Г-н вицепремиер, как очаквате да реагира бизнесът на следващото повишение на минималната работна заплата, което влиза в сила от 1 януари 2016 г.?
Бизнесът принципно е против увеличаването на минималната работна заплата, но аз мисля, че аргументите ни са достатъчно силни. Не може България да развива икономика, основана на ниско заплащане. То е в пъти по-ниско от сравними с България икономики.
Производителността на труда може да расте и конкурентоспособността не само чрез наемане на евтин труд, а с инвестиции в производство, енергоспестяващи технологии и т. н. Защо един българин произвежда три пъти по-малко от един среден европеец? Не защото е по-мързелив, или по-глупав, а защото не са създадени достатъчно инвестиции. Инвестицията трябва да бъде в друга посока - в техника, оборудване, енергоспестяване, а не фирмите да са конкурентни от евтин труд. Винаги ще се намери държава по света, където по-евтино ще се заплаща трудът.
Няма ли опасност по този механизъм в един момент болшинството да се окажем с минимални работни заплати?
В момента 11 процента от заетите работят на минимална работна заплата. Тя е по-скоро референтна сума, отколкото задължителна. За съжаление в държавния сектор много заплати вече намаляха и се доближават до минималната. Но един предприемач, който има нужда от конкурентно производство, обикновено търси квалифицирани хора и им плаща много над минималната работна заплата.
Вие се ангажирахте да търсите механизъм за внедряване на дуалното обучение като алтернатива за намаляване на безработицата, особено в бедните райони.
Аз съм горещ привърженик на дуалното обучение, защото в голяма степен то гарантира последваща заетост. Съчетаването на работа с учене от 16-годишна възраст показва във всички страни, че на 18-19 г. младите хора излизат от училище с професия и самочувствие, а не с диплома, от която няма ефект.
От есента у нас започват пилотни проекти. В Габрово и Старозагорско ще се реализира швейцарски проект. В Германската търговско-икономическа камара даже са назначили човек, който да е координатор по това обучение. Много германски фирми, които работят в България са готови веднага да започнат. За да преминем от пилотната в нормална фаза на дуалното обучение обаче, би трябвало да бъдат приети и някои законодателни решения. В момента законите, свързани с труда са променени.
Съгласно Кодекса на труда 16-годишни деца могат да работят по такива договори, но за да стане масово трябва да се включи в учебната програма. Надявам се Законът за училищното образование до септември да влезе в парламента и да излезе преди края на годината, за да може от следващата година вече масово да действа.
Някои ме обвиниха, че едва ли не дуалното обучение е експлоатация на детски труд. Очаквам скептиците да намалеят, когато започне реализацията му.
Какво предвижда Законът за равните възможности, който МТСП възнамерява да внесе през есента?
Законът за равните възможности ще увеличи натиска, и то системно, върху администрацията и частния сектор да не наказват един или друг пол по полов признак.
Например - жените в момента получават средно за България 13,4 процента по-ниски заплати, 40 процента по-ниски пенсии. Причините са много.
Когато една жена е майка, тя се стреми да започне работа, позволяваща й да си гледа детето. Това й е по-важно, отколкото кариерата и т.н. Съчетанието на домашна работа и отглеждане на деца са именно промените, които ще направим, така че да дадат възможност на младите майки, на родителите да се развиват в кариерата си и да получават полагащото им се възнаграждение.
Спорен е все още въпросът дали да има квоти. Включително в ръководството на големи компании, в органите, които взимат решения, в държавната администрация, защо не и в парламента, които да гарантират по-високо участие. Има аргументи за и против.
Очаквам полезна дискусия, съществуват практики в двете посоки в европейските страни. Според мен не е честно и нормално да има разлика в заплащането. Жените в България работят седем пъти повече от мъжете в грижа за дома, три пъти повече от мъжете по отношение на грижа за деца. Това е т. нар. неплатен труд.
Граждани сигнализират, че изселници в Турция получават инвалидни пенсии от България.
Такова нещо не би трябвало да се случва, защото те са за хора, които живеят в България. Ние ще направим цялостна промяна на реда за отпускане на инвалидните пенсии. Ще увеличим индивидуалната грижа за хората, които са с увреждания. Има няколко кранчета, през които изтича ресурс, ще ги затворим. Понякога се преувеличава проблемът, че едва ли не всяка инвалидна пенсия е фалшива. Това не е вярно, доста хора действително са в много тежко състояние.
Какви са ключовите моменти в готвените нови закони за социално подпомагане за хора с увреждания?
Те са два. Единият е законът за хората с увреждания и другият е законът за социалното подпомагане. В момента работим по изцяло нови проекти, ще ги представим в началото на следващата година. Идеята е да приложим модерна система, каквато има в доста европейски страни. Например - да се знае какви типове услуги социално подпомагане има по принцип. Да се подредят съществуващите над 1000 социални услуги и всеки да е наясно до каква от тях има достъп съобразно нуждите си, да могат да се интегрират услуги.
Например - социалният патронаж с носене на храна на възрастни хора да се комбинира с някаква елементарна медицинска помощ, помощ в дома и т.н. Това са действително нещата, които ще бъдат полезни за хората.
До края на годината ще приключим със затварянето на старите домове за деца с увреждания. Продължаваме с деинституционализацията, включително за следващите години ще направим програма за възрастните хора, особено в региони, в които има застаряващо население. Това е важна тема, скъпо е, но трябва да създадем правната възможност и обществото ни според възможностите си да подпомага хората, които влизат в последната фаза от живота си.
Наскоро обявихте, че се работи по елементи, свързани с частните пенсионни фондове. Какви ще бъдат промените?
Има едно много пространно предложение на Комисията за финансов надзор, което вероятно ще бъде в основата. Промените ще обсъдим подробно през есента. Касае се за предоставяне на по-голяма възможност за инвестиции на фондовете, да се създаде повече прозрачност в работата им, да се поставят ограничения да не инвестират в себе си и в свързани лица. Ще изясним много по-добре терминологията, така че средствата, които управляват пенсионните фондове, действително да бъдат добре защитени.
Вече парламентът прие да бъдат намалени таксите, които взимат от хората, беше решен и механизмът за свободен избор и прехвърляне между НОИ и частни фондове и в двете посоки. Така че след новите промени фондовете ще са въоръжени максимално и трябва да са активни, за да убеждават хората част от осигуровката да отива там.