Министърът на туризма в интервю за Агенция „Фокус”

МС прие Наредбата за категоризация на местата за настаняване и заведенията за хранене. Защо е важен този нормативен акт?

Това е един от основните нормативни актове в сферата на туризма. За съжаление неговото приемане е било забавено с близо 2 години. Радвам се, че за около 8 месеца успяхме да го разпишем, да организираме едно обществено обсъждане, което траеше повече от два месеца и в рамките, на което организирахме редици срещи с бранша и местната власт. Крайният резултат е налице – туристическият сектор вече има нова Наредба за категоризация на местата за настаняване и заведенията за хранене. Това е основа за повишаване на качеството в сектора, но и за облекчаване на редица бюрократични процедури. Затова туристическите обекти се разделят в две категории - клас А, включващ хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси и др., и клас Б – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, ресторанти, барове и др. Идеята е да се опростят и намалят формалните изисквания към местата за настаняване от клас Б, с което създаваме по-добри условия за семеен или малък бизнес. Същевременно се завишават изискванията към висококатегорийните хотели, свързани с комфорта на туриста, което води и до повишаване качеството на туристическата услуга. В тази връзка са фиксирани например размерите на телевизорите в помещенията за нощуване в най-високия клас хотели, съдържанието на минибара и др.
Въвеждаме и още едно облекчение към бизнеса – в наредбата е възприет европейският критерий на системата „Хотел старс“ – до 15% от стаите да са с по-малък размер от предвидените за категорията на дадения обект, ако това е съобщено предварително на потребителите на туристическата услуга. Това предложение дойде от бранша и естествено ние се съобразихме. Логиката е, че в някои от по-старите хотели или хотелите в градската част, трудно могат да се направят технически преустройства, но някои от тях предлагат допълнителни услуги на своите клиенти и трябва да бъдат насърчавани.

Какво ще се промени за бизнеса с приемането на новата наредба, какви нови регулации се въвеждат?

Много неща са абсолютно нови за туристическия сектор в България, въпреки че в Европа отдавна се прилагат. С наредбата например за първи път в нашата страна се въвежда регламент за условията, на които трябва да отговарят апартаментните туристически комплекси, хостелите и апартаментите за гости. Така сме разписали условията, че младежката аудитория, която основно ползва услугите на хостели, да може да разчита, че ще получи нормалните услуги, които се предлагат по света в този вид места за настаняване – предоставяне на безплатна карта на града, достъп до оборудвано кухненско помещение, до всекидневна с телевизор, възможност за ползване на телефон, достъп до интернет и др. По отношение на апартаментните туристически комплекси е предложена възможността за припокриване с изискванията към хотели. По-специфичните изисквания към тях са свързани с изграждането на обекта и експлоатацията му.
Към всички обекти и категории са разписани и изисквания за образование, професионална и езикова квалификация, на които следва да отговарят ключовите фигури от персонала на съответния обект.
Друго нещо, което е въвеждаме като изискване е единен номер 9 за връзка с хотелските рецепции. По този начин не само хората ще бъдат улеснени, но и ще бъдат предотвратени инциденти, когато е нужна бърза връзка с рецепцията – както при случая с Христо Мутафчиев. Обмисляме, ако това се окаже успешна практика, да го предложим и като обща европейска политика.

Не мога да не ви попитам и за ол-инклузива – много туристи се оплакват, че не получават това, което са очаквали когато платят за тази услуга?

С разгара на летния сезон при нас се получават много подобни сигнали. По тази причина в наредбата за първи път са разписани и изискванията, на които трябва да отговаря ол-инклузива. Например предвидени са изисквания към обслужването, минимален асортимент на храните и напитките, които се предлагат и др. Целта ни е да въведем минимални изисквания, защото в момента някои места за настаняване, в опита си да намалят цените, предлагат продукт с недостатъчно добро качество. Това вреди на целия сектор, защото редица хотели и комплекси в България наистина предлагат ол-инклузив услуги, които отговарят на най-добрите международни критерии. Затова трябва, когато туриста плаща за нещо, да знае какво ще получи.

През последната седмица се разрази един спор за правото на т.нар. „диво къмпингуване“. Вие на какво мнение сте?

Всъщност големият проблем е, че до този момент не са били разписани изисквания, на които трябва да отговарят къмпингите. С наредбата, която приехме днес въвеждаме регулация и в този сегмент. Обръща се специално внимание на къмпингите и на отделните територии в тях, предназначени за ползване от каравани, палатки, бунгала и т.н. За да се предоставя такава туристическа услуга трябва да са налице някои минимални изисквания като достъп до вода и електричество. Разделяме ги и в три категории, в зависимост от услугите, които предоставят. Палатките трябва да имат маркировка, като се разписва различна площ за различните категории къмпинги – например за къмпинг една звезда това е 32 кв. м., а за три звезди – 50 кв. м.
Тази регулация е много важна, защото поставя основи за развитието на тази услуга. Виждате, че все повече хора искат да са близо до природата и да избягат от забързаното градско ежедневие. Много от тях казват, че са готови да си платят, но трябва да има и условия и ясен регламент. Именно това е нашата цел –с тези изисквания да въведем ред и всеки да знае за какво плаща, какво очаква да получи и какви условия може да ползва.

Миналата седмица Националният съвет по туризъм обсъди Програмата за реклама на страната ни за 2016 г. Това за първи път се прави шест месеца по-рано от годината, в която ще се изпълнява. Каква е причината за това?

Основната причина е, че трябва да планираме от рано своите действия, за да сме конкурентни на международния пазар. През последните месеци проведох редица срещи с големи туроператори от Франция, Германия, Великобритания, Италия и др. и всички те са категорични, че трябва още от месец септември да рекламираме възможностите за летен туризъм, защото туристите от целевите ни пазари планират почивките си с 6 до 12 месеца по-рано. По същия начин е и за зимния туризъм. До сега се е работело на парче – случвало се е програмата за реклама да се приема в средата на годината, в която ще се изпълнява. Това води до абсурди – например да рекламираме летния ни туризъм през юли и август месец, когато хората вече не само са избрали къде да почиват, но и вече са изкарали отпуската си… Трябва да преодолеем тази балканска черта да правим нещата в последния момент, защото нашите конкуренти, а и потребители ни, са европейските страни, където всичко се прави много по-отрано. Целта ни е да планираме ефективно – тази година го направихме шест месеца по-рано, надявам се догодина да успеем още по-рано.

Върху какво ще бъде поставен акцентът при популяризирането на страната ни като туристическа дестинация през следващата година?

Традиционните туристически продукти, които страната предлага са ваканция на море и ски туризъм, но според маркетингови проучвания на основните генериращи пазари, България е атрактивна дестинация и със специализирани видове туризъм. По тази причина министерството ще продължи да акцентира върху потенциала за развитие на културно-историческия туризъм в страната, защото това може да ни направи разпознаваеми пред света, като разбира се не пренебрегваме масовия летен и зимен туризъм и голямото разнообразие от специализирани форми на туризъм - спа, балнео, еко, винен и т.н.
Специално внимание в програмата обръщаме на българския турист. Това е подход, който наложихме през тази година и който ще надградим през 2016 г. Много време българските туристи са били оставени извън фокуса на внимание, а те са сред най-важните клиенти на туристическия ни сектор. На второ място сред целевите пазари в програмата са поставени съседните ни страни, а на трето - останалата част от Европа. Ще продължим работа и за привличане на туристи от далечните перспективни за България пазари, но тук трябва да подчертая, че това е дългосрочна стратегия за развитие на туризма, чиито ефект ще бъде усетен през следващите години. Много се изговори, че ще заменим руските туристи с китайци. Нито някога сме твърдели такова нещо, нито е наша цел. Но един подобен далечен пазар се разработва с години, а в момента всички туристически държави са насочили вниманието си именно към Азия и Близкия Изток. Ако искаме след 5 или 10 години да не се окажем извън туристическите потоци, трябва да работим от сега и мога да ви кажа, че към днешна дата сме поставени много по-добре на тези пазари спрямо други страни в Европа.

Ще бъдат ли включени нови маркетингови подходи, които до сега не са били използвани в рекламирането на страната ни?

Дигиталният маркетинг е сред основните маркетингови подходи в новата програма за национална реклама. Преди дни се срещнах с министъра на икономиката на Португалия Антонио Пирес де Лима. Той сподели, че неговата страна отдавна е заложила на това, като в момента рекламата им е основно съсредоточена в две направления – интернет и журналистически турове. Организират около 500 тура за представители на медиите годишно. Резултатът е 16 млн. туриста годишно.
Именно това е успешният подход при страни с нашия размер. Ясно е, че ние нямаме ресурса на Франция или Италия, затова трябва да се стараем да сме максимално ефективни с финансовия ресурс, който имаме. Затова основни дейности, които залагаме са съвместен е-marketing с чуждестранни туроператори на целеви пазари, където се наблюдава нарастване на онлайн записванията; разработване на проект за електронен маркетинг на дестинация България; налагане на единна визия за онлайн присъствие и др. Друг важен момент в Националната програмата за реклама за 2016 г. е т.нар. лично отношение - известни личности да рекламират страната ни пред своите сънародници. Знаете, че вече имаме такава договорка с известен индийски актьор, надявам се скоро да имаме новини и за някои от основните ни генериращи пазари. Друг подход, на който ще заложим е стратегическото партньорство с големи международни туроператори, както и с нискотарифни авиокомпании.
Разбира се и през 2016 г. основна дейност остава активното представяне на България на водещи международни туристически изложения, форуми и други събития, както и организиране на съпътстващи мероприятия.

Какво успяхте да промените в начина, по който се рекламира България през тази година?

 
Истината е, че през тази година имахме много малко време, а и ресурс, за да направим кардинални промени. Успяхме да променим визията на щандовете, справихме се в една много сложна ситуация, в която бяхме поставени – заради забавени процедури всички туристически изложения започваха, а ние нямахме избран изпълнител за изработка на щандовете, с които страната ни да се представя. Затова се обърнахме директно към организаторите, като успяхме да договорим и редица отстъпки. Стартирахме редица забавени кампании, с които не само спасихме европейското финансиране, но и подпомогнахме сектора в труден момент. И към днешна дата продължава рекламата на България по National Geographic, Discovery Chanel, Eurosport и Euronews. От една седмица започна да се излъчва и новият рекламен клип по българските телевизии, който е част от кампанията за насърчаване на вътрешния туризъм. И двете кампании се финансират по ОПРР и ще приключат до края на годината.
Това, което изключително много ме притеснява, е че заради ненавременно планиране на практика 2016 г. може да се окаже доста трудно, да не кажа невъзможно, за министерството да ползва европейски средства, защото трябва още много процедури да приключат, за да стартира изпълнение по конкретни проекти. Също така, ние като министерство сме включени като бенефициент само в ОП „Иновации и конкурентоспособност“. Затова в момента правим пълен анализ къде можем да бъдем включени като бенефициент и ще предложим това да стане още на първите Комитети за наблюдение. Паралелно с това трябва да се подготвят проекти, да се провеждат обществени поръчки и т.н. Всичко това означава, че и при най-оптимистичният вариант няма да имаме проекти в изпълнение преди средата на 2016 г. Това трябва да бъде взето предвид при формиране на бюджета ни, защото ако искаме да сме конкурентни трябва да продължим да присъстваме на основните ни целеви пазари, за което е нужен ресурс.

За първи път има самостоятелно министерство - как работите с колегите Ви, намерихте ли своето място?

Имам прекрасен диалог и пълна подкрепа от колегите, за което им благодаря. Още в първите месеци успяхме да подпишем Споразумение за сътрудничество и обмен на информация с Министерството на културата по силата, на което българските културни институти в чужбина вече представят и възможностите за туризъм в нашата страна. Подобно споразумение сключихме и с Министерството на земеделието и храните. Благодарение на това на международните изложения за лов, земеделие и хранителна промишленост, на които се представя страната ни, се рекламират и възможностите за туризъм. Подготвяме съвместно споразумение и с Министерството на икономиката. Целта е да оптимизираме ресурса – в крайна сметка сме една държава и трябва да работим координирано, защото успехите не са на един или друг министър, а на страната. Туризмът е хоризонтален сектор и има отношение към всички ресори, затова е толкова важен добрият диалог и работата в екип.

Как протича летният сезон?

Както очаквахме, Лято‘2015 се оказа много непредсказуем сезон. Очаквано се наблюдава спад от Русия и Украйна, но той не е толкова голям, колкото някои прогнозираха. Вече е издадена 100 хилядната виза за Украйна. Новината бе съобщена от МВнР миналата седмица. Предварителната ни информация е, че скоро ще бъде издадена и 200 хилядната виза за Русия. Същевременно обаче се отчита сериозен спад при посещенията с цел „почивка и екскурзия“. Това е тенденция, която е започнала преди няколко години и която заема все по-голям дял. Тя може да бъде обяснена и с многото апартаменти, които чуждестранни туристи закупиха на Черноморските ни курорти. Посещенията в тях се отчитат от статистиката като „гостуване“. Затова когато гледаме данните можем да видим, че се отчита спад по показател „почивка и екскурзия“ и същевременно ръст на посещенията с цел „гостуване“. Това е тенденция, за която е трябвало да бъдат предприети мерки много по-рано, защото в момента ние само констатираме резултатите. По тази причина активизираме диалога с всички големи туроператори, но за да сме конкурентоспособни трябва да работим с бранша ръка за ръка. Говорейки за летния сезон трябва да отчетем, че междинните данни на хотелиери и туроператори показват, че има значителен ръст на записванията през последните седмици. Надявам се да имаме добри месеци юли и август, които да подобрят общата картина. Тази година имахме и много добър зимен сезон с ръст от над 8% в сравнение с миналата година, което също ще има значение за отчитане на резултатите в туризма на годишна база.