Министърът на икономиката в интервю за предаването на Нова телевизия „Здравей, България“

Министърът на икономиката Божидар Лукарски е наш гост. В аванс от проверките, които бяха направени по бензиностанциите. До какви изводи стигнахте? Днес за „24 часа“ сте заявили, че сте открили отклонения от зареденото и отчетеното гориво от бензиноколонките с 10%, което при един резервоар е доста сериозно.

Доста сериозно е.

Къде го открихте това?

В интерес на истината, да кажа точните числа. Ние сме проверили 10 862 разходомера или по-просто казано, това са маркучите към бензиноколонките с пистолетите към тях, където има въртящия момент, който отчита горивото, което минава. Това всъщност са колонките, които не бяха проверени преди това. Преди това са проверени 11 хиляди разходомера, остават още 138, които са заявили планово така, както е по наредбата към Българския институт по метеорология, тяхното пломбиране и сертифициране и съответно отчитане на данните. 87 разходомера установихме, че извършват манипулации или измами, ако искате го наречете.

Това от всичките, тези общо 20 хиляди ще станат?

22 хиляди.

Което е по-малко от 1%. Звучеше обаче, много помпозно това с пломбите, като го обявихте миналата седмица.

Така е. Но истината е, че имаше сериозни нарушения. Понеже си говорихме преди това за конкретни примери, още при първата проверка на заместник-министър Визиева в Пловдив към една бензиностанция, която не беше към голяма верига всъщност.

Ето я тази снимка, с нея се онагледяват всички публикации по темата.

Да. Откри се нарушение или по-точно отклонение в рамките на близо 10%, което при един среден резервоар от 50 литра, 5 литра…

Това една колонка ли е?

Това е един маркуч.

Един маркуч от 20 хиляди?

Един разходомер. Легалният термин е разходомер. Значи само при един, още при първата проверка откриваме доста сериозно отклонение. Виждате при потребителя какъв удар по джоба.

Т.е. ако имаме илюзия, че в хазната, в бюджета ще влязат милиони от едни прекратени злоупотреби, да престанат да се надяват. Т.е. говорим за един маркуч от 20 хиляди.

Аз давам конкретен пример. Много от тези 87 имат отклонения, близки до тези 10%, в различен диапазон.

От 20 хиляди, 87, което пак да кажа е под 1%.

22 хиляди.

Даже 22 хиляди. И обобщение, че масово се лъже по бензиностанциите, май, на фона на тези резултати не може да направим?

Нека да бъдем малко по-конкретни, защото не само при разходомера може да бъде измама. В момента текат проверки от Държавна агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и БИМ, и двете са към Министерство на икономиката на качеството на горивото. На качеството на горивото и съответно примесите в съответното гориво могат да бъдат другият…

Дали не се влага нещо друго.

Дали не е вода, дали не се слагат сяра, примеси и т.н.

И? Там какво е?

В момента тези проверки текат. И другото, което е дупка в нормативната уредба…

Това възможно ли е? Това за първи път го чувам.

Възможно е.

И вода?

При дизела, да, и при бензина, реално, възможно е. Правят си го и затова много блокират двигатели зимата, когато стават по-ниски температурите.

При дизела, да.

И другото, което е пропуснато в нормативната уредба и ние ще излезем с един доклад до премиера тази седмица за нормативни предложения за нормативни промени, е връзката между сървъра на съответната бензиностанция и НАП. Там, по наши данни, има хакерски атаки, те не са атаки, а са съвсем умишлени деяния, които подават грешни данни от това, което се отчита от бензиноколонките към НАП. Това е нещо, което ние за съжаление, по закон ние, Министерство на икономиката не можем да контролираме, но ще имаме конкретни предложения заедно с колегите от Министерство на финансите как да бъде изправен този проблем.

Всички тези нарушения, за които говорите на големите бензиностанции ли са открити? Тази малка бензиноколонка, която се дава за пример от няколко дни, очевидно е от малка пловдивска бензиностанция, така ми изглежда. Какъв процент от откритите 87…

60% от малки, единични, така да го кажа, дистрибутори на горива, 40% са към големите вериги.

Не са ли тези проверки насочени, наистина, към едни малки колонки, към някакви мъниста все едно някой бродира. Голямото хващате ли го? Четох изказване на Борисов и го слушах, за рафинерия, която не е отчела нито един кораб с петрол. С какво работи, с какво произвежда гориво?

Затова си имаме междуведомствена група в прерогативите на…

Коя е тази рафинерия?

Не знам, защото това е в прерогативите на Агенция „Митници“ и Министерство на финансите.

Не говорихте ли помежду си при този бум, който стана по темата?

Не е в моите правомощия да правя такива изказвания.

Но знаете ли за рафинерия, която отчита, че няма нито един кораб с петрол?

За конкретната рафинерия, не знам. Премиерът не е споменавал име.

То това е проблемът, че не се споменава име.

Защото проверката тече, все още сме в движение.

Смятате ли, че Танов е единственият, който не е свързан с мафията, шеф на митниците, до момента, в последните 25 години от историята на България?

Е, аз не съм правораздавателен орган, за да правя такива квалификации.

Съветникът на премиера Яне Янев каза, че това е единственият.

Това си е негово мнение. Аз като юрист, не мога да правя такива квалификации.

Сега към сериозните съмнения, които възникват и след изказвания на споменатия Ваньо Танов и на премиера Бойко Борисов, преди да е излязла комисията, която се бори и защитава конкуренцията, всъщност, в България с конкретни резултати. И двамата бяха много настоятелни в тезите си, че има съглашение между големите вериги бензиностанции. Че купуват от рафинерията на ниски цени и са се разбрали всички да продават с 45 ст. марш печалба горивата, които ние си зареждаме по бензиностанциите, казват му картел. Вие какво знаете по този въпрос?

За съжаление, пак ще кажа, като юрист и като министър на икономиката, това не е в нашите правомощия. В правомощията е единствено на Комисията за защита на конкуренцията. За да се произнесе тя по това дали има картел, или няма, и който и да е орган, би следвало да се прави изследване на цени. Ние изследване на цените по бензиностанциите не сме правили, ние това, което контролираме е отчитането на разхода на зареденото гориво и качеството на горивото.

Кой трябва да направи изследване на цените?

Комисията за защита на конкуренцията.

Тя под чия шапка е?

Тя е независима и се назначава от Народното събрание.

И тя решава да проверява цените, но може и да не реши?

Тя е сезирана.

А колко време ще й отнеме да излезе с резултат?

Това не мога да кажа.

Понякога по една, две години. Нали имаше такива случаи?Имаше случаи по две години за картел. Това нормално ли е? И кого обслужва?

Това не би следвало да е нормално. Би следвало проучването да бъде по-кратко.

Собственик на най-голямата българска транспортна фирма пред радио „Пловдив“ какво е казал човекът. „Месечно моята фирма зарежда 1 млн. и 600 хиляди литра дизел. И ако правим това в България, ще фалираме. Пазарът на горивата е изкуствено завишен, това си извоюваха големите вериги, след като си прокараха удобни за тях лобистки закони в парламента. Ефектът е ясен – по-големите печалби.“ Той дава пример с това, че си купува дизел от румънския град Констанца за 1,70 лв. В България е от 2, 20 лв. до 2,26 за литър. Сериозна разлика.

В крайна сметка, пазарът е този, който регулира цените. Факт е, че в момента, след проверките…

Чакайте, пазарът ли е този, който регулира цените или картелното споразумение?

Би следвало да е пазарът. Ако има картелно споразумение, тогава случаят е друг.

Т.е. не сме сигурни кой определя цените – пазарът или…

Би следвало, аз казах това, което мога да кажа като министър на икономиката. Моята задача и задачата на министерството е да се повиши покупателната способност на населението. При по-висока покупателна способност съм сигурен, че ще паднат и цените. Факт е, че откакто направихме проверките, последната, може би, една седмица, макар и малко три-пет стотинки, седем стотинки, но има спад на цените.

Няколко думи точно по тази тема – покупателната способност на населението. Това е въпрос, който всеки зрител вълнува и засяга. Какво правите или какво ще направите, за да ни се повиши покупателната способност?

Това, което правим, е видно от числата, които дават, и то международните статистически институти по отношение на подобряването на икономическата среда в България. Тя естествено ще доведе и до повишаване на покупателната способност. Сега, ако трябва да цитирам цифрите – за второто тримесечие на тази година, имаме икономически ръст от 2.2%. При среден за Европейския съюз от 1,6%, това е бих казал, доста добър резултат. Имаме преки чуждестранни инвестиции за първото шестмесечие близо 800 млн., които са… 799 млн. са преки чуждестранни инвестиции, което е близо два пъти повече от същия период от първото шестмесечие на 2014 година.

Така като ви слушам и бежанците ще вземат да ни предпочитат вече, защото ни избягват заради недобрия начин на живот.

Не, бежанците ни избягват, според мен, поради чисто географски принцип.

Не, ние сме като Германия, но те ни избягват заради географията.

Вижте, ние не знам дали сме като Германия, но аз сега се връщам от една командировка в Швеция и в Дания, където този икономически ръст направи на 7-ми човек в света, собственикът на ИКЕА, доста сериозно впечатление. Като имате предвид, че миналата година най-висок ръст в ЕС има Дания, ръст от 2,6%. Значи ръст от 2,2% е…

Само да уточним тези 800 млн. за какъв период казахте, че са преки чуждестранни инвестиции?

Първото шестмесечие на 2015 година.

Имате ли информация, съпоставяли ли сте графики това къде ни поставя примерно, в периода, в който имаше бум, икономически разцвет – 2006-2008 година, в този период? Искам да придобия представа това – 800 млн. дали го изтъквате излишно, напомпано е, или е…

Имаме, но аз ви казвам какво е съпоставено.

Колко сме имало най-много ми е въпросът?

Най-много сме имали преди кризата – 2008-2009 година. Но в момента с ръста, с който вървим, наближаваме тези числа.

Тогава колко?

Не мога да ви кажа точно число тогава. Гледал съм графиката, но аз си правя по-краткосрочни съпоставки с 2013, 2014 година.

А можете ли да ни кажете малко повече подробности за това, което сте казали пред „24 часа“, да го доразвиете – европейски фирми с производство в Китай може да се преместят в България. Сега, първата мисъл на песимиста е: „леле, ниските ни заплати ще ни превърнат в Китай на ЕС“. Но колко ще бъдат заплатите на тези европейски фирми с производство в Китай, които ще ги преместят в България? И какво е производството?

Когато се повишава конкурентноспособността, това естествено, по естествен икономически модел, води до повишаване на заплатите. Сега като кажем – Китай, ние си представяме ниски заплати, мизерни условия на труд, изобщо не е такава ситуацията. Една от причините, между другото, е себестойността на крайния продукт, който дава китайското производство и повишаващите се заплатите на китайските работници. Именно тази конкурентноспособност, която се появи в Китай и, която води до по-високи заплати, които карат много европейски производители, най-вече, в областта на автомобилната индустрия да гледат към България…

Конкретна фирма с интерес, можете ли да посочите, която би се преместила то Китай тук?

Има и шведски, и немски фирми, но конкретни не бих искал да посоча.

В кой сектор?

Най-вече в автомобилната индустрия и в областта на…

Ще строят части за коли или ще ги сглобяват изцяло тук?

Не, нека да разсеем това съмнение, че тук ще се сглобяват цели коли. Мечтата на българина е хубава, но да бъдем реалисти – части, компоненти, особено в областта на електрониката и електротехниката.