София никога не е била по-чиста, по-приветлива и по-променена, колкото е при управлението на г-жа Фандъкова, казва министърът на културата пред в. „Труд”

Г-н Рашидов, вчера, инспектирайки дейностите на столичното Ларго, заявихте, че в София има прекалено много паметници. Коментирахте “струпването им около храма “Св. София”. Защо акцентирахте на тази тема, при положение че в последно време там има един-единствен новопоставен паметник? Да не би нещо да се е случило или да се обсъжда, а обществеността още да не знае?

Тази тема вълнува много хора от Съюза на българските художници - хора, чиято професия е да създават паметници, които да намерят естествено място в обществената среда. От 25 години насам е почнал един процес, в който желанието да се осъществяват монументални проекти, да се наслагват скулптурни композиции около изключителния архитектурен паметник - църквата “Св. София”, е голямо.

Акцентирането сега е свързвано не с качествата на един или друг паметник, а с това да се намери начин за децентрализиране на решенията за паметниците, за да може всеки квартал и всеки район на града ни да оформя своите центрове и площади. Така че в това няма нищо скрито и никакви загадки. Всеки зрител може сам да види в този периметър от три-четири декара броя на скулптурните проекти. Да, може би това е проблем, който е хубаво да се дискутира, и за щастие Столичната община в лицето на кмета Йорданка Фандъкова прояви и разбиране, и сериозно отношение, за да обмислим по-нататъшното регулиране и организиране на градската среда. Чест прави на кмета на София, че проявява загриженост и разбиране за това как трябва да развием градоустройството и естетизацията в столицата. Дълбоко се надявам, че при нейната всеотдайност и при екипността, с която общината и министерството са работили винаги, ще продължим да работим успешно в тази посока.

Мнозина биха помислили, че ще препоръчате премахването или преместването на паметници - така ли е?

Ако сте забелязали, аз винаги съм бил против унищожаването на каквито и да е паметници, но създаването на ясна концепция за тяхното изграждане не е въпрос на свободни коментари, а на държавническо мислене за тяхното експониране.

Архитектурната и градската среда на София е проектирана и създавана повече от век, но големите щети й бяха нанесени първо след 1945-а с оформянето на панелните, зле поддържани квартали, а след това и след 1989-а, когато градът се превърна в “архитектурна боза” по думите на някои съвременни архитекти. Тоест това, за което говорите - квартал с площадче и красива статуя - вероятно е трудно постижимо днес. А може би имате конкретно предложение, щом повдигате темата?

Много са примерите по света - вземете градоустройството на Италия, Франция, Испания и много още страни. Ако до вчера много от предишните управляващи са неглижирали проблема с градоустройството, то днес ние имаме кмет на столицата, който за първи път проявява достойно отношение към бъдещето на града. Няма загубени шансове. Има неосъществени неща. И никой не е поставял въпроса за преместването на паметници, а за това Министерството на културата със своите експерти и автори заедно със Столичната община да работят за дългосрочно естетизиране на градската среда. Така че няма нищо по-добро от това, че двете институции са решени да работят екипно.

Не мислите ли, че отдавна сме погубили шанса си да имаме “София като Виена”. Днес май е по-добре да тръгнем от изчистването и ремонта на града?

Когато говорим за града и облика му, аз смятам - за разлика от черногледите хора, - че София никога не е била по-чиста и по-приветлива и доста променена, отколкото е при това управление на г-жа Фандъкова. Затова просто трябва да си отворим повече и очите, и душите.

Все пак - къде според Вас е добре да се извисява една бъдеща статуя на княз Борис Първи? Как ви звучи например идеята по централната алея в градината към НДК, покрай шадраваните, да се намери място за големите български владетели?

Всеки паметник сам по себе си носи информация за своето време. Аз не бих бил толкова смел да си позволявам в интервю да проектирам един или друг паметник, както това се прокрадва във вашия въпрос. За това трябва да има и има експерти, експертни съвети към общината и към министерството, чието професионално мнение трябва да бъде водещо. И все пак нека не забравяме, че думата паметник идва от думата памет и всеки от тях трябва да тежи на мястото си, да има своята значимост и тежест.

През последната седмица горещият спор у нас е свързан с Голямата базилика в стара Плиска - как ще коментирате подписките “срещу” и “в защита” на директора на НИМ Божидар Димитров? Ще се осъществи ли реставрацията на храма?

Стара Плиска е един голям проект, който е на финалната права, за да стане привлекателен обект за туристите. Трябва да отбележим, че премиерът Бойко Борисов за щастие е човек, който се отнася много сериозно към културното ни наследство и благодарение на него бяха осигурени половин милион лева за проучване и експониране на този обект. Това трябва да буди уважение към такива действия, но явно, че сме станали “префинени майстори”, та за едно добро дело винаги се намират хора, които са готови да го неглижират или да го омърсят... А за Божидар Димитров - аз ще повторя, че всеки в тази държава е свободен да изразява чуствата си както намери за добре, достатъчно е да може да носи отговорност. За мен като министър е важно, а и законът ме задължава да го правя, да наблюдавам неговата работа в НИМ. Казвал съм и преди, и сега ще повторя - като директор на музея Божидар Димитров си върши съвестно и добре работата. Всичко останало е извън моя коментар.

Освен за паметници и археология отговаряте и за живите изкуства - на 1 септември започва новият сезон, а театрите, оперите, оркестрите още не знаят ще имат ли средства, за да работят. Проблемът с недостатъчното финансиране продължава поне от две години - поставихте ли го на заседание на Министерския съвет?

От 2011 г. прилагаме нов модел на финансиране на сценичните изкуства - опери, театри, филхармонии. Това позволи както да се активизира дейността им, така и да се увеличи броят на зрителите и в съответствие с това да се увеличи и размерът на финансирането. Докато разходите на сценичните изкуства през 2011 г. бяха около 50 милиона лева, през тази година очакваме те да надхвърлят 68 млн. - или иначе казано, на годишна база разходите за тези културни институти са увеличени с повече от 18 млн. лв. Разбира се, ако има тенденция на увеличаване на зрителите, логично е министърът да пледира и за по-голямо финансиране.

Творческите гилдии и институции обичат да казват, че “лесно дават спечелените от тях пари в Министерството на културата, но трудно получават от него това, което им се полага” - защо и докога ще е така?

инистерството има добър диалог с творческите съюзи и подкрепя както организационно и логистично дейностите им, така и конкретни техни изяви и събития. Освен това всяка година им предоставяме финансова подкрепа - например за най-значимите фестивали и годишнини, както и за конкретни творчески проекти в театралното и музикалното изкуство.

Какво се случва с проекта държавната субсидия за сценичните изкуства да бъде на базата “спечелен лев от билети”?

Утвърдените от правителството нови стандарти за финансиране на сценичните изкуства на базата на реални приходи е следващ етап от развитието на реформата в сценичните изкуства. С това се постига опростяване на модела за финансиране, както и увеличаване на прозрачността за определяне на парите, които театрите ще получават от държавата. Този модел допълнително ще стимулира театрите, които работят по-добре и имат повече зрители. Като цяло нашата оценка е, че това ще увеличи финансирането в системата.

Преди време подхвърлихте, че новата идея се налага, защото някои директори на театри “шмекеруват” - има ли наказани? И има ли новоназначени театрални директори за новия сезон, след като бяха обявени и конкурси?

След като минат конкурсите, резултатите от тях се обявяват в сайта на министерството. А иначе ние правим задължителни одити на културните институти и при нарушения налагаме санкции.

В края на изминалия сезон възникнаха проблеми с директорите на Софийската филхармония и на Музикалния театър - как ще бъдат решени те?

Има обявен в момента конкурс за Софийската филхармония. А за Музикалния театър - има подписана заповед за освобождаването на директора, която трябва да бъде връчена лично на г-н Николов, но той е отново в болнични. Когато му бъде връчена заповедта, ще бъде назначен изпълняващ длъжността директор и ще бъде обявен конкурс. Колкото до вълненията на някои хора за един или друг директор на театър - те са по-маловажни, отколкото състоянието на театъра и съдбата на артистите. Трупите заслужават добри мениджъри, за да работят добре, да имат приходи, трудът им да е възнаграден. Ако има отлив на публика, значи нещо в менажирането не е наред.

Каква е истината за освобождаването на проф. Греди Асса от директорския пост на фонд “13 века България”? Ако фондът наистина е “изпразнен”, какво предстои?

Какво е състоянието на фонда, ще бъде ясно след одита на новия директор. Г-н Греди Асса беше поканен лично от мен да заеме този пост и с пълното си уважение както тогава, когато го поканих, така и сега, след вече шест години работа в “13 века България”, е нормално да се вземат решения, които да дадат възможност на други хора да реализират нови идеи за работата на тази организация. Както министерският пост не е вечен, така и директорският пост в “13 века България” - и не само там - не е вечен, никой не е женен за поста си. Така че няма драми.

Какви законодателни инициативи подготвя министерството в момента?

Подготвени са законопроекти за изменение и допълнение на Закона за електронните медии, Закона за културното наследство и Закона за авторското право и сродните му права, с които продължава процесът на адаптация на нашето законодателство с европейските директиви за защита на правата на българските творци.