По старата програма изпускаме 80 млн. евро в най-оптимистичния вариант, казва министърът на земеделието и храните в интервю за в. „Монитор”

Госпожо Танева, мина година от въвеждането на руското хранително ембарго, каква е равносметката за нашите земеделски производители?

Министерството на земеделието разполага с данни за загубите, които търпят нашите производители и като преки щети, които се определят от  невъзможността да изнасяме продукти, които преди сме доставяли на руския пазар, а и като непреки, изразяващи се в намалените цени на хранителните продукти в страната. В резултат на едногодишното руско ембарго преките загуби се оценяват на 10 млн. евро. Останалите, които са резултат от намалени цени за нашите производители, са 96 млн. евро. Трябва обаче да отчетем, че причините за спада в цените на хранителните стоки не са само в руско ембарго, но то е един от основните фактори.  Разпределени по сектори, те изглеждат така – 51 млн. евро в сектор „Мляко”, при плодове и зеленчуци загубите са 24 млн. евро, в сектор „Месо” – 21 млн. евро. Освен това през юли отчитаме най-чувствително намаление на цените на храните и продуктите, които следим, спрямо предходния месец. Трябва да признаем, че ефектът от руското ембарго е крайно неблагоприятен за земеделските производители в ЕС. Сравнителен анализ за загубите на всички страни членки, който ни се представя на съвета на министрите показва, че България е по средата.

Най-големи са загубите в млечния сектор, какви мерки се вземат за тяхното туширане?

Сътресението в млечния сектор съвпадна с 1 април, когато отпаднаха млечните квоти. Това се знаеше предварително и за съжаление някой страни членки, които винаги са произвеждали повече от квотите си и имаха санкции преди, сега са планирали максимално използване на капацитета си, като в месеците след отпадането е регистриран ръст на производството, който вече не се санкционира. Освен това има и в световен мащаб намаление на търсенето на мляко. Всички тези фактори събрани на едно място доведоха до кризата в млечния сектор, който е най-уязвим и ощетен. ЕС прилага мерки за компенсации в сектора. Те обаче не се отразяват на пазара ни, защото се прилагат за краве масло и сухо мляко, които ние почти не произвеждаме. От миналия декември България всеки месец поставя въпроса за други допълнителни мерки, съотносими към националната структура на производство. В тези си искания ние бяхме подкрепени от много страни. За съжаление все още нямаме положителен резултат. През септември ще бъде проведен съвет на министрите специално за сектор „Мляко” и ние отново ще представим обща позиция със страните от Вишеградската четворка, плюс още четири държави.

В крайна сметка как бяха компенсирани нашите стопани?

С възможностите на нашата държава бяха изплатени помощи деминимис в размер на 26 млн. лева, от които малко над 20 млн. специално за млечното говедовъдство – по сто лева на крава. Освен това два пъти променихме закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Първият път - преди началото на кампанията за директни плащания, когато се реши пасища, мери и ливади от публичния фонд – общински и държавен, да бъде разпределян, не търгуван по брой животни само на животновъди. Втора поправка приехме в края на лятната сесия, която гласи, че ползвателите на пасища, мери и ливади от публичния фонд, които нямат животни, или да закупят животни, или договорите им ще бъдат прекратени. По наш анализ около 30% от общия фонд се ползва без необходимия брой животни. Комисията взе вече решение за продължаване на инструментите, които бяха приложени за сектор „Плодове и зеленчуци”. Предстои всеки момент да бъде обнародвана наредбата. Новото при нея е, че българските производители имат вече възможност да кандидатстват и за праскови и нектарини. Инструментът ще се прилага в средата на 2016 г. или докато страната изчерпи квотата – 3 хил. тона за плодове и допълнително 990 тона квота за праскови и нектарини за изтегляне от пазара.

Каква ще е съдбата на фермите, които не могат да достигнат европейските изисквания за качество на млякото?

Пред тези фермери има две алтернативи – едната е да преструктурират дейността си и да сменят направлението. Такъв процес вече върви, сочат данните от аграрната статистика и анализът от приключилата кампания за директни плащания. Има увеличение на кравите за подпомагане, особено в месодайно направление. Другата възможност е да бъдат направени инвестиции, така че фермите да отговорят на изискванията за първа категория. Последните данни показват, че общият брой млечни ферми е 13 491, в които се отглеждат 236 417 млечни крави. Фермите от първа категория са 3631 бр, но произвеждат 476 млн. литра мляко, а неотговарящото мляко в страната е само 4 % от производството. То се получава от по-малките ферми, от които втора категория са 275, те имат  шанс да минат в първа категория, и трета категория – 9585 ферми с много по-малко животни в оборите си. За тях ще е по-трудно да станат първа категория, като се има предвид, че трябва да направят инвестиции, а ние сме в невиждана криза на млечния сектор. Пред тези ферми стои третата възможност. Всяка страна членка от следващата година може да въведе национално законодателство и ще има възможност млякото от такива ферми да бъде продавано за производството на млечни продукти, които зреят най-малко 60 дни. Ние като държава трябва да осигурим възможността за проследяемост на веригата за влагане на такова мляко.

Месец остава до приключването на старата програма за развитие на селските райони, какво е изпълнението досега, какви средства няма да усвоим?

Програмата за развитие на селските райони дори е наддоговорена, плащането в момента е малко над 79% и наистина крайната реализация и усвояемост зависи основно от работата, която ще извършат общините. Категорично мога да заявя, че няма да има неусвояване поради недостатъчен административен капацитет. Ръководството на ДФ „Земеделие” е предприело всички мерки за осигуряване на допълнителен персонал, за да не пречи администрацията по никакъв начин за усвояването на всеки евроцент. Оттам нататък почти всичко зависи предимно от общинските проекти. За съжаление тежките процедури по обществените поръчки, обжалването и сроковете са забавили една немалка част от тях. Работим в три варианта по отношение на загубите, които се очакват. Границите между оптимистичен и песимистичен са между 80 и 150 млн. евро, като тази потенциална загуба се определя от възможността общините да си довършат работата. Отдавна е известен крайният срок и това, че няма да има удължаване, така че очакваме техните заявки, за да можем да минимизираме тази загуба, каквато категорично ще има.

При голям интерес започна новата програма за развитие на селските райони, какви са възможностите на аграрния сектор през този период?

Като политическо ръководство още с началото на мандата обявихме план, по който ще работим, и се движим по него. Отварянето на програмата предизвика огромен интерес в земеделските производители, много повече от възможностите, които има по бюджета. Това показва перспектива за развитие на агросектора и административен капацитет на земеделските стопани. Колкото и да е неприятно, че за близо 80% от кандидатите по мярка 4.1 бюджета няма да стигне, положителната новина е перспективата, която стопаните виждат за модернизацията и развитието на сектора.  Въпреки настояванията най вече на консултантски организации, този бюджет от 150 млн. евро няма да бъде увеличен постфактум. Ситуацията ще бъде обсъдена с бранша и ще предложим изменение в правилата на прилагането на програмата, така че бюджетът, с който разполагаме, да стигне до повече стопани, отколкото при сегашните правила. Говоря за няколко критерия, които подлежат на дебат, и смятам, че ще постигнем консенсус – намаление на интензитета на помощта, на добавения интензитет към основния, тавана на проектите. Целта е при променени правила одобрените проекти да са повече, отколкото досега.

Какви промени ще поискаме по програмата от Европейската комисия?

Първата нотификация също беше планирана в хода на процедурата по одобрение на ПРСР и това произтече от хидромелиорациите, които не бяха допустими за подпомагане в първия прием поради консултантския договор, който има страната ни със Световната банка за изготвяне на стратегия в тази област. Този доклад в частта си за ПРСР вече е предаден от Световната банка на министерството, съгласно него ще направим тази първа нотификация в частта за допустимост за подпомагане на видове дейности в хидромелиорациите. Останалите промени, които налагат, са основно две - това е промяна в правилата за прилагане на програмата, а другата промяна е по отношение стопанския производствен обем за дребните фермери в част животновъдство. Освен това подготвяме нова мярка по агроекология, като ще предложим подкрепа и компенсаторно плащане на земеделски производители, отглеждащи медоносни култури със задължение за пашуване на пчелите.

Първи направихте работна група за падане на ДДС върху храните, какво сочат вашите анализи?

Проучили сме опита на всички страни членки в ЕС, включително сме взели данни за ефекта от прилагането на подобна мярка. За производителите на храни една такава норма ще бъде стимул за по-високо потребление на тяхната продукция и ще доведе до изсветляване на сектора. Основен проблем в агросектора е, че има голяма сива част, като причините за това са различни. Направихме обвързаната подкрепа да се дава срещу фактури за произведена продукция, като една от целите бе да се изсветли браншът. Това води до събиране на данъци и най-вече за равнопоставеност между отделните производители. Вътрешнообщностните доставки всъщност са един голям проблем за българския производител, защото операторът от сивия сектор има 20% разлика в цената и става по-конкурентоспособен. Това е голямата болка на производителя на храни в България. Практиката в останалите страни членки на ЕС показва, че само ние и още една държава нямаме диференцирано ДДС за храните. Разбира се, в финансовото министерство нямат съгласие по тази тема, ние обаче сме направили анализ на ситуацията и на очакваните ползи. За сектора ефектът би бил изключително голям, няма как да се заблуждаваме, държавата не може да стои до всеки производител и да го контролира. Механизмите трябва да са такива, че операторът да работи на светло. Ако имаме диференцирана ставка, никой няма да рискува бизнеса си и да работи с две счетоводства заради малката разлика.