Министърът на околната среда и водите, в интервю за предаването "Денят започва" по БНТ

В студиото вече е екоминистърът Ивелина Василева. Здравейте, добре дошли.

Здравейте, благодаря.

Вчера стана ясно, че Европейската комисия (ЕК) е одобрила програмата „Околна среда“ 2014 -2020 година с бюджет 3,5 милиарда лева. Средствата ще бъдат насочени към политиката по опазване на околната среда и измененията в климата. Това е и поводът да поканим министър Василева тук. Един от приоритетите, към които ще бъдат насочени част от тези средства са компостиращи инсталации. Струва ми се, че българите вече знаят какво означава компостиране. Какви са, обаче, плановете за реализацията на тези инсталации, и до колкото те могат да бъдат от полза на обикновените потребители?

Новата оперативна програма „Околна среда“ беше одобрена от ЕК още в средата на месец юни и ние проведохме всички дейности, които са необходими за подготовка на реалното й стартиране. Реалното стартиране беше факт на 31 юли, когато обявихме първите покани за проектни предложения, т.е. бенефициентите могат вече да кандидатстват с проектни предложения, за да ползват възможностите, които осигурява оперативната програма. Както и вие споменахте, компостирането е много сериозен акцент във финансовия ресурс, който се осигурява за подпомагане на политиката, която се провежда от общините за управление на отпадъците. Както и в миналата оперативна програма, така и в настоящата, в новата оперативна програма, сериозен елемент от политиката, от финансирането е насочено към управление на отпадъците по начин, който изцяло съответства на принципа, че отпадъкът не е ненужен боклук, отпадъкът е ресурс. Затова подпомагаме общините, за да доразвият своите системи, които вече са налични. Там, където не са, продължаваме усилията заедно с тях, за да бъдат изградени те. Компостиращите инсталации са много важен елемент, защото чрез тях може да се обработи отпадъкът, който се генерира от зелените системи, или в селскостопанските райони. Знаете много сериозен обем от отпадъците се генерират от производствената дейност.

Това са биоразградими отпадъци, да обясним на тези, които не разбират.

Биоразградими отпадъци. Това са хранителните отпадъци и зелените отпадъци. Чрез тези инсталации, които могат да бъдат изградени от общините и ползвани от тях, този тип отпадък се обработва по начин така, че се обезврежда, но тъй като той съдържа полезни компоненти, може да бъде използван за целите на наторяване в селското стопанство, може да бъде използван за рекултивация на нарушени терени, примерно стари мини или пък друг нарушени терени. Може да бъде използван за поддържане на зелените системи в градовете – нещо, което е много полезно, и се прави вече от много общини. Например, Столична община миналата година беше въведено в експлоатация новата компостираща инсталация, и вече се ползва активно. Ние отпускаме 97 милиона лева, които ще бъдат предоставени на общините, които имат желание да кандидатстват, и да изградят такива инсталации, като всички общините имат правото да кандидатстват. Затова е необходимо да подготвят необходимата документация, да извършат своите анализи, да представят съгласувателните документи, и ще получат безвъзмездно финансиране.

Сега, тези компостиращи инсталации се отнасят само за индустриалните отпадъци или и битовият отпадък попада там?

Не, напротив. Те се отнасят за тази част от битовите отпадъци, от потока битови отпадъци, която е биоразградима. В България на годишна база се генерират малко повече от 3 милиона тона отпадъци. Около 1 милион и половина от тях…3 милиона и 500 хиляди тона отпадъци, около половината от тях са биоразградими отпадъци. Т.е. тази част от отпадъка може да бъде преработена и да се използва в последствие, и това вече се прави. Това е елемент от т.нар. регионални системи за управление на отпадъците, които могат да съдържат и други компоненти. В много общини вече са изградени регионалните системи. Те съдържат както елемента депа…

Те, обаче не са по тази програма финансирани, нали така? Те са от националния бюджет.

Напротив. Те са финансирани отново със средства от Оперативна програма „Околна среда“. Голяма част от средствата в първия програмен период, близо 850 милиона, бяха заделени за подпомагане на общините за изграждане на системите, като 20 инвестиционни проекта бяха финансирани за изграждане на депа със съпътстваща инфраструктура, било сепариращи инсталации, било компостиращи инсталации. С новата оперативна програма ние надграждаме тези системи. Наличният финансов ресурс е 560 милиона в допълнение към тези 850, които вече се инвестират в общините. Това е част от цялостната политика, която съответства на изискванията на законодателството. Имаме доста сериозни национални цели до 2020 година – да намалим отпадъкът, който директно отива на депо, и да се ползват всички полезни компоненти, които биха могли да бъдат рециклирани, биха могли да бъдат употребявани повторно.

Ние имаме и такова задължение по програмата. Държавата трябва да намали депонираните биоразградими отпадъци с 35%...

Спрямо нивата от 1995 година.

Как ще се случи това, да завършим темата с отпадъците?

Точно с изграждането на тези инсталации, с активна политика на местните власти за отделяне на биоразградимия и зелен отпадък, и преработката му. Затова на национално ниво се подпомагат тези усилия на общините чрез осигуряването на безвъзмездно финансиране. Друг важен ангажимент на държавата, разбира се, е и закриването на старите сметища, които не съответстват на законодателството. И това може да се случи след пълното изграждане на новите модерни регионални системи. Затова усилено работим и в тази посока.

Звучи като сякаш сме на ръба да станем европейска държава в това отношение?

Мисля, че наистина усилията са изключително сериозни и целенасочени в продължение вече на няколко години инвестиции, които са видими. Ето, вчера открихме новата регионална система в област Видин. Тя обслужва 11 общини. Наистина, сериозни, мащабни инвестиции. Вече 7 нови регионални системи по оперативната програма са въведени в експлоатация. Очакваме до края на годината още 10 други да бъдат въведени в експлоатация. Наистина доста активно се работи в тази насока. Както казах, целите са амбициозни, тежки са за постигане, но мисля, че със съвместните усилия, които полагаме, заедно с общините, те дават своя резултат, и той вече е видим за гражданите.

В летен сезон сме. Хората с вълнуват сега от море, от плажовете по българското Черноморие. Преди време бяхте гост тук в „Денят започва“ и си говорихме за пречиствателните станции. Как функционират към днешна дата? По-чисто ли е морето на България?

Бих казала, че инвестициите, които се отделят отново с подпомагане от Оперативна програма „Околна среда“, както в сектора „Отпадъци“, така и в сектора „Води“ водят до желаните резултати. Много усилия бяха положени за изграждането на така необходимата екологична инфраструктура за събиране и пречистване на отпадъчните води. Знаете, че районът на черноморското крайбрежие е изключително важен както за създаването на добри условия на живот на гражданите, така и за развитието на важни икономически дейности, на туризма, на рибарството и развитието на дейности, свързани с аквакултурите. Освен това, това е пряко свързано и с ангажименти на държавата ни за опазване на чистотата на морските води, и за опазване чистотата в чувствителни зони. Черното море е чувствителна зона.

Спазваме ли ги тези ангажименти?

Да, още в миналия програмен период, активно и ефективно инвестираме за изграждането на пречиствателни съоръжения по черноморското крайбрежие и необходимата ВиК мрежа, така че да се обхванат големите населени места по Черноморието. Повече от 300 милиона са инвестирани за това, и проектите вече са факт. Голяма част от тях вече приключиха. Така че до края на този месец, началото на септември, ние ще можем да видим финализирани, реализирани едни от най-мащабните инвестиции в държавата ни в района на Черно море. Знаете, че беше открит обекта в Поморие, във Варна, в Бургас имаше инвестиции, както в пречиствателната станция в „Меден рудник“, така и други квартали. В Несебър и в Созопол също са реализирани вече голяма част от проектните дейности. Изградено е дълбоководното заустване и в Златни пясъци. В този смисъл големите населени места вече са обхванати от пречиствателни съоръжения и резултатите са видими и ясни.

За мъничко се местим от морето към Банско. Понеже казахте ВиК – казусът там как ще приключи, понеже Банско в момента е едно страшно място, което изглежда почти като лунна повърхност. Там заради водния цикъл всичко е разкопано и хората се оплакват, че много трудно стигат от точка А до точка Б. Какви са плановете, кога трябва да приключи този ремонт?

Така е. По принцип проектите за полагане на водоснабдителна и канализационна мрежа създават притеснения за гражданите. Знаете, че необходима е промяна на организация на движението…

Там няма никаква в момента.

Все пак трудно е да се реализират, те са тежки проекти. Специално проектът в Банско е един от рисковите проекти по Оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013 година, със сериозно забавяне в изпълнението, и това буди нашето притеснение. 11 са идентифицираните рискови проекти от повече от 260, които бяха финансирани в приоритетна ос „Води“ по оперативната програма. В момента 123 от тях продължават своето изпълнение, останалите вече са приключили, но 11 са рисковите проекта. В община Банско имаше забавяне при провеждане на обществената поръчка. Т.е по-късно стартираха строително-монтажните работи, но и самият процес не е достатъчно интензивен, затова на специален режим на наблюдение са тези проекти.

Все още ли не е достатъчно интензивен, или говорим за минало?

Всъщност, усилия се полагат. Няколко срещи бяха проведени и в министерството с общината, с участието на изпълнителните, с апел към тях да ускорят дейността си. Общината пое ангажимент да следи стриктно изпълнението в максимално бърз порядък да се извършват дейностите. Мащабни са дейностите. Предвижда се подмяна на водоснабдителна мрежа голяма част от нея, както и подмяна и допълване на канализационната мрежа с нови отсечки, и изграждане на пречиствателна станция. Наистина мащабна инвестиция.

Има ли риск за зимния сезон? На този въпрос да отговорим.

Риск има за приключване на проекта в рамките на сроковете за допустимост по оперативната програма, защото само до края на годината могат да бъдат отчитани средствата, които се ползват по оперативната програма. Разбира се, ние имаме възможност и да фазираме някои от проектите, но усилията ни са насочени към това да мобилизираме общините,които са бенефициенти по тези проекти наистина да вложат максимума, за да могат да се ускорят дейностите, да се компенсират забавянията, и да се приключат поне части от проектите, които могат да бъдат функционално завършени, за да се пристъпи към фазиране.

Дано да се приключат, защото и министър Ангелкова няма да е много доволна, ако Банско не е готов до началото на сезона.

Разбира се. Това е въпрос на планиране, това е въпрос на организация на работата, затова изискване и от екипите на общините, които на място отговарят за реализацията на проектите, максимално мобилизация, и от строителните фирми, които работят, да изпълняват своите ангажименти в срок и качествено, защото това може да доведе до успешно приключване на проектите. Надявам се, че това ще бъде постигнато.

Дано, дано да стане. Понеже от рано сутринта обещахме, че ще си говорим с вас за най-чистите български плажове. Дайте да направим едно топ три, да се върнем на морската тема. Кои са трите най-чисти плажа у нас в България?

Трудно ми е да идентифицирам трите най-чисти плажа.

Добре, един кажете.
По-скоро мога да кажа следното: Извършват се регулярно проверки, анализи, взимат се проби от водите в зоните за къпане. Зоните за къпане са тези около местата, където се извършва плажуване. Тези проверки се извършват от органите на здравното министерство, регионалните здравни инспекции в изключително ускорен порядък по време на сезона.

И какво показват? Къде е най-чисто?

Те показват, че 98% от водите за къпане в България съответстват на европейските изискванията, и състоянието на водите е добро или задоволително, което е по-голям процент от средния за Европа, който е 94,5%. Има само три плажа, които към началото на сезона бяха идентифицирани като такива с по-лошо качество на водите. Работи се в посока отстраняване на проблемните зони там.

Кои?

Това е „Попския“ плаж в Царево, плажът в зоната на Варна около Шокъровия канал, както и в района на "Златни пясъци", но в "Златни пясъци", знаете, беше изградено дълбоководно заустване, което отвежда навътре в морето отпадъчните води, пречистените отпадъчни води. Инвестираме и това ще бъде един от първите проекти, който ще се реализира през новия програмен период за модернизация на пречиствателната станция в "Златни пясъци". И в този смисъл, както казах, мисля, че усилията, които бяха положени с приоритет върху осигуряването на чистотата на водите на Черно море, дават своя ефект. Мисля, че със средствата на оперативната програма, с целенасочената национална политика за подсигуряването на тази базисна инфраструктура, се преодолява този дефект, който беше допуснат в периода 2005-2008 г., когато беше масовото застрояване, без да се осигури предварително подземната и базисна инфраструктура. Т.е. ние вече сме компенсирали това и надявам се, че всички оценят усилията, най-вече туристите, които се радват на добро време и на възможността да плажуват по българското Черноморие.

Да ви се извиня, че ви хвърлям от тема в тема, но няма как. Тук последните дни много неща се насъбраха около вас. Оказа се, от събирането преди няколко дни, че ние използваме само 1/3 от минералните води, с които България разполага. В същото време, обаче, 12 от общо 43 общини, които заявиха преди време желание да използват минералните извори, някак си не се справят с това нещо. Според Благой Рагин, 2 милиарда на година губим от спа туризъм.

Винаги съм считала, че богатството, с което България разполага, изключително големият брой находища на минерални води, както и разнообразният състав и качество на водите дават конкурентно предимство на държавата ни, и трябва да полагаме максимални усилия, за да осигурим възможност да се оползотворява този ресурс.

Кои са тези проблеми общини?

Той може да бъде оползотворяван по различни начини. Едни от тях са развитието на местните икономически дейности. Затова предоставихме на общините възможност да ползват находищата, които са изключителна държавна собственост, както и вие споменахте, 43 от общините, на чиято територия има находища на минерални води заявиха желанието си да ги ползват, съгласно закона. Имат право до 25 години да ползват ресурса, и да го разпределят,съгласно решенията на общинските си съвети. 66-те находища имат доста сериозен ресурс, повече от 750 литра в секунда. Някои от общините се забавиха в процедурите, които са необходими по смисъла на закона, но аз всъщност апелирам към тях да ускорят работата, защото до края на годината е срокът, в който ако не бъде предоставен за ползване част от този ресурс, то се връща обратно правото на държавата да експлоатира тези находища.

Т.е. не всичко там е приключило?

Има още време. До края на годината изтича този период и се надявам…

Дайте за финал да ги кажем. Кои са наистина тези общини, които са проблемни?

Има някои общини, които не ми се иска да цитирам конкретно общините. Надявам се, че и местните жители и общинските съвети ще положат, ще проявят повече активност за това да се ползват от възможността да развиват този ресурс. По-скоро ми се иска да упомена някои, които вече го направиха, и в този смисъл могат да бъдат отчетени като добри примери.

Положителните герои.

Бяхме в община Кюстендил, където вече се развиват дейности, свързани с балнео и спа туризмът, ползва се ресурсът от минералните води. Вече има дадени разрешения за ползване от кмета на общината. В община Бургас, знаете, едно от най-старите находища, които са били ползване за балнеолечение, „Аква Калиде“ в минералните бани. Дадени са други разрешения, също така, за ползване на минералните води за отдих за целите на поддържане на лечебни заведения, за рехабилитация. Също така Костенец, община Разлог. Това са добри примери, общини, които формулират като свой приоритет допълнителните възможности, които дават природените дадености.

Които не са малки.

И това, всъщност, генерира допълнителни приходи за общинските бюджети.

Дано при следващото ви гостуване тези общини станат повече и измежду тези 12 да има такива, които с гордост обявяваме и казваме: „Да, ето те си взеха поука“.

Надявам се и апелирам към това. Ние ще направим всичко възможно, за да облекчим максимално процедурите. Затова бяха направени промени в нормативната база, които да улеснят и бизнеса, и общините. И наистина смятам, че изключително важно за държавата ни е да използва този ценен ресурс.

Ивелина Василева, министър на околната среда и води