са в такива гета?

 

Ами минимум 10%, защото колегите горе-долу правят съчетание да има и баланс, така че минимум 10 % са ромски.

 

Ама това означава, че всъщност 9 от 10 са неромски незаконните.

 

Точно така, това означава, да. И не забравяйте, че понеже ДНСК вече премахва строежи от висока категория, първа, втора и трета, нормално е, че повечето са неромски. Тъй като високата категория строежи не са в такъв тип парцели, а са друг тип строителство. Но ние имаме и неизпълнени премахвания на незаконни сгради, защото предишното правителство беше спряло да премахва незаконните сгради, а вие знаете не разрешава узаконяване, той предполага задължително премахване на незаконната сграда. Така че ние имаме и да наваксваме година и половина, почти две не бяха премахвани сгради. ДНСК премахва средно годишно 800 незаконни сгради. Но сега са се натрупали в списъка…

 

От тях 80, то пък няма да е ДНСК, 80 са ромски?

 

О, много повече са. Повече са незаконните ромски. Вие знаете само кметът на Стара Загора колко много премахна. Просто при нас в ДНСК са останали преди 2012 констатирани за премахване някакъв среден брой. Но в общините ние при нас сме прехвърлили като преписки 400 такива незаконни на Община Варна в местност „Максуда“. В Сливен, в момента да не изпусна някой, но аз онзи ден изброих поне десет общини, за които ние знаем, това са над 700 незаконни сгради, толкова, колкото ние годишно бутаме, са само тези, които ние сме прехвърлили след 2012-а към общините. Те междувременно сигурно имат още толкова установени. Така че незаконните постройки от този тип са изключително много на брой. Въпросът тук е във волята на някои кметове и нежеланието на други да ги премахват.

 

На това се възразява къде ще отидат тези хора, които живеят в такива къщи?

 

Този въпрос стои. Тук трябва да отбележим два много важни момента. Когато тези ромски къщи, защото те не са винаги къщи, но да ги наречем сгради.

 

Бараки, да кажем.

 

Да, помещения, сгради, бараки или къщи. Понякога са дву- и триетажни къщи. Ако те са на чужд терен, във вашия терен, ако някой съответно си ги е построил, това е не само незаконно, това незабавно трябва да бъде премахнато. И там според мен кметовете трябва да бъдат абсолютно безкомпромисни. По отношение обаче на такива сгради или къщи, които са построени на общинска територия, общините имат възможност в партньорство с тези общности да решават тези проблеми и на много места това е направено. Какво се прави?

 

Как да ги решават?

 

Общината за тези територии приема подробен устройствен план и издава отстъпено право на строеж на тези, които желаят там да застроят. И тогава нещата са легални, тогава нещата имат документи и това е начин, по който да се реши проблемът на местно ниво.

 

Каква част се оказват такива?

 

Ами да ви кажа немалка част са такива и когато има добър диалог и воля в местната власт, то не е лесен процес. Защото това означава да се премахнат едни сгради, да се документират нещата, не е невъзможно. Да, прави са, трябват усилия, трябва време…

 

Но това много хора в София например казват, че имало преди седмица Вили Лилков каза, имало 10 хиляди незаконни гаражни клетки. Тогава хората с гаражните клетки ще кажат ами искаме и ние да ги узаконим, за да може да ги продаваме.

 

Ама, разбира се, трябва да има първо ясна позиция. Толерираме ли незаконното строителство, позволяваме ли узаконяването, което не е допустимо в момента по закон, и не можем да ги делим. На едни да търсим жилища, на други – не. Едни си плащат сметките и си купуват земя и си строят законно, други не си плащат сметките.

 

Става дума вие за кое сте? Очевидно на вас се пада да решавате един проблем с десетилетия. Създаване на абсолютно нерегулирани територии на цели квартали, които пък не могат да бъдат благоустройвани, защото те не съществуват на хартия, на документи. От друга страна, ето 10 хиляди души в София, които не са роми повечето от тях, са си направили гаражи.

 

Незаконно.

 

Да. А отделно десетки, може и стотици хиляди да се окаже, са си остъклили пак така незаконно балконите.

 

Не, това с балконите е друга тема. Само да кажа, много е важно.

 

Какво решение трябва да се търси в България според Вас?

 

Моето мнение и на екипа на министерството и строителния контрол е, че не трябва да толерираме незаконно строителство и не трябва да го позволяваме. Така че законът в тази си посока е добре. Общините казах какво смятам, че трябва да направят. Не трябва да абдикират от този процес, напротив, трябва да урегулират територията. Но това, което се направи, но не се възползваха нито тези с гаражите, нито тези, за които къщи говорим, ние вече два пъти давахме опция в закона за т.нар.режим на търпимост. Това означава, че ако ти си си построил може би не в твоя, но в общинския имот своята сграда, но документите са оправени, сградата отговаря на изискванията, в смисъл не е опасна да живееш в нея, тя може да получи документ за търпимост и тогава тя не е незаконна и тогава тя не трябва да бъде премахвана. И знаете ли, че почти никой от тези квартали с компактно ромско население не се възползва от това узаконяване.

 

А тези с гаражите?

 

И тези също. А те също подлежаха и имаха възможност да узаконят своите постройки. Това също е много важно.

 

И сега какво, 10 хиляди гаражни клетки в София ще бъдат премахнати, защото вие няма да го толерирате, както ще бъдат премахнати и незаконните ромски къщи.

 

Пак казвам, това е въпрос на решение включително на местните власти и на това как да се реши проблемът на отстъпеното право на строеж и регулирането на такъв тип територии решава проблемите на завареното положение. Освен това тези гаражи те може да са се възползвали и да са в режим на търпимост, ако са строени до 2001 г. Ако са строени преди 2001 г., те са в режим на търпимост.

 

Друг специфичен въпрос е за строежите върху свлачища, които са били законни към момента на извършването им, обаче към момента става свлачище.

 

Как ще са били законни? Не са били законни.

 

Няма такива свлачища, които после се появяват?

 

Само да кажа. Направихме нарочна проверка, за да не се спекулира. Над 5400 са строежите на територията на страната, които са в свлачищни райони. Около 4000 от тях са на категория четвърта, пета…

 

Но те са разрешавани от местните власти.

 

Само да чуем, от пълномощията на общините, разрешени са, без изобщо да се съобразят по реда на закона, че са в свлачищен район. Или с други думи казано, 4000 имаме незаконно позволени от общините строителства.

 

Те е трябвало да ги съгласуват с вашите органи.

 

Те е трябвало да ги съгласуват с Геозащита, с Министерството и да им се предпишат конкретни мерки, свързани с укрепване на този терен, преди да се строи на него.

 

Сега тука от гледна точка на този, който е строил на него, той казва аз отидох в общината, това, че те не са изпълнили процедурите да съгласуват…

 

Ама и той е трябвало да ги изпълни. Не е така, и той не е спазил закона. Както и той не е спазил закона, така и кметовете и съответно главните архитекти не са и ние ги санкционираме и тях.

 

Наказвате кметовете и архитектите и ще ги махате, тези 4000.

 

Ами, не, невинаги, те невинаги подлежат на премахване, но те да ви кажа честно, природата сама ги премахва, те почват да стават от горна линия в долна линия, първа линия, някои и морска.

 

През тази седмица дадохте старт на санирането на първата панелка от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, в Благоевград, нали?

 

Да.

 

Тя кога ще е готова? След два-три месеца?

 

Тя ще е готова в края на месец август, поне ако съдим по договора, който беше връчен със строителя. Трябва да кажем, че в Община Благоевград са най-добре с броя сгради, те имат 108 одобрени, 103 имат вече одобрени, сключени договори с банката, а за 88 има от тях вече имат си процес, по който вървят проектиране, обследване и т.н. Първата сграда започна.

 

А в национален мащаб каква е картината?

 

В национален мащаб картината е над 1100 са вече одобрените за финансиране от банката сгради, по които вървят процедури. За едни процедури за обследване, за други вече…

 

А има ли пари за тях?

 

Има пари за тях. Аз очаква още поне 1000 да сключим до края на годината, което е един бих казала доста сериозен размер. Защото, като казвам сгради, в една сграда влизат всъщност няколко блока, защото вие знаете, че когато е в блок секции…

 

Няколко входа.

