Министърът на регионалното развитие и благоустройството и председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

В „Здравей, България“ Лиляна Павлова ни е на гости и Лазар Лазаров. Добре дошли. Голяма загадка и направо судоку, свързано с Белокопитово – може ли да се завива на ляво или не, ние сега ще дадем някакви разяснения. Но първо, Лиляна Павлова и на влизане в студиото каза, че май всички, освен от футбол и политика, и от магистрали разбират. Засегна ли ви това, че беше заподозряна проектантска грешка, каквато да кажем има ли в крайна сметка?

Лиляна Павлова: Проектантска грешка няма и както наистина казах в България от футбол, политика и пътища разбират всички, няма лошо. Аз се радвам, че се провокира този разговор. Само още веднъж да кажем – съоръжението отговаря на всички норми проектантски. Прекрасно съоръжение. За първи път се прави такова в България. И може би, защото е ново и различно, хората все още не са пътували по него, не са виждали такова съоръжение в България и затова може би предизвика този бум. Дори най-големите ни критици, които бяха и във „Фейсбук“, когато минаха, видяха и заснеха – видяха, че има и лява завой, и десен завой, и качване, и слизане във всички посоки, и всички направления, които обслужва. Така че аз смятам, че няма проблем. Излишно се преекспонира темата. Проблем няма. Пътният възел функционира изключително добре и най-важното е, че създава възможност за безконфликтно и безаварийно преминаване.

Защо е по-различно от обичайната „детелина“ ,с която са свикнали всички, защо е различно като вид?

Лазар Лазаров: По-различно е поради няколко предпоставки, които проектантите са взели предвид. Първо, е самите особености на терена около възела. Точно в този участък, където се събират двата пътя – този, който идва от Русе и този, който идва от София, реално…

Искате ли, колегите ще дадат цял екран, ние ще се преместим през това време, за да изчерпим темата с Белокопитово, ще отидем на място да ни обясните. Имаме възможност да покажем и тази карта. Продължете. Ще ми кажете, че заради тази вода ли не може да бъде „детелина“?

Лазар Лазаров: Не само заради това. Пътният възел е проектиран с идеята в него да се включат две магистрали. Защо две? Първата е АМ „Хемус“, тази която ще дойде от София, нали традиционната магистрала, която продължава. И втората магистрала е тази, която ще дойде от Русе, т.е. Русе-Варна. По-рано тук имаше едно Т-образно кръстовище, ако си спомняте, където се събираха двата пътя от Русе и от София или от Търговище, който идваше, и продължаваха за Шумен. Магистралата я нямаше въобще.

Значи София-Варна и Варна-София без прекъсване ще се преминава, който иска да минава Шумен-Русе, той минава вече тук по тези завои?

Лазар Лазаров: Точно така. Който иска от София да тръгне за Шумен, ето по тази връзка, тръгва и отива безконфликтно в Шумен. Но да се върна на темата – защо е направен така? Двете магистрали, които са равнопоставени като трафик, трябва да имат аналогичен подход към магистралата.

Кои две магистрали?

Лазар Лазаров: Магистралата, която ще дойде от Русе и магистралата, която ще дойде от София.

Водещ: От Русе ще има магистрала?

Лазар Лазаров: Ще има магистрала. Рано или късно трафикът е такъв, че обуславя да бъде направена магистрала и в тази посока. Точно с това да не правим втори възел или да не правим някои неща по два пъти, е проектиран…

Русе-Шумен ще има магистрала?

Лазар Лазаров: Не, Русе-Варна ще има магистрала, е проектиран тогава, така че този възел да поеме двете магистрали.

Сега, да покажем пак схемата от таблета на вестник „Труд“, защото тук добре е показано, онова което не се виждаше.

Лазар Лазаров: Точно това е връзката от София, тук само че е завъртяно, от София към Русе, ето идващите от София влизат в шлюза, който е към Шумен, разбира се тук има указателни табели.

Това не се виждаше на снимката. Мисля, че оттук дойде…

Лазар Лазаров: Има шлюз. Все пак искам да напомня на всички шофьори, че двойна непрекъсната линия, все едно е бетонна стена и те не трябва да я пресичат с автомобилите. Има шлюз, който е ограничен с пътна маркировка, ускорителен и оттук подхождат автомобилите.

