Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването на БНТ „Денят започва“

Ще си говорим за работата на парламента и за това, което предстои днес да се вземе като решение. Ще си говорим за борба с корупцията с Меглена Кунева – вицепремиер, но преди това омбудсманът. Добро утро.

Да, аз проследих и разговора на вашите предишни събеседници. Вижте, позицията на Реформаторския блок (РБ) е съвсем ясна, защото ние имаме кандидат, който подкрепихме, Константин Пенчев и нека сега във вашето студио да кажа нещо, което мисля, че се пропусна в публичното пространство и това е да кажем: благодаря за работата, която Константин Пенчев направи за това, че успя да вдигне доверието в институцията много високо, за това, че даде всичко от себе си, за да може омбудсманът да има силен и независим глас и че наистина вдигна летвата много високо. Това е полезно за държавата.

Да, обаче защо това обществено доверие не се запази под формата на втори мандат? Защо парламентът взе това решение?

Вижте, това което можеше да направи РБ е да даде възможност за избор и тази възможност беше дадена с кандидатура внесена от РБ. Оттам нататък зависи от това какво мнозинство се формира в парламента.

Въпрос е, обаче, че вие си сътрудничите с ГЕРБ в коалиционен смисъл, а пък се оказва, че някакъв разнобой се получи вчера, кой подкрепил, кой не подкрепил. Ясен ли е вотът за вас?

Сътрудничи, може би, не е достатъчно конкретна дума. Ние сме в коалиционно правителство и смятам, че формати като Съвет за развитие, което е коалиционният формат, включително и на партиите, които подкрепят коалицията е нещо, абсолютно необходимо. Действително в последно време два такива коалиционни съвета се пропускат и разговор между Реформаторския блок (РБ) и лидерите на РБ и ГЕРБ, разбира се, трябва да има. Това е важно за стабилността, сигналите, които излъчваме. България в момента се крепи, до голяма степен на стабилността. Това крепи политиките си – крепи европейските си политики, ако щете плановете за бъдещото си председателство, икономическите планове, ритмичността, с която се случат обещанията с много реформи. Ето – пенсионната реформа, здравната реформа и антикорупцията. Това е един законопроект, който се надявам днеска да събере, при всички случаи, гласовете на партиите, които подкрепят правителството.

Започваме да говорим за него, обаче ми се иска това, което…

Исках само да кажа за съдебната реформа, което е изключително важно да се случи – без стабилно управление, това няма как да стане. Ние отново ще започнем да губим време и да изяждаме завоюваната територия, завоюваното пространство във времето.

Само, за да довършим темата с позицията на омбудсмана.

Да, разбира се.

Защото изключително много реакции от всички предизвикателства, както ги нарече Петко Георгиев, това събра най-много реакции, обществени. Добър омбудсман ли ще бъде, според вас, Мая Манолова? Имайки предвид ярката й партийна активност, принадлежност, разпознаваемост от последните години.

Да, аз слушах аргументите на Петко Георгиев и трябва да ви кажа, че ги споделям. Защото когато имаш за омбудсман човек, изкарал един мандат като председател на Върховния административен съд (ВАС), това е друг облик на институцията. Действително Константин Пенчев вдигна летвата много високо. Госпожа Манолова е активен, енергичен човек, но фактът, че от парламента и то от една определена политическа сила, отива в омбудсмана, без съмнение, ще й наложи по-труден старт на работата.

Разочароваха ли ви решенията в парламента през последните десетина дни, с оглед на това, което предстои днес да се вземе като решение – антикорупционното законодателство на масата и на дневен ред? Преди това обаче, видяхме през какви перипетии преминаха промените в Конституцията, референдумът.

Аз бих съотнесла закона за антикорупцията директно към съдебната реформа. Всъщност това са две страни на едно и също нещо. Няма съдебна реформа без добро антикорупционно законодателство и без такива мерки, както и обратното – няма антикорупционно законодателство, което може да доведе до успех, ако нямаме добра съдебна система. И смятам, че това се разбира от всички. Затова днескашният сигнал, който ще се даде се чака с много голяма бдителност, както от страна на всички, които искат да видят политиката на ново ниво в България, така и с европейските ни партньори. Вероятно днес аз ще трябва да напиша десетки имейли, за да информирам мои колеги, които се интересуват от тази тема – какво се случва в България, как е минал този законопроект на първо четене, той е знаков. Искам освен това да кажа, че средата на месец септември идва първата мисия за мониторинговия доклад за състоянието на правосъдието и вътрешният ред, което е политическа оценка за страната. Ако ние няма какво да покажем и ако днес по някаква причина се разколебае подкрепата за този законопроект, за предвиждам много тежки оценки, и няма да имам аргументи, с които да ги оборя за липсата на политическа воля, и за нежелание нещата да се придвижат напред. Разбира се, в моя свят, най-важно е какво мислят българските граждани, и тъй като оплакванията и от хората, и от бизнеса е, че има двоен стандарт, че има двоен стандарт в отношението към всякакви нарушения, свързани с корупцията, с конфликта на интереси, с деклариране на имуществото. Това би могло да даде нов облик на политиците, които искат да стигнат до решение. Много се надявам днес това да се случи.

Очаквате ли колегите Ви от Реформаторския блок да си бъдат по местата – една критика, която дойде от премиера Бойко Борисов затова, че реформаторите не си седели по местата като се гласуват важните неща? Само за да цитирам точно така, да не излезе като някакъв нюанс внушен – „Затова, че се подкрепа, специално за референдума става въпрос, но за колегите от Реформаторския блок затова, че те трябва също да са в зала, и да си седят по местата“.

Нямам какво да възразя на това, че трябва всички депутати да са в зала и да подкрепят. Разбира се, това не е толкова голяма парламентарна група, така че нека да го кажа абсолютно ясно – аз разчитам на депутатите от ГЕРБ, с които сме в коалиция, както и на партиите, които подкрепят правителството. Това е Патриотичният фронт и АБВ. Това е въпрос на почтеност в нашите взаимоотношения, след като подкрепяш, това е законопроект на правителството. Аз по никакъв начин не искам да го своя и не смятам, че борбата с корупцията е брошка, която някой ще си закача на ревера, но направих всичко възможно да убедя абсолютно всички. Бях във всяка една парламентарна група, на всички депутати беше разпратено в електронната поща допълнителни материали от последната седмица, и стратегията, и анализът за пропуските, и чуждия опит, който сме ползвали, и финансовата оценка на предложението. Т.е. наистина извървях целия път и направих всичко възможно. Оттук нататък очаквам…

Няма да ви (не се разбира)… добрият герой на помощ, както го нарече вчера Менда Стоянова в нашето студио за Бойко Борисов, който цяла седмица провеждаше политически совалки за Конституцията.

Аз очаквам да получа подкрепа от ГЕРБ, както казах, и от останалите партии, които подкрепят правителството. След като този закон е изпратен в парламента с подписа на министър-председателя, смятам, че знакът е достатъчно силен. Всеки път да бъдем мнозинството въпрос на, как да кажа, въпрос на ръчно командване, не мисля, че е сериозно. Смятам, че в този момент ние тук имаме нужда от едно обикновено мнозинство, за да мине законът на първо четене. Смятам, че депутатите и шефовете на парламентарни групи могат спокойно да се организират. Да, смятам, че всички депутати от Реформаторския блок, които са в страната ще бъдат в зала, очаквам това от тях, но да се свързва един министър, който отговаря за закона, който е вносител на закона, единствено с неговата парламентарна група, това вече върви против логиката на каквато и да било коалиция. Така че отново казвам – очаквам подкрепа поне от всички, които са на страната на партиите, подкрепящи мнозинството. Разбира се, бих искала много по-широк консенсус, бих искала всеки, който вижда, че не може така да продължава повече политическата ситуация в България, защото антикорупцията е част от политическите усилия, да даде своя глас. По време на изслушванията, всъщност, аз, в отделните парламентарни групи, аз не видях някакви драматични противопоставяния на логиката на закона. Сега, дали ще бъде избиран директорът от парламента, или ще бъде предлаган от Министерския съвет и избиран и потвърждаван от президента, това не е толкова въпрос за първо четене. Там имаше проблеми, както и с анонимните сигнали.

В този смисъл на Вас ще Ви е по-лесно, отколкото на Христо Иванов, искам да кажа от гледна точка на това, че са съгласни около логиката на общите текстове, които трябва да влязат, общата логика.

Дано да се окажете права. Аз не бих искала да влизаме в състезание на кой му е по-трудно, но пак ще кажа, че вероятно хората, които са против съдебната реформа, биха били против и Закона за антикорупцията. Това следва една и съща логика. Всеки, който иска да види България с една добра политическа система, трябва да подкрепи и двете. Само едното, просто не върши работа, т.е. да си „за“ съдебната реформа, но да си „против“ Закона за антикорупцията, е лицемерие.

Не случайно Ви питах за присъствието на реформаторите в залата, защото поне това, което аз чета през последните два дни е голямо разочарование от Реформаторския блок, и то по основните 4-5 важни теми, които минаха в Народното събрание през последните дни. Как си обяснявате и това, което се случи с референдума преди това, размитите мнозинства и совалки около промените в Конституцията, и въобще процесите, които текат в Народното събрание могат ли да вземат главата на това правителство, според Вас?

Не работим за това да създаваме конфликти, а напротив, да създаваме територии на съгласие, което да прави българската политика много повече европейска, и да създаваме стабилност, което е единственият възможен начин държавата да върви напред. Това, всъщност, беше и логиката зад съставянето на правителството. Колкото до референдума…

Дайте референдума, ако искате конкретно.

Моля?

Референдума да погледнем конкретно.

Реформаторският блок имаше срещи, включително и с президента, и ние казахме какво смятаме, как смятаме, че трябва да бъдат формулирани въпросите. Електронното гласуване го слагаме настрани, то се случи, което означава, че една голяма част от хората, които работят, учат, живеят навън, така да се каже, ще се върнат към изразяване на активната си политическа воля. Това вече е много добре. По отношение на мажоритарния вот, аз смятам, че действително начина, по който с преференциите това може да се случи, е истински избор на личност. Другото е объркващо, и това го казахме достатъчно рано, казахме го на президента без никакви увъртания и колебания. Става въпрос за ясна формулировка и за подкрепа на преференциалния вот. Това, впрочем, е записано във всички документи на Реформаторския блок. Няма как някой да се изненадва от това. И по въпроса за задължителното гласуване, включително и в „България на гражданите“ мога да кажа, юристи с голямо име и с много твърда демократична позиция като Йонко Грозев, например, нашия колега, никога не са били убедени, че задължителното гласуване е решението на въпроса. Казвам го от гледна точка на „България на гражданите“, за да дам знак, че по този въпрос се говори и се обсъжда много отдавна. И една голяма част от хората смятат, че с това да задължиш някой да гласува няма да направиш политиците по-симпатични, и да накараш хората истински да се интересуват от политика. Впрочем, знаете ли, има една интересна книга, която се казва „Пробуждане“, и е на Сарамаго. В нея, тя е малко утопия, в нея гражданите на една държава решават, че ще пускат просто бяла бюлетина, и това е начинът, по който ще гласуват. Задължителното гласуване може да има някои много негативни странични ефекти, които ние бяхме длъжни да споделим. Нека да се концентрираме върху това, което е постигнато, нека да го направим както трябва за електронното гласуване. Това е достатъчно голяма стъпка напред, и да държим на преференциалния вот. Тези две неща могат да се случат, за да задоволим желанието много хора да гласуват в България да имат своят кандидат, а не просто човек, който ужким мажоритарно избран, но пак посочен от партиите. И по въпроса за задължителността на гласуването да направим така, че политиката да стане наистина важна, и хората да отиват да гласуват защото искат, а не защото са задължени.

Кой е вашият праг на исторически компромис, думите на Радан Кънев с оглед на това, че през септември все пак трябва да се върви към конкретни стъпки по повод Конституцията, защото…

Вижте, аз го казах и когато тази тема започна да се разглежда. За мен идеалният вариант щеше да бъде да се гласува проектът такъв, какъвто е, на първо четене, и между първо и второ четене да се правят съответните промени. Очевидно, обаче, този проект за първо четене не събра необходимия брой гласове. За мен грешката е, че това се осъзна и започна да се работи по втори сценарий много късно. Нещата трябваше да бъдат подготвени, дори преди да се внесе първия, законопроекта на Реформаторския блок и ГЕРБ. Сега имаме един законопроект, който направи възможно разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две. Това, всъщност, е основата му. Оттук нататък трябва да обърнем някак си нещата, сега да се опитаме между първо и второ четене да върнем проекта колкото се може повече към първоначалната идея, аз съм наистина пристрастна към нея, признавам, на Реформаторския блок и ГЕРБ, и аз ще ви кажа кое, според мен, е много важно. Това е тайното и явното гласуване. Ето, вижте какво стана с омбудсмана. Говорим сега за решението на Конституционния съд 2002 година, което на практика тогава сложи спирачка на съдебната реформа, която беше много добре замислена, и част от проблемите отдавна щяхме да сме ги забравили, ако се бяха случили. Да, но в Конституционния съд се гласува явно. Знае се всеки един от конституционните съдии как е гласувал. Аз мисля, че това трябва да бъде логиката и във ВСС. Сега поне можем да кажем, всички цитират Румен Янков, защото неговото становище беше прекрасно. Аз съм имала повод да кажа, че то ще влезе в учебниците по право. Но, се знае и кои са казали „не“, кои с взели това решение, което на практика за 10-12 години обърна нещата по отношение на съдебната система. И сега, сега наваксваме, сега сме по следите на изгубеното време.

