Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif09.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Меглена Кунева: Посоката на съдебната реформа избираме ние, Европа може само да ни помогне
18 Юли 2015

Интервю на вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

От 17 декември миналата година, когато Министерският съвет прие актуализираната стратегия за съдебната реформа, до днес не е спряло говоренето по въпроса, но колкото повече то се мултиплицира, сякаш още толкова се комплицира до степен, че все по-трудно се ориентираме какво всъщност се случва и ни кара да се питаме каква реформа реално правим – такава каквато можем или такава, каквато Европа очаква? Г-жо Кунева, каква реформа правим?

Необходимо е да изберем компас – да знаем кое е това, което определя посоката - дали сме напреднали, дали стоим на едно място или се връщаме назад. Системите, примерно, на една Великобритания и на една Франция са абсолютно различни, но те имат една своя отлика и то е, че, в тези системи, успява да се гарантира независимостта на съдиите и най-важното, след като те независимо съдят, да раздават такова правосъдие, такива присъди и такива решения, каквито са описани в законите, всички да бъдат съдени еднакво и хората да имат чувство за това, че справедливостта пред правната система възтържествува. Без да искам да слагам излишна романтична нотка в нашия много практически разговор, но някога във възникването си още правото има едно чудесно определение, че правото е изкуство на справедливостта и доброто. Как се постига в различните правни системи наистина е национална задача. И тук едни държави успяват да напредват и да променят своите правни системи според очакванията на хората, а други – не. В коя категория е България? За да разберем, трябва да питаме не Европа, а българските граждани. Искам да отворя една скоба и да ви кажа как се пишат докладите на Европейската комисия? Те не се пишат в един затворен кабинет. Първо има много индикации от български икономически партньори, от европейски икономически партньори за това дали правосъдието работи за икономиката. Второ, има безкрайно много разговори с български граждани, с проучване на общественото мнение. И в последна сметка резултата от това дали са извършени престъпления, дали са разкрити и дали хората, които са ги извършили, са осъдени. Не е нещо, което е невиждано и важи само за България. Подчертавам, че идеята, че Европа ще ни каже как да си направим правната система, не е правилна. В докладите се записва това, от което самите ние се оплакваме, но след като самите ние сме се оплакали и сме казали, че тези неща не вървят, се очаква ние да намерим решение за тях. Европа може само да ни помогне - Европейската комисия, страните-членки. Административно-процесуалният кодекс беше писан с австрийско участие, Наказателният кодекс – с испанско и така нататък. Това е възможно, но линията, посоката, разбирателството вътре в нашата страна за посоката я взимаме само и единствено ние. В последна сметка българската съдебна система се оказа тест за зрялост.

Какъв е компасът, обаче, от който поглеждаме и защо някак станахме свидетели на факта, че се смени тонът през последните седмици и месеци?

И смяната на този тон от опит да се постигне разбирателство през силно противопоставяне, в последните дни забелязвам отново такава посока, от което аз съм много доволна. Много дълго съветвах всички и се опитвах да събера на една маса и главния прокурор, и председателя на Върховния касационен съд, и министъра на правосъдието, и по моя покана специално бяха гости на групата на Реформаторския блок. Нека там да се изяснят всички неща, нека там да се посрещнат всички критики, но дори и да има страни, които са несъгласни една с друга, трябва да се уважават институциите, включително и тази на главния прокурор, трябва да се търси съгласие и когато това съгласие не е намерено, да не се отива към обиди, защото това блокира системата и после има връщане назад. Най-лошото в едни преговори е да не знаеш докъде си стигнал, т.е. да има една крачка напред и след това много крачки назад.

Госпожо вицепремиер, имате ли впечатлението, усещането, че тонът е намерен, че всичко все още не е някаква игра, не е някаква симулация, не е някакъв вариант на симпатичен разговор и за Достоевски? Цитирам новина от днес.

Ще ми се да вярвам, но ми трябва малко повече време. Никога не бих била против едни позитивни стъпки, за да се намерим решение. Напротив, аз призовавам от първия момент – спокойно, говорете, вижте какво е възможно да се случи сега, нека да положим основите. Ако не можем да изградим в рамките на един месец цялата къща, нека сложим здрави основи и да градим етаж по етаж. Въпросът е да не се връщаме в посоката. За съжаление, говоренето раздели на добри и лоши, на такива, които подкрепят и които каквото и да кажат: „Абе, дайте да помислим, почакайте“, се оказват абсолютно изхвърлени от диалога, и в последна сметка това, което видяхме през последните дни беше истинска криза. Аз се радвам, че министър-председателят, както и трябваше да направи, се намеси и действително, ако не беше тази решителна намеса, може би нямаше да се върнат около масата на преговорите хората. Уверявам ви, че един доклад на Европейската комисия не може да произведе консенсус. Консенсус можем да произведем само и единствено ние.

Кои са добрите и кои са лошите?

Това е един абсурден въпрос, ако си гледаме сериозно работата. Всеки има право да каже какво е мнението му, ако не успее да го докаже, ако не успее да убеди другите, тогава мнение остава самотно. То не успява да срещне подкрепа и се събираме около така наречения най-малък общ знаменател. Не знам защо обаче, в България това е едва ли не обидна квалификация. Погледнете какво става в съседна Гърция. Всъщност провалът на преговорите, беше провал на характерите и на реакциите.

Госпожо вицепремиер, защо по тази съдебна реформа не се спори с професионални аргументи, а повече се набляга на емоциите и в известна степен на конспиративните теории?

Защото така е по-лесно. Така е по-лесно за хора, които не искат да влязат в дълбочина, които, така, акцентират само върху политическата конюнктура и за които и съдебната реформа в последна сметка е някакъв вид конюнктура. Необходимо е да гледаме професионално на това какво трябва да прави българският съд, за да може нещата в България да вървят гладко. Тук ще дам няколко примера – гладко означава, ако някой е заплашил бизнеса ти, да можеш да се защитиш пред съда, ако някой се опитва да открадне марката с която работиш, да знаеш, че имаш последна защита в съда. Аз говоря за гражданското право, административното – произволът понякога на администрацията на един кмет, на едно неправилно решение на Общинския съвет – всичко това чака съдът. Разбира се, че съдът трябва да е независим, за да може това нещо да се случи, но без да има добър инструментариум и без да има добър процес – начинът, по който това да се направи, няма да имаме резултати. Даже няма да говорим за такива проблеми като битовата престъпност, например, като охраната на имуществото и на живота на хората. Не става с магическа пръчка постигането на успех. Разбира се, че прокуратурата има своята роля в това, но ако не погледнем нещата през разкриването на престъплението и тяхното разследване, което става от органите на МВР, и там където има следствие за най-високите престъпления, с най-висок интерес, ако след това няма годни материали, които да се обработят и да се приключи делото така, че прокуратурата да го представи тежко пред съда и той да вземе своето решение - нищо няма да правим. Ще се въртим само в един и същи порочен кръг. Всяка брънка от тази система трябва да работи. Аз бях много доволна, когато последният доклад, който беше през февруари, отбеляза, че българската прокуратура напредва. Сега това, което поне чета по медиите, има някакви критика, че не са изпълнили плана, който са представили за действие. Още през следващата седмица аз ще проуча този въпрос, ще се опитам да помогна дали наистина е въпрос на комуникация или нещо трябва да се направи, за да се стигне до изпълнение на плана, но ние трябва да затвърждаваме добрия пример. Ако е прокуратурата, нека съдът да стигне същите добри оценки, каквито имаше в миналия доклад, каквито имаше за прокуратурата, а не да дърпаме надолу институциите, за да бъдем всички еднакво неспособни.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения