Министърът на земеделието и храните в интервю за информационна агенция ПИК

На посещение в България в петък беше еврокомисарят по земеделието Фил Хоган, който се срещна и с министър-председателя и с президента. С него заедно открихте едно предприятие за месопреработка. Какво научихте от Фил Хоган?

Комисарят по земеделие Фил Хоган беше на посещение на 10 юли в петък по моя покана. Държа да отбележа, че сме 12-тата страна, която еврокомисарят посещава от началото на неговия мандат. Ние искахме да му покажем на живо българското земеделие и свързаната с това промишленост. Да се срещне с бранша и да види проблемите, които поставям на Съвет на министрите. Да види, че това са проблеми, които са реални и истински, а и да се убеди в начина, по който изразходваме европейските средства. Поради тази причина го заведохме на едно предприятие, създадено по проект с Държавен фонд "Земеделие" по селската програма.

Ето, Фил Хоган не беше от критиците на земеделието. Той каза, че му е направило истинско удоволствие да види как се изразходват средствата от европейските фондове. Г-жо Танева, достатъчно ефективно ли се усвояват тези средства?

Винаги може повече и може по-добре. Селската програма е много атрактивна, тя съдържа голям обхват от възможности за финансиране. Ние трябва да правим така, че това финансиране да е точно на земеделския сектор, а не на съпътстващи сектори, така че ефектът от тези средства да е максимален. В тази посока вървим, даже в момента готвим първата нотификация на тази програма и всички слабости, които сме забелязали от стартирането и, вече втори прием върви, както и слабости свързани с компенсаторните плащания по агроекологията по новата програма за директни плащания, да ги отстраним и да направим по-добри възможностите.

Фил Хоган каза и още една гореща новина за България и другите страни членки, а именно, че Брюксел ще отпусне повече пари на страните от ЕС, които са засегнати от руското контраембарго. Имате ли информация какви точно суми ще получи българската държава в тази посока?

Да, първо да кажа, че все още нямам решение за нови мерки за компенсиране на европейските производители от последиците на руското ембарго в агросектора. Ние имаме анализ. който включва август 2014-та година, когато беше наложено ембаргото, до включително юни тази година. Какво показва нашият анализ? По отношение на преките загуби, т.е. преките сделки за износ на руския пазар, оттам щетата ни за този период е 10 млн. евро.

По отношение косвените загуби, а именно намалението на цените на хранителните продукти като цяло в общността, която безспорно се отразява на българския пазар, там загубите ни за този период, включително юни тази година възлизат на 82 млн. евро.

Правя уточнението, че това представлява загуба на приход за земеделските производители в млечен сектор, плодове и зеленчуци, меса. Това намаление на приходи е вследствие на по-ниските цени, основен фактор за които е руското ембарго, но разбира се, за различните производства има и други фактори, които влияят на тази пазарна конюнктура, а именно понижение на цените. От тези 82 млн. евро - 44 млн. евро са загубите в сектора мляко и млекопреработка, 22 млн. евро са плодове и зеленчуци, останалите са на пазара на различните меса. Пак казвам, един от факторите за тази пазарна тенденция е точно руското ембарго.

Трябва ли според Вас, България да се отвори към руските пазари, защото по времето на социализма се изнасяха огромни количества от продукцията на нашите земеделски производители, но като че ли сега сме в криза?

Категорично руският пазар за нас е много важен, той е традиционен, при това там на пазара сме добре познати и тези санкции се отразяват много тежко за агросектора, това е безспорно. От месец декември съм поставила искане в Комисията за директна подкрепа на доходите на млекопроизводителите, където е най-тежка ситуацията. Все още решение няма. Днес тече Съвет на министрите. Надявам се да има послание за позитивно окончателно развитие на това искане.

Става тежък проблемът и при плодовете и зеленчуците, но все още решение няма за допълнителна подкрепа за доходите на производителите. За нас е много важно тези контрасанкции да отпаднат, въпреки че колкото повече е времето на тези санкции, толкова по-трудно ще стане възстановяването на тези пазари, защото на този пазар в момента влизат други производители и после пак ще е борба на пазар между отделните производители, визирам тези на общността. Другата посока, в която трябва да вървим разбира се е търсенето на нови пазари.

Виждам, г-жо Танева, предполагам, че и Вие ще се съгласите с мен, че българските пазари са залети от стоки на различни други държави. Виждаме плодове, които се внасят от Аржентина, от Чили, от Южна Африка, Южна Америка също така. Има ли натиск към българските производители и пазари от страни, които са извън България?

Първо да уточним, че има внос на плодове и зеленчуци, които не се произвеждат тук и ние няма как да минем без него. По отношение на плодовете и зеленчуците, които се произвеждат в България, да има такъв внос. Искам да кажа, че част от този внос, на някои видове разбира се, е по повод на това, че в определен сегмент ние нямаме достатъчното производство.

Например ранните оранжерийни зеленчуци на съответната цена да задоволим вътрешното потребление. Вторият по-голям проблем е вносът, при който не се внася ДДС-то или нерегламентираната търговия и в тази насока са усилията на цялото правителство за изсветляване на сектора и събиране на дължимите данъци от абсолютно всички оператори на пазара, включително и търговците, и вносителите на хранителни продукти - плодове и зеленчуци, месо. Аз мисля, че в тази посока имаме видими резултати и те са видни от отчета на правителството.

Премиерът Борисов лично наблюдава действията срещу контрабандата. Нанесоха се редица удари срещу контрабандистите. Търсите ли съдействие от него по отношение на противодействието на този нелегален внос и на контрабандата?

Да, разбира се. От всички органи, които са ангажирани с това ние сме изпратили официалните искания и имаме разбиране за това кои стоки да са в рисковия списък за по друг тип контрол, а именно за пресичане на контрабандата.

Освен това за българските производители на плодове и зеленчуци тази година беше първата по заявка на директни плащания, в която те заявиха за подпомагане своите площи и индикативните ставки на подкрепа, която те ще получат в началото на следващата година показват едни стойности, които досега не са получавани ще получат значително по-висока подкрепа. Всичко това до какво трябва да доведе? До по-ефективно национално производство и повече български плодове и зеленчуци на нашия пазар. Това е посоката, в която работим.

Ще се върне ли българският червен домат на трапезата на нашите сънародници?

И сега има български червен домат. Убедена съм, че в краткосрочен план ще има по-голямо потребление на българския червен домат. Категорично трябва да знаем, че сме на пазара на общността и със сигурност ще има търговия на друг вид стока, но ще доминира българския червен домат.

В края на нашия разговор ще Ви попитам за коментар на едно наше разкритие. Получихме информация от народни представители от Земеделската комисия, че след срещата с еврокомисар Хоган, Светла Бъчварова - депутатката от БСП, неочаквано е подкрепила вашата политика. Очаквате ли да получите подкрепа от други представители на опозицията и как си обяснявате, че именно опозицията ви подкрепя?

Да, г-жа Бъчварова по време на срещата с г-н Хоган зададе въпроси и взе отношение по отношение на политиките, но аз не бих разделила работата на народните представители и на нашия екип в сектор "Земеделие" на политически признак. Голяма част от законопроектите се приемат с консенсус, ние търсим този консенсус. Много е важно за развитието на земеделието, дори в някой сектори да стигнем до това, което сме били някога, да има политическа приемственост и консенсус.

За нашия сектор това следва да е нормалната позиция когато има конструктивен диалог. За всеки министър, това би означавало и по-голямо спокойствие относно извършваните реформи в момента. За мен е важно, че имаме много добър диалог и комуникация с Комисията по земеделие. Смея да кажа, че това е най-силната експертна комисия по земеделие в Народното събрание през последните мандати и професор Бъчварова е била зам.-министър и представител на комисията. Председателят на комисията Румен Христов е бил министър, професор Станков е бил министър, тоест много хора свързани с развитието на сектора у нас и с познаване в детайли на проблематиките в него.

Колко горещ, г-жо Танева, е столът на земеделския министър като знаем какви скандали е имало в тази сграда и какви атаки през годините на демокрацията?

Защо си мислите, че сега няма? Сега е същото, столът е много горещ и това е свързано с големия обхват от дейности и сектори, които са в системата на Министерството на земеделието и храните. Второ е свързано с големия брой бенефициенти, които оперират в този сектор. Трето е свързано с това, че земеделието е стратегически отрасъл на страната и с тази дейност голяма част от земеделските стопани генерират дохода си и доходи на държавата от данъците, които плащат. Четвърто най-големият обем европейски средства, които се администрират и управляват от МЗХ изблъскването на много интереси в тази връзка по отношение на начина, по който се управляват и как се насочват тези средства.

Категорично мога да заявя, че нашият екип в Министерството следва линията, посоката, подкрепата на истинското земеделие. На земеделските стопани, които се занимават с реално земеделие, което генерира доход. Направихме и много промени, които облекчават кандидатстват облекчаването и в момента тече мярката млад фермер, по която за първи път могат и електронно да се подават проектите. За улеснение на малките фермери сме предоставили възможността и безплатно да им се изготвят бизнес плановете и проектните предложения, тъй като част от тях нямат възможност, а и няма смисъл това да го допускаме. От малкото средства, които имат да развиват земеделие, да ги инвестират в консултантски услуги. Така ще бъде и в мярката за новите фермери, която ще се отвори следващата година.

В новия програмен период обявихте, че бизнесът ще бъде подкрепен с 1 млрд. евро по европейските програми. Къде точно ще отидат тези средства?

Програмата за развитие на селските райони, общата сума на средствата, с които ще бъде подкрепен бизнесът в земеделието, са около 1 млрд. и 100 млн. лева. В какво той може да се инвестира. Ако тръгнем по отминалата мярка 4,1 в създаване на трайни насаждения, в създаване на зеленчукови градини, в покупка на техника за това, в изграждане на производствени сгради, в инвестиции в технологии за тези сгради. Предстои отваряне на мярка 4,1, там ще бъдат подкрепени инвестициите в преработвателната индустрия, тоест във всеки вид производство, което е свързано със земеделието.