Отвсякъде навсякъде може да се – от Русе към Варна, Шумен и София, от София към останалите, добре.

Лазар Лазаров: Само да кажа, защото наистина и аз доста четох вечер коментарите. В много от тях се акцентираше на това, че зоните на преплитане, там където ще има смесване на потоците, конфликтните точки са къси – мога да ви кажа, че при „детелините“, които всички коментираха, тези дължини са абсолютно по същия начин на вливащите, което е от едното ухо и отливащите в другото. Така че абсолютно нормите в пътното строителство са спазени.

Друго остана ли да уточним тук?

Лазар Лазаров: Аналогична е ситуацията и с пътя от Шумен за Варна. Макар че в Шумен имат още два възела, които могат да използват за подходи към Варна, които са много по-близко, но въпреки всичко, ако има някой заблудил се шофьор от Шумен могат да дойдат, ето това е посока Шумен, може аналогично на посока Русе да се тръгне за Варна. Ще ви покажа. Ето от Шумен, ако идва човек, върви в посока Разград, ето продължава, завърта на този шлюз…

Извинявайте, това тук не е ли много остро?

Лазар Лазаров: Остро е, но ние няма как тези две направления от Шумен, които търсят посока Варна и от София, която разбира се, всички които пътуват за Русе от София, ако вземем предвид може още от Велико Търново да тръгнат по първокласния път I.5 или пък на Търговище да тръгнат към Разград, значи това са много малко автомобили, които разбира се като направление са подчинени на главните, които идват от Русе и от София. Особеностите, че двете магистрали влизат много косо е…

Добре, отиваме отново на местата си. И с въпрос към Лиляна Павлова, който постави преди това Мария Капон за цената – имало ли е ситуация, в която са били изкупени от неинформирани частни собственици земи, някой да ги е окрупнил, информиран добре за проекта с цел да ги продаде на безбожно скъпа цена и оттам ли е оскъпяването? Или нямате такава информация?

Лиляна Павлова: Много важна информация, която трябва да кажа пред вас и най-вече за зрителите, които ни гледат, защото пак се преекспонира и хора, които не разбират и не знаят каква е ситуацията, говорят отново, разбира се много.

Иначе само сама ще си говорите, защото много хора не разбират.

Лиляна Павлова: Не, не. Само да кажа – тази магистрала плюс този пътен възел, който сега ни се вижда много страшен и много сложен е проектиран 80-те години. Този проект е 1984 г., нали така, инж. Лазаров? Отчужденията на земите са правени 90-те години. Така че всякакви спекулации по тази тема можем да ги затворим с това изречение. 1984 г. проектира, отчужденията са правени в периода 1996 г., 1997 г., 1998 г. Всичко друго са спекулации и опити да се нагнетява едно излишно напрежение.

Още за пътищата и да се разходим конкретно сега. Борисов каза – „Хемус“ половината ще е готова“, това е част от АМ „Хемус“ този пътен възел, колко километра има, които не са магистрала по направление София до Варна и колко ще останат непостроени?

Лиляна Павлова: В момента имаме 170 км магистрала и трябва да изградим 250 км от АМ „Хемус“. За тези 250 км, които трябва да изградим от автомагистралата, ние вече сме в тръжна процедура и буквално до няколко месеца, ако няма обжалване, ние ще сключим и договор за строителството на още 60 км. Това ще е връзката от Ябланица, където в момента свършва автомагистралата до разклона Плевен-Ловеч. Това е първият участък, за който вече сме в процедура.

Кога ще се стига до Ловеч, според вашите планове, магистралата?

Лиляна Павлова: Пак казвам, всичко зависи, от една страна, от отчужденията, които трябва да направим. Второ, да няма обжалване на процедурата, но най-късно следващата година вече ще имаме реално строителство, което ще започне. То трае две години, така че до 2018 г. ние ще имаме тези 60 км реално.

За две години могат да се построят тези 60 км, смятате?

