Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

През следващите 10 години е необходимо да бъдат инвестирани 12 милиарда евро във водният сектор според изготвената стратегия от Световната банка. В същото време основните средства за инвестиции в сектора са около 10 пъти по-малко, основно те трябва да дойдат по линия на европейските фондове. За да не загубим тези пари, трябва да бъде завършена реформата във ВиК сектора. Вчера на представянето на оперативна програма „Околна среда“ за този програмен период до 2020-та година стана ясно, че ако България не направи реформата във водоснабдяването, няма да получи може би нито лев по въпросната програма, съобщи го министъра на регионалното развитие и благоустройството – Лиляна Павлова. Министър Павлова, защо позабавихме реформата в отрасъла водоснабдяване и канализация и ще можем ли да я завършим срок?

По реформата в сектора ВиК се говори и се работи от много години. Общо взето 15 години се работи и говори по тази реформа. Въпросът е наистина в темпа от една страна и от друга страна във волята за реформа, която не винаги и не при всички правителства я е имало по много и най-разнообразни причини. Не е въпросът тук да кажем: един е добър, пък друг е лош, но трябва да си дадем и сметка, че при Прехода след 89-та, 90-та година самото преразпределение на управлението на активите на държавата за ВиК дружествата също е направено по един доста разпилян начин, защото и към днешна дата ефектът, вече 25 години, е, че ние имаме много на брой дружества: едни са общински, други са държавни, трети са смесени, крайно неефективно функциониращи, без никаква пазарна или икономическа логика, опериращи вече 25 години с едни активи, които са им предоставени за да управляват, като казвам активи - имам предвид тръби, станции и язовири и ако дори погледнем стойността на тези активи, които те управляват, тя дори самата им стойност е крайно не реалистична. Едни огромни язовири за питейна вода, които са им дадени на стойност 200 000 лева. Няма как да струва толкова един язовир с такъв обем и с такава инфраструктура. Ето сега строим язовир, неговата стойност е 30-50 милиона, няма как неговата стойност да бъде 200 000 лева. Затова тази реформа трябва да се направи и тя върви доста активно последните години от гледна точка на това първо да се подобри управлението, да бъде по-ефективно, да се намалят загубите и да се подобри услугата за гражданите и най-важното е да имаме пълно водоснабдяване с питейна вода за населението - това е необходимост по конституция, която трябва да осигурим, а пък от друга страна, опазвайки околната среда, да имаме пречистване на водите, които се изхвърлят в морета, реки и т.н.т. Всичко това се случваше много бавно и затова Европа казва – ако от тук нататък искате средства, безвъзмездно финансиране за България, за да се изграждат тези водопроводи и канализационни съоръжения, трябва да си оправите първо сектора, защото не е ефективен. Затова те казаха: първо реформа, после пари.

Министър Павлова, как като реформиран ще бъде конструиран сектора водоснабдяване и канализация?

Ние всъщност приехме освен с промени в закона, те и до момента се доизбистрят, но още предишният мандат на нашето правителство предложихме и приехме първо стратегията как да се направи реформата и стратегия за ВиК сектора, заедно с конкретен план и изготвихме така наречените мастер плановете или плановете, които ни предоставят генерални и регионални планове с дългосрочни и краткосрочни инвестиции и нуждите бяха оценени на всеки един регион и на всяко едно ВиК. Сега най-важната стъпка и най-важната част вече от нея е извървяна, това е т.нар консолидация. Какво имам предвид? Имаме 28 области в страната като административни територии, съгласно закона и стратегията те са приравнени на 28 водни територии. За всяка една територия трябва да бъде избран един оператор, който един оператор да предоставя услугите на населението. Когато той е един, когато той е в добро финансово състояние, той ще може да реинвестира и да има много повече инвестиции, които да вгражда именно, за да намали загубите и да подобри нещата. Каква е ситуацията към днешна дата? По част от реформата бих казала, че сме на финалната права от гледна точка именно на това окрупняване. Имаме 16 области от тези 28, които са напълно готови. Те имат избран един оператор, имат асоциация по ВиК и за тях вече започваме разработването на пред инвестиционното проучване, включително и проектите, които да се съфинансират от новата оперативна програма. Остават обаче няколко проблемни области.

Кои и защо?

Защото имат по 2 оператора, а в някои има по 3-4, което всъщност е проблемът. Тези, които са с 2 оператора са: Велико Търновска област, Габровска област, областите Ловешка, Монтана, Плевен и София област. Ето например една София област, заради общинското ВиК дружество в Ботевград, което не е съгласно да се консолидира в голямото дружество, всичко е тотално блокирано и цялата област не може в момента да получава инвестиции. По същият начин е и в Плевен, така е и в Монтана, заради общинското ВиК в Берковица, така е и в Ловеч, Велико Търново, а в областите като Благоевград, Разград, Търговище, Хасково и Кюстендил ние имаме по 3-4 ВиК-та. Вие нали си представяте колко неефективно е едно ВиК – малко и общинско, обаче те също отказват да се обединят, да се консолидират в едно общо дружество с подразделения в областта, което да управлява и стопанисва активите от името на Държавата и да инвестира за тяхното развитие. А това е същността на реформата: тя е за да се подобрят нещата, не е нещо страшно, но докато те имат някакво усещане, тези общински ВиК-та, заедно с кметовете, които очевидно се поддържат на общинско ниво, така на местно ниво могат сами да си решават и правят нещата, няма да се получи. Този път е ясно. Ако искат пари за подобряване, трябва да са част от цялата система. Ако не искат оставят с нула инвестиции и тогава трябва да обяснят на своите граждани защо не инвестират.

