Господин Митов, кое е сега най-сериозното предизвикателство пред българската дипломация днес – ставащото в Македония, Западните Балкани или може би Близкият Изток?

През последните години международните отношения навлязоха в особено интензивен период, който неминуемо предполага и нови предизвикателства, част от които вие вече споменахте – кризата в Украйна, разпадащата се държавност в части от Близкия Изток и Северна Африка, бежанският поток и миграционен натиск. Това са много сериозни предизвикателства, които не можем да разглеждаме по отделно. Те са свързани и трябва да бъдат посрещани по същия начин през интегриране и цялостна стратегия. Такъв е и разговорът на ниво Европейския съюз (ЕС). Най-голямата опасност през България, а и пред дипломатите ни не е толкова от външнополитически характер, колкото от средата тук, вътрешнополитическата, и именно разединението на българския народ, което за съжаление се демонстрира почти ежедневно и по всеки един повод. Смятам, че спешно имаме нужда от постигането на национален консенсус около гарантирането на сигурност и демокрация, ясно, сериозно, препотвърждаване на нашия геополитически избор и най-лесният механизъм за реализиране на това е ускорената демокрация в рамките на ЕС и НАТО. 

Виждаме например, че в Македония нещата не вървят като че ли много добре. Тя е наш непосредствен, освен съсед, но и зона, в която ние имаме интерес, както и ЕС. 

Това е безспорно. Естествено в Република Македония наскоро бе постигната договореност между управляващи и опозиция и тази договореност съдържа надеждата, че все пак ще започнат да се случват реформите, от които има толкова голяма нужда в този момент и разбира се ще даде тласък на двустранните ни отношения, особено по отношение на подписване на Договор за добросъседство. 

Чува ли се, господин министър, гласът на българската демокрация в решаването на сериозните въпроси в европейски Югоизток или Черноморския басейн?

Смея да твърдя, че в момента биваме чувани повече от всякога. Легитимността на правителството /…/ евроатлантическите ни партньори даде като резултат покачване на доверието към България и търсенето на страната ни като експертен фактор в актуалния дневен ред на ЕС и други международни организации, в които членуваме.В този ред на мисли знаете, че България ще председателства процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа за трети път в рамките на 20-годишната история на този политически формат. Като член на ЕС и НАТО имаме такъв авторитет сред страните от Югоизточна Европа, който ни позволи да подготвим особено амбициозна програма за това председателство, което си поставя за цел постигане на конкретни резултати, свързани с инфраструктурата, транспортна и енергийна в случая, справяне с бежанските потоци, справяне с проблеми, свързани със свободата на словото и т.н. Това са позиции извоювани през годините, но и същия момент извоювани през последната година, като разбира се това става през заемането на ясни и категорични позиции в тази все по-усложняваща се геополитическа среда. 

На годишната среща на посланиците, която ще се проведе в четвъртък и петък един от основните им събеседници ще бъде госпожа Федерика Могерини, върховният представител на ЕС за външната политика и сигурност. Знак за каква посока е посещението на госпожа Могерини в София?

Точно този факт, фактът че върховният представител по външна политика в ЕС ще дойде в България за посланическата конференция е свързано с предишния ви въпрос до каква степен тежи гласът на България. За да се случи това посещение означава, че България тежи, в рамките на дебатите в ЕС, има уважение към България, има разбиране и чуваемост за проблемите, които стоят пред нас, ясно е, че ние сме и географски, и политически една от държавите, които са призвани да се справят с много тежки проблеми и то първа от страните-членки на ЕС, но най-важното за мен е постигане на националния интерес на България, като последното изисква възползването от всякаква експертиза и практически посещението на госпожа Могерини дава сигнал към българските дипломати за това, че те са подготвени, и че те представляват добре, както България, така и представят добре дипломатическата ни служба като част от общия европейски дипломатически контекст. 

Днес и денят трябва да кажем, господин министър,на дипломатическата служба, празникът на МВнР. В кадрово отношение на какви хора днес се опирате във външното ни министерство – младите експерти или на по-възрастните им колеги, които познават без съмнение дълбочината на международната политика и процеси? 

За мен няма значение възрастта, в дипломацията, както и в политиката няма млади и стари, има можещи и неможещи. Трябва да се възползваме от уменията на всеки. По-важно е да си патриот, а не какво е ЕГН ти. Разбира се готов съм във всеки един момент да аргументирам основанията си да гласувам все повече доверие на младите и перспективни български дипломати, а такива има, те са не малко и на тях разбира се ще им бъде даван път. Опитът, който една институция има не бива да бъде алиби за инерция. Това е само част от приноса, който разпознавам в мотивираните ми и енергични колеги.