 

…формират една сграда, така че всъщност ние покриваме голям брой, ето само в Благоевград това са 80% от сградите в тези блокове. В Бургас са на второ място, Стара Загора, Хасково, това са все общини, в които ние имаме горе-долу средно между 80 и над 100 сгради, които обемат немалка част от сградния фонд населеното място. Така че там има доста добро изпълнение. На други места, където са и по-малки населените места, по-малкият брой сгради обхваща също 50 % от сградния фонд, който е допустим за финансиране. Така че бих казала, че върви добре програмата, даже бих казала, че обсъждахме с министъра на финансите, ако този ресурс, който ние резервираме за всяка сграда, големите сгради, съдейки например от Благоевград, отнемат около 500 хиляди лева, говоря с всичко – проектиране, енергийно обследване, строителство, надзор и всичко останало. Така че разчитайки ресурса, ето в всичките тези сгради, ето 103 сгради в Благоевград само ще бъдат около 60 милиона като инвестиция в сградния фонд.

 

Кои ще са първите схеми, както ги наричат по новата оперативна програма „Региони в растеж“, които ще бъдат отворени още през август?

 

Ами ние всъщност още миналата седмица приключи първата много важна стъпка и вече имаме сключени договори с 39-те общини, големи и средно големи общини, които ще финансираме с 1,4 млрд. Тези договори вече са сключени, всяка една от тези общини има договор за делегирани правомощия за междинно звено и знае колко е ресурсът. Имат възможност до септември месец да представят своите инвестиционни програми, а ние сме им предоставили и финансиране. Те имат и планове, имат и разработени проекти, сега трябва да ги приоритизират, така че първите проекти ще са ясни още тази есен. А тези, които са по-бързи и по-активни и те имат готови проекти, могат да започнат вече със самите тръжни процедури първите да ги обявят още сега, тъй като това им е делегирано, както казах правомощие от нас. Така че първата схема, както я финансираме, това е схемата за подобряване на градската среда и градското развитие. Това включва проекти за градска среда – това включва паркове, алеи, улици, подлези, надлези, велоалеи. Втора група проекти, това са проектите за градски транспорт – системи за управление на трафика, превозни средства, нови превозни средства, бързи ленти за движение, бус ленти и т.н. Третата група проекти това са проектите свързани с ремонт на училища, детски градини, социална и такъв тип структура. И третата са допълнителни мерки за енергийна ефективност във всякакъв вид публични и частни сгради. Това са мерките, с които ние инвестираме този 1,4 млрд. Това е първият пакет, вторият пакет са регионално-образователна инфраструктура, това са професионалните гимназии, които също ще се включат по нашата програма, и третият пакет това е здравеопазване. Тъй като вие знаете, ние през нашата програма „Региони в растеж“ финансираме реформата в спешната помощ, с която ще закупим над 300 линийки, оборудвани, ще оборудваме всички кабинети за спешна помощ на територията на всички областни градове, ще направим стационари, ще ги ремонтираме, за да има и спешна помощ като оборудване на място чисто като сграден фонд и апаратура, включая линейките, което е част от подкрепата за тази важна реформа за спешната помощ. Така че това са ни трите първи най-спешни мерки, които започваме тази година. И четвъртата това е инвестицията в регионална пътна инфраструктура, пътища от първи, втори и трети клас, които ние ще финансираме пак с нашата програма. 380 милиона е техният бюджет, а на здравеопазването 165 милиона лева, които финансираме.

 

А ще останат ли проекти, големи проекти от старата програма, които индикациите са, че ЕК няма да се съгласи да бъдат довършвани след изтичането на предишния програмен период?

 

Ние каквото довършим до края на тази година от стария програмен период, го довършваме със средства от оперативната програма.

 

Понеже България искаше по някои програми да й се разреши, вие искахте ли по вашата програма да се разреши и догодина да се продължи, ако нещо имаш да довършваш малко. Обаче комисията казала, че няма да стане.

 

Ние поискахме такова удължаване, но ние имаме възможност по правилата, които сме договорили с ЕК, тези проекти, които не успеят да довършат до края на годината, това са най-рисковите проекти, които сме идентифицирали всеки по своята програма, те да се довършат догодина, но за сметка на бюджета на съответния изпълнител. Което е много важно, защото пък ако проектът не се довърши, ще трябва да върне…

 

Как ще се изпълни тогава, този, който е виновен за забавянето?

 

Не, не, бенефициентът. Бенефициентът да си ги дофинансира и да си ги довърши.

 

Тука не са ли скоростните тангенти, Западната дъга, те са също тук.

 

Ами, разбира се.

 

Ако не бъдат завършени до края на годината…

 

Това е дъгата, тангентата и това са водните проекти за околната среда, жп и това са проектите за градски транспорт, които имат също забавяне.

 

Друга тема, която е интересно вие как я виждате от ваша гледна точка, регистрацията за изборите. ГРАО ще бъде ли ангажирано с тези проверки, които се планира да бъдат правени на масови регистрации на един и същи адрес?

 

Ние проверката, която е в компетенциите на ГРАО, аз я възложих и публикувах още миналия месец информацията за това.

 

Да, вие извадихте статистиките, но…

 

Включително извадихме назад в годините всеки път шест месеца преди местни избори, колко са такива.

 

Да, кой ще ходи на място да гледа?

 

Прокуратурата в момента е започнала проверка, така че прокуратурата със своите вещи лица правят тези проверки също.

 

Тоест не са експерти, понеже то нали трябва да се мери колко е голямо, колко квадратни метра е.

 

То лошото е, че не се мери, то това е всъщност най-големият проблем, ако трябва да съм искрена. Защото нашето предложение още в предишния мандат беше наистина да се определят квадратури. Защото в момента какво казва законът? Че в едно жилище не могат да бъдат регистрирани повече от…

 

…повече от два пъти и в някои случаи повече от три пъти от обичайно живеещите. И сега какво значи обичайно живеещите.

 

Три пъти от обичайно живеещите, но никъде не говорим за квадратури. Ние бяхме предложили да не е за обичайно живеещи, а да кажем квадратурата, която е минимално необходима за един човек. Защото ако при нас обичайно живеещите сме трима, то в някои ромски семейства са десет, с осем деца, като има. Така че това три пъти значи ли, че трябва да позволим 30 човека регистрирани на един адрес? Така че в момента проверяват компетентните органи и прокуратурата и се надявам в резултат на тази проверка да видим какво се случва. Вие знаете дебатът в парламента върви да се промени законът, дали сме предложението с квадратурите отново.

 

А вие искате квадратурите?

 

Ако някой предложи друг алтернативен вариант…

 

Това логично звучи, защото е измеримо. Е колко квадрата е според българското разбиране нормалното да живее един човек? Сега сигурно има условности за типа жилища и все пак средното.

 

10 квадрата беше предложението, което експертите казаха, че е сравнително компромисно.

 

На 10 квадратни метра могат да живее 1 човек. И то не е с идеални части. Ако жилището ти с реални части е 50 квадрата, могат да живеят максимум 5 човека…

 

Ами нормално ли е…

 

Ами да ви кажа даже и пет не могат да живеят, но за регистрационни цели…

 

Да, де, ама в момента на едно такова жилище са се накачулени 30 човека като регистрация по настоящ адрес.

 

Какви ще са плажовете, сигурно видяхте, те са още към вас. Отделен разговор ще имаме с министъра на туризма по този въпрос. Но много туристи се оплакват, че трябва да плащат цена за чадър, понякога сравнима с тази на легло, ако не и по-висока. Според вас как може да се реши този проблем?

 

Първото, което трябва да кажа, да, и в момента, до края на този сезон министерството нашето, на регионалното развитие има ангажимент да управлява и стопанисва морските плажове чрез концесионерите, с които имаме договори, концесиониране и отдаване под наем, а там, където няма такива, ние предоставяме финансиране на областните управители за тези плажове, които са посещаеми, те да наемат спасители и медицинска помощ. Това ще е и тази година. От 210 плажа ние имаме отдадени на стопанисване около 110, около 90 ще бъдат неохраняеми, голяма част по принцип не са посещавани от тях, но за част от тези 90, където има посетители, ние вече имаме, подготвяме документите с областните управители, те ще наемат спасители и медицинска помощ. Министерството на туризма, имаме принципното съгласие, че минават към тях плажовете, те трябва обаче да подготвят своята законодателни промени, да ги предложат, те да влязат в сила, за да може от януари следващата година това да е факт. Когато говорим за цени на шезлонги и чадъри, тук е много важно уточнението, законът за концесиите на морските плажове и като цяло законодателството не изисква от концесионера да събира такса за чадъри и шезлонги. Това, което казва законът, са две много важни неща. Едното е, че минимум 50 % от плажа трябва да остане без шезлонги и чадъри, свободна и безплатна на 100 % и достъпна на 100 % за всички българи.

 

Тук оплакванията са, че най-лошите места се дават за свободни.

 

Затова сме подготвили програма в закона, в която пише равностойна на платената зона. Така че и ние проверяваме дали има 50:50 равностойна.

 

Но това още е проект?

 

Не е проект.

 

А, това го има в закона.

 

То е още от 2012 г. по мое предложение.

 

Това значи трябва да го проверявате просто.

 

Ние го проверяваме. Второто, което е много важно, в закона го има, е, че ние искаме задължително те да имат спасител и медицинска помощ, а съответно никъде няма изискване те да имат чадъри и шезлонги, та камо ли да събират пари за тях. Защото им е позволено един плюс един процент, един търговски площи и един преместваеми обекти, като обекти, от които те събират приходи и от които теоретично те трябва да имат финансовите им потоци да вървят оттам като приходи и те да си плащат концесионната такса. А не да се опитват да ги избиват от скъпи чадъри и шезлонги.

 

Да, но не им е и забранено, нали? В смисъл имат право.

 

Не можем да забраним.

 

Имат право и могат да си слагат каквито искат цени.

 

Не, но защото те се опитват да се оправдават с държавата, тя да ни освободи едва ли не от концесионна такса. Не е така. Концесионната такса те могат да си я плащат от заведенията.

 

Да си я изкарват от заведенията примерно.

 

Те си я изкарват от заведенията. Всичко друго е екстра. Така че те могат и да намалят цените на чадърите, могат и да ги дадат безплатно, както е по света. Така че това е въпрос на воля на самия концесионер от какво ще печели и дали ще печели на гърба на туристите.

 

А може ли да бъде обвързано с хотелите например. Концесионерите да не са различни, за да може, понеже като дойде отнякъде турист…

 

Ама нали знаете, че има плажни ивици по 8 километра, на които има 50 хотела. Няма как 50-те хотела да са едновременно концесионери на плажа. То оттам идва проблемът. И всъщност това са въпрос на частно-правни договорни отношения между концесионера и всички тези хотелиери, които не е задължително да са на първа линия и които да ползват част от плажа и да поставят своите чадъри.

 

Тези дни ви определиха като един от младите световни лидери на изданието на Световния икономически форум в Транс монтана и ставате за три години член на клуба. Какво ще правите? Какви са задачите ви в този клуб?

 

Да, сега на последния форум на Международния икономически форум получих този приз и три години имам ангажимент за участие в тези форуми. Една от основните цели е, разбира се, първо да представим нашата държава, за това, че в България има млади хора, които желаят и работят за икономическото развитие на своята държава, разбира се, представяйки го, участвайки във всички форуми. Като част от тази инициатива всички млади лидери от тези държави имаме ангажимент минимум два пъти годишно да правим срещи по съответно актуални теми от ежедневието. Темата, по която аз активно работя и се включих и тази година и оттук нататък ще работя, това е Балканите и развитието на Балканите като регион. Защото България като една перла бих казала на Балканите е единствена пълноправен член на ЕС, на НАТО. И тази цялата ситуация бих я нарекла кризисна тук на Балканите, имаме своя лидираща роля и своя важна роля на кръстопът и трябва да се възползваме от нея.

 

Това правите събирания, примерно планирате в България през тези три години да дойдат лидерите от Кран монтана по тая тема в България?

 

Това е моето желание. Да промотирам България, да промотирам България като лидер на Балканите и да се опитам и в България да направим такъв Световен икономически форум едно издание.

 

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в „Седмицата“ на Дарик.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения