Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif29.01.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Големите предприятия, които изразходват енергия над 30 гигаватчаса годишно, реално ще плащат 19 лева годишно
31 Юли 2015

Министърът на енергетиката в предаването „Лице в лице“ по бТВ

 

Теменужка Петкова – енергиен министър. Буквално преди минута стана ясно вече какво е решил енергийният регулатор за цената на тока и започваме с това. Хубавата новина за нас, битовите потребители, е, че на практика ще има понижение на цената, нали така?

 

Да, точно така.

 

С колко е точно понижението?

 

С 0,11% - това е информацията, която както вие, така и аз чухме от брифинга на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) г-н Иван Иванов.

 

За нас хубавата новина е, че вместо очакваното увеличение от около 1% на практика имаме намаление.

 

Да, очакваното увеличение беше близо 2%.

 

Близо 2%, да. Сега обаче неприятната новина за бизнеса и за синдикатите, защото ги видях заедно да протестират, е, че от 1 август такса „Задължение към обществото“ от почти 19 лева скача на 38 лева за мегаватчас. И те казаха „Стачка, бунтове“. Беше ли възможно това да се избегне всъщност е въпросът?

 

Аз и друг път съм имала възможност да заявя и пред вашите зрители, че всъщност по отношение на това каква ще бъде цената на електрическата енергия, компетентността е изцяло в КЕВР. Това е комисия, зад която стои българският парламент, нейните комисари са доказани експерти, зад тях застанаха всички политически партии, така че смятам, че ние нямаме основание да се съмняваме в компетентността и обективността на решението на КЕВР. Но когато става въпрос за цената „Задължение към обществото“, която всъщност стана причината за изразеното притеснение и недоволство от страна на индустрията, трябва да знаем следното: до настоящия момент цената „Задължение към обществото“ се плащаше от битовите потребители в размер на 53 лева, а индустрията заплащаше 18,93 лева цена „Задължение към обществото“. С настоящото си решение КЕВР на практика постави на равни основи както битовите потребители, така и индустрията и определи една и съща цена „Задължение към обществото“, която както всички сега разбрахме, ще бъде 38 лева.

 

Вместо 40, което се очакваше всъщност.

 

Вместо 40, както беше заявено в първоначалните прогнози на КЕВР. Това намаление за индустрията - искам да внеса яснота по отношение на това как ще се развият нещата оттук нататък във връзка с тази цена „Задължение към обществото“. Както вече стана известно, трите министерства – на енергетиката, на финансите и на икономиката, имахме ангажимент, който изпълнихме: да разработим наредба, която наредба да осигури намаляването на тежестта върху индустрията във връзка с разходите от енергията от възобновяеми енергийни източници. Тази наредба е в изпълнение на насоките на Европейската комисия по отношение точно на този вид намаляване на тежестта върху индустрията. Ние разработихме наредба и съгласно критериите, които сме определили, и съгласно параметрите, които са заложени в тази наредба, след нейното нотифициране от страна на Европейската комисия, тъй като тя е изпратена в Европейската комисия, трябва да бъде нотифицирана и тогава да влезе в сила, то тогава големите енергоемки предприятия, каквато е голямата индустрия и каквато всъщност е главна част от членовете на КРИБ и на АИКБ, те на практика ще могат тези, които изразходват електрическа енергия над 30 гигаватчаса годишно, ще ползват намаление, което ще бъде в размер на 85% от тази компонента.

 

От тази цена?

 

Да, от компонентата…

 

От 38-те лева?

 

38-те лева – тази цена се състои от няколко компонента. Те ще ползват намаление от 85% само върху компонентата, която е свързана с разходите за енергия от възобновяеми енергийни източници. В резултат на това намаление цената за индустрията, за голямата индустрия, която генерира разход на електрическа енергия над 30 гигаватчаса годишно, ще бъде около 19 лева. А пък индустрията, която генерира разходи за електрическа енергия от 10 до 30 гигаватчаса годишно, ще ползва намаление от 50% или нейната цена „Задължение към обществото“ ще бъде около 26 лева. Така че…

 

Кога очаквате това да се случи?

 

В наредбата е записано, че това облекчение ще важи от началото на този ценови период. Т.е. от 1 август индустрията трябва да бъде спокойна, че тя ще получи своето намаление. Но тя ще влезе в сила тази наредба, едва когато бъде нотифицирана от страна на Европейската комисия.

 

Прогноза?

 

Ние сме провели доста разговори с нашите колеги от Европейската комисия. Процедурата, която искаме, е пренотификация на тази наредба, което означава, че всяка една клауза от наредбата ще се разглежда в диалогов режим, което ще ни даде възможност да ускорим максимално бързо този процес, така че наредбата да влезе в сила максимално бързо.

 

Колко бързо може да влезе от ваша гледна точка?

 

Да се надяваме, че тя ще влезе в сила може би някъде до края на септември и началото на октомври месец.

 

Е то много бързо тогава, да. Затова настоявах за някаква приблизителна.

 

Имаме уверението на нашите партньори от Европейската комисия, че те ще положат необходимите усилия, както от наша страна, така и от тяхна страна, за да бъде ускорен този процес. Но индустрията трябва да бъде спокойна, че ще ползва това намаление от началото на ценовия период, тоест, от 1 август.

 

Тоест, когато и да влезе в сила тази нотификация, те ще си вземат така да се каже. Ще им ги връщате ли? Как ще стане? Или някакви намаление за следващи?

 

Точно така. Ще се разработи механизъм за приспадане.

 

Приспадане от цените. Това е много важно, защо тъкмо щях да ви попитам – вчера чух бизнесът да говори, че с новите цени на тока, а държавният регулатор поощрява кражбите в енергетиката и работи в ущърб на обществото. Те искат оставката на Иван Иванов, на председателя на комисията.

 

Както вече споменах, ние нямаме съмнения да се съмняваме в обективността и професионализма на КЕВР. Все пак да не забравяме, че българският парламент стои зад тези комисари. Ние нямаме основание да се отнасяме с недоверие към това, което те правят. По отношение на това дали се стимулират кражбите в енергетиката…

 

С тези цени.

 

… аз спокойно мога да кажа следното – аз оценявам високо тази загриженост за енергийния сектор в България, тази загриженост, която проявява цялото наше общество, в това число синдикати, работодателски организации. Знаете ли, считам, че тази загриженост щеше да има много по-голям ефект, ако тя беше проявена може би 9-10 години назад във времето, тогава, когато в сектор „Енергетика“ се взимаха решения, които решения сега ние трябва да платим тяхната цена. Това са решенията за т.нар. „големи инвестиционни проекти“: АЕЦ „Белене“, „Цанков камък“, които генерират от 3.7 млрд. дефицит, дефицитът, който те генерират е 2.3 млрд. лева. Така че такава една загриженост може би щеше да бъде изключително навременна на цялото ни общество, ако беше проявена в един доста по-ранен период от време. По отношение на кражбите така наречени в българската енергетика…

 

Само не казвайте, че ги няма, защото вие самата разкрихте голяма част от тях в другото ви качество, когато бяхте шеф на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

 

Да, не към казала такова нещо. Но искам да кажа следното.

 

За енергийните кражби няма да спорим.

 

Няма да спорим категорично. Но искам да кажа следното, че нашето правителство е може би първото правителство, което предприема изключително бързи и решителни мерки, които са насочени именно към това да спрат течовете в системата.

 

Как? Кажете най-важната и първата мярка?

 

Първата и най-важна мярка, която ние предприехме, беше промяната в Закона за енергетиката още от февруари 2015 година. Вие знаете ,че с тази промяна, на практика, се спряха преференциите за т.нар. „ВЕИ производители“. Оттук нататък няма да има преференции за всички ВЕИ централи, които ще бъдат изградени оттук нататък. Няма да има преференциални цени. От енергийния микс бяха изключени топлоелектрическите централи, заводските централи, които не произвеждат по високо ефективен и комбиниран начин. Само за 2014 година загубите на Националната електрическа компания (НЕК) от когенерации и топлофикационните дружества е 231 млн. лева. Това са все мерки, които смея да твърдя, че ще дадат и дават своя резултат. Ние бяхме тези, които предложихме и със Закона за енергетиката беше въведен финансов контрол по отношение на всички енергийни предприятия, които влизат и формират енергийния микс. Това са всички частни предприятия, които формират микса. И в момента Агенцията за АДФИ извършва поредица от проверки точно във ВЕИ сектора, като само с ВЕИ сектора започнаха тези проверки. Оттук нататък предстоят проверки в заводските централи, в топлоелектрическите централи. Така че смея да твърдя, че това, което ние до този момент направихме, показва ясната воля на правителството да се сложи край на тези порочни практики в сектор „Енергетика“, и сектор „Енергетика“ да стане наистина предвидим и стабилен сектор.

 

Добре, аз още малко искам да Ви върна към цената на тока, защото и при предишното напрежение, което се създаде преди месец, Борисов каза, че и той щял да стачкува заедно с бизнеса. И той твърди, че и досега ще настоява. Тези дни го чух да говори, че прави всичко по силите си, да не се увеличи цената на тока и индустрията. Има ли някакъв разнобой? Вие говорили ли сте с Борисов на тази тема?

 

Разнобой категорично няма. Премиерът лично се ангажира с целия този процес, свързан с проблемите на българската енергетика. И още при първите симптоми, които показа индустрията и синдикатите във връзка с прогнозата за ценово решение от страна на КЕВР, правителството и премиера реагирахме веднага, като бяха проведени поредица от срещи лично при премиера, с индустрията, със синдикатите, с представители на правителството, на които срещи ние имахме възможност да обсъдим в много откровен и много коректен диалог проблемите в сектора и това какво правителство би могло да направи като изпълнителна власт.

 

Те (не се разбира)… съвсем доволни, защото вчера бяха пак на протест, казаха: От септември нови протести, ако това нещо се случи, – което се случи – увеличаването на тази цена. И изобщо, ще има ли мир някога?

 

Аз смея да твърдя, че българското правителство направи всичко онова, което беше необходимо, така че ангажиментите, които ние поехме да бъдат изпълнени, така че да се стабилизира сектора максимално бързо. Такива спешни мерки бяха предприети точно с тази цел – да бъде стабилизиран сектора, и изходните данни, които да бъдат предоставени на КЕВР при взимането на ценовото решение, да дадат един по-оптимален вариант, който да не позволи увеличението на цената на електрическата енергия. Както виждате, в резултат на мерките, които ние предприехме, КЕВР е оценила тяхното финансово изражение, в резултат на което и цената за битовите потребители – планираното увеличение от близо 2% няма да се случи.

 

А какво щеше да стане, ако все пак Иван Иванов, комисията и другите комисари кажеха: Няма да увеличаваме цената на тока за индустрията? Какво щеше да се случи на практика? Щеше ли нещо да се случи чак толкова драматично?

 

На практика КЕВР работи с един финансов модел, в който са заложени определени параметри. И комисарите и г-н Иван Иванов няма как да не отразят предприетите мерки от страна на правителството. Просто от нас се искаше много бърза реакция, която ние демонстрирахме, разбира се, и българският парламент, който прие законодателни промени, които законодателни промени отново дадоха възможност да бъде намален дефицита в НЕК, който да позволи на КЕВР да промени изходните данни, и това нещо беше взето предвид. И то нямаше как да не бъде взето в предвид. Аз бях сигурна, че КЕВР ще отчете тези мерки.

 

Защото щеше рухне нещо, (не се разбира)…

 

Те са наистина много важни, много съществени. Нека само да се спра на една от тях – може би най-важната мярка и най-важната промяна в Закона за енергетиката сега, именно създаването на Фонд сигурност на електроенергийната система. Този фонд, който смея да твърдя, че една много важна стъпка към решаването на проблемите с дефицита в НЕК, и една стъпка, една крачка напред към подготовката за преминаване към либерализиран пазар. Нещо, което ни предстои надявам се съвсем скоро – в началото на 2016 година – нещо, за което ние много упорито се готвим и работим и в момента.

 

Ще падне ли цената като се либерализира продажбата на еленергия? Борсата до какво ще доведе? Аз съм чувала две коренно противоположни становища, и то на добри експерти. Едните казват: Цената на тока ще хвръкне нагоре, другите казват: Не, рязко ще намалее. Според Вас?

 

Едно ще бъде сигурно с либерализацията на пазара – тогава цената на електрическата енергия ще се определя по възможно най-обективния и най-адекватен начин, а това е условията, които диктува пазарът. Цената на електрическата енергия ще зависи единствено и само от пазара. Тук обаче трябва да бъде ясно следното: КЕВР ще има вече много по-ограничени функции и няма да се питаме тогава какво решение ще вземе комисията, за да определи цената на електрическата енергия, просто, защото тя ще бъде определена от най-обективния критерий, а именно пазарът. Дали ще отиде нагоре, дали ще падне надолу, то това ще бъде решение на пазара. И това ще бъде възможно най-справедливата цена.

 

Вашето усещане обаче какво е?

 

Мисля, че още е рано да говорим за това каква ще бъде цената на електрическата енергия след либерализацията на пазара. Просто няма такъв ясновидец, който може да прогнозира каква ще бъде цената. Но КЕВР тогава ще има ролята да определи таксата „Пренос“ и таксата „Достъп“, и тази цена, която е свързана със „Задължението към обществото“. Това ще прави тогава КЕВР. А каква ще бъде цената, ще каже пазарът.

 

Два кратки отговора ще Ви помоля. Кога ще бъде готова интерконекторната връзка с Гърция?

 

Интерконекторната връзка с Гърция – това, което зависи от българска страна се прави, и ние работим изключително упорито в тази посока. За съжаление, политическата нестабилност в съседна Гърция стана пречка ние да не можем да подпишем окончателното инвестиционно решение в сроковете, които бяхме определили. Но аз се надявам, че сега с новия министър на енергетиката съвсем скоро ще имам разговор, и се надявам подписването на окончателното инвестиционно решение да бъде факт съвсем скоро.

 

Съвсем накратко можете ли да ми кажете – у нас се създаде страхотна истерия около ветропарковете, соларните панели и т.н., но това е екологичната енергия в крайна сметка. Даже, така да се каже, по-левият кандидат за президент на Америка Хилъри Клинтън казва, че иска да осее цяла Америка в соларни парнели, защото това е екологично чисто. У нас обаче на тях се гледа като на някаква враждебна история, като на някакви диверсанти, които са кацнали по българските полета. Как ще се намери равновесието между екоенергията и високата цена на тока там?

 

По отношение на екологичната енергия, на т.нар. „зелена енергия“, има определени европейски директиви, които България като страна-членка на Европейския съюз е длъжна да спазва и спазва. Ние сме изпълнили своите ангажименти по отношение на транспонирането на тези директиви, имаме закон, който урежда тези функционирането на тези производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. Според мен, проблемът с този тип енергия – тя безспорно е най-чистата енергия, безспорно натам е насочено и бъдещето в този сектор, но според мен, основният проблем при нас е липсата на планираност от страна на държавата по отношение на това как трябваше да се развие този сектор.

 

Разбрах Ви – грешката този път е в държавата. Благодаря ви за този разговор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения