Министърът на земеделието и храните в предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

За изминалата 2014 г. земеделските стопани са получили директни плащания за над 1.8 млрд. лева, съобщи министърът на земеделието Десислава Танева по време на бизнес форум, посветен на новата Програма за развитие на селските райони. С изключителен интерес приключи първият прием по мярката "4.1" за инвестиции в земеделски стопанства с бюджет 300 млн.лева. Още ще чуем сега от министъра на земеделието и храните Десислава Танева. Министър Танева, казахте днес, че в областта на земеделието всички сектори ще останат недофинансирани, но ако се постигне съгласие за промяна на някои от правилата и критериите за одобрение за проектите средствата може да достигнат до повече земеделски стопани. Кои са тези правила и критерии? Как може да се случи това?

Програмата за развитие на селските райони е основният инструмент, да не кажа единственият за инвестиционна подкрепа или финансова подкрепа за инвестиции в земеделски стопанства. В този смисъл казах, че ще останат не дофинансирани не за друго, а защото ние разполагаме за 7-те години с договорен бюджет. Заедно с националното съфинансиране той е 2.9 милиарда евро, като една част от тези средства са за публични проекти, респективно за общините, друга част са за агроекология и климат. Ограничени сме от към проценти и общият бюджет, от които няма как да избягаме. Останалият бюджет е предмет на състезания между земеделските производители със съответните проекти по определени мерки да се борят за него, за да подкрепят с финансова субсидия инвестиционните намерения и проекти, които имат за техните стопанства. Ние отворихме мярка 4.1 в хода, на чиито прием се получило официалното одобрение по програма за развитие на селските райони, по-рано от планираното от нас даже и по-рано от този прием показа тези факти. Огромен интерес, над 4 пъти повече проекти за повече поискана субсидия от бюджета на приема, който беше 150 милиона евро. При първоначалният преглед на всички кандидати, кандидатствали са 3350 земеделски стопани. Ще бъдат удовлетворени, сам разбирате 25% от поисканата субсидия ако приемем, че одобрените проекти са тези, които са с приоритетните сектори по програмата. Това са плодове, зеленчуци, биоземеделие, животновъдство. Ако приемем, че приоритетни ще са селските или необлагодетелстваните райони. Тоест интензитета на одобрените проекти би бил по-висок от основният базов ни е 50%, това означава, че около 20% вероятно от заявленията на земеделските стопани или като брой земеделски стопани биха били подкрепени. Ние след като фонд „Земеделие“ извърши необходимият ранкинг на приема, ще обявим и официално анализа от първият прием. На първо четене по подадените изявления, информацията при тях, дори приоритетните сектори, като животновъдство, плодове и зеленчуци, биоземеделие няма да бъдат одобрени напълно. Заявките ще бъдат одобрени по-малко от половината от подалите заявените за подпомагане.

Хубавото и позитивният факт в цялата ситуация е, че за това кратко време, тъй като не всички вярвахме, че ще успеем да отворим програмата и тази мярка. Въпреки краткият срок, тъй като наредбата беше приета, веднага след това заповедта за прием, той продължи 5 и 8 седмици зависимост от вида на инвестицията. Толкова много земеделски стопани успяха да подготвят проектите си, това означава, че са имали взето бизнес решение за кандидатстване имали са ясна визия за това какво е необходимо да инвестират в стопанствата си, за да се развиват и да стават по-ефективни. Подадените проекти са с инвестиционни разходи за над 2 милиарда и 100 милиона лева. Или теоретично, ако ние бяхме неограничени в бюджета, бизнеса в земеделието има готовност да реализира инвестиционни проекти на тази стойност. В този смисъл, предвид ограниченият бюджет извода е, че нито един от секторите не зависимо дали той е приоритизиран в програмата или не, няма да бъде удовлетворен от бюджета който е договорен.

Казвате – ако приемем. Кой и как ще приеме тези критерии за оценка? Дали ще е по ранкинг или по приоритетни сектори?