Нали е приета национална стратегия, защо въпросните области не й се подчиняват?

Приета е стратегия, приет е и плана за действие и са абсолютно официално уведомени за действията по окрупняването, които трябва да станат. Това окрупняване чисто формално е и все пак е със спазване на конституцията за неприкосновената собственост, независимо дали е частна, общинска или държавна, трябва да стане на принципа на решение на общинският съвет, съгласие на общината и общинският съвет. Тогава, когато те имат едно ВиК, което е общинска собственост. Това отново ме връща към това, което започна преди 25 години. Тези ВиК-та и тяхната собственост и инфраструктура е разхвърляна на парче без някаква ясна визия. Ето, сега виждаме какво става. Имаме държавни, общински, смесени и всяко е с абсолютно различен начин на управление, включително че едни се управляват от директор, други от общо събрание. Абсолютно различно.

Заради несъгласието на въпросните области, за страната има ли опасност от спиране на средства по проекти по ОПОС и трябва ли тези, които са редовни, да плащат за нередовните?

Не, няма такава опасност. По-скоро въпросът е следният: през новия програмен период за нови проекти и нови инвестиции ще започнем със 16-те области, които са готови. Когато станат готови другите и те ще се включат, пътьом ще довършим старите проекти.

Значи няма несъгласните области да попречат на тези, които са изрядни?

Точно така.

По оперативната програма „Околна среда“ във вашето министерство има проекти и по други направления, освен и по ВиК реформата. Те са за свлачища, други териториални обекти. Там как стоят нещата?

Да, министерството е бенефициент и по другата приоритетна ос, която е превенция и противодействие на свлачищните процеси, ограничаване на рисковете. Както пътната агенция на свлачищата по пътищата, така и министерството по останалите свчалчища, така и общините, защото вие знаете, че съгласно нашата национална програма, над 1900 свлачища имаме, така че ресурсът в наличност е огромен. Затова ще разчитаме на финансиране, като част от финансовият ресурс, който ни е необходим.

И съвсем на кратко, как вървят проектите по вашата основна оперативна програма „Регионално развитие“?

Да, завършваме изцяло оперативната програма „Регионално развитие“, много проекти трябва да бъдат довършени до края на годината. Имаме и рискови проекти за над 100 милиона. Имаме и резервни, които сме одобрили, за да можем да компенсираме, ако не успеят да се довършат обектите, така че темпът не е най-добрият, бих казала. Не сме много доволни от темпа на разплащане, от напредъка по проектите към момента. Той може да бъде все още наваксан. Това е добрата новина, така че на седмична основа следим изпълнението особено на рисковите проекти и се надявам, че успешно ще се справим с над 92-95% усвояване. Въпросът е в пълната мобилизация на основните бенефициенти, които са общините.

Къде са най-сериозните рискове, къде изникват проблемите и подводните камъни ?

Най-сериозните проекти, които са под риск, това са проектите за интегриран градски транспорт, защото това са големи сложни проекти, свързани са с внедряване на системи за управление на трафика, с изграждане на бързи ленти, на видео наблюдение, освен закупуването на превозни средства. Има много комбинации от различни дейности: електронни системи за купуване на билети, комбинация на билети за паркинг с градския транспорт, всичко това са сериозни системи, които трябва да бъдат внедрени, освен самата инфраструктура като улици, велоалеи, бързи ленти за градският транспорт, така че това са едни сложни проекти. А и най-късно започнаха, имаха най-много обжалвания, имаше най-много процедури по тях. Другите са част от туристическите атракции, които не са довършени. В здравеопазването имаме все още проекти, които трябва да се довършат. Проекти, свързани с градската среда, също бяха допълнително финансирани и трябва да бъдат довършени в рамките на строителния сезон, така че много са проектите. Но отново казвам, не е невъзможно да се преодолеят по-голямата част от рисковете и, разбира се, един от другите рискове е и големият проект, който имаме за Северната скоростна тангента, защото знаете, че не бяха провеждани процедурите по отчуждаване. Ние все още сме с процедури по отчуждаване по този обект, така че не на 100% е осигурено трасе на строителя от една страна и от друга страна има много работа, която ще се извърши до декември. Надявам се, че в максимална степен максимално ще бъде завършен обектът, за да остане малко за следващата година.

Да обобщим: ВиК реформата до септември, обектите по регионално развитие до декември?

Само да кажем, че ВиК реформата е един процес, който изисква доста време. За нас е важно обаче ние наистина до септември да обявим търговете, за да може да сме сигурни, че ще изберем качествен изпълнители, да направим прединвестиционни проучвания за първите 16 области. Това да стимулира в следващите седмици да вземат решение още няколко общини за тази консолидация. Знаете, после идват избори, а трябва общински съвет да вземе тези решения, така че явно тези, които не успеят сега, ще разчитаме на новите кметове, новите общински съвети, което може да бъде най-рано за следващата година, така че трябва да бъдем реалисти. Но важното е да се осъзнае важността на въпросът и важното е да се осъзнае, че за да има инвестиции, все пак трябва да имаме стъпка в посоката да се реформираме, да бъдем по-ефективни в управлението и паралелно с това, не казах нещо много важно, ние участваме активно и вече тя е факт, реформата във водният регулатор. Вече имаме обособен воден регулатор с коренно нова концепция, включително с качество и ценообразуване. И това, което сме предложили, е намаляването на прага на социалната поносимост на цената на водата. До сега беше 4% от средният доход на домакинство, ние сме предложили да бъде намалена до 2.5%, което също ще ни даде добра възможност да подкрепим всички граждани, които ползват тези услуги.