Лиляна Павлова: Две години като строителство, но преди това една година трябва да мине в отчуждавания, в парцеларни планове, допроектиране и т.н. Цялата отсечка от 250 км индикативната й стойност е около 1 милиард и 900 милиона с ДДС или 1 милиард и 600 милиона. Защо е така? Защото това е сложно съоръжение. Вие виждате, едни пет километра плюс, един такъв сериозен, голям пътен възел с 10 км разгърната площ струва 66 милиона.

Защо европейски пари нямаме за тази магистрала специално?

Лиляна Павлова: Тази магистрала беше извадена от предишното правителство дори от преговорите, беше извадена и от Оперативна програма „Транспорт“. Това, което ние направихме – върнахме я в приоритетите на правителството и в Оперативна програма „Транспорт“, за да може поне частично да бъде съфинансирана със средства от европейските фондове, а не само от бюджета.

И ще бъде ли?

Лиляна Павлова: Надявам се да бъде.

Минах по една гръцка магистрала наскоро. 70 или 80 тунела бяха, аз се изумих, че е възможно да има…

Лиляна Павлова: Между другото, само да довърша моето изречение. Тези 250 км не само един прав линеен обект. Там има много тунели, много видакути и страшно много на брой съоръжения. Само на участъка от първите 30 км ние имаме два тунела и на следващите 30 км два тунела, изключително дълги – единият е 700 м, другият е километър и нещо. Така че ние и в това строителство, то отново ще е сложно, с големи пътни възли, сложни пътни съоръжения и много на брой тунели и виадукти.

Не казвам, че е просто, но ви казвам, че видях 80 тунела.

Лиляна Павлова: Няма лошо. Но вижте, в бъдещата магистрала „Струма“, последният ЛОТ, който остава да изградим, участъкът в Кресненското дефиле, макар и 15 км, които са ни най-проблемни, защото вие знаете, че буквално ни остава 15-те км да се вземе добро проектантско решение, което да е и от екологична, техническа и финансова гледна точка, там вероятно също ще има комбинация от много на брой малки тунели, полутунели, видаукти, сложни съоръжения.  Включително има, едно от предложенията е на места да е на две нива.

Отказахте се от онова най-дългият тунел в света, в Европа? Нали, имаше такава идея?

Лиляна Павлова: Да, отказахме се. Защото детайлните проучвания – и геоложки, и сеизмоложки, показват, че това е неподходящо и опасно съоръжение.

Ако стане някакъв проблем и не можеш да излезеш оттам.

Лиляна Павлова: Точно така.

Сега, казахте 15 км, но всъщност да уточним. Това ли е най-натовареният път в България от София към Кулата, все още?

Лиляна Павлова: Да. За момента това е най-натовареният.

Където трябва да е магистрала „Струма“, да уточним, че да – пуснахте това заобикаляне от Кулата като се влизаше…

Лиляна Павлова: Участъкът Сандански-Кулата пуснахме. В момента…

До Благоевград е въпросът кога ще има магистрала, от София до Благоевград? И после колко, 60 км ли дълго време ще е без магистрала?

Лиляна Павлова: Ако ми дадете думата, ще ви отговоря. Защото ме прекъсвате на всяка втора дума.

Да, да. Имате я.

Лиляна Павлова: Благодаря. Участъкът до Благоевград ще бъде изцяло завършен до края на месец октомври, надявам се дори малко по-рано. Така че изцяло завършена София-Благоевград магистрала най-късно края на месец октомври ще бъде готова. Участъкът вече е пуснат от Сандански до Кулата. Това, което ни остава е така нареченият участък основно Кресненско дефиле, но той включва три подучастъка. Единият подучастък, това е от Благоевград, където сега ще пуснем движението, до Крупник. Това е първият ЛОТ, за който сме в процедура има избран изпълнител, така че след като приключи обжалването, на есен ще сключим договора и ще започнем строителството там. Следващият участък това е участъкът в самото Кресненско дефиле. За него след секунди ще кажа. И последният участък, това е участъкът от Кресна до Сандански, където вече пуснахме последните 15 км. Там също имаме избран изпълнител. Предстои да сключим договора до края на м. август, надявам се, най-късно септември. Също да започнат дейностите паралелно – допроектиране и отчуждение на терени. И де факто ни остава само тези 15 км през Кресненското дефиле. Имаме избран проектант. Той проектира.

Цялата кога ще е готова?

Лиляна Павлова: Надявам се цялата да е готова до 2023 г., докогато ни е валидно европейското финансиране. Това е крайният ни срок. Ние правим всичко възможно да го направим максимално бързо. Да сключим договорите с изпълнителите. Вече два сме сключили, остават 15те км на Кресненското дефиле. Срокът на проектанта е до края на годината да проектира тези сложни съоръжения, за които говорихме преди малко, за да можем следващата година да направим технологичната оценка, да започнем тръжна процедура и най-късно през 2017 г. ние да имаме избран изпълнител и да започнем да строим. Така че бихме могли до 2020 г., но пак казвам ние сме зависими все пак от екологична оценка, от одобрени процедури и отчуждавания, но в следващите пет години активна работа и строителство е абсолютно възможно до 2020 г. ние да имаме изцяло завършена София-Кулата магистрала. Пак казвам, в зависимост от процедурите, които ще отнеме, времето за отчуждаване на терените и одобрението на техническите решения и проектите и от екологична гледна точка.

А тол такси ще има ли за лични, частни коли на гражданите или няма да има?

Лиляна Павлова: Няма да има. Нека да го кажем много категорично, ясно веднъж и завинаги. Това, което предвиждаме и това, което се прави анализ на Световната банка предвижда две неща – тол таксите за изминато разстояние да заплащат тежкотоварните превозни средства над 3,5 т, само те, а леките автомобили да продължат да плащат винетка, но тя да бъде електронна винетка.

Цената на винетката ще се запази ли?

Лиляна Павлова: В момента се правят анализите. Ще можем да дадем допълнителна информация, защото разчитаме и на екипа на Световна банка, чиято стратегия, която е стратегия за пътищата, предстои септември да разгледаме и на Министерски съвет, показва че трябва значително да увеличим инвестициите в пътищата, което разбира се респективно върви с увеличение в бъдеще и на таксите за ползване.

Световната банка ли повишава цената на винетките?

Лиляна Павлова: Не, не повишава. Говоря, че те ни помагат в анализа на трафика, анализа на цените и затова какво трябва да се случи. Вие знаете, пет години цената на винетката не е вдигана. 67 лв. годишна винетка с приходите, които имаме, едва стигат да се прави текущ ремонт и поддържане на пътищата. Ако имаме увеличаване на приходите, на което ние разчитаме след въвеждането на тол таксата за изминато разстояние по пътищата, благодарение на което ще имаме увеличение драстично двойно, дори тройно очакваме увеличение на приходите, това ще ни даде възможност да реинвестираме в по-добра поддръжка на пътната мрежа.

Ако има тол такси, да кажете автомобили над 3,5 тона, при тях кога е възможно да започне въвеждане?

Лиляна Павлова: То ще се въведе едновременно. 2017 г., или може би по-скоро януари 2018 г. трябва да го въведем от календарната година началото. Разбира се преди това тази система трябва да бъде изградена.

Качеството на това, на което като му се среже лентата, после какво се случва? Имаше примери за недобро качество, задължават ги обикновено да преасфалтират. Вчера един от нашите коментатори каза – „по-добре е да се забранява да участват в следващи търгове, защото те си калкулират“. За тях е загуба да преасфалтират отново или по-скоро по-малка печалба. Те си го залагат в следваща обществена поръчка, в която участват и накрая си го избиват това отново.

Лиляна Павлова: Инженер Лазаров ще ви даде детайлите. Аз само да кажа едно изречение. Европейските директиви и законодателство не позволява и не предполага създаването на „черни списъци“. Презумпцията за невинност, там казва, ако си сгрешил веднъж, не означава, че задължително ще сгрешиш втори път, за да те спрем. Това е причината, за да нямаме така нареченият „черен списък“. Разбира се, всяка фирма, завършвайки своя проект трябва да получи референция за добре свършена работа и референциите са тези, които дават възможност при оценката на обстоятелствата…

Кой е преасфалтирал най-много пъти?

Лиляна Павлова: Нека инж. Лазаров да каже малко за качеството, за гаранциите и за начина, по който се прави това.

Лазар Лазаров: Сега, първо, да кажа със сигурност преасфалтирането или корекцията на установени дефекти намалява печалбите на фирмите. Трудно може да се каже, че те го залагат в следващия търг, по простата причина, че вече конкуренцията е много ожесточена и никой няма яснота, за да заложи такава цена, която да не му гарантира спечелването на проекта, т.е. да си заложи загубите в следващите обекти, за които кандидатства. По принцип мога да кажа, без даже много да се замислям, че почти всички фирми отстраняват свои дефекти и то е нормално, все пак от гледна точка на това, че строителството към настоящия момент е масово. Наистина, работи се много и случва се, разбира се, все пак работят хора на тези обекти, да се допуснат и грешки. Но те се отстраняват.

Как приемате коментари, вчера видях и такъв – те накрая ще разделят на сантиметрови участъци магистралите само и само да има по-голям брой откривания?

Лиляна Павлова: Пак да кажа – ние не броим броя откривания. Това е проект, който е направен 1984 г. за Белокопитово и се радвам, че ние в 2015 г. го построихме. Положихме всички усилия. Знаете, предишното правителство година и половина не плащаше, имаше стачки, имаше неплатени заплати и не се работеше.

Да, това се появи по повод на Кулата-Сандански.

Лиляна Павлова: Кулата-Сандански това е обект, който ние пуснахме с временна организация на движението, за да облекчим трафика в селата. Защо на всяко нещо търсим негативите?

Така ли се чувствате през втория мандат или и първият беше така, че ви търсят постоянно кусури?

Лиляна Павлова: Нормално е да ни търсят кусур, хубаво е да ни търсят кусур, но трябва да бъдем и обективни в крайна сметка. Много работа е свършена. Работниците работиха на три смени, не спаха. Фирмите положиха огромни усилия и аз искам да им благодаря за това. Все пак, трябва оценим – това е работа на проектанти, на инженери, на хиляди работници, които работят по тези участъци. В крайна сметка нека да оценим и техния труд. Те полагат много труд, много старание, много усилие. Това са една огромна инвестиция в инфраструктура. Винаги е лесно да търсим негативното, черното, лошото.

Малко плажни теми, свързани с достъпа до плажа. Знаем, че…

Лиляна Павлова: От ремонтирането на магистрали да стигнем до плажа.

…да, видя се, че може да се завива. Доста сигнали имахме…

Лиляна Павлова: Левият завой винаги с повишено внимание, нали?

…по времето на ГЕРБ. Да, винаги, добре. Имаше достатъчно много драстични примери за злоупотреби. Все още отговаряте за плажовете, макар че има идея да преминат към Министерство на туризма. Някой си загражда нещо, кметът е взел, с Панайот Рейзи беше историята, взема разрешение за път, който да стане общински, вдига ограда. Борисов се обажда да смъква огради по телефона, което е нелепо, ако има закони, правила, администрация и тя действа по всяка такава схема, без да е нужно да се обажда някой по телефона. Пример с искани 10 лв. за плажа на, щях да кажа на тъста на Йордан Цонев, това е плаж, който не е негов, но се преминава оттам. Защо всеки си прави каквото си поиска? И ако не се вдигне медиен шум, проблемът не се разрешава?

Лиляна Павлова: Разбира се, медиите имате важно значение в нашето ежедневие и в нашия живот, но невинаги трябва да има медиен шум, за да се вземат мерки.

10 лв., за да излезеш на плажа на Силистар, защото минаваш през нивата на нечий си тъст?

Лиляна Павлова: Не, защото искаш да паркираш в частен имот. Нека да уточним.

Но той е направен така, че те нямат друг избор.

Лиляна Павлова: Само да кажа нещо. Съгласно Конституцията плажовете са изключителна държавна собственост и за всеки български гражданин трябва да има свободен достъп до тях. Разбира се, под свободен достъп, както е регламентирано в закона, означава свободен пешеходен достъп. Оттам нататък, разбира се, ако всеки иска да спре на пясъка, ако може с колата си, това вече е различно и тогава това също трябва да го имаме предвид.

Не, не става дума за това.

Лиляна Павлова: Това, което имаме като ангажимент, като министерство, което отговаря все още за плажовете, това ще е до края на този сезон, след което очакваме Министерство на туризма да предложи концепцията си и тези плажове да минат в управление към Министерство на туризма, така както беше нашият ангажимент, така че тук Министерство на туризма трябва да направи концепцията и предложенията в закона. Какво правим ние в момента като министерство, което има този ангажимент? Следим тези плажове, които са отдадени на концесия или под наем, или съответно провеждаме процедури за отдаване на концесия или под наем, дали спазват своите условия. Факт е. вие видяхте, ние направихме специална пресконференция, първите проверки показаха, че има изключително голям брой нарушения.

И така всяка година.

Лиляна Павлова: И така всяка година. По време на правителството „Орешарски“ изведнъж всички бяха станали бели и добри. Ние бяхме почти санкционирани, но това е един нюанс. Какво правим в крайна сметка? Правим три вида проверки. Проверка на това дали свободната площ е налична, дали е минимум 50% и дали е равностойна на тази, която е платена с чадъри и шезлонги. Мога да ви кажа, ние ще дадем изчерпателна пресконференция по темата с данни, но искам да ви кажа, че за съжаление над 20 плажа не отговарят на тези изисквания. Втората проверка, която правим това е за преместваемите обекти, търговските обекти и заведенията. Там ситуацията е още по-сериозна. Там имаме сигурно над 40 плажа, които не отговарят на тези изисквания, защото концесионерът или съответно наемателят са си позволили да направят много по-голям брой…

Водещ: Някой им позволява.

Лиляна Павлова: Не. Никой не им позволява. Ето, ние отиваме, установяваме, връчваме протокол и се санкционира.

Как беше възможно да няма достъп, връщам се с примера в Силистар, значи някакви яки момчета заграждат един път, слагат табели къде е пътят за плажа, искат 10 лв. и хората са с усещане, че са абсолютно безпомощни, и че няма кой да….

Лиляна Павлова: Още един път искам да кажа на всички плажуващи на нашето Черноморие. Никой няма право да взима от вас такса за достъп до плажа.

Няма, но го прави.

Лиляна Павлова: Така че ви моля – сигнализирайте. И министерството има специален адрес за сигнали, и органите на полицията, защото никой по никакъв повод няма право да има верига на плажа, да ви взима такса за вход на плажа. Освен това, обръщам внимание на всички - ако получите билет, който не е стандартният билет, издаден от Министерството на финансите, той е вид ценна книга, също да сигнализират и НАП, и Министерство на финансите. Гражданското общество е много активно, което е много хубаво, така че аз апелирам към всички да сигнализират.

Вчера имахме и пример от Балчик. Пътят, който всички знаят, че е за централния плаж, сложено вече, че е частна собственост. Има един пистолет залепен като стикер и хората заобикалят отстрани покрай пристанището и реално, и формално се различава – имат ли достъп, или нямат. Минаваш през едни бариери отстрани, през пристанище.

Лиляна Павлова: Да, трябва да кажем още веднъж, че този общински път в Балчик, и този пътят, който имаме, за който вие споменахте за Силистар, както и пътят към Алепу и съответно така нареченият „шофьорски плаж“ - никой няма право да ги загражда. Независимата местна власт и вие знаете, това са мажоритарно избрани кметове, трябва да спазват законите. Защото държавата, така като сме ние, министрите и правителството, така са и кметовете – мажоритарно избрана местна власт.

Защо му е даден този път да разполага с него? На заседание на Министерския съвет той си е поискал пътя и сте му го дали?

Лиляна Павлова: Само да кажем, че процедурата по прехвърляне на този път приключи сега. Това е бившият републикански път, който свързваше от Созопол, Дюни и съответно пътят за Приморско. Този път отдавна е с така наречената отпаднала необходимост, защото вие знаете, беше изграден основното трасе, което прави връзката между Созопол и Приморско и той е републикански път. Така че винаги, когато има изградено шосе, както са например обходите на Монтана и Враца и ние направим главният път, този път, който минава през урбанизираната територия на съответната община, се декласира, става общинска собственост. Така че това е причината. В това няма нищо незаконно. Друг е въпросът действията на кмета. Аз също съм категорично бях против и възмутена от това, че се слагат тези огради.

Сега, имаше много коментари с една акция на държавни институции, че гонят къмпингарите много активно и то по списък на едно сдружение, за което собственици на земи, които пък искат да строят, че държавата е много услужлива. Обвинения дори към медиите как са го отразили. А пък всъщност много по-брутални нарушения, свързани със строителство, остават неглижирани от местна и от държавна власт. Не знам как се отнасяте към такъв коментар.

Лиляна Павлова: Вижте, искам основно да кажа – всички сме равни пред закона. И тези, които отиват незаконно на къмпинг и нарушават, както се казва, и не опазват околната среда, и тези, които строят незаконно. Тук още веднъж искам да подчертая, че винаги сме спазвали, и в предишния мандат, и в този мандат, категоричният принцип – незаконно строителство нулева толерантност, спиране на това незаконно строителство. Отменихме, само да кажа миналата седмица и тази седмица, всички разрешения за строеж на къмпинг „Юг“. И не само на къмпинг „Юг“ и онзи бетон, който показахте, а и на хотела там, който показахте, независимо, че в момента в него има туристи, както и на ресторанта до него. Те са незаконни. Отменено е разрешението за строеж, така че те ще трябва да бъдат премахнати. И всички, имаме атакувани 16 пред прокуратурата за протест на прокурор на „Корал“, 4 вече отменихме. Прокуратурата поетапно, надявам се, да продължи в този дух да ни подкрепя. И да излезе с този протест на прокурор, за да можем да обявим за нищожни и останалите, съответно 12 разрешения за строеж и с това – и къмпинг „Юг“, и къмпинг „Корал“ да се преустанови всякаква възможност за строителство.

Искам колегите да покажат една снимка от публикация на „Капитал“, чета под снимката, вие вижте, ако можете да кажете какво е това. „Снимката, която от няколко дни се разпространява във Фейсбук показва настоящата ситуация на плажа „Алепу“. Теренът е терасиран под предлог за кавички брегоукрепване, което не е възложено от регионалното министерство“. Това брегоукрепване ли е и има ли то почва у нас? Пак да покажем снимката, защото хората я споделят и коментират.

Лиляна Павлова: Това е частен имот, частен терен, мога да покажа на картата, това което виждате е терасирането, това е частен имот до плажа, което има свлачище. Това свлачище е активирано преди мисля, че 3 г. и е регистрирано като свлачище. Това свлачище от няколко години засипва плажа и ние сме дали разрешение на наемателя на плажа да разчиства самия плаж. Това е единственото, което е дадено като разрешение от министерството. В министерството и през „Геозащита“, които разрешават такъв тип теренни проучвания на плажовете, няма постъпило искане нито за брегоукрепване, нито за терасиране. Това го потвърждавам. Проверката, която възложих и докладът, който…

Всъщност какво правят тогава? Не е брегоукрепване, не е терасиране, не е строителство, какво е?

Лиляна Павлова: Това е терасиране, което е извършено незаконно, терасиране на този частен имот. В частен имот, частният собственик или който там го е извършил, го е извършил незаконно.

Виждате ли как никой не ви пита и си прави каквото си иска?

Лиляна Павлова: Нека само да ви кажа. Проверката показа три неща. Първо, това терасиране е регистрираното свлачище в частен имот. Не е искано нито за геоложко проучване, нито за проектиране, нито разрешение то да се извърши. Това, което сме предприели, в резултат на проверката, която възложих е – ще го адресираме до общината, която е длъжна да предприеме действия за укрепване на тук прилежащата общинска територия.

Значи хората да сигнализират.

Лиляна Павлова: Разбира се, до министерството да изпращат и да сигнализират. Разбира се, в сайта на министерството има подобни сигнали и това може да бъде направено.

Много ви благодаря. Лиляна Павлова и Лазар Лазаров. И други теми останаха, но при следващи гостувания ще говорим и за тях. Благодаря ви за участието.