Това може да стане още на следващия съвет в Брюксел, казва министърът на външните работи пред в. „24 часа”

Г-н министър, да започнем с Македония, където бяхте наскоро. Какво стана с дългоочаквания договор за добросъседство?

Договорът за добросъседство беше част от разговора с македонските дипломати и той беше много откровен. Идеята бе да покажем, че няма задни мисли, когато става въпрос за нашето отношение към тях, или пък обратното.

Какъв точно им е проблемът на македонците с този договор?

Истината е, че през 2008 г. те изживяха голям шок заради това, че не ги приеха в НАТО Заедно с това са налице всички тези години, през които не може да се реши спорът с името на републиката, както и сложните взаимоотношения със съседите. Това е създало среда на недоверие, почиваща на старите доктрини, които са налагали разбирането, че съседите не са добронамерени, че те винаги имат някакви претенции - териториални или политически.

До голяма степен целта на това посещение бе да се демонстрира, че никой няма задни мисли по отношение на съседите си. Ние сме казали ясно на македонската страна кои са нашите червени линии, от които няма да отстъпим. Предложили сме и допълнителни текстове в договора за добросъседство, визиращи македонските бележки, които до голяма степен са свързани с това да не се създават условия хората, подписали договора, после да бъдат атакувани политически.

Този документ, естествено, няма да реши всичките ни проблеми, но ще постави отношенията ни на по-градивна основа. Нашата цел е колкото се може по-бързо Република Македония да стане част от евроатлантическата общност.

Сега по темата с бежанската криза...

Ясно е, че регионът на Балканите се превръща във все по-използван имиграционен маршрут. Но трябва да правим разлика между бежанци и икономически мигранти, а отношението към едните и другите трябва да е различно. Това ни липсва като елемент от европейската стратегия и очевидно трябва да стигнем до премодификация на настоящата стратегия. От повече от половин година на европейските съвети говорим за борба с имиграционния натиск, но очевидно той не намалява. Явно трябва да има по-сериозен разговор и да се добавят нови елементи. Работата с трети държави, особено по реадмисията и репатрирането, трябва да се засили. Борбата с трафикантите на хора е основен елемент също. Но всичко това е борба с ефектите, а не с корените на проблема.

Трябва да си дадем сметка, че това е свързано с проблемните държави в Близкия изток и Северна Африка и особено с т.нар. “Ислямска държава” (ИД). Опасявам се, че това, което се прави до момента, не създава условия за отслабване на силата на ИД. Напротив, ИД продължава да се разширява и да печели легитимност на териториите, където се е настанила като организация.

Създава архитектура на квазидържавност, несъвместима с ценностите на цивилизования свят. Крайно време е това да започне да ни тревожи. Затова трябва да променим подхода и да добавим нови елементи към стратегията си за борба с ИД. Тези разговори трябва да започнат възможно най-скоро.

Разговори на какво ниво и в какъв формат?

На ниво ЕС и НАТО. Това са двата основни формата, като, разбира се, този разговор трябва да се пренесе и на ниво коалиция. Говоря за съществуващата вече коалиция за борба с ИД.

Само да не се окаже, че едни умни хора в ЕС мъдрят някакви стратегии, а страните, от които реално зависят нещата на терен, имат съвсем други идеи. Говоря за САЩ, Иран, Саудитска Арабия и, разбира се, за Русия, която е ключов играч по сирийския въпрос - това са все държави, които по никакъв начин нито приемат бежанци, нито са засегнати от тази вълна.

От самото начало на проблема с ИД ние настоявахме държавите от региона да поемат много по-голяма отговорност. И това се случи, защото те са част от тази коалиция за борба с ИД. Въпреки това обаче стратегията, прилагана до момента, не води до желания резултат. По тази причина в същия този формат, включващ и държавите от региона, трябва да се търси друго решение.

Надеждата е, че Иран след сключване на споразумението върви към постепенно отпадане на санкциите и ще има възможност да бъде много по-сериозно включен. А Иран е важен елемент от борбата с ИД. Естествено, Русия също е част от този разговор. Отговорността е всеобща, тя не е само на западния свят, но и на страните, които имат отношение към региона.

Не трябва да забравяме и че повечето хора, които загиват заради т.нар. “Ислямска държава”, са предимно мюсюлмани. И освен всичко друго ИД създава негативен имидж на исляма. Ако прекалено дълго оставим ИД да функционира на тази територия, после изкореняването на проблема ще е много по-трудно. Не трябва да забравяме, че пропагандата и начинът на комуникация на ИД са много модерни и свързани с модерния свят, колкото и средновековни и варварски да са методите им за управление на обществото. Именно тази тяхна пропаганда подкопава доверието в държавите от региона и в либералните демокрации въобще, а освен това доведе и до привличането на много бойци от европейските държави. Това е опасен феномен, с който трябва да се борим, защото създава рискове за нашата сигурност.

Говорите за смяна на стратегията. Но отново опираме до противоречията на терен. От една страна, за тази борба Западът разчита главно на иранците и кюрдите - основните сили на фронта срещу ИД. Но Иран постоянно е париран от Саудитска Арабия, която е основен партньор на САЩ, а когато подпомагаме кюрдите, влизаме в някои противоречия с Турция, където в момента примирието с кюрдите е нарушено.

Според мен Турция трябва да се фокусира върху проблема “Ислямска държава” и да не позволи последните събития да унищожат напредъка по структурирания и добре изграден диалог с кюрдите през годините. Това е важно за стабилността на нашата съседка. А като говорим за Запада и по-специално Европа, за съжаление, до момента такъв сериозен разговор не е воден. Смятам, че можем да го инициираме още на следващия съвет. При всички положения вече се налага въпросът да бъде поставен в такъв контекст. И да започнем да мислим за разширяване на стратегията с много по-голям фокус върху военните измерения на конфликта в Сирия.

Нека да го формулираме още веднъж. България ли ще бъде инициатор?

България ще инициира разговор в ЕС за разширяване на стратегията и много по-сериозни действия срещу “Ислямска държава”, като този разговор може да се пренесе и в НАТО. Да, именно България може да бъде инициатор.

По-сериозни действия с военни средства ли?

Какви ще са средствата, това ще стане ясно в рамките на самия разговор, когато си дадем сметка за постигнатото или непостигнатото. Тогава можем да започнем да избираме средствата и механизмите, с които тази стратегия да се разшири. При всички положения не можем да останем с това, което към момента имаме. Мисля, че за тази идея ще намерим доста съмишленици Трябва да го направим! Задължително! Една част от държавите, които изпитват на гърба си ефектите от всичко това, са наясно, че колкото и да се борим с трафика на хора, каквито и отношения с трети държави да създадем или каквито и добри механизми да имаме за репатриране, реадмисия и контрол на Средиземноморието и източните граници на ЕС, в един момент нещата могат да станат неудържими и да излязат извън рамки. Затова трябва да се ангажират абсолютно всички. Тук няма изолирани държави. Скандинавските и балтийските държави са също толкова част от разговора, колкото и ние, които сме първите засегнати. През бежанския и имиграционен поток могат да дойдат заплахи за сигурността на всяка държава. Затова колкото се може по-бързо трябва да вземем мерки срещу ИД.

През септември ви предстои участие в сесията на Общото събрание на ООН. И няма как да не ви питам за българския кандидат за генерален секретар на световната организация.

Има решение на кабинета “Орешарски”, то не е отменяно, но е още много рано да се водят разговори за бъдещия генерален секретар на ООН. Опасявам се, че прекаляваме понякога с идеята, че отсега можем да решим нещо. Твърде рано е за каквито и да било кампании.

За поста генерален директор на ЮНЕСКО кампанията започна 2 г. по-рано и бе даден силен държавен гръб - совалки на българския президент в Латинска Америка, на външния министър в Западна Африка, на заместник-министри в страни като Хондурас, Салвадор и Карибския басейн...

Да, но изборът на генерален секретар е различен от този за ЮНЕСКО и той практически се решава в Съвета за сигурност.

Попитах Ви за българския кандидат, защото онзи ден видях в “Ню Йорк таймс” снимките на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева една до друга. Това ме наведе на мисълта да не би пък да имаме кандидат в сянка? Или да се е появила втора кандидатура, за която да не сме разбрали?

България има много достойни хора, които могат да бъдат кандидати за този пост. За момента няма нещо, което да не сме съобщили. Ако има нещо, ще ви информираме. Но е много рано да се говори. Защото и цяла Африка да застане зад един кандидат, всъщност изборът ще се реши от страните-членки на Съвета за сигурност.

Всички говорят за жена от Източна Европа.

Въпреки че се говори за това, зависи как ще протекат разговорите в Съвета за сигурност, а накрая може да се окаже, че нито ще е жена, нито ще е от Източна Европа. Просто е излишно да се коментира. Да, водят се разговори по дипломатически канали, на лични срещи и т.н. Но е наистина прекалено рано и всичко това може повече да навреди, отколкото да помогне.