Благодарен съм и на синдикатите, и на работодателите, защото, защитавайки интересите на тези, които представляват, все пак се водеха от съзнанието, че трябва да намерим един по-добър модел, казва вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в интервю за в. „Преса“

Г-н вицепремиер, как ще коментирате ултиматума на съпредседателя на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев, че очакват от вас ясна позиция по конституционните промени и от това ще зависи доверието към вас като член на кабинета?

Няма как да се съглася да участвам в управление, в което законите са предмет на сделки. Господин Кънев да се постарае да убеди ПГ на АБВ, че предлаганите промени в конституцията наистина са съдебна реформа, а не път за подмяна на ръководството на съдебната система. До този момент не е приета нито една дума от предложенията на АБВ, нито едно от съображенията за реформиране на структурите, а не на кадрите. Излишната изнервеност и ултиматумите в случая не вършат работа. Ето, давам добри примери - подкрепих предложението на г-н Радан Кънев по пенсионната реформа и то беше прието на първо четене. След като министър Москов обяви, че ще оттегли текстовете за приватизация на лечебни заведения, АБВ ще подкрепи предложената от него реформа на първо четене. Това обаче става с диалог и аргументи, а не с изпускане на нервите. Няма никаква връзка между пенсионните промени и съдебната реформа.

Парламентът одобри на първо четене пенсионната реформа. Оптимист ли сте, че до лятната ваканция ще я гласуват и на второ четене? Темата отприщва политическото говорене, популизма и екзотичните идеи.

Надявам се, редно е до лятото да приключим с темата пенсии, а не да остават допълнителни текстове за гласуване. Действително много говорене и за съжаление много популизъм се чува. Казвам „за съжаление“ не защото е странно, че се появява по темата, а защото през последните месеци, ако има нещо, по което всички бяха съгласни, това е, че сегашната пенсионна система просто не работи. Ако има смислени предложения, да се дадат. Предложения от типа „дайте да дадем 500 лв. пенсии“, каквото направи „Атака“, или пък това на БСП - да вземем 1 млрд. лв. данъци и да увеличим пенсиите с 10%, просто не са сериозни. Но все пак всеки си избира поведението.

Темата с пенсионната система е такава, че няма как всички да бъдат щастливи. Както стана в разговорите със синдикатите и работодателите, така и всяка от политическите партии трябва да направи компромис в името на това действително да имаме една по-устойчива пенсионна система.

Как успяхте да убедите бизнеса и синдикатите да направят съответните отстъпки, за да внесете в Народното събрание един консенсусен проект? Появиха се съмнения каква ли е сделката, с какво успяхте да ги омагьосате?

Много хора се съмняваха открито, че ще има съгласие между бизнеса и синдикатите, а след като се разбрахме, действително питаха каква е търговията. Няма нито магия, нито сделка. Това бяха едни от най-прозрачно водените преговори. Благодарен съм и на синдикатите, и на работодателите, защото защитавайки интересите на тези, които представляват, все пак се водеха от съзнанието, че трябва да намерим един по-добър модел. Това беше всъщност магията, вълшебната съставка, която накара всеки да прояви достатъчно отговорност и да постигнем съгласие по тази тема. Всички виждаме, че пенсионната ни система е в такова състояние, че има нужда от основен ремонт.

Как бизнесът се съгласи да се вдиг­нат осигуровките?

Има достатъчно аргументи и ние ги обсъдихме. При положение че пенсионната система се финансира над 50% от държавния бюджет и демографските перспективи са тази зависимост да се засили, всъщност това става за сметка на данъците. И дали бизнесът ще плаща осигуровки, което е много по-добрият начин да се видят разходите за пенсионната система, или ще му се събират данъци и по един много по-неясен начин ще се субсидира пенсионната система, мисля, че при всички случаи изборът е в първата опция. Увеличението с 1% от 2017 и 2018 г. на вноската за пенсия няма да доведе до загуба на конкурентоспособност. А и да не забравяме, че 40 процента от тях си ги плащат работниците.

Една от критиките беше, че има резерви в събирането на осигуровки.

Това, което парламентът прие за криминализирането на укриване на осигуровки, най-малкото повлия психологически. Заедно с по-добрата работа на НАП виждаме, че за първите месеци на годината има значително по-добра събираемост. Това, което очаквам от НАП, е да бъдат много по-публични тогава, когато дават информация за внесени и невнесени осигуровки. Хората трябва да знаят какво е събрано и какво не.

Говори се, че неплатените вноски са между 500 млн. и 1 млрд. лева.

Без да видя официално число от НАП, не бих коментирал. Проблемът е, че то не се появява. Фактът, че НАП няма особен ентусиазъм да направи тези данни публични, не говори добре.

Ако мерките станат факт, да очакват ли скоро българите по-високи пенсии?

Гарантираме повишаване на новите пенсии. Казвам го с увереност, защото залагаме механизъм, в който формулата, по която се изчисляват, ще се променя всяка година. Коефициентът за една година стаж, който сега е 1,1 ще стигне 1,5. По този начин очакваме пенсиите да се увеличат с близо 40% спрямо сегашните. Това създава интерес човек да се пенсионира по-късно, защото пенсията ще му бъде изчислена на друга база. За старите пенсии, особено за отпуснатите преди 2000 г., които са значително по-ниски, благодарение на мерките ще се освободи ресурс от близо 1 млрд. лв., който ще се използва за повишаването им. Този ресурс няма да се освободи веднага, свързано е със скоростта, с която влизат в действие мерките. След като искаме те да са по-плавни и по-поносими, то и резултатът ще се види след няколко години.

Реално ли е българите да се пенсионират на 65 години и ще успеят ли да изпълнят условията за стаж?

Работещите от масовата трета категория труд всъщност се пенсионират над изискуемата възраст, която в момента е 63 г. и 8 месеца за мъжете и 60 г. и 8 месеца за жените. Масово работят по-дълго - до над 64 г., било заради по-висок доход, или пък защото им е необходим по-дълъг стаж. В същото време средната възраст за пенсиониране в България е 57 г. и 4 месеца, което означава, че изключенията от общото правило са много. Част от тези промени са свързани с въвеждане на повече справедливост. Не искам да противопоставям групи хора, но сега едни работят до 65 г., а други се пенсионират на около 40. Стажът е по-сложен въпрос. През последните години той действително скочи много. Сега е 35 г. за жените и 38 г. за мъжете. Когато слушам и в парламента упреците - вие правите 40 г. стаж, трябва да е ясно, че това ще стане след 12 години. Всички, които критикуват, че днес е висок стажът, са имали поне два пъти възможност от 2000 г. насам да го променят и не са го направили. Трудно е да се постигне стажът, затова има различни възможности в закона за откупуването и признаването му.

Как ще се отрази кризата в Гърция на икономиката ни, какви ще бъдат последиците за сънародниците ни там?

Гърците играят ва банк. При всички положения Гърция не я чака лесен период, трябва да се гледат и обществените настроения. Не можеш да налагаш насила мерки, които не се приемат. Накъде ще тръгне ситуацията, само можем да гадаем, но българската икономика е сравнително имунизирана. Не вярвам българите от Гърция да тръгнат обратно не само защото са кризисоустойчиви и в Гърция даже и в криза се живее по-добре, отколкото тук. Голяма част от тях работят от доста време, вече са свързани с гръцката социална система. Това, че гръцката икономика фалира, не значи, че е по-слаба от българската. Тя е много по-напред. Най-апокалиптичното е всичко да се срине и Гърция да изгони чужденците. Само това е начинът българите да се върнат. Не вярвам обаче това да стане.

Как да се справим с демотивираните млади хора, които нито учат, нито работят, нито имат желание за това?

Половината от тях са с ниско образование. Първо, трябва да спрат отпаданията от училище и „производството“ на младежи с основно и по-ниско образование. Тези, които така или иначе вече са продукт на тази система, трябва да получат програми, в които да си довършат поне средното образование, за да си намерят някаква прилична работа. Много важни са доходите. Има млади хора, които не искат за 400 лв. да започнат да работят. Социалната политика не прави хората богати. Ниските доходи на нашия пазар на труда не мотивират. Каквото можем, правим с минималната заплата, но всъщност на фона на това, че работодателите непрекъснато казват, че нямат специалисти, моят призив е - платете им заплати. Тоест нека бизнесът да вдигне заплатите, щом иска да има добри работници. Така и хората ще бъдат стимулирани да се трудят и да се квалифицират.

Настоявате правителството да направи анализ на въздействието върху икономиката на споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ.

С доста голямо закъснение Съветът по европейски въпроси започна да обсъжда този проблем. Трябва да се направи анализ на въздействието. При отпадане на тези ограничения какъв потенциал ще се отвори за българските производители и износители на американския пазар и какъв пазар за американски стоки ще се отвори тук. И да гледаме доколко нашата икономика конкретно има интерес от това. Твърдят, но това трябва да бъде абсолютно гарантирано, че стандартите - екологични, здравни и т.н., не се променят, че остават европейски или национален прерогатив във вида, в който са в момента. България е ратифицирала над 100 от конвенциите на Международната организация по труда. САЩ са ратифицирали 19, прилагат 14. Това означава, че трудът там е много по-малко регулиран и много по-малко защитен. И е абсолютно неприемливо това да създава някакви конкурентни предимства на американски производства тук, на европейския пазар. Същото се отнася и за екологичните изисквания. Може да се окаже, че на финала това споразумение не носи особени ползи. В момента е 6% средната митническа тарифна ставка на търговията между Европа и САЩ. Ако ги махнем, надали ще потекат реки от злато.