Това са правила, по които земеделските стопани са кандидатствали, те са ясни. Те са приети от съответните органи, комитет по наблюдение включително и с тяхно участие. Ранкингът също е ясен как се формира. Нещо повече. Самите заявления, те са заявили съответните критерии на които отговарят и се знаят точките с които са кандидатствали просто в момента фонда ще провери, дали заявеното съответства на фактологията и на съответните подадени документи. Самата програма и наредбата са с ясно разписани приоритети и интензитети. Кои са правилата по-скоро, които биха довели до увеличаване на обхвата на подпомогнатите земеделски производители или ако програмата е одобрена с индикатор по мярка 4.1 когато тя се реализира в този 7 годишен период да подкрепи 3100 производителя, какво можем да направим предвид огромният интерес на 4-ти пъти повече от възможностите на програмата да се одобрят значителен по-голям брой земеделски стопани. Възможностите и вариантите за това са различни и са много. Ние само индикирахме част от възможните решения. Базовият интензитет на помощта да не е 50% от одобрените инвестиционни разходи, а да е по-нисък. Надбавката за приоритизиране на райони или на вид производство може да стигне до 70%, примерно за един проект да е по-малко. Тавана да е максимално възможният допустим размер на инвестиционните разходи на един проект, да не бъде милион и половина евро. Между другото, когато дойдохме ние в мандат този таван от 3 милиона евро го свалихме на милион и половина евро. Може да бъде и по-малък от това.

Всички тези възможности ние ще ги обсъдим заедно с бранша, след като излезе предварителният ранкинг на приема, за да вземем наистина съвсем набързо още в началото на прилагането на програмата, надявам се с консенсус до решение за изменение на тези правила, които биха довели до това средствата, които имаме по бюджета на програмата да бъдат инвестирани пой-най ефективен начин в земеделието. Тоест ефекта от земеделските средства да бъде най-добър. Да създадем устойчива земеделска класа, която да е конкурентоспособна и разбира се устойчива.

Ще се осъществи ли очакването за ново отваряне на мярката изразено от Стоян Желев от конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Да, наистина има много голям интерес към всички мерки свързани със бизнеса и земеделието. Мярка 4.1 сме я индикирали, като втори прием есента, но той ще е само специализиран за хидромелиорации. Този прием по 4.1, който приключи не беше възможно с него да се кандидатства за инвестиции за хидромелиоративна инфраструктура, пък било и тя частна. Предвид договора, който има страната ни със световната банка, той бе ратифициран от миналото Народно Събрание, включително и аз съм го подкрепила. Този договор за предоставяне на консултантски услуги от световната банка за реформата на сектор за напояване трябва да даде доклада по който ЕК ще одобри програмата в частта за мярката за напояване. След като това се случи, в момента тече процедурата за предаване на този доклад за част от дейностите по този договор със световната банка, те ще получат удължаване на срока, така се споразумяхме, но за доклада, който касае програмата за развитие на селските райони срокът изтича днес и ще бъде спазен като процедура, такива са уверенията от екипа на световната банка. Така че по него тази първа нотификация на програмата е планирана, комисията знае за това именно и програмата за това беше одобрена без този вид подпомагане на инвестиции и поради тази причина ние индикирахме втори прием на мярка 4.1 в края на тази година, но само в тази част.

Сам разбирате, че и самият държавен фонд земеделие разполага с определен административен капацитет, който може в съответните срокове да извърши определен обем дейност и ние по никакъв начин не можем да затрупаме фонда с още 3500 проекта и след това да се задава въпроса, ама защо не се спазва срока за одобрение. Извън това, че програмата е за 7 годишен период, очевидно е че има много голям интерес, но ние трябва да планираме така отварянето на приеми, че да получим възможното натоварване максимално на административният капацитет и най-ефективното прилагане на програмата. Най-вероятно следващата година, но не в началото със сигурност може да говорим вече за втори общ прием по 4.1 и силно се надявам при постигнатият с консенсус променени условия така че до по-широк кръг земеделски стопани, които наистина имат интерес, а приема показа и готовност да кандидатстват за подкрепа на планираните инвестиции за своите земеделски стопанства.

Като цяло какво поискаха от бранша на дискусията днес? Вашите впечатления.

Моите впечатления, аз мога да кажа, че нашият екип в Министерство на земеделието и храните работи в постоянен диалог с браншовите организации. Съвместно търсим решение по възникнали казуси и проблеми. Основният проблем наистина е ресурса, бюджета на програмата. Той са оказва недостатъчен предвид интереса обема на инвестициите, които планират земеделските стопани. Това може би беше най-често срещаното от всички сектори. Ние след като приключихме приема по 4.1 имахме и консултативен съвет по трайни насаждения, плодове и зеленчуци. С националната асоциация на зърнопроизводителите също съм имала среща в този период. Всеки иска това – повече бюджет. Но той е договорен, той е този и ние имаме определени лимити по отношение на разпределение на общият бюджет между мерките, така че там нямаме варианти. Въпросът е как да намерим най-добрите и справедливи условия, така че да бъдат подпомогнати по-голям брой земеделски производители.