А ако не мине?

Ако не мине, какво?

Вашето предложение между първо и второ четене за явното гласуване.

Вероятно в съзнанието на всеки, който ще работи за това, го има този въпрос „А, ако не мине?“, но ние не можем да тръгваме с тази нагласа. Нека да направим всичко възможно, човек по човек да убеждаваме, хора, които сега са в опозиция, в парламента, че това е полезно, и такива примери като омбудсмана, например, както този, който аз дадох, но от обратната логика за Конституционния съд, може би ще успеят да пробият това монолитно мнение, че тайното гласуване е по-добро.

Ясно ли е за вас кой е в опозиция в парламента?

Зависи по кой закон.

Тези плаващи мнозинства не размиват ли наистина границите между управляващи и опозиция за важните теми, пак говорим, от последните дни?

Вижте, нека да се разберем. Аз съм в моя опит в европейската политика, аз съм търсила много широки мнозинства, и съм ги постигала. Ако щете, даже и с гласуването ми за член на Европейската комисия (ЕК), беше много, много над едно или друго мнозинство. И това е хубаво. Аз ще се радвам, ако Конституцията е подкрепена от всички народни представители. Аз ще се радвам да постигнем успех, който беше когато се ратифицира договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕК) с един въздържал се. Всички гласуваха „за“. Трябва да очертаем темите, по които ще работим това нещо да се случи, и да го правим без обиди, без предразсъдъци, без забавяне. Надявам се, че антикорупцията, която днес в 09:00 часа започва заседание, ще се гласува, е такава тема. Тя е в интерес на политическата система на България, и тук няма смисъл да има опозиция. По същия начин смятам, че това трябва да бъде за съдебната система. Ето, че нещо, което беше немислимо преди – разделянето на ВСС на две, се случи, и се случи без, как да кажа, трудно, разбира се, с продължително убеждаване, но ето, по това има поне 180 гласа, които ще подкрепят. Значи, това е възможно. Надявам се, че по същия начин ще бъдат приоритетите на българското председателство, изобщо планът за българското председателство. Трябва да се върви към такова съгласие. Това ще направи България наистина по-бърза в решаване на основните ни проблеми.

Защо, обаче, ДПС се оказаха по някакъв начин част от тези мнозинства и толкова важен фактор през последните 2 седмици, с оглед на всички решения, а пък тези, които уж подкрепяха кабинета, всеки реагира по съвест, групите нямат своята монолитност в гласуванията по важните теми, защото казвате, че ето, на дневен ред отново е тема, която трябва уж да донесе консенсус, всички да гледат в една посока?

Аз мисля, че поне за малко партиите трябва да забравят как се позиционират, казано на партиен жаргон, а да мислят само и единствено за това кое е полезно за България, и кое ще ни придвижи още няколко крачки напред. За Реформаторския блок, където познавам отвътре процесите, мога да кажа, че колебание няма по нито една от реформите, които вие изброихте. Оттам нататък колкото вече се разширява територията на съгласието, толкова по-добре. Надявам се, че в един момент тази територия на съгласието ще бъде толкова голяма, че най-важните за страната ни решения ще се взимат, ако не с пълно мнозинство, то поне с близко до пълното. Искам само да кажа още нещо, хубаво е да си четем, включително и най-новата история отново и отново. Предишните промени на Конституцията, които бяха 5, не малко, в последните години, бяха с пълно мнозинство, бяха наистина добре изработени. Няма никаква пречка това да успеем да го направим и сега, и колкото повече неща успеем да сложим в тази кошница на съгласието, толкова по-стабилни ще бъдат промените. Тези промени в Конституцията се правят не защото не може по никакъв друг начин, не може само със закон, а за да станат промените необратими, т.е. за да не може следващата година друго мнозинство да измисли нещо друго.

Благодаря Ви за